Р E Ш Е Н И
Е
№
12.12.2019 г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: Жанета
Сарафова
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 3319
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ.
Ищцата С.Г.С.
твърди, че на 16.11.2016г. сключила трудов договор с ответника „Джамбо ЕС. Б“
ЕООД, по силата на който била назначена на длъжност „обслужващ магазин“, с
работно място – търговски обект в гр. Стара Загора.
На 01.10.2018г. било подписано между страните
допълнително споразумение, с което било увеличено трудовото възнаграждение на
ищцата.
На 28.01.2019г. било подписано допълнително
споразумение, с което било намалено трудовото възнаграждение на ищцата.
На 22.03.2019г. било подписано допълнително
споразумение, с което била променена длъжността на ищцата от „обслужващ
магазин“ на „касиер“ с трудово възнаграждение 854 лева.
На 15.05.2019г. на ищцата била връчена заповед
**********/13.05.2019г. за прекратяване на трудовото й правоотношение в срока
на изпитване, който бил уговорен в полза на работодателя.
В исковата молба се твърди още, че след сключване на
споразумението от 01.10.2018г. здравословното състояние на ищцата се влошило и
тя започнала системно да отсъства от работа, за което се представят по делото
15 броя болнични листи, епикризи и амбулаторни листи.
Ищцата твърди, че прекратяването на трудовото й
правоотношение е незаконосъобразно, като навежда доводи за недействителност на
последното сключено между нея и работодателя допълнително споразумение от
22.03.2019г., както следва:
От една страна, твърди, че е опорочена волята й при
подписване на споразумението, като е била принудена да стори това под страх да
не загуби работата си. Същата била в болничен, когато била повикана от
завеждащия отдел „Човешки ресурси“ да се яви спешно на работното си място.
Когато отишла, тя била заставена от завеждащия отдел „Човешки ресурси“ да
разпише допълнителното споразумение, въпреки че изрично изразила нежеланието си
за това, като обяснила, че статичната поза на касиер ще влоши здравословното й
състояние. До подписването на споразумението, работодателят отказвал да оформи
трудовата й книжка, която следвало да представи комисията за издаване на ТЕЛК. Ищцата
твърди, че по този начин едностранно и противно на волята й е била променена
длъжността, въпреки формалното полагане на подпис от нейна страна върху
допълнителното споразумение.
От друга страна, С.С. твърди, че е налице злоупотреба
с право от страна на работодателя и че същият с подписването на допълнителното
споразумение е целял впоследствие безпрепятствено да прекрати трудовото й
правоотношение в срока на изпитване, както и сторил в последствие. Същият се
възползвал от законово допустимо средство с една единствена цел – прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата, като по този начин заобиколил закона.
Затова искането на ищцата до съда е да бъде признато
за незаконно уволнението й, извършено със заповед с номер
**********/13.05.2019г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
„Джамбо ЕС. Б“ ЕООД, с който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Ответното дружество не оспорва изложените в исковата
молба обстоятелства за сключения между страните трудов договор, последвалите
три допълните споразумение и извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 71 КТ със заповед с номер
**********/13.05.2019г. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение
на ищцата било законосъобразно, при спазване на изискванията на Кодекса на
труда в договорения срок на изпитване, с надлежно оформена и връчена срещу
подпис заповед.
Оспорва изложените доводи в исковата молба за
недействителност на допълнителното споразумение от 22.03.2019г. Твърди, че
поради здравословни причини ищцата започнала да среща трудности при изпълнение
на длъжността „обслужващ магазин“, която била свързана с физически труд,
напрягане, навеждане, стоене прав, затова работодателят й предложил по –лека работа
като „касиер“, при която служителите разполагали със стол и не вдигали тежко.
Именно поради това местата за касиери били определени от работодателя с
вътрешна заповед като работни места за трудоустроени работници. Ищцата приела
новата позиция като по – лека и подписала въпросното споразумение без
възражения или претенции. Тъй като новата длъжност съществено се различавала от
дотогава заеманата от ищцата, затова е бил уговорен и срок за изпитване в полза
на работодателя. Излагат се съображения, че работодателят има право да прекрати
трудовото правоотношение с работника в срока на изпитване, по собствена
преценка, какъвто е процесния случай.
Ответникът твърди, че липсват каквито и да е
доказателства за доводите на ищцата за опорочаване на волята й при подписване
на споразумението от 22.03.2019г. Нямало никакво правно значение, респ. забрана
за това, че същото било подписано от работника по време, когато е бил в
болничен. Споразумението било подписано на 22.03.2019г., което опровергавало
изложеното в исковата молба за проведен разговор на 27.03.2019г. между ищцата и
завеждащия отдел „Човешки ресурси“. Ищцата не била принуждавана да подписва
споразумението. Неоснователен бил довода й за подписването по икономически
съображения, тъй като ако откажела да го подпише, тя си оставала на старата
работа и трудовото й правоотношение не се прекратявало. Неоснователен бил и
довода за заобикаляне на закона чрез подписване на споразумението от
22.03.2019г., защото с подписването му работодателят бил целял единствено съобразяване
със здравословното състояние на ищцата, която имала неврологични проблеми, при
които било противопоказно да работи физически труд, какъвто изисквала
предишната позиция на ищцата.
Затова ответникът моли иска да бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като твърди, че извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата е законосъобразно. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищцата, лично и чрез процесуалния
си представител, заявява, че поддържа иска по изложените в исковата молба
доводи.
В съдебно заседание, ответното дружество, чрез
процесуалните си представители, оспорва иска по наведените в отговора
възражения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представения по делото трудов договор 90064/16.11.2016г.
ищцата С.Г.С. е била назначена в „Джамбо ЕС. Б“ ЕООД на длъжност „Обслужващ
магазин“, с работно място – магазин в гр. Стара Загора, с основно месечно
възнаграждение 870 лева. Представена е длъжностната характеристика за тази
длъжност (л.10 – 12 от делото).
С допълнително споразумение, считано от 01.10.2018г. е
била променена длъжността на С.Г.С. на „супервайзър, магазин ниво Б“, било е увеличено
трудовото й възнаграждение на 955 лева, като е бил уговорен срок за изпитване –
6 месечен в полза на работодателя. Представена е длъжностната характеристика за
тази длъжност (13-15 от делото).
С допълнително споразумение от 28.01.2019г. отново е
била променена длъжността на ищцата,като е била назначена на длъжност
„обслужващ магазин“ и е било намалено трудовото й възнаграждение на 870 лева, с
уговорен срок за изпитване в полза на работодателя – 6 месеца. (л.16-18)
С допълнително споразумение **********/22.03.2019г. С.Г.С.
е била преназначена от длъжност „обслужващ магазин“ на длъжност „касиер“ с
трудово възнаграждение 854,13 лева, със срок на изпитване в полза на
работодателя – 6 месеца. Представена е длъжностната характеристика за длъжност
„касиер“ (л.20-22).
На 15.05.2019г. на ищцата е била връчена заповед
**********/13.05.2019г. (л.24), издадена от ответното дружество, за
прекратяване на трудовото й правоотношение в срока на изпитване, на основание
чл. 71, ал.1 КТ.
От представените по делото медицински документи
(справки за болнични листове, епикризи, амбулаторни листове и протокол на
медицинска комисия от 06.03.2019г. – л.
25-49 от делото), се установява, че ищцата, след прекарана пневмония е
започнала да изпитва болки в шията, раменете, дясна ръка и крак и е била
поставена диагноза: увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия, като е била хоспитализирана няколко пъти за периода от началото
на м.декември 2018 г. до средата на м. май 2019г., ползвала е многократно отпуск
по тези причини, както и за домашно лечение, като видно от справките за
болничните листове и от фишовете за заплати (л. 114-116 от делото) за този
период С. е имала следните реално отработени дни: за м. декември 2018г. – 2
реално отработени дни, за м. януари и февруари 2019г. няма отработени дни, за
м. март 2019г. – също няма реално отработени дни, за м. април 2014г. – 5
отработени дни и за м. май 2019г. (до датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение) – също няма отработени дни. От протокола на медицинска комисия
от 06.03.2019г. (л.41) се установява още, че същата е била изпратена на ТЕЛК.
По делото са представени също така и заповед от
29.01.2019г. на ответното дружество за назначаване на работна комисия по трудоустрояване,
която да определи местата и длъжностите за лица с намалена работоспособност и
протокол на назначената със заповедта комисия от същата дата, с който за
магазина в гр. Стара Загора са били определени следните работни места за
трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, а именно: 3 бр. места за
касиер, 1- за рецепционист, 1 – за обслужващ магазин, 1 – за хигиенист (л.69-73
от делото).
Горните обстоятелства, освен че се установяват от
обсъдените писмени доказателства, не са спорни между страните.
За доизясняване на фактическата обстановка по делото
са разпитани свидетели.
Свидетелят Д.Д.Т. (живущ на семейни начала с ищцата)
разказва, че от края на 2018г. започнали здравословните проблеми на С.,
получила увреждане на прешлените, като лекарите били категорични, че тя
трябвало да се смени работата с по – лека, да не извършва тежък физически труд,
тъй като заеманата от нея длъжност до този момент била свързана с вдигане на
тежести. С. преминала физиотерапия и приемала медикаменти, била дълъг период в
болнични, започнала процедура по
трудоустрояване. Свидетелят разказва още, че С. отишла да говори с управителя
на магазина Д., че е „необходимо да си смени длъжността с по -лека“ и му казала, че иска да я назначи на длъжност
рецепционист, информация, но Д. й отказал. След това С. отново постъпила в
болница, после пак била в болнични и така на 27.03.2019г. звъннала на св. Т. и
му казала, че от работа я викат, той се освободил и я закарал до магазина. Тя предполагала,
че я викали, за да й дадат необходимия документ за ТЕЛК, който трябвало да й
издадат. След час излязла и била много разстроена, казала му, че я преназначили
на длъжност „касиер“, като й обяснили, че нямало как да я назначат на длъжност
„информация“, както тя искала. Казали й, че трябвало да подпише допълнителното
споразумение, защото имало проверки и фирмата можело да я глобят и тя се
притеснила и подписала. Срещата за подписване на споразумението била между А.
(административния секретар) и С., като именно А. й казала, че ако не подпише,
ще глобят фирмата. Свидетелят разказва още, че когато С. попитала за документа
за ТЕЛК, й казали, че ще й го дадат по – нататък, тъй като трябвало
технологично време, 14 – дневен срок за изготвянето му. Свидетелят казва, че
няма спомен С. да му е казала, че са я заплашили, че ако не подпише
допълнителното споразумение, няма да й издадат документа. Тя имала притеснения,
че тъй като бил уговорен срок за изпитване, можело да я уволнят без проблем, както
и станало.Свидетелят казва още, че С. се притеснявала дали ще може да изпълнява
длъжността „касиер“ предвид здравословното си състояние и че е искала да я
преназначат на „информация“.
Свидетелката А.Г. (изпълняваща длъжност административен
секретар в ответното дружество, в магазина в гр. Стара Загора), разказва, че тя
се явява посредник между служителите в гр. Стара Загора и администрацията в гр.
София и че организацията на работа е следната: управителят на магазина определя кой на каква длъжност да
бъде назначен или преназначен или да му бъде прекратено трудовото
правоотношение, тя (св. Г.) отправя писменото предложение до София и оттам й
изпращат готовите документи и тя само ги поднася за подпис. Видно от
показанията на тази свидетелка, същата не си спомня нищо във връзка с
връчването на допълнителното споразумение на С.С. за преназначаването й на
длъжност „касиер“, освен че след пристигане на документите тя й ги поднесла за
подпис, но не й била звъняла, нямала спомен как С. се озовала при нея, кога е
станало това, дали С. е била на работа, не си спомня управителят да й е
споделял предварително за преназначаването на С., като едновременно с това
казва, че С. не се била противопоставила да подпише споразумението пред нея и
че го е подписала, без нищо да й каже.
Свидетелката Ю.К. (работила в „Джамбо ЕС. Б“ЕООД като
заместник – управител на магазина в гр. Стара Загора по времето, когато и С.)
разказва, че ищцата дълго време била в болнични, като през м. февруари, март
Свидетелят Д. Николаев Д. (управител на магазина в гр.
Стара Загора на „Джамбо ЕС. Б“ЕООД) разказва, че действително той е човекът,
който взема решения за назначаване, преназначаване и уволнение на служителите в
магазина в гр. Стара Загора. Разказва, че С. е била в дълги болнични и че е бил
запознат със здравословното й състояние, тя му обяснила, че имала проблеми с
гръбначния стълб и че ще започва да си оправя документите за трудоустрояване,
тогава той се обърнал към Маркова (ТРЗ към магазина) и тя му казала, че длъжностите, които могат да бъдат заемани от
трудоустроени или от работници със здравословни проблеми били: касиер, рецепция
и хигиенист. Предвид здравословните проблеми на С. и наличието на едно вакантно
място за касиер, той решил да я преназначи на тази длъжност. Видял се с нея и й
съобщил решението си, тя му казала, че иска да е на рецепция, но той й обяснил,
че длъжността касиер е по – лека. След тази среща говорил с ейч ар – а да
изпрати предложение до София за преназначаването на С.. Свидетелят описва какви
задължения включва длъжността касиер и какви - рецепционист и че рецепционистът
следвало да избутва колички и да се грижи за почистването на тежката
конструкция, на която се слагали обемни и скъпи стоки и че всичко това обяснил
на „Силвито“, докато на касата имало стол и служителят можел да сяда, освен
това не се налагало да вдига тежести, а всички артикули се минавали със скенер.
Никакви заплашителни реплики не е отправял към нея, нито са обсъждали варианта,
ако тя не приеме, какво ще стане. Свидетелят казва още, че си е помислил, че
„Силвето“ му разбрала съображенията, след като й обяснил, че длъжност
рецепционист е по - тежката от касие. Свидетелят
не се спомня да е присъствал на срещата между С. и административния секретар,
когато е подписала споразумението за преназначаване. Свидетелят разказва още,
че като касиер С. не си изпълнявала добре работата, изпълнявала я с нежелание,
била сърдита, не се усмихвала на клиентите, на нейната каса имало опашки,
затова решил да я освободи от работа. Това забелязал, докато обикалял в
магазина, но не си спомнял да е провел
разговор с нея защо така се държи. Казва, че са му необходими не повече от 4- 5
дни, за да прецени дали някой работник се справя с работата.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.Д.Т.,
Ю.К. и Д. Николаев Д., тъй като са еднопосочни и взаимодопълващи се (в уверение
на което съдът ги пресъздаде подробно по - горе), кореспондират на събраните
писмени доказателства, като констатираните между тях противоречия са
несъществени и по – скоро касаят оценката на свидетелите за осъществилите се
факти (тези оценки нямат характер на свидетелски показания), а не касаят самите
основни релевантни факти по делото. Що се касае до свидетелските показания на Г.,
съдът ги кредитира досежно организацията на работа в дружеството, нейните
правомощия и тези на управителя на магазина. Съдът не дава вяра на показанията на тази свидетелката в останалата им част, че
по време на подписване на споразумението не е провела разговор със С. и че не е
била наясно, че ищцата иска да е на рецепция, тъй като изнесеното от тази
свидетелка е в противоречие с останалите свидетелски показания, а по отношение
на останали релевантни факти за делото - същата заяви, че не си спомня нищо.
По реда на чл. 176, ал.1 ГПК по делото са дадени
обяснения от С.Г.С., която заяви, че на 25.03.2019г. се обадила на А.Г., за да
й обясни, че й трябва производствена характеристика за ТЕЛК, на 27.03.2019г. А.
й звъннала да дойде при нея, без да й обясни защо и тогава й връчила
допълнителното споразумение за преназначаване, тя изразила несъгласие пред нея
да го подпише, а тя й казала, че ще има санкция и проверки за фирмата, ако не
подпише и С. подписала. Обясненията на ищцата относно фактите, които я ползват не
са доказателствено средство, а твърдение, подлежащо на доказване по общия ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна
на извършеното със заповед **********/13.05.2019г. прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата, на основание чл. 71, ал.1 КТ. Аргументи за тази
незаконност ищцата черпи, навеждайки доводи за недействителност на подписаното
между нея и работодателя й допълнително споразумение **********/22.03.2019г., с
което е била преназначена от длъжност „обслужващ персонал“ на длъжност
„касиер“, със срок на изпитване – 6 месеца в полза на работодателя. В правната
теория и в съдебната практика няма колебания относно това, че страните имат
правен интерес от обявяването на недействителността на трудовия договор, респ.
на допълнително споразумение към него, когато това е от преюдициално значение
за законосъобразността на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение
и основанието, на което е извършено. Недействителността може да се предяви с
отделен иск, включително инцидентен установителен иск или с довод или
възражение на страните в хода на обусловен от него трудов спор за незаконно
уволнение (решение №650/17.11.2010г. по гр.д. №1573/2009г. на ВКС, III г.о., определение №98 от 11.02.2019г. по гр.д. №3957/2018г.
на ВКС, Iv г.о.).
Ето защо, в мотивите на настоящото съдебно решение съдът
дължи произнасяне по доводите на ищцата относно недействителността на
допълнително споразумение **********/22.03.2019г. на основанията, посочени в
исковата молба.
Първото наведено основание от ищцата е опорочаване на
волята й, тъй като е била принудена да подпише въпросното споразумение, тъй
като работодателят отказвал да оформи документите й за ТЕЛК до подписване на
споразумението, като се твърди още, че тя го е подписала под страх да не си
загуби работата и че е налице едностранно изменение на трудовото правоотношение
(абзац първи и втори от исковата молба, на л. 5 от делото). Действително по
делото по несъмнен начин от подробно обсъдените по – горе свидетелските
показания на Т., Д., К., и от представената по делото медицинска документация,
се установи, че заеманата преди подписването на споразумението длъжност от
ищцата е била свързана с тежък физически труд, което е било противопоказно за
здравословното й състояние и че тя лично е искала да бъде преназначена на друга
„по – лека“ длъжност – „рецепционист“. В тази насока са и показанията на
ангажирания от самата ищца свидетел Д.Д.Т., с когото тя съжителства и чиито
показания всъщност в най – пълен обем съдържат данни за тези факти . Безспорно се
установи също така, пак от същите свидетелските показания, проведената между С.
и Д. среща преди подготовка на документите за преназначаването й, на която
среща е било обсъдено здравословното състояние на С., стартиралата процедура по
трудоустрояване и възможността за преназначаването й на друга длъжност, като Д.
й е отказал да я преназначи на длъжност „рецепционист“ и й е предложил
длъжността „касиер“, която по негова преценка била по – подходяща за нея с
оглед здравословното й състояние и освен това е имало вакантно място. Няма
събрано нито едно доказателство, подкрепящо изложеното в исковата молба ищцата
да е била заплашвана, че ако не подпише допълнителното споразумение няма да й
бъде издадена производствена характеристика, необходима за ТЕЛК (дори св. Т.
свидетелства за противното, както и самата ищца не изнася такива данни по реда
на чл. 176, ал.1 ГПК, а твърди само че А.Г. й е казала, че ако не подпише, ще
има глоби за фирмата), нито пък да е била заплашвана, че ще изгуби работата си,
ако не подпише споразумението. Свидетелката К. също казва, че не са били
коментирани последици, ако не бъде подписано споразумението, както и че Д. не е
отправял заплахи към ищцата. Свидетелят Т. казва, че няма спомен С. да му е
споделила да е била заплашвана. Това че по показанията на свидетеля Т. и
обясненията на ищцата се установи, че административният секретар Г. при
поднасяне на споразумението е заявила на С., че ако не подпише допълнителното
споразумение, ще последват глоби и санкции за фирмата, не може да се приеме за
никаква форма на принуда, защото посочените от Г. евентуални неблагоприятни
последици не касаят по никакъв начин С.С. или нейни близки, а се отнасят до
работодателя. Така че в случая не може да се направи извод за противоправни
действия на работодателя, които да са принудили ищцата да подпише споразумението
( в този смисъл решение № 268 / 04.05.2010 г. по гр.д.№5265 / 2008г. на ВКС). Това
че самата ищца, предвид здравословното си състояние, е искала преназначаване на
друга длъжност, като работодателят е счел, че по – подходящата за нея е „касиер“,
а не „рецепционист“, каквото е било нейното първоначално предложение ( и две
длъжности са били определени за трудоустрояване на лица с намалена съгласно Протокола
от 29.01.2019г. ) и ищцата в крайна сметка се е съгласила с предложението на
работодателя по своя собствена преценка, не означава, че й е била опорочена
волята. Същата доброволно е подписала споразумението. Цитираните свидетелски показания
в защитата на процесуалния й представител не доказват противното, а са в
подкрепа на тезата на съда. Работодателят не е длъжен да се съобрази с
желанието на работника, а от своя страна
работникът има право да откаже или да приеме направеното от работодателя
предложение, като в случая с оглед установените обстоятелства по делото ищцата
е имала право на избор и ако беше отказала да подпише това споразумение, то за
нея нямаше да има неблагоприятни последици. Това че по свои вътрешни
съображения, които не се дължат на противоправни действия на работодателя, го е
подписала, тя носи отговорност за своите действия. Не е налице едностранно
изменение на трудовото правоотношение, тъй като ищцата е дала своето съгласие,
външно обективирано чрез полагане на подпис на въпросното споразумение.
По отношение на наведения довод за заобикаляне на
закона от страна на работодателя, съдът също намира за неоснователен, по
следните съображения:
В чл. 8, ал. 1 КТ
е изрично разписана забрана за злоупотреба с права - трудовите права и
задължения се осъществяват добросъвестно от страните по трудовото
правоотношение, съобразно изискванията на законите. Както е изяснено в решение № 71/24.07.2013 г.,
постановено по гр. дело № 284/2012 от IV г. о. на ВКС, едни и същи
обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с
права. Съдебната практика е дала разяснение, че злоупотреба с права от
работодателя при уволнение на работник или служител е налице, когато се
установи, че единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо
средство, е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с
конкретен/конкретни служители, която цел не би могъл да постигне по друг начин,
или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на друго
условие, което работодателят не желае или не може да изпълни. Злоупотребата с
право е упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение,
противопоставяне на духа и буквата на закона.
Съгласно установената практика по чл. 290 от ГПК
/решение № 65 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5669/2014 г., III г. о.,освен
посоченото решение с № 376 от
26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/10 г. на IV г. о. на ВКС, още и решения № 765 от 11.01.2011 г.
по гр. д. № 228/10 г. на III г. о., № 716 от 27.12.2010 г. по гр.
д. № 253/09 г. на III г. о./ - страната, в чиято полза е уговорен
срок за изпитване може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие,
във всеки един момент до изтичане на уговорения срок /включително и три дни
след неговото сключване/. Предвид разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ, тя не е длъжна да мотивира прекратяването на договора.
Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си. Отрицателната преценка за
изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не
подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от
свободата на договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов
договор. Ако по реда за изменение на трудовото правоотношение, по взаимно
съгласие, между страните е постигнато писмено споразумение за изменение на
осъществяваната трудова функция, новата уговорка за срок за изпитване не е
недействителна, независимо, че между същия работник и работодател вече е
съществувало такова трудово правоотношение, защото новото е за друга длъжност.
В случая на ищцата е възложена работа,
различна от тази по трудовия договор и по предходните допълнителни
споразумения, а именно назначена е на длъжност „касиер“, която видно от
представените длъжностни характеристики по делото е с различни трудовите
функции (което не е спорно между страните), поради което работодателят е имал
право да определи срок на изпитване за тази длъжност. Всъщност основният довод
на ищцата, от който извежда твърдението си за заобикаляне на закона е, че с
последното допълнително споразумение, с която е била преназначена на длъжност „касиер“,
работодател е целял именно уговаряне на такъв срок за изпитване с цел да
прекрати трудовото й правоотношение безпрепятствено. Добросъвестността съгласно
чл.8, ал.2 КТ се предполага до доказване на противното и в тежест на ищцата е
да обори тази презумпция, което тя не стори в настоящото производство. Напротив,
установената по делото фактическа обстановка, оборва нейните доводи, защото още
с първото допълнително споразумение, за което ищцата не твърди пороци при
подписването му, с което, считано от 01.10.2018г. е била променена длъжността й
на „супервайзър, е бил уговорен срок за изпитване – 6 месечен в полза на
работодателя. Т.е. този срок, ако не бяха подписани последвалите две
споразумения е щял да изтече края на м. март 2019г. Т.е. в този срок
работодателят също е можел „безпроблемно“, на основание чл. 71, ал.1 КТ, да й
прекрати трудовото правоотношение и ако това му е била целта, както твърди
ищцата, не му е било необходимо да сключва с нея допълнително споразумение
**********/22.03.2019г., което се атакува като недействително в настоящото
производство. Със следващото допълнително споразумение от 28.01.2019г., за
което ищцата също не твърди пороци при подписването му също е бил уговорен срок
за изпитване в полза на работодателя – 6 месеца. Пак по същите съображения, ако
целта на работодателя е била сочената от ищцата, то пак е можел да й прекрати
правоотношението на основание чл. 71, ал.1 КТ. Предвид това, съдът приема за
недоказани твърденията на ищцата, че с последното споразумение от м.март 2019г.
с уговорения с него срок за изпитване работодателят не е целял проверка на
годността на работника, а заобикаляне на закона с цел прекратяване на трудовото
му правоотношение, защото със същата тази възможност той е разполагал и преди
подписването му. Нещо повече, това споразумение по отношение на модалитета
„срок за изпитване“ не е по – неблагоприятно за ищцата в сравнение с
предходните две споразумения. Това, че ищцата е работила само 5 дни на длъжност
„касиер“ не сочи извод за недобросъвестно поведение на работодателя, изразяващо
се в прекратяване на сключен договор със срок за изпитване, тъй като законът го
разрешава – в този смисъл решение № 65 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5669/2014 г., III г. о. По делото няма
данни работодателят да е възпрепятствал ефективното изпълнение на възложената
работа, а по свидетелските показания на Д., предвид опита, на него са му били
нужни само няколко дни, за да прецени, че ищцата с нежелание е изпълнявала
възложената работа. Всъщност преценката на работодателя за справянето с
работата, при прекратяване на правоотношението на основание чл. 71, ал.1 КТ, не
подлежи на контрол за законосъобразност, поради което и съдът не счита да
излага по – подробни съображения в тази насока.
По отношение на останалите възражения на
страните относно това кой на кого и кога е звънял по повод подписването на
споразумението, съдът счита за ирелевантни, поради което не ги обсъжда.
Предвид горното, съдът намира, че
предявеният иск, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските: С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи заплащане на разноски на ответника, но само и единствено при
представени доказателства за договорени такива и за направени такива. Съдът
намира, че в случая процесуалните представители на ответника не са представили
годни доказателства в тази насока. Видно от приложеното към отговора на
исковата молба пълномощно (л.74) „Джамбо ЕС.Б“ ЕООД е упълномощило четирима
поименно посочени адвокати да го представляват, заедно и поотделно, в
настоящото производство, между които и адв. Дренска и адв. М.И., които са се
явявали по делото и са депозирали молби по същото. Договор за правна помощ не е
представен по делото. В последното по делото съдебно заседание адв. М.И.
представи списък на разноски за заплатен адвокатски хонорар от 1000 лева, с
приложени фактура и платежно нареждане (л.163 и л.164). Видно от съдържанието
на фактурата и от платежното нареждане сума от 1200 лева с ДДС е била заплатена
от ответника в полза на „Адвокатско дружество Теодора И. и Партньори“ с
основание: „правни услуги във връзка с гр.д.3319/2019г.“. По делото няма данни
ответното дружество да е упълномощило въпросното адвокатско дружество за
процесуално представителство, да е бил сключен договор за правна помощ с него,
с който да е било договорено възнаграждение, а от своя страна - адвокатското
дружество да е преупълномощило адв. И. и
адв. Дренска. Съгласно чл. 71 ЗА за защита и представителство пред съда,
органите на досъдебното производство, административните органи и служби,
физическите и юридическите лица клиентът упълномощава дружеството, а управителят
на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници. При това положение,
съдът намира, че не са представени надлежни доказателства за договорено с
адвокатското дружество възнаграждение, изобщо за упълномощаването на
адвокатското дружество по делото от ответника и за връзката на адв. Дренска и
адв. И. с това адвокатско дружество. Ето защо, съдът не присъжда горепосочените
разноски в тежест на ищцата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Г.С., ЕГН: **********,***, против „Джамбо ЕС. Б“ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. България 51, иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т.1 КТ за признаване за незаконно на извършеното със заповед
**********/13.05.2019г. прекратяване на трудовото правоотношение на С.Г.С., на
основание чл. 71, ал.1 КТ и за неговата отмяна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред ОС –
Стара Загора в двуседмичен срок, считано от 12.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: