№ 400
гр. Б. 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20251200500571 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Р. Е. Г., подадена
чрез адв. В. У. против решение № 259/03.04.2025 г., постановено по гр.д.№
3201/2024 г. по описа на РС – Б.
Жалбоподателят оспорва правилността на извода на РС, че
подадените от взискателя молби по изпълнителното дело от 08.11.2022 г. и от
27.09.2023 г., за извършване на справки относно трудовите договори на
дължника и на собственост на МПС, са действия, с които е прекъснал срока на
5 годишната погасителна давност. Сочи, че според чл. 116, ав. 3 от ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Позовава се на т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се
приема, че нова погасителна давност започва да тече от дата, на която е
поискано и предприето последното валидно изпълнително действие. Затова
поддържа, че 5 годишния давностен срок по ч. 100 ЗЗД тече от 05.04.2019 г. –
датата на наложения запор, а дори да се счете, че тече от 28.6.2019 г. – когато е
депозирана молбата за опис на имуществото на длъжника, предвид, че по нея
е насрочен опис, то считано и от двете дати – 05.04.2019 г. съотв. 28.06.2019
г., 5 годишния срок е изтекъл преди подаване на исковата молба на 22.11.2014
1
г. съотв. е изтекъл на 05.04.2024 г./28.06.2024 г.
Според него РС не е съобразил, че в случая по молбите не са налага
запори, а с тях взискателят е изисквал да се направят справки и поучване на
длъжника. Затова жалбоподателят счита, че давността не е прекъсната с
подаването им.
Оспорва и извода на РС, че за периода, считано от 21.10.2019 г. –
когато е насрочен описа до изтичане на 2 години - на 21.10.2021 г., когато е
настъпила перемпцията давност не е текла.
Поддържа, че то е противоречи на постановките на приетото ТР
2/26.6.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Освен това давност би започнала да тече не от насрочения опис на 21.10.2021
г., а от датата на подаване на молбата заизвършването му - на 28.06.2019 г. От
28.06.2019 г. – 5 годишния давностен срок към 22.11.2024 г. /датата на
предявяване на исковата мола/ също е изтекъл – на 28.06.2024 г. По
изложените съображения моли решението да се отмени и се постанови ново за
уважаване на иска.
Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. В жалбата цитира
т. 10 на ТР 2/26.6.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и
постановки от ТР /28.03.2023 г. по тълк.д. 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Изразява становище, че съжденията на РС са в съответствие с тях, а
именно – давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно
вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
ТР 2/26.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г. Сочи, че те са съобразени и с утвърдилата
се съдебна практика след ТР от 2015 г., според която исканията на взискателя
за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също
прекъсва давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният
изпълнител е длъжен да ги предприеме. Поради изложеното счита жалбата за
неоснователна.
БлОС счита подадената жалба за допустима - депозирана е от лице с
правен интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване
съдебен акт.
С атакуваното решение РС е отхвърлил като неоснователен
2
предявения от Р. Е. Г. иск по чл. 439 ГПК, че не дължи на ответника „АПС
Б.Б.“, ЕООД, поради погасяване по давност на задължението му за заплащане
на сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 18.11.2010 г. по ч. гр. д. №
3206/2010 г. по описа на PC - Б. които са предмет на изп. д. № 167/2012 г. на
ЧСИ - Г.Ц., с район на действие ОС - Б.образувано.
Решението е валидно и допустимо.
За произнасяне по доводите в жалбата относно правилността му,
БлОС, въз основа на събраните по делото доказателства, тезите на страните и
закона, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът по делото - Р. Г. е длъжник по изп. д. № 167/2012 г. по описа
на ЧСИ - Г.Ц.. Взискател по изпълнителното дело е ответникът по
настоящото исково производство - „АПС Б.Б.“, ЕООД.
С молба от взискателя, депозирана по изпълнителното дело на
12.03.2019 г. е поискано извършване на справка в „Регистъра на банкови
сметки и сейфове“ на БНБ за регистрирани банкови сметки на длъжника Р. Г..
С молбата е поискано и налагане на запор преимущестено на спестовните
и/или на последните две новоткрити банкови сметки.
На 05.04.2019 г. ЧСИ изпраща запорно съобщение до ПИБ, АД,
връчено на банката на 12.04.2019 г. Такова е изпратено и до БПБ, АД, връчено
й също на 12.04.2019 г.
ПИБ, АД върху приложено към делото запорно съобщение е отразила
на 12.04.2019 г., че откритите към момента сметки на лицето са блокирани и с
посочения размер за бъдещи постъпления; че към момента няма наличности
по стетките в ПИБ, АД; и че има наложени предходни запори.
Ищецът в исковата молба поддържа, че от 05.04.2019 г. тече 5
годишния давностен срок по чл. 117, ал.2 от ЗЗД, който е изтекъл на
05.04.2023 г.
Установява се от изпълнителното дело, че след 05.04.2019 г.
взискателят депозира молба на 14.06.2019 г. със съдържание идентично на
молбата от 12.03.2019 г. - за справки за банкови сметки и налагане на запор.
На 28.06.2019 г. той депозира молба за насрочване на опис на
движимо имущество. Такъв е насрочен от ЧСИ за 21.10.2019 г. като
уведомлението до длъжника за насрочването му е върнато от адреса с
3
отбелязване от връчителя, че лицето е търсено на 21 и 27 август, и на
24.09.2019 г., но не е открито.
На 08.11.2022 г. взискателят депозира молба за извършване на
справки за регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор,
както и за извършване на справки за притежавани МПС и налагане на запор.
На 18.11.2022 г. депозира също молба само за справка за
регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор на
наличните.
На 27.09.2023 г. отново подава молба с искане като молбата от
18.11.2022 г.
Въз основа на изложените факти, несъстоятелна е тезата на
щеца, че за вземанията по изпълнителния лист, за който е образувано
изпълнително дело № 167/2012 г. на ЧСИ - Г.Ц. е изтекла 5 годишната давност
т.е., че е налице 5 годишен период, през който взискателят е бездействал.
Основателността на предявения отрицателен установителен иск
по чл. 439 от ГПК за съществуване на правото на принудително изпълнение
предполага установяване на бездействие на кредитора за реализирането му в
продължение на 5 години.
Пет годишна е давността според чл. 117, ал. 2 от ГПК за всички
вземания, установени с влязло в сила решение. Разпоредбата се прилага и към
правото на принудително изпълнение спрямо вземания, предмет на влязла в
сила заповед за изпълнение издадена по чл. 417 ГПК.
Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение на вземането.
В т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС е пояснено, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ; както и че искането да се приложи определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, като по изричната разпоредба на закона - чл. 116в ЗЗД -
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Посочено е, че прекратяването на изпълнителното производство
4
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК става по право, като новата давност е започнала
да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие
В т. 3 на ТР 2/4.7.2024 г. по тълк.д. 2/23 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че „Валидно изпълнително действие“ в смисъла, разяснен с т. 10 от ТР
2/26.6.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС означава действие,
предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна
е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ
за осребряване на имуществото на длъжника -чл. 426, ал. 2 ГПК, вкл. когато
първоначалната й нередовност е била поправена в срок като тя прекъсва
давността.
С оглед тези постановки в тълкувателните актове твърдението на
жалбоподателят Р. Г., че с молбите на взискателя - „АПС Б.Б.“, ЕООД - от
08.11.2022 г. и 27.09.2023 г. давността не се прекъсва, е незаконосъобразно.
От съдържанието на всяка една от молбите е видно, че с тях
взискателят е изисквал не само да се правят справки и проучване на
длъжника, но в тях се съдържа и искане за налагане на запори. Следователно
молбите на взискателя са за извършване и на изпълнителни действия и като
такива прекъсват давността. Няма данни да е констатирана нередовност от
ЧСИ.
РС е приел, че в разглеждания казус давностния срок, започва да тече
след изтичане срока на перемцията. В решението е посочено, че между
изпълнителните действия, предприети през времето от 21.10.21 г. /т.е. след
изтичане двугодишния срок от насрочения за 21.10.2019 г. опис, т.е. от датата
на настъпване на перемпцията/ до предявяване на иска - на 22.11.2024 г. няма
период надвишаващ по продъжителност 5 годишния давностен срок.
Извода си РС е обосновал с цитиране на постановки от ТР 3/20
г. от 28.3.23 г. по тълк.д.3/20 г. на ОСГТК, според които погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР
2/26.6.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г . на ОСГТК ВКС. По отношение на периода
след тази дата, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна
5
давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действия.
БлОС не споделя, становището на РС, че давностният срок започва да
тече след изтичане срока на перемцията.
Перемпцията в случая е без правно значение за давността, предвид
обосноването на твърдението от ищеца за изтичане на давността с посочване
на период след 26.6.2015 г. Видно от исковата молба, се твърди, че за начало на
5 годишния период - 05.04.2019 г.
В Р. 37/24.2.21 г. на ВКС по гр.д.№ 1747/20 г./., а и в последвалото го
ТР 2/4.7.2024 г. по тълк.д. 2/23 г. на ОСГТК на ВКС в т. 3, е посочено, че
перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни
последици, като общото между тях е възможността едни и същи факти да
имат значение и за двата института; както и че давността не се засяга от
настъпилата перемпция. Посочено е още, че по изпълнителните дела
образувани за принудително събиране на вземане преди 26.6.2015 г., не е текла
погасителна давност до 26.6.2015 г. -датата на потановяване на ТР 2/26.6.2015
г. като давността за тези вземания е започнала да тече от 26.6.2015 г., тъй като
до тази дата е обвързващото тълкуване за спряла да тече давност на
основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, при наличите на двете кумулативно
посочени в ППВС 3/18.11.1980 г. предпоставки -– да е направено пред
държавен орган надлежно волеизявление за принудитено осъществяване на
вземания и изълнителното производство да е висящо. За изпълнителните дела,
вече прекратени към 26.6.2015 г. срокът на новатата давност по чл. 117, ал. 2
ЗЗД следва да се брой от момента на прекратяването им, а не от момента на
последното по време предприето в хода на делото изпълнително действия.
Според БлОС от тези постановки в тълкувателния акт логично е да се
счете, че не следва да се съобразява последното предприето в хода на делото
изпълнително действия, само ако то е предприето преди 26.6.2015 г., тъй като
до тогава действа ППВС 3/18.11.1980 г., съгласно което погасителната давност
не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното
осъществяване на вземането. За извода си отчете, че в ТР 3/20г. изрично е
посочено че след отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. / т. 10 на ТР 2/26.6.2015
г. е обявено за изгубло сила/ висящността на изпълнителния процес вече не е
определяща за давността, а прекратяването му поначало няма отношение към
6
прекъсването на погасителната давност; и че за изпълнителния процес чл.
116“б.“ ЗЗД не се отнася.
С оглед посоченото споделя довода на жалбоподателя за
незаконосъобразност на приетото от РС, според което релевантния период,
през който се преценява предприетите изпълнителни действия е само през
времето от 21.10.21 г. - т.е. след изтичане двугодишния срок от насрочения
опис до предявяване на иска 22.11.2024 г., през който РС е посочил, че няма
период надвишаващ по продъжителност 5 годишния давностен срок.
Основателността обаче на този довод по изложените по-горе в настоящия акт
съображения, не води до друг на постановения от РС резултат за отхвърляне
на иска. От поддържаните от ищеца за начална дата на давността по чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД - 05.4.2019 г. или 28.6.2019 г не се установи да е налице
бездействие на взискателя в продължение на 5 години. Подавани са молби от
взискателя с искане за прилагане на изпълнителен способ, като периодите на
подаването между тях с оглед датата на подаването на всяка винаги е по
кратък от 5 години. След като искането на кредитора е своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичане
на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането за прилагане на изпъллнителен
способ. Искането следва да е редовно, но ако е нередовно, съдебният
изпълнител дължи надлежни указания за отстраняването при наличие на
пороци. Само ако взискателят прояви процесулано бездействие да не отстрани
нередовностите на сезирането, ще понесе негативната последица, давността
да не се счита прекъсната. По делото такова процесуално бездействия на
взикателя по изпълнителното дело не се установява. Поради изложеното
атакуваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на въззивното производство на възиваемия се дължат
разноски,за настоящата инстанция за юрисконслутсто възнаграждение, който
размер съдът определя на 200 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ и отчитайки фактическата и правната му
сложност, както и материалния интерес.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
7
Потвърждава решение № 259/03.04.2025 г., постановено по гр.д. №
3201/2024 г. по описа на РС – Б.
ОСЪЖДА Р. Е. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ж.к. „А.М.“, бл. 33,
вх. А, ет. 6, ап. 18 да заплати на „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ************ със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1404, р-н Т., бул. Б. № 81В, ап. 3
сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8