РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Кърджали, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и
пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело №
20215100100088 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 375/02. 06. 2021г., предявена от „С.“
О., със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Ч. с.” № *, срещу М. Й. Й.
от гр. К..
Ищецът твърди, че с договор за покупко-продажба от 31.12.2019г., за който
бил съставен Нотариален акт № 19, том 9, peг. № 62001, дело № 1568/2019 г.
на Антоанета Грозева - помощник нотариус по заместване при Калин
Димитров - Нотариус в района на PC-К., дружеството „С.“ О., чрез
управителя си Мария Стоянова Черкезова – Халтъкова, продало на
ответницата М. Й. Й. следния собствен негов недвижим имот: 120.04/168
идеални части от самостоятелен обект - подземен гараж с идентификатор №
40909.112.202.1.21 по КККР на гр. К., одобрени със заповед № РД-18-
66/18.10.2006 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. К., п.к. 6600,
ул. „А. К.“ № *, етаж -1 /минус едно/, гараж-паркоместа, целият с площ 168
кв.м., заемащ подземен етаж на сграда с идентификатор № 40909.112.202.1, с
предназначение на самостоятелен обект: Гараж в сграда, брой нива на обекта:
1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под
обекта-няма, над обекта-обект № 40909.112.202.1.20, обект №
40909.112.202.1.19, обект № 40909.112.202.1.18, обект № 40909.112.202.1.17,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Съгласно
посоченото в акта, страните разпределили правото на ползване на този имот,
като било определено ответникът, като купувач, да ползва изцяло паркомясто
№ 2 /две/, разположено в подземния етаж, с площ 40.02 кв.м., при граници на
паркомястото: северозапад вътрешно стълбище, коридор и мазе № 7,
североизток-мазе № 8, югозапад-мазе № 6 и шахта; паркомясто № 3 /три/,
1
разположено в подземния етаж, с площ 40.01 кв.м., при граници на
паркомястото: северозапад-мазе № 9 и мазе № 10, североизток-външен зид и
югозапад-мазе № 8, и паркомясто № 4, разположено в подземния етаж, с
площ 40.01 кв.м., при граници на паркомястото: североизток и
югоизтоквъншен зид, северозапад-трето паркоместа, както и ведно със
съответните проценти идеални части от правото на строеж върху земята,
върху която била построена сградата, съставляваща поземлен имот е
идентификатор № 40909.112.202 по КККР на гр. К., общ. К., одобрени със
заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АГКК, с административен адрес:
гр. К., п.к. 6600, ул. „А. К.“ № *, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана.
Ищецът твърди, че за имота била определена и договорена цена в размер на
51 300.00 /петдесет и една хиляди и триста/ лева, с включен ДДС, за всички
обекти. Твърди, че на 26.11.2019г. за целта била съставена фактура
№********** за сумата в размер на 42 750 лв. без ДДС - за всяко от трите
паркоместа по 14 250.00лв., или общо 51 300.00лв. с ДДС. Фактурата била
предадена на ответницата, като в нея изрично било посочено, че плащането
следвало да се извърши по банков път. На 31.12.2019г. сделката била
изповядана пред нотариус и бил съставен цитирания нотариален акт. Ищецът
твърди, че независимо, че в нотариалният акт било посочено, че цената била
получена по банковата сметка на ищцовото дружество, в действителност се
оказало, че преводът, който ответницата декларирала да е направила, не бил
изпълнен. Твърди, че вписаното в нотариалният акт изявление на
дружеството за получената цена от покупко – продажбата е невярно, тъй като
сумата от 51 300.00лв. не била преведена по банковата му сметка нито преди,
нито след сделката. Били провеждани многократно срещи между страните и
разговори за заплащане на цената, като ищецът изпратил и писмена покана
чрез ЧСИ. Поканата била получена на 20.04.2021г. лично от ответницата, но
доброволно плащане не било извършено. Ищецът счита, че за него е налице
правен интерес да предяви настоящия осъдителен иск срещу ответницата М.
Й. Й., като счита, че в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е
платил цената, респ. на продавача, че цената е получена от него,
нотариалният акт имащ характер на частен свидетелстващ документ за
знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за
даден факт - плащането на цената, е невярно и оспорва истинността на това
изявление.
Въз основа на изложените съображения ищецът претендира ответницата М.
Й. Й. да бъде осъдена да му заплати главница в размер на 51 300.00 /петдесет
и една хиляди и триста/ лева, с включен ДДС, представляваща незаплатена от
купувача цена на описания недвижим имот, съгласно договор за покупко -
продажба на недвижим имот от 31.12.2019г., обективиран в нотариален акт №
19, том 9, рег. № 62001, дело № 1568/2019 г., на Антоанета Грозева -
помощник нотариус по заместване при Калин Димитров - Нотариус в района
на РС- Кърджали; както и сумата в размер на 7 380,00 /седем хиляди триста и
осемдесет/ лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2020г. до
01.06.2021г., датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху
2
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Депозиран в законовия срок е отговор от ответницата, с който предявените
искове се считат за неоснователни и се оспорват в цялост както по основание,
така и по размер. Изложени са подробни съждения за горното, като се сочи,
че твърденията на ищеца, че продажната цена по договора не е платена са
неверни, тъй като сумата в размер на 51 300 лв., представляваща цена на
продадените имоти, била платена в брой преди изповядване на сделката, а
отбелязването в НА за платена по банков път цена било сторено по
настояване на ищеца, с цел да бъде спазен Закона за ограничаване на
плащанията в брой. Оспорва процесната фактура от 26.11.2019г. да й е била
представена, както и че представители на ищцовото дружество са провеждали
с нея разговори във връзка с незаплатената, според твърденията на ищцовото
дружество, цена по сделката. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендира разноски.
При така очертаната рамка на спорното право, съдът счита, че е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.200, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно обстоятелството, че на
31.12.2019 г. между „С.“ О., действащо чрез управителя Мария Халтъкова, и
ответницата бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №19, том № 9, рег.№ 62001, дело № 1568/ 2019г. на
Антоанета Грозева - помощник нотариус по заместване при Калин Димитров
- Нотариус в района на PC-Кърджали.
В с. з. ищецът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител,
но чрез процесуалния си представител - адвокат, поддържа исковете така,
както са предявени и моли за уважаването им.
Ответницата, чрез процесуалните си представители, поддържа отговора си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От Нотариален акт № 19, том 9, peг. № 62001, дело № 1568/2019 г. на
Антоанета Грозева - помощник нотариус по заместване при Калин Димитров
- Нотариус в района на PC-Кърджали се установява, че на 31.12.2019г. между
ищеца „С.“ О. и ответницата М. Й. Й. е сключен договор за покупко-продажба
на собствен на дружеството недвижим имот, представляващ 120.04/168
идеални части от самостоятелен обект - подземен гараж с идентификатор №
40909.112.202.1.21 по КККР на гр. К., одобрени със заповед № РД-18-
66/18.10.2006 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. К., п.к. 6600,
ул. „А. К.“ № *, етаж -1 /минус едно/, гараж-паркоместа, целият с площ 168
кв.м., заемащ подземен етаж на сграда с идентификатор № 40909.112.202.1, с
предназначение на самостоятелен обект: гараж в сграда, брой нива на обекта:
1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под
обекта-няма, над обекта-обект № 40909.112.202.1.20, обект №
40909.112.202.1.19, обект № 40909.112.202.1.18, обект № 40909.112.202.1.17,
3
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата.
Договорената между страните продажна цена възлиза на сумата от 51 300
лв. с включен ДДС, като на стр. 2 от НА е посочено, че сумата е получена от
управителя на дружеството – продавач напълно и по банков път от
купувачката.
За целта, още преди изповядване на сделката, на 26.11.2019г. ищецът издал
фактура № **********, за сумата в размер на 42 750 лв., без ДДС, за всяко от
трите паркоместа - по 14 250.00лв., или общо за сумата в размер на 51
300.00лв. с ДДС /л.17/.
Всъщност, спорът по делото е за това платена ли е покупната цена, след
като в нотариалния акт е отбелязано, че плащането е извършено по банков
път, но ответницата не оспорва, че плащане по банков път не е било
осъществявано, а цената е платена в брой преди изповядване на сделката.
С оглед възложената им доказателствена тежест, страните сочат
доказателства в подкрепа на твърденията си.
Така, установява се от заключението по назначената ССчЕ /л.94/, че
Фактура № **********/26.11.2019г. на стойност 51 300 лв. с ДДС е надлежно
осчетоводена в счетоводството на ищеца. Счетоводният запис показва
извършена продажба на строителна продукция на стойност 51 300 лв., от
която сума приход от продажбата за ищцовото дружество 42 750 лв. и 8 550
лв. ДДС за внасяне в приход на бюджета. Процесната фактура е включена в
дневник за продажби и в Справки - декларации за ДДС, данните за данъчен
период м. ноември 2019г. са предадени в ТД на НАП -Пловдив, офис К. с вх.
№ 0900-1 1 79476/04.12.2019г. Дължимият се ДДС е преведен от ищеца в
приход на бюджета. По фактура № **********/26.11.2019г. не са налице
данни /счетоводни записи и платежни документи/ за извършено плащане от
ответника в полза на ищеца. Налице е разчет със задълженото лице М.Й., като
към датата на проверка /13.10.2021 г./ салдото по с/ка 411 Клиенти, партида
М.Й., е дебитно в размер на 51 300 лв., а дебитното салдо показва размера на
вземането от ответника по процесната фактура. Осчетоводеното основание за
вземането е от продажба на строителна продукция. В счетоводството на „С.“
О. не са налице платежни документи за извършено плащане по НА № 19, том
9, peг. № 62001, дело № 1568/2019г.
Назначена и извършена е допълнителна съдебно – счетоводна експертиза
/л.121 – 124/, от заключението по която се установява, че при направената
справка на счетоводната документация на „С.“ О. не са констатирани
неосчетоводени документи, поради което вещото лице счита, че
счетоводството на ищцовото дружество за периода от месец ноември 2019
год. до месец януари 2020 година е водено редовно, като са спазени
изискванията на Закона за счетоводството и данъчното законодателство,
включително и по отношение на процесната Фактура №
**********/26.11.2019г. В заключението си вещото лице посочва още, че
съобразно счетоводното и данъчно законодателство счетоводният документ
следва да се издаде след като бъде осъществена стопанската операция. При
4
прехвърляне на недвижим имот издаване на фактура преди изповядване на
сделката е допустимо при: 1. авансово плащане, което в случая не е налице; 2.
при фактическо предаване на имота преди датата на изповядване на сделката,
за което не са налице документи. В счетоводната документация на „С.“ О., не
са налице осчетоводени разходи - такси, данъци и др. /с изключение на
начислен и внесен ДДС/, свързани с реализиране на сделката.
И двете заключения не са оспорени от страните и съдът ги кредитира
изцяло.
От показанията на свидетелите И. Д. и В. И. се установява, че знаели от
ответницата, че тя искала да извърши плащането по сделката по банков път,
но продавачите поискали то да бъде извършено в брой.
От показанията на св.Г.Я., обслужващ юридически и счетоводно ищцовото
дружество, се установява, че името на ответницата фигурира в справката за
вземания от клиенти. След извършена сделка по прехвърляне на нейно име на
имоти, лицето стояло като задължено лице за погасяване на съответната сума
към продавача. Тази справка и към момента била актуална, тоест лицето и
към момента било длъжник. Това било многократно коментирано с
управителя на фирмата. Сочи, че имотите са ползвани преди самото им
прехвърляне с нотариален акт и фактурата е издадена на по - ранен етап.
Посочва в показанията си, че през 2019г. е консултирал процесната сделка,
като си спомнял два основни факта –съветвал ищцовото дружество, че
сделката трябва да бъде изповядана пред нотариус и сумата по нея, която е на
стойност над 10 000 лева, трябва да бъде преведена по банков път. Това били
двете задължителни условия, които коментирал с тях. След сделката се
оказало, че сумата не е платена и управителят на „С.“ О. го попитал как да си
съберат вземането. Сделката стояла в справката като неплатена и това
неизпълнение свидетелят констатирал всеки месец, когато давал месечните
справки за вземанията и задълженията.
Приобщено като доказателство по делото е заверено копие на нотариална
преписка № 1568/2019 г. по описа на нотариус с рег. № 020 на НК. В същата
се съдържа декларация по чл.66, ал.2 от ЗМИП /на л.152 от делото/, издадена
и подписана от ответницата М.Й., в която тя е декларирала, че паричните
средства за покупката на процесния имот са с произход „продажба на друг
имот“.
Приета като доказателство е и справка от Агенция по вписванията /л.167-
168/ за периода от 01.01.1991 г. до 24.01.2022 г. за лицето М. Й. Й., от която
не се установява същата да е била продавач на имот в този период.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Както бе казано по-горе, предявените искове намират правно основание в
чл. 79, във връзка с чл. 200 от ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Същите са
основателни и доказани, и следва да бъдат уважени в пълен размер, по
средните съображения:
Предявен е иск за неизпълнение на сключен договор за покупко-продажба
5
на недвижими имоти, досежно заплащане от купувача на цената, ведно с
обезщетение за забава. Ищецът твърди, че ответникът - купувач не е
изпълнил задължението си да плати уговорената цена, като се оспорва
верността на удостовереното в нотариалния акт получаване на цената по
банков път. В този случай в негова тежест е да опровергае верността на
удостовереното. Нотариалният акт е официален документ по см. на чл. 179 ал.
1 от ГПК – нотариусът в кръга на службата си удостоверява направените пред
него волеизявления.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия. Доказателствената стойност на нотариалния акт, в който е
обективиран договора за покупко-продажба, обхваща само посочените в тази
разпоредба факти – лично осъществените от длъжностното лице или пред
него действия или изявления. Материалната му доказателствена сила не
обхваща верността на удостоверените от издателя частно-правни изявления,
поради това заплащането на цената по нотариалната сделка не е сред фактите,
чието осъществяване нотариусът може да удостоверява, поради което в тази
част документът е частен. В този смисъл е и съдебната практика, според която
волеизявленията на страните съставляват частен документ и за тяхната
вярност нотариалния акт не се ползва с материална доказателствена сила и
записаното в нотариалния акт изявление на страните за заплащане на цената
има характер на разписка. В този смисъл Определение № 599/03. 07. 2017 г.
по гр. д. № 895/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ Г. О, Определение № 62/18. 01. 2016 г.
по гр. д. № 5315/2015 г. на ВКС, ГК, ІV Г. О., Решение № 86/04. 07. 2018 г. по
гр. д. № 2862/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ Г. О. и др., Определение № 697/27. 07.
2018 г. по гр. д. № 4917/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
В случая ищецът иска да опровергае собственото си изявление, че е
получил цената от покупко-продажбата на имотите. Иска се да се докаже, че
волеизявлението му е било опорочено поради грешка, измама. При това, в
тежест на ищеца е да установи, че не е получил продажната цена, като в
случая обаче, доколкото ответницата не оспорва, че сумата не е преведена по
банков път, а е платена в брой, то тежестта на доказване следва да е върху
последната – подлежи на доказване положителното твърдение, а не
отрицателния факт, твърдян от ищеца; законът обаче ограничава ответницата
досежно способите за доказване – не са допустими свидетелски показания за
плащане в брой за суми над 5000лв. /чл.164, ал.1, т.3 ГПК/.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
между страните е уговорен начин на плащане на продажната цена, различен
от обективирания в договора за покупко-продажба.
И, тъй като по сметките на ищеца не е постъпвала сумата, посочена като
платена в нотариалния акт за покупко - продажба на процесните недвижими
имоти, което не се оспорва от ответницата, но и не са представени каквито и
да било други доказателства за извършено плащане в брой, то последната не
доказа с надлежни доказателства твърденията си, че е платила покупната цена
6
в брой.
За да достигне до този извод съдът съобрази още и, че в описаната по-горе
декларация по чл.66, ал.2 от ЗМИП ответницата е декларирала, че паричните
средства за покупката на процесните имоти са с произход „продажба на друг
имот“, но от справката от Агенция по вписванията не се установява същата да
е била продавач на имот за периода от 01.01.1991 г. до 24.01.2022 г.
На последно място, както се установява от заключението на вещото лице
И.Константинова, фактура за продажбата може да се издаде предварително
при ползване на имотите преди прехвърлянето им, което пък се установява
като факт от показанията на св. Я..
Или, в обобщение, не може да се направи извод, че цената е била платена в
брой преди изповядването на сделката от купувача – ответницата по иска, но
безспорно се установява, че не е била платена по банков път, както е
удостоверено в процесния НА.
Тъй като съдът е длъжен да даде отговор на всички своевременно заявени
възражения и доводи на страните, то по възражението на ответницата за
наличието на правопогасяващ факт – плащане на цената напълно и в брой,
относими са всички изложени по-горе мотиви, поради което съдът го намира
за неоснователно.
С оглед изложеното съдът счита, че исковата претенция е основателна и
следва да се уважи в пълен размер, като ответницата бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество сумата в размер на 51 300лв.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът по неизпълнен договор, какъвто е
ищецът по делото, освен реално изпълнение може да иска и обезщетение за
забава. Според чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В случая ищецът претендира законна лихва върху претендираната
сума от деня следващ деня на съставяне на НА – 01.01.2020г. И, тъй като на
основание чл.200, ал.2 ЗЗД плащането трябва да стане едновременно с
предаването на вещта и на мястото, където то се извършва, а доколкото няма
категорични данни колко по-рано от датата на съставяне на НА е станало
предаването на недвижимите имоти, следва да се приеме, че обезщетението за
забава е дължимо от датата на изповядване на сделката за покупко-продажба
на имотите. Или, искът за обезщетение за забава за периода 01.01.2020г. до
датата на предявяване на иска – 01.06.2021г. е основателен и доказан в размер
на 7 381,50лв. /изчислен с електронен калкулатор/, но тъй като се претендира
само в размер на 7 380лв., то следва да бъде уважен в този размер.
При така направените изводи за дължимост на главницата, дължи се и
законна лихва за забава върху нея, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право в негова полза да се присъдят направените по делото разноски.
Предвид наличието на надлежно искане в тази насока и на доказателства за
направени разноски, съдът присъжда на ищеца такива в размер на 5 147, 20
7
лв., съобразно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Й. Й. от гр.К., ж.к. „В.“, бл. *, вх. „*“, ап. *, с ЕГН
**********, да заплати на „С.“ О., с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. К., ул. „Ч. с.“ №*, сумата от 58 680, 00лв., от които:
51 300 /петдесет и една хиляди и триста/ лева, с включен ДДС,
представляваща незаплатена от купувача цена по договор за покупко -
продажба на недвижим имот от 31. 12. 2019г., обективиран в нотариален акт
№ 19, том 9, peг. № 62001, дело № 1568/2019 г., на Антоанета Грозева -
помощник нотариус по заместване при Калин Димитров - Нотариус в района
на РС- Кърджали, за което задължение е съставена фактура №**********/26.
11. 2019г.; 7 380 /седем хиляди триста и осемдесет/ лв., представляваща лихва
за забава за периода 01. 01. 2020г. - 01. 06. 2021г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.06.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Й. Й. от гр.К., ж.к. „В.“, бл. *, вх. „*“, ап. *, с ЕГН
**********, да заплати на „С.“ О., с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. К., ул. „Ч. с.“ №*, направените по делото за настоящата
инстанция разноски в размер на 5 147, 20 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
8