РЕШЕНИЕ №
04.03.2020 г., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ
граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и
двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка
Панчева
разгледа
докладваното от районен съдия Мирчева гражданско дело № 3116 по описа на съда за 2010 година.
Производството е образувано по иск на М.Й.А.
***, срещу баща и Й.В.А. за осъждането му да заплаща на ищцата месечна издръжка
в размер 150 лв., считано от предявяването на иска – 30.07.2019 г., заедно със
законната лихва за просрочие, както и за минало време – една година назад.
В исковата молба се твърди, че ищцата,
която е на 20 години, е студентка в ПУ „Паисий Хилендарски“, специалност право,
завършила е успешно първи курс и през тази година е във втори, редовно
обучение. През предходната учебна година ищцата живяла под наем, тъй като
първокурсниците нямали право на общежитие, и заплащала за наем 200 лв. месечно.
Тя и към момента не получавала стипендия, нямала имущество, от което да се
издържа, и разчитала за издръжката си само на майка си, която работела като
продавач консултант с минимално трудово възнаграждение. Ищцата се прибирала
всяка събота и неделя в с. Ивайло и се налагало майка ѝ да ѝ
приготви храна за седмицата, тъй като нямала пари да ѝ даде за цялата
седмица. Ищцата страдала от късогледство на двете очи, ходела на лекар през
няколко месеца и носела контактни лещи със съответните разходи не само за
самите лещи, но и за разтвори за съхраняването и промиването им. Тя ходела цял
ден на лекции и упражнения и не можела да работи. Майка ѝ пък не можела
да осигури средствата за необходимите учебници и помагала, които били на
значителна стойност. Майката се грижула и издържала и по-малкат си дъщеря – Л.А..
Откакто ищцата навършила 18 години, бащата не бил дал инто лев за издръжката
ѝ, не я и търсел, не се интересувал как е тя, дали учи и пр., всъщност
той не се интересувал и от нея, и от нейната сестра, откакто има ново
семейство. Единствено заплащал на Л.месечна издръжка в размер 180 лв. От новия
си брак имал още едно дете, на 5 години. Той обаче имал висок доход като
международен шофьор – от около 2500-3000 лв., живеел с жена си в собствено
жилище и нямал задължения към банки и не би представлявало особено затруднение
за него да заплаща издръжка на ищцата.
Ответникът е представил отговор, с който
оспорва иска по размер. Оспорва твърденията на ищцата за своя доход и
възможности и нейните нужди и разходи. Заявява, че живее в жилище на родителите
на съпругата си, предоставено им от тях, като той самият и съпругата му не
притежават собствени имоти. Твърди, че се грижи и за издръжката на родителите
си, които са с ниски пенсии, а са от втория ред на лицата, които имат право на
издръжка, баща му има и сериозни заболявания. На 17.09.2019 г. е било
прекратено трудовото му правоотношение, по време на което е получавал не
2500-3000 лв., а 560 лв. Съпругата му получава също толкова. Вярно е, че докато
е работел, е получавал командировъчни пари, които обаче не са доход, а покриват
разходи по време на командировката и размерът им не следва да се взема предвид
като доход при определянето на издръжката. Заявява, че твърдяното от ищцата
тежко финансово положение на майка ѝ не кореспондира с обстоятелството,
че през първата година от обучението си ищцата е живяла под наем в жилище от 70
кв.м. с две спални, дневна и кухня, видно от представения договор за наем,
твърде голямо и луксозно за сам студент в положението, в което ищцата твърди,
че е. Оспорва по основателност иска за заплащане на издръжка за времето преди
01.10.2018 г., когато още не е било започнало обучението на ищцата. Оспорва по
основателност и иска за времето след 17.09.2019 г. като създаващ особено
затруднение за него като безработен. За останалото време признава иска до
размер от 90 лв. месечно за периода 01.10.2018 г. – 28.02.2019 г. и 110 лв
месечно за периода 01.03.2019 г. – 17.09.2019 г., като счита също, че поне през
ваканцията ищцата би могла да работи и да получава доходи, което много други
студенти правят, вкл. и през семестрите.
Предявените
искове са с правна квалификация чл. 144 и чл. 149 от СК.
В съдебно заседание ответната страна
оттегля становището си за частична основателност на исковете за определен
период и до определен размер. Ищцата поддържа претенциите си, както ги е
заявила. В писмена защита тя заявява, че счита иска за доказан, като излага
доводи в насока, че преценката за липса на особени затруднения следва да
включва и реалните възможности на родителя да получава доходи с оглед неговата
трудоспособност, възраст и професия, а не следва да се ограничава само до
действително получаваните доходи. Сочи, че от март до август ответникът е
получил по трудово правоотношение сумата 11668,62 лв., или средно по 1944,77
лв. на месец. Той не плаща наем на жилище, няма заболявания, няма задължения
към банки и подобни институции, съпругата му също работи, а общото им дете е в
ниска възраст и с все още невисоки нужди от издръжка; родителите му, видно от
събраните доказателства, имат достатъчно средства за издръжката си, а дори да
нямаха, те са лица с право на издръжка от втори ред, докато дъщерята, макар и
пълнолетна, е от първи ред. Накрая, видно от снимки в социалните мрежи,
семейството на ответника демонстрира висок стандарт на живот, през 2019 г.
съпругата му е посетила Китай – макар и като член на фолклорна формация, ясно
е, че пътуването е финансирано и със семейни средства на членовете, тъй като
няма фолклорни състави, които могат да си позволят поемането на подобен разход
на всичките си членове.
От доказателствата по делото се
установява следната фактическа обстановка:
Ищцата е дъщеря на ответника и на
бившата му съпруга. Освен нея ответникът има още две дъщери, една от които – на
14 години, от бившата му съпруга, и една – на 5 години, от настоящата му
съпруга.
Бившата му съпруга заедно с двете им
общи деца живее в с. Ивайло. Ответникът заедно с настоящата си съпруга и детето
им живее в Пазарджик в жилище, собственост на неговите родители. Самите те са
пенсионери и живеят в собствен имот в с. ****. Баща му е на 69 години, с 87%
намалена работоспособност с диагнози диабетна ретинопатия, диабетна
полиневропатия, артериална хипертония и състояние след преживян инфаркт.
Двамата родители на ищеца получават пенсии в размери, близки до минималните;
имат обаче земеделски земи, които обработват, а майката на ответника работи периодично
краткосрочно в печатарския цех, където е работила постоянно, преди да се
пенсионира.
На по-малката си дъщеря от бившата си
съпруга ищецът заплаща месечна издръжка в размер 180 лв.
Ищцата е студентка във втори курс в
Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „право“. През седмицата, когато има часове в университета,
тя живее под наем в гр. Пловдив при наем от 200 лв. на месец. Тя страда от
късогледство, което коригира с контактни лещи.
Ответникът работи като шофьор на товарен
автомобил. На последната си месторабота е от 30.10.2019 г. Уговореното в
трудовия му договор основно месечно възнаграждение е в размер минималната
заплата. За периода 30.10.2019 г. – 30.01.2020 г. той е бил командирован общо
43 дни и са му изплатени общо 1161 евро командировъчни пари. Подобни са били
доходите и съотношението на възнаграждение и изплатени командировъчни и при
предходните му работодатели – общо 850 лв., изплатени за период от 19 дни през
октомври 2019 г. и средно по 1944,77 лв. на месец общо заплати и командировъчни
(от които заплата в минималния размер за периода) – за времето от март до
август 2019 г.
Неговата съпруга и майката на ищцата
също работят, като и двете получават възнаграждение, близко до размера на
минималната заплата.
По данни от социалните мрежи, съпругата
наистина е посетила Китай през 2019 г. с група, по делото няма данни как е
финансирано пътуването.
Въз основа на установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Издръжка от родителите в полза на
пълнолетни трудоспособни деца се присъжда само когато се установи, че
родителите имат доходи, достатъчни за собствената им издръжка и за тази на
ненавършилите им пълнолетие деца и евентуално на нетрудоспособните им съпрузи, и
им остават и свободни средства. За разлика от издръжката, дължима на
ненавършили пълнолетие деца, тук изискванията по отношение на възможностите на
родителя са значително по-малко строги. Наистина няма легална дефиниция за
възможността без особени затруднения, но не е достатъчно родителят да е
трудоспособен и с квалификация, която предполага сравнително лесно намиране на
работа, за да се приеме, че може да реализира поне минимален или по-висок доход
и съответно, че дължи издръжка. Необходимо е той действително вече да реализира
доход от труд или да има имущество в съответния размер. Не е логично,
включително и с оглед общите принципи на уредбата на родителските задължения,
да се очаква родителят да е специално задължен да си намери работа, позволяваща
му да дава издръжка на пълнолетното си учещо дете – в такъв случай би следвало
да се очаква по-скоро самото пълнолетно дете да си потърси работа; фактът, че
то учи редовно, не води до обратния извод. В това се изразява безусловността на
родителското задължение за издръжка към ненавършили пълнолетие деца и
условността на същото задължение към пълнолетни работоспособни деца. Дори
самата необходимост да се търси работа или да се сменя работното място вече
може да се определи като особено затруднение. При липса на съответните доходи
на родителя е без всякакво значение размерът на нуждите на пълнолетния учащ.
В настоящия случай обаче ответникът има
доходи, позволяващи му да отдели някаква сума за издръжката на дъщеря си. Вярно
е поначало онова, което сочи неговият пълномощник – командировъчните пари не са
възнаграждение, а са предназначени за посрещане на разходи, свързани с
изпълнението на работата. Общоизвестно е обаче и че при някои професии, типичен
пример за които е именно професията на ищеца – водач на товарен автомобил,
извършващ международни превози – минималните определени от закона размери на
тези пари най-често надвишават значително действителните разходи, тъй като
фактически се нощува на по-евтини места или в кабината на самия автомобил,
която е пригодена за това, използва се суха храна и няма хранене в заведения и
пр. Това позволява част от спестените суми да изиграят ролята на
възнаграждение, като в замяна на това се уговаря и по-ниска основна заплата. Не
е възможно да се определи каква част от командировъчните пари, изплатени на
ответника, не са похарчени фактически като разходи по самите командировки, но
може да се очаква, че става дума за значителна част, както е при повечето от
неговите колеги. Може да се направи извод, че фактическите доходи на ответника
вероятно са поне равни на средните за региона и страната, а вероятно и ги
надвишават. Това му позволява да поеме своята издръжка и съответната част от
тази на двете си ненавършили пълнолетие деца и му дава възможност да отдели
сума от около 100 лв. месечно, за да подпомогне издръжката на най-голямата си
дъщеря, чиито нужди несъмнено са по-високи от тази сума, но за разликата би се
породило затруднение у бащата да я поеме.
Без значение е дали ответникът дава
издръжка на родителите си, тъй като те са лица с право на издръжка от следващ
ред – в първия ред са всички деца, в това число пълнолетните. Законът не е
поставил разграничение според възрастта на децата, независимо, че така може да
се стигне до положение, при което нетрудоспособният родител на дължащия
издръжка може да не получи издръжка заради наличието на трудоспособно и
пълнолетно дете. Дори обаче да се приеме, че задължението към пълнолетното дете
възниква само ако няма задължения към нетрудоспособни близки от следващите
редове, в случая не се установи родителите на ответника да не могат да поемат
издръжката си със собствените си доходи.
Уважаването на иска за издръжка за време
преди предявяването на иска обаче дори за сума от 100 лв. месечно също би било
свързано с особени затруднения за ответника, тъй като става дума за общ размер
от 1200 лв., платим наведнъж, за който не може да се направи извод, че не го
затруднява особено. Без значение е в случая, че става дума за сума, натрупана за
дълъг период от време – задължението не е безусловно и преценката за липса на
особено затруднение би следвало да се направи по-скоро към момента на
поискването, тъй като не се очаква родителят да е предвидил в миналото, че
пълнолетното му дете ще има нужда и ще поиска издръжка за изминал период.
При съразмерното разпределяне на
разноските по делото следва да се има предвид съотношението между размера иска
за минал период от една година и размера на издръжката за бъдещ период, като
условно се приеме, че тя е присъдена за период от три години (периодът, върху
който се изчисляват и държавните такси), тъй като няма по-точен начин да се
изчисли съотношението на двата иска.
По изложените
съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда Й.В.А.,
ЕГН **********,***, да заплаща на дъщеря си М.Й.А. ***, ЕГН **********,
издръжка в размер 100 лв. месечно, считано от 30.07.2019 г. до завършване на
обучението ѝ във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на
25-годишна възраст, или до настъпване на друга причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като отхвърля иска за разликата над 100 лв. до 150 лв. месечно.
Отхвърля иска на
М.Й.А. срещу Й.В.А. с правно основание чл. 149 от СК за заплащане на издръжка в
размер 150 лв. месечно за периода от 30.07.2018 г. до 29.07.2019 г.
Осъжда Й.В.А. да
заплати на Г.П.С.-Ц.,***, възнаграждение на осн. чл. 38 от Закона за
адвокатурата в размер 150 лв.
Осъжда М.Й.А. да
заплати на Й.В.А. сумата 150 лв., представляваща разноски по делото.
Осъжда Й.В.А. да
заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд 72 лв., представляващи държавна
такса върху размера на издръжката.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: