№ 147
гр. Сливен, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Пламен Д. Стефанов
ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора Д. Ив. С.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242200600383 по описа за 2024
година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. П.
Д.,чрез адв.Л.С.-негов служебен защитник против присъда № 55/01.04.24г.
постановена по НОХД № 1272/2023г.по описа на Районен съд - Сливен.
С обжалваната присъда въззивникът – подсъдим Д. П. Д. е признат за
виновен в това, че на 10.09.2023г. в гр.Сливен,в района на товарна гара не
изпълнил Заповед за защита от домашно насилие №16/23.08.2023г.
съгл.съдебно решение №663/23.08.2023г. по гр.д.№2975/2023г. по описа на РС-
Сливен,с което се задължава да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо М.С. Н. от гр.Сливен,както и се забранява да приближава
същата на разстояние по-малко от 50 метра от нея,както и работното и място-
таксиметровите пиаци в гр.Сливен за срок от 17 месеца, поради което и на
основание чл. 296, ал. 1вр.с чл.54 ал.1и чл.58А,ал.1 от НК му е наложено
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 8 месеца, което да
изтърпи при първоначален “СТРОГ“ режим.
Със същата присъда подс.Д. е признат и за виновен в това,че на
10.09.2023г. в гр.Сливен,в района на товарна гара,в условията на
1
продължавано престъпление противозаконно е повредил чужда движима вещ-
лек автомобил „Опел Астра“,с рег.№*******,собственост на С. К. Н. от
гр.Сливен,като унищожил предно панорамно стъкло,задно стъкло с
нагревател,ляво и дясно стъкло на задни врати,ляво и дясно триъгълни
стъкла,2 броя фарове-предни ляв и десен,като нанесената щета е на стойност
1085лева и унищожил чужди движими вещи-мобилен телефон „Самсунг
Галакси А33“,128gb,без зарядно устройство,1 бр. силиконов прозрачен гръб за
него и 1 бр.стъклен протектор,собственост на М.С. Н. от гр.Сливен,като
нанесената щета е на стойност 345 лева,а общата стойност на нанесените щети
е 1430 лева,поради което и на осн.чл.216,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 вр.с чл.54,ал.1и
чл.58А,ал.1 от НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от 8 месеца, което да изтърпи при първоначален “СТРОГ“ режим.
На осн.чл.23,ал.1 от НК на подс.Д. е определено едно общо наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 8 месеца, което да изтърпи при
първоначален “СТРОГ“ режим.
С присъдата отнетите веществени доказателства камък и парче стъкло е
постановено да бъдат унищожени,като вещи без стойност.
С атакуваната присъда подсъдимия Д. е осъден да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР-Сливен сумата от 163.80 лева,
представляваща направени разноски по делото,а на частния обвинител-
500лева разноски направени в производството.
В жалбата на подсъдимия се изразява несъгласие с присъдата на РС –
Сливен относно размера на наложеното му наказание. Не се оспорва факта на
извършеното деяние, не се претендират допуснати процесуални нарушения.
Настоява се за изменение на присъдата на първоинстанционния съд и
намаляване на наказанието за подсъдимия Д..
Участващият по делото прокурор от ОП-Сливен пледира за
неоснователност на въззивната жалба.Наказанието било определено
правилно,като се има пред вид степента на обществена опасност на деянието и
дееца,подбудите за извършването на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Предлага да бъде потвърдена
присъдата на РС.
Въззивникът – подсъдимия Д. участва лично и със служебно назначения
си защитник от първата инстанция адв.Л.С..Подс.Д. пледира въззивният съд
2
да измени присъдата като намали размера на наложеното му наказание.
Служебният защитник адв. Л.С.,като участник в проведеното открито съдебно
заседание, заяви че жалбата се явява основателна с оглед обстоятелството,че
подсъдимия работи към настоящия момент и при наличие на друга присъда,с
която имало възможност за кумулация в размер на 6 месеца,той да не
изтърпява това наказание.Затова имало възможност за намаление на
наказанието с два месеца.
ОС- Сливен, след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на
защитника на подсъдимия,както и заявеното от последния, и заключението на
прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши
цялостна служебна проверка на обжалваната присъда и приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.319,ал.1 от НК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Производството пред РС - Сливен е образувано по внесен от РП -Сливен
обвинителен акт против подс. Д. П. Д. с обвинение за престъпление по чл. 296,
ал.1 от НК и по чл.216,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 от НК; Въззивният съд споделя
изцяло приетата от първата инстанция фактическа обстановка, която се
препокрива с изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства, като
същите се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство
доказателства.
Безспорно е установено, че подс.Д. е многократно осъждан,за което са
му налагани различни наказания,между които и „Лишаване от свобода“,едно
от които е търпял ефективно,за умишлени престъпления от общ характер.За
последно подс.Н. е осъден по силата на споразумение от 11.03.2021г. по
НОХД№268/2021г. на РС-Сливен,за извършено престъпление по чл.144а,ал.1
от НК на 4 месеца „лишаване от свобода“,което да изтърпи при първоначален
„общ“ режим.Това сочи,че настоящото деяние е извършено от подс.Д. в
условията на рецидив.
Подс.Д. е осъждан многократно,вкл.и за престъпление по чл.216,ал.1 от
НК,както и по чл.144а,ал.1 от НК,осъществени срещу едно и също пострадало
лице.
Подс.Д. и св.М.С. Н. се познавали от месец септември-октомври 2021г.От
м.януари 2022г.двамата имали интимна връзка.Живяли заедно известно
време,но тъй като не се разбирали се разделили в края на м.май 2023г.Подс.Д.
не приемал раздялата и следил св.Н.,за да я убеждава да се съберат
3
отново.Подс.Д. създавал проблеми на бившата си приятелка и нейния бивш
съпруг-св.С. К. Н.,с когото св.Н. отново заживяла.Това е видно от висящото
спрямо него наказателно производство за престъпление по чл.216,ал.1 от
НК,по което подс.Д. също е привлечен да отговаря.Подс.Д. осъществил
спрямо св.Н. няколко акта на домашно насилие,дали повод св.Н. да сезира РС-
Сливен с искане за издаване на заповед за защита.Конкретно на
02.07.2023г./03.07.2023г. с удар подс.Д. съборил входната врата и част от
оградата на къщата,в която св.Н. спяла по това време.На място пристигнал
полицейски екип,пред който подс.Д. я наричал „курва“ и „боклук“.Освен това
на 12.07.2023г. около 13.30 часа,по време на работа като таксиметров
шофьор,в кв.“ДГ“,до бл.51 подс.Д. спрял автомобила и,отишъл до прозореца
на шофьорското място,хванал св.Н. за блузата и я разтърсил,наричайки я
„курва“ и я заплашил,че ще и разбие главата.Описаните действия били
причината св.Н. да инициира производство по реда на Закона за защита от
домашно насилие,по което била издадена заповед за изпълнение
№16/23.08.2023г.,съгл.решение №663/23.08.2023г.по гр.д.№2975/2023г.по
описа на РС-Сливен.С цитираната заповед подс.Д. бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св.Н.,било му забранено
да приближава същата на разстояние по близо от 50 метра за срок от 17
месеца.Заповедта подлежала на незабавно изпълнение и за спазването и
подс.Д. бил предупреден с протокол от 25.08.2023г.
На 10.09.2023г.св.Н. била на работа като таксиметров шофьор,като за
целта ползвала лек автомобил,собственост на нейния бивш съпруг св.С. Н.,а
именно л.а. „Опел Астра“,с рег.№*******“.На същата дата-10.09.2023г. около
14.00часа на пиацата за таксита в кв.“ДГ“,подс.Д. се качил в колата на св.П.Б.-
таксиметров шофьор,сядайки на предната седалка и му казал да обикаля
квартал „ДГ“.След като потеглили подс.Д. насочвал св.Б. на къде да
кара.Попитал свидетеля дали неговата колежка-М. с такси ** била на работа
същия ден и Б. му отговорил,че не я е виждал и продължили да обикалят.По
това време св.М. Н. била на работа като таксиметров шофьор и след курс с
клиент спряла автомобила на Товарна гара.Таксиметровият
автомобил,управляван от св.Б. минал по бул.“Цар Симеон“,след това на
светофара отбили към ЖП-гарата.Когато завили на светофара,подс.Д. казал на
св.Б.,че е видял колата,спряна на товарна гара и му казал да завърти с таксито
в тази посока.На ЖП-гарата направили обратен завой и се насочили в посока
4
товарна гара.Когато наближили подс.Д. казал на св.Б. да спре таксито,в което
се намирала св.Н..Подс.Д. си платил и слязъл от таксито на св.Б.,след което се
насочил към таксиметровия автомобил,в който била св.Н..Св.Б. останал на
място,за да види какво ще се случи.Св.Н. била сама в колата и в ръката си
държала собствения си мобилен телефон,марка „Самсунг Галакси
А33“,128gb,който имал поставен силиконов прозрачен гръб за него и стъклен
протектор.Подс.Д. отворил вратата на автомобила в който била св.Н. и
дръпнал от ръката и телефона.Хвърлил го със сила,или както свидетелите
определят го „тръшнал“ на земята.Телефонът се счупил вследствие на
удара.Св.Н. излязла от колата и застанала до нея,казвайки на св.Б. да се обади
на тел.112,но подс.Д. му казал да си тръгва и че те двамата ще се
оправят.Подс.Д. я приближил,крещейки и.Св.Н. се опитала да го избута
настрани от себе си и колата,вследствие на което двамата се
сборичкали.Подс.Д. се навел,взел един камък от земята и с него започнал да
чупи стъклата на лекия автомобил „Опел Астра“,с рег.№*******,собственост
на св.С. Н..Подс.Д. счупил предното панорамно стъкло,задното стъкло на
багажника,което било с нагревател,ляво и дясно стъкло на задните врати,ляво
и дясно триъгълни стъкла.Подс.Д. хвърлил камъка,с който счупил
стъклата,взел друг камък и с него счупил двата фара на автомобила.Здрави
останали само предните ляво и дясно стъкло,тъй като в този момент били
свалени.
Междувременно св.Б. тръгнал,но карал бавно и гледал в огледалото за
задно виждане какво се случва.След като видял сборичкването между подс.Д.
и св.Н. той се обадил на тел.112,както и на централата на таксиметровата
фирма,след което до ЖП-гарата направил обратен завой и се насочил отново
към мястото на инцидента.Той видял,че междувременно полицейските
служители вече са били на място и продължил работата си.
По делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза,от заключението
на която е видно,че стойността на нанесената повреда на лекия
автомобил,собственост на св.С. Н. изразяваща се в унищожаването на
гореописаните стъкла и фарове възлиза на 1085лева,а стойността на
унищожения телефон и принадлежности към същия, собственост на св.Н.,
възлиза на 345лева.
За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд
5
напълно обосновано е приел, че събраните на досъдебното производство
доказателства - показанията на свидетелите, както и писмените доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото, справка за съдимост на
подсъдимия, протокол за предупреждение, както и изготвената съдебно
оценителна експертиза доказват обвинението.Съдът е направил преценка и на
обстоятелството,че производството се развива по реда на глава 27- съкратено
съдебно следствие,включващо самопризнанията на подсъдимия. Поради липса
на оспорване в тази насока въззивният съд намира за ненужно да преповтаря
правните аргументи.
По изложените по- горе съображения въззивният съд подкрепя изводите
на първата инстанция за доказаност на инкриминираните престъпления, както
и че по безспорен и несъмнен начин е доказано авторството на подсъдимия в
извършването им.
При правилно установена фактическа обстановка решаващия съд е
направил обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че
подсъдимият Д. П. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК,тъй като на 10.09.2023г. в гр.Сливен,в
района на товарна гара не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие
№16/23.08.2023г. съгл.съдебно решение №663/23.08.2023г. по гр.д.
№2975/2023г. по описа на РС-Сливен,с което се задължава да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо М.С. Н. от гр.Сливен,както и се
забранява да приближава същата на разстояние по-малко от 50 метра от
нея,както и работното и място-таксиметровите пиаци в гр.Сливен за срок от
17 месеца.
Подс.Д. е осъществил и състава на чл.216,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 от НК тъй
като на 10.09.2023г. в гр.Сливен,в района на товарна гара,в условията на
продължавано престъпление противозаконно е повредил чужда движима вещ-
лек автомобил „Опел Астра“,с рег.№*******,собственост на С. К. Н. от
гр.Сливен,като унищожил предно панорамно стъкло,задно стъкло с
нагревател,ляво и дясно стъкло на задни врати,ляво и дясно триъгълни
стъкла,2 броя фарове-предни ляв и десен,като нанесената щета е на стойност
1085лева и унищожил чужди движими вещи-мобилен телефон „Самсунг
Галакси А33“,128gb,без зарядно устройство,1 бр. силиконов прозрачен гръб за
него и 1 бр.стъклен протектор,собственост на М.С. Н.а от гр.Сливен,като
6
нанесената щета е на стойност 345 лева,а общата стойност на нанесените щети
е 1430 лева.
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителните деяния-
неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие и повреждане на
чужда вещ при условията на продължавано престъпление, осъществявайки
съставите на чл.296,ал.1 от НК и чл.216,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 от НК.
Проверяващият съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че от
субективна страна подсъдимия е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянията,предвиждал е последиците им и е
искал настъпването им.Подс.Д. е знаел,че има наложено със заповед
ограничение и въпреки това не се е съобразил със същата и отново отишъл
при св.Н.,извършвайки гореописаните действия.Освен това е повредил и
процесния автомобил със съзнанието,че нанася щети на собственика на
автомобила и въпреки това го е сторил.Със същото съзнание е унищожил и
телефона на св.Н..
По отношение вида и размера на наложеното наказание:
При определяне размера на наказанието на подс.Д. районният съд е отчел
в достатъчна степен всички налични смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, поради което наказанието 8 месеца лишаване от свобода за
всяко от деянията е справедливо и законосъобразно.Такова се явява и общото
определено наказание. Подсъдимият е личност с трайно изградени престъпни
навици, същият е осъждан неколкократно за различни по вид престъпления,
като по част от присъдите има наложено наказание лишаване от
свобода,едното от които е търпял ефективно.
Подс.Д. е осъден по силата на споразумение от 11.03.2021г. по
НОХД№268/2021г. на РС-Сливен,за извършено престъпление по чл.144а,ал.1
от НК на 4 месеца „лишаване от свобода“,което да изтърпи при първоначален
„общ“ режим.
Районният съд се е съобразил с обстоятелството ,че предишните му
осъждания, следва да се приемат като отегчаващи вината обстоятелства,както
и че подсъдимия представлява личност с лоши характеристични данни.
Смекчаващи вината обстоятелства са ,както правилно е отбелязал РС-
направените самопризнание и разкаяние от подс.Д..
7
Налице е законовата възможност, да се намали размера евентуално на
наложените от първоинстанционния съд наказания.Настоящият съд
намира,обаче,че не са налице достатъчно основания за това.Безспорно се
установи,че подс.Д. е многократно осъждан,търпял е наказание „Лишаване от
свобода“ ефективно,без да показва признаци на поправяне и
осъзнаване,настоящото производство е за няколко деяния,което не дава
никакви основания на съда да приложи възможността за намаляване на
наложеното наказание с атакувания акт.
По изложените съображения въззивният съд намира наложеното
наказание на подсъдимия,както и определеното общо такова в размер на 8
месеца лишаване от свобода за справедливо, както и че напълно съответства
на степента на обществената опасност на личността на подсъдимия и на
извършеното деяние,в който смисъл напълно споделя аргументите на първата
инстанция.
Първоначалният строг режим на изтърпяване на наказанието е правилно
и законосъобразно определен, тъй като е в съответствие с разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е
обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните
правила и наложеното наказание е справедливо, поради което въззивният съд
не намира основания за нейното изменяне или отменяне.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Окръжен съд- Сливен,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 55 от 01.04.2024г. постановена по н.о.х.д. №
1272/2023г. по описа на Районен съд- Сливен.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8