№ 114
гр. Свиленград, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200158 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. П. П. с ЕГН ********** от
гр.*****,ул.******* №7 срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система ,
Серия К №6647798 издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр с ал.1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 100 лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при условията на повторност.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, като се развиват съображения в подкрепа
наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му ,а именно липса на предвидените от закона реквизити,както и
издаването му в нарушение на закона,като се твърди,че неправилно бил
приложен материалния закон. Оспорва се също извършеното нарушение в
условията на повторност,като се излагат съображения в тази насока.
Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният
електронен фиш да бъде отменен.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски,които да
бъдат определени по реда на чл.38 от ЗАдв.
В съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява.По делото е постъпило становище от
пълномощника му- адв.А.,който поддържа жалбата по изложените в нея
доводи,като излага допълнителни съображения в подкрепа на отмяна на
обжалвания ЕФ.
Претендира присъждане на направените по делото разноски на основание
1
чл.38 от ЗАдв.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище
по жалбата.
Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Свиленградският Районен Съд, за да се произнесе по основателността й и
след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената
проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 12.08.2022г. в 11, 28часа в гр.*****, обл.Хасково по бул.Одрин до
гараж на ГПУ в посока центъра, с автоматизирано техническо средство
120с52а представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 за
установяване на нарушенията на правилата за движение е регистрирано и
заснето движение на лек автомобил марка „Ауди А3", с регистрационен
номер РВ **** РА със скорост от 63км./ч. – над разрешената за движение в
населено място от 50 км/ч. и е посочено превишение от13 км/ч./след
приспадане на допустимата грешка/.
От извършената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер,
се установило, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е
лек по своя вид и същият е регистриран на името на В. П. П. с ЕГН
**********.
Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство 120с52а представляващо преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 за установяване на нарушенията на правилата за движение,
като за нарушител бил вписан жалбоподателят .
В описателната част на електронния фиш е вписано движение с
установена скорост от 63км./ч. – превишаване с 13 км/ч. /и двете стойности
след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч/.
За дата и час на нарушението са вписани показанията на автоматизирано
техническо средство 120с52а представляващо преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 за установяване на нарушенията на правилата за движение, а за
място на нарушението – гр.*****, обл.Хасково по бул.Одрин до гараж на
ГПУ в посока центъра,като е изписано,че нарушението е извършено в
условията на повторност ,в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К/5264814.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на дата 21.02.2023г. според
отбелязването в справката за нарушител/водач, като съгласно чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
2
За работата и използването на конкретното АТСС -ARH CAM S1 - 120с52а
на процесната дата - 12.08.2022г., когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС - 12.08.2022г., времето (09.00 часа до 12.30 часа) и
точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана
системата – гр.*****, обл.Хасково по бул.Одрин до гараж на ГПУ в посока
центъра, за ограничението на скоростта въведено в закона за населено място
от 50км.в час /съгласно чл.21,ал.1 от ЗДвП /- разрешена скорост, режима на
измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е
поставено, така и броят на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение
по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 1
брой снимка за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се
установява, че е заснет автомобил /без да се разчита номера на автомобила/ в
процес на приближаване към системата за видеоконтрол, при измерена
скорост на движение 66 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 16
км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от
50 км.ч., като превишението е 13 км/ч. (след приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч).
От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 № 120с52а, според който съответства на
одобрения тип.
Налична е и снимка към ЕФ ,ведно с разпечатка,за заснетото нарушение
извършено на 12.08.2022г.,от която не е виден номера на автомобила,джи пи
ес координатите на мястото на нарушението,локацията , ограничението
въведено в пътния участък и номера на снимката, вида на автомобила и
неговата марка.
Наличен е и Протокол №8/22 от 02.02.2023г. за използваното техническо
средство през месец август 2022год. и броя на установените с него
нарушения.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
По делото е налице и справка за извършеното нарушение, датата на
връчване на същото на нарушителя,както и че същото е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на конкретно
посочен ЕФ.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител.
Налична е и снимка на разположението на техническото средство заснел
процесното нарушение.
3
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед с рег №8121з-
172 от 29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци
на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към
АНП писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на
управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на
12.08.2022г. клип с автоматизирано техническо средство 120с52а
представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 за
установяване на нарушенията на правилата за движение ,съображения ще
бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото
положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/ на
21.02.2023г., а жалбата е входирана на 02.03.2023г.поради което е
процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.182,ал.4 вр с ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено адм.наказание
глоба, установено с автоматизирано техническо средство 120с52а
представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 за
установяване на нарушенията на правилата за движение на основание издаден
против него ЕФ.
4
Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС.
ЕФ обаче в конкретния случай ,не съдържа минимално изискуемото
съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в частност –липсва ясно и точно посочване на
нарушените разпоредби,по следните съображения:
Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни, тъй като
осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите
в съдържанието им не могат да се санират в хода на съдебното производство,
поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Налагането на административни наказания засяга пряко личната сфера на
наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да
подхожда с изключителна прецизност при изписване на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
В случая лицето е санкционирано по ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП,която
разпоредба гласи,че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Налице са нарушения, свързани с описание на инкриминираното
нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ,
тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни,
тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите
в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство,
поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с
оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с
изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
В случая лицето е санкционирано по ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП, но липсва
описание, явяващо се елемент от състава на нарушението, свързано с датата
на влизане в сила на ЕФ серия К № 5264814. В издадения ЕФ не се съдържа и
5
описание в достатъчна степен на обстоятелствата във връзка с извършеното
нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП относно израза „същото по вид
нарушение”. По този начин посочените обстоятелства са и останали извън
предмета на доказване по делото, а наказаният водач не е могъл да организира
своята защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху
неизвестни или неясни фактически обстоятелства. Всяко несъвършенство в
тази връзка ограничава правото на защита на наказаното лице и представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано на
базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай не
е така. ЕФ представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда
следва да бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснота
не може да бъде заместена от посочването в друг документ, който дори не е
упоменат в обжалвания акт.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да
бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено
процесуално нарушение.
Ето защо, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен и на това самостоятелно основание (извън посоченото в т.
1 от настоящото изложение).
За пълнота на съдебният акт ,следва да се посочи, липсват каквито и да е
доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено
конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че е бил засечен
да се движи процесният автомобил. В приложения по постъпилата
Административнонаказателна преписка (АНП) снимков материал има
посочени номер на заснетия клип и наименованието и номера на АТСС, но
регистрационният номер на заснетия автомобил не се установява. Поради
това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в
представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година.
Изложеното определя снимката като обективно негодно веществено
доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на
конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен
регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като
нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в
представената преписка да се съдържат други писмени доказателства -
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от
периодична проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година и др., нарушението се явява недоказано.
Изводите на АНО относно установена скорост на посочения автомобил
са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал,
тъй като няма доказаност на скоростта на движение на конкретния, посочен в
ЕФ, автомобил.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е
изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение е безспорно установено и доказано.
6
В изложения смисъл е Решение № 716 от 31.10.2022 година,
постановено по КАНД № 800/2022 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира
такива.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на
основание чл.38, ал.1,т.3 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за
присъждане на разноски от страна на адв.А..
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или
на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза на пълномощника на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лева
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 вр с
ал.2,т.1 вр. с ал.1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система , Серия К
№6647798 издаден от ОД на МВР – Хасково , с който на В. П. П. с ЕГН
********** от гр.*****,ул.******* №7, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 4 вр с ал.1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – "Глоба" в размер на 100 лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при условията на повторност, като
НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Д. Г. А. от АК Хасково, сумата в размер на 400 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД
№158/2023г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8