О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
гр. Пловдив, 25.11.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Магдалина Иванова ВЧНД № 565 по
описа на ПАС за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 248, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 НПК и чл. 345, ал. 1 вр. чл. 250, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 248, ал. 5, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК.
С протоколно определение № 1160 от 24.10.2019 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1440/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения.
Със същото определение е оставено без уважение искането на подсъдимите М.А.Г. и М.Д.Д. за прекратяване или спиране на наказателното производство по делото.
Срещу така постановеното определение в частта му, в която е прекратено съдебното производство и е оставено без уважение искането на подсъдимите М.Г. и М.Д. за прекратяване на наказателното производство, е постъпила частна жалба от двамата подсъдими, а след образуването на настоящото въззивно производство и идентична по съдържание на същата с вх. № 9140/21.11.2019 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната му част. Прави се искане определението на окръжния съд да бъде отменено в тази му част и наказателното производство да бъде прекратено по изложените от двамата подсъдими съображения.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали, с изложените в частната жалба доводи, както и с атакуваното определение намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално
допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от
процесуално легитимирани страни и в законоустановения срок. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С
внесения в съда обвинителен акт подсъдимите са обвинени, както следва:
подсъдимата
М. А.Г. - за извършено престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2, пр. 1 вр. ал.
1, пр. 1вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК,
подсъдимият
М.Д.Д. - за извършено престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2, пр. 1 вр. ал.
1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Правилно
окръжният съд е намерил за неоснователно искането на подсъдимите Г. и Д.
воденото срещу тях наказателно производство да бъде прекратено. Доводите на
подсъдимите в подкрепа на искането им в тази му част са, че:
- деянията
по п. 1 – п. 7, не следва да бъдат включени в състава на продължаваното
престъпление, в извършването на което е обвинена подсъдимата Г., тъй като за
тях не било извършено разследване;
-
деянието по п. 14 (последен), включен в състава на продължаваното престъпление,
в извършването на което е обвинена подсъдимата Г., не съставлява престъпление;
Тези
доводи не могат да бъдат споделени. В тази връзка, на първо място, следва да се
отбележи, че възможност за прекратяване на наказателното производство на
посоченото от подсъдимите основание – деянието не съставлява престъпление, съществуваше
до 05.11.2017 г. От тази дата, от която са в сила измененията на чл. 250 НПК (ДВ,
бр. 63 от 04.08.2017 г.) е изключена възможността наказателното производство да
бъде прекратено от съда, когато деянието, описано в обвинителния акт, не
съставлява престъпление. В тези случаи, както и когато не се установи, че
деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него
виновно, съдът е длъжен да са произнесе по реда на чл. 304 НПК с присъда, с
която да признае подсъдимият за невинен. На второ място - видно
е, че обвинението е за продължавано престъпление по чл. 26 от НК, което, макар
и усложнено по своя характер, е едно единствено престъпление. В
този случай и на етапа, на който се намира делото пред първата инстанция – в разпоредително
заседание, съдът не може да разкъса взаимната връзка между отделните деяния,
включени в продължаваното престъпление по така формулираното от прокурора
обвинение и да извади някои от тях, за които в хода на досъдебното производство
няма събрани доказателства (както се твърди в жалбата). Това е така, първо - защото
се касае за едно престъпление и второ – защото дали за всички деяния, включени
в състава на продължаваното престъпление или за някои от тях, авторството и
виновността на подсъдимия в извършването им е въпрос, който следва да бъде
обсъден от съда при решаване на делото по същество.
Неоснователно
е и възражението на подсъдимите, че към момента на включване на нови деяния в
състава на продължаваното престъпление по чл. 282 НК с Постановленията за
повдигане на обвинения и привличане на обвиняеми спрямо Г. и Д. в хода на
досъдебното производство, давността за тези деяния е била изтекла, поради което
наказателното производство следва да бъде прекратено в тази му част. Както са отбелязали
първата и въззивната инстанция при предходното си произнасяне по идентично
искане, на досъдебното производство, в рамките на наказателното преследване за
конкретно престъпление, съобразно ТР № 2/2002 г. на ВКС, то може да бъде
модифицирано по всякакъв начин - или в насока на утежняване на правната
квалификация или на нейното облекчаване, като когато се касае за продължавано
престъпление, в неговите рамки могат да се включат и нови деяния, за които е
извършено разследване, което е сторено в случая. Настоящият случай не попада и
в хипотезата на чл. 26, ал. 6 НК – в състава на продължаваното престъпление не
се включват престъпления, извършени след внасяне на обвинителния акт за тях в
съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето му, но невключени в
него. За тях самостоятелно би могло да се направи преценката дали са налице
основанията на чл. 80 и сл. от НК.
Неоснователно
е и възражението, че в обвинителния акт не били посочени по кои текстове от ГПК
са вменените във вина на подсъдимите нарушения. То не кореспондира със съдържанието
на обвинителния акт, в което са описани обстоятелства относно това кои текстове
от ТЗ и ГПК са били нарушени, вкл. с посочването на разпоредбите на стария и
новия ГПК. С оглед на идентичното им съдържание, не може да се приеме, че е
нарушено правото на защита на подсъдимите, включващо и това да разберат в
извършването на какво точно престъпление са обвинени, за да организират
пълноценно защитата си. Както правилно е отбелязал и окръжният съд, останалата
част от възраженията касаят въпроси, свързани с решаване на делото по същество,
вкл. и правилната квалификация на деянието, за която в жалбата се твърди че не
е по чл. 282 НПК, а е по чл. 311 НК.
Останалите
направени с жалбата оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на обвинителния акт са били поддържани и пред окръжния съд, който ги
е приел за основателни, поради което и е прекратил съдебното производство и
върнал делото на прокурора за отстраняването им, поради което е безпредметно да
бъдат обсъждани.
Възраженията
за допуснати от органите на досъдебното производство нарушения на ЕКЗПЧОС са
извън обхвата на настоящото производство, като подсъдимите имат възможност да
ги развият по друг ред и в друго производство, различно от настоящото.
Предвид на изложеното въззивната инстанция намира, че определението на окръжния съд в обжалваната му част е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено
Ето
защо Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1160 от 24.10.2019 г., постановено по НОХД № 1440/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта му, в която е оставено без уважение искането на подсъдимите М.А.Г. и М.Д.Д. за прекратяване на наказателното производство по делото.
В останалата му част определението е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: