РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Перник , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на първи декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело №
20201700100354 по описа за 2020 година
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1-ро от
ЗОДОВ.
По съображения изложени в исковата молба ищецът М. К. М., моли на
основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди, да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да
му заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на
обвиненията срещу него по ДП № 41/2011 по описа на ОДМВР – Перник и
НОХД № 220/2012г. по описа на Пернишкия окръжен съд, за които ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда № 31 от 11. 12. 2014г. по НОХД №
220/2012г. по описа на Пернишкия окръжен съд, както и сумата 5000лв.
имуществени вреди за изплатено адвокатско възнаграждение по същите дела,
ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда – 08. 07. 2015г. до окончателното й
изплащане. Моли да му се присъдят и направените разноски по делото.
Ответната Прокуратура на Република България, чрез Росица Ранкова –
прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Перник, е подала в срок писмен
отговор. С него оспорва иска по основание и по размер. Счита, че няма
1
причинно – следствена връзка между претърпените неимуществени вреди и
незаконното обвинение. Счита, че искът за неимуществени вреди е
прекомерно завишен по размер и не съответства на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че
липсват доказателства да е уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 5000лв.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено
следното:
С постановление от 14. 03. 2012г. по ДП № 41 от 2011г. по описа на
ОДМВР Перник, М. К. М. е бил привлечен като обвиняем за извършено от
него престъпление в качеството му на длъжностно лице – „***“ на *** при
***, от общ характер по реда на чл. 282, ал.2, предл. 1-во, вр. ал.1, предл.2-ро,
вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Със същото постановление на М. му е била взета
мярка за неотклонение „подписка“. /л.68 и сл. от том №1 на ДП № 41/2011г.
на ОДМВР – П./.
Окръжна Прокуратура - Перник е внесла обвинителен акт по това
обвинение срещу М. К. М. на ***г., вследствие на което бе образувано НОХД
№ 220/2012г. по описа на ОС Перник, в което същият е участвал в качеството
на подсъдим, заедно с още две лица.
С Присъда № 31 от 11. 12. 2014г. на Окръжен съд Перник по НОХД №
220/2011г., М. е признат за невиновен в извършването на престъплението,
предмет на обвинението и изцяло оправдан по тях. С протоколно определение
постановено с. з. на 10. 11. 2014г. мярката за неотклонение на М. –
„подписка“, е била отменена.
На 29. 04. 2015г., с Решение № 8, постановено по ВНОХД № 231/2015г.
по описа на Апелативен съд София, НО, 6 - ти състав, присъдата на
Пернишкия окръжен съд е била потвърдена по отношение на подсъдимия М..
Софийска апелативна прокуратура е подала протест срещу решението,
но впоследствие го е оттеглила и този начин присъдата на Пернишкия
окръжен съд по отношение на М. К. М. е влязла в законна сила на 08. 07.
2015г.
2
Следователно налице е хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.1-ро от
ЗОДОВ.
В досъдебното производство и в съдебното производство пред
Пернишкия окръжен съд, М. е бил с мярка за неотклонение – „подписка“ за
времето от 14. 03. 2012г. до 10. 11. 2014г., т.е. за 2 години и почти 8 месеца.
Времето от датата на привличането на М. като обвиняем до влизането
на оправдателната присъда в сила е от 14. 03. 2012г. до 08. 07. 2015г. е 3
години, 3 месеца и 24 дни. За престъплението, за което М. е бил обвинен, се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години лишаване
от свобода, като е можела и да бъде лишен от правото да заема определена
държавна или обществена длъжност.
Горната фактическа обстановка се установява от приложеното НОХД
№ 220 / 2012г. и Досъдебно производство № 41/2011г. на ОДМВР – П..
Видно от приложеното свидетелство за съдимост на М. К. М., същият
не е осъждан.
От свидетелските показания на В. П. И. Й. П. М. и И. А. И., които съдът
възприема тъй като кореспондират помежду си, се установи, че ищецът е бил
отговорен, честен, сериозен, коректен човек, професионалист и работохолик.
От годината на земетресението в *** – 2012г., когато е бил привлечен като
обвиняем, той коренно се е променил в негативен смисъл – станал е затворен,
притеснен, раздразнителен, потиснат. Говорел е пред близки и приятели, че са
му предявени обвинения и се е оправдавал пред тях, че е невинен. Оплаквал
се от влошено здраве – проблеми с нервите, със сърцето и висока
концентрация на захар. Хора са говорели по негов адрес – че може да влезе в
затвора, а по време на пътуване на екскурзия с автобус до Република ***,
жена е казала, че той е подсъдим и не може да й прави забележки, което е
било възприето от ищеца и от неговата внучка, като последната се
разплакала. В разговор с кмета на Община ***, на М. му е било казано, че
следва да напусне заеманата от него длъжност, което той сторил.
От заключението на вещото лице д-р Н. А. и дадените подробни устни
пояснения в с. з. на 01. 12. 2020г., които съдът намира за компетентно и
3
обективно дадени, се установи, че хипертонична болест предшества
действията на ответника, а увреждането на междушийните прешлени в
шийния отдел е по – късно проявило се, но и двете заболявания на ищеца
нямат връзка с действията на ответника. Диагнозата „Захарен диабет“ също
няма пряма връзка с действията на ответника. Невротичните разстройства на
ищеца може да имат връзка с дейността на ответника и същите са започнали
през месец март - април 2012г. Тъй като М. е привлечен като обвиняем на 14.
03. 2012г. по ДП № 41 от 2011г. по описа на ОДМВР П., то Пернишкият
окръжен съд приема, че са възникнали след привличането на М. в качеството
на обвиняем. Освен това вещото лице е уточнило в заключението си, че тези
разстройства се обострят след психоемоционален стрес, а освен това в тази
насока са и свидетелските показания на тримата свидетели. Това заболяване
се изразява в изпотяване, разтреперване, безпокойство, безсъние и чувство на
напрежение и ищецът е приемал предписаните му медикаменти антаракс и
тритико. За периода от 12 до 15. 05. 2015г. ищецът е бил на болнично
лечение. В съдебно заседание вещото лице е обяснило устно, че това
постъпване може да се дължи на неприемане на предписаните лекарства, на
употреба на кока – кола, пепси – кола, така и на действията на ответника. С
оглед събраните свидетелски показания, съдът приема за доказано, че това
болнично лечение се дължи именно на действията на прокуратурата, като
съгласно съдебната практика, цитирана в писмената защита на ищеца, самото
повдигане на обвинение предизвиква негативни емоционални преживявания у
лицето. Тези обстоятелства се установяват както от заключението на съдебно
– медицинската експертиза и устните обяснения на вещото лице, дадени в
съдебно заседание, така и от приложените амбулаторни листа и епикриза.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост. Изхождайки от периода от време, през
което е продължило наказателното преследване - 3 години, 3 месеца и 24 дни,
когато същият е бил под угрозата да му бъде наложено евентуално наказание
лишаване от свобода за срок от една до осем години лишаване от свобода,
както и да бъде лишен от възможността да заема ръководна обществена или
държавна длъжност, от обстоятелството, че по отношение на М. е била взета
най- леката мярка за неотклонение – „подписка“, а след постановяване на
присъдата от Пернишкия окръжен съд и тя е била отменена, от факта, че още
4
с присъдата на Пернишкия окръжен съд е бил оправдан по предявеното му
обвинение на 11. 12. 2014г., от обстоятелството, че същият е имал безупречна
репутация и е заемал ръководна длъжност „***“ на *** при Община ***,
която той бил посъветван да напусне и той го сторил, от полученото
заболяване „невротични разстройства“, приемът на медикаменти и тридневен
болничен престой, от конкретните негативни отражения на обвинението
върху емоционалната сфера както и от факта, че към настоящия момент
ищецът се е поуспокоил, съдът намира, че сумата от 15000лв. би го
обезщетила за претърпените от него неимуществени вреди.
Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на влизане на оправдателната присъда в сила – 08. 07.
2020г. до окончателното изплащане. За горницата над 15000лв. до пълния
претендиран размер от 50 000лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение имуществените вреди. Видно от приложения договор за
правна помощ /л.19 от ДП № 185 / 2009г. на ОДМВР П., том I,/ М. М. е
упълномощил адвокат Г. М. да го защитава по същото дело, като
впоследствие и в съдебната фаза адвокат М. го е защитавал. Сумата 500лв. е
изплатена изцяло и в брой, поради което същата представлява имуществени
вреди, направени от обвиняемия М.. Следователно искът за имуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата 500лв., ведно със законните лихви за
забава, считано от 08. 07. 2015г. до окончателното изплащане. За горницата
над 500лв. до пълния претендиран размер от 5000лв. обезщетение за
имуществени вреди, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира, че не следва да обсъжда доводите на ищцовата страна,
направени в писмената защита, касаещи наличие или не на погасителна
давност, тъй като такова възражение не е направено от ответника.
Ищецът е направил разноски по делото в размер на 2020лв. /2000лв.
адвокатски хонорар и 20лв. за държавна такса/. С оглед изхода по делото и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сумата 569,27лв., съразмерно на уважената част от исковете
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати М. К. М., с EГН
**********, следните суми :
-На основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди, сумата от 15000 лева, съставляваща обезщетение за
причинените ми неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу него
Досъдебно производство № 41 от 2011г. по описа на ОДМВР П. и НОХД №
220 / 2012г. по описа на Пернишкия окръжен съд, по което впоследствие е бил
оправдан с присъда № 31 от 11. 12. 2014г. на Пернишкия окръжен съд, влязла
в сила на 08. 07. 2015г., ведно със законните лихви за забава, считано от 08.
07. 2015г. до окончателното изплащане на сумата, като за горницата над
15000лв. до пълния претендиран размер от 50000лв. отхвърля иска като
неоснователен,
-На основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди, сумата от 500 лева., съставляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, представляващи адвокатски хонорари по
горните наказателни дела, като за горницата над 500лв. до пълния
претендиран размер от 5000лв. отхвърля иска като неоснователен.
-На основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 569,27лева, представляваща
направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6