Решение по дело №120/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 145 АПК вр.чл.215 ЗУТ.

Образувано е по жалба на В. Г. К. срещу Заповед № 123/25.03.2024 г. на кмета на [община], с която се нарежда премахването на незаконен строеж. По съображения за незаконосъобразност поради противоречие с материалноправните разпоредби и допуснати съществени нарушения на административнопрозиводствените правила, в жалбата се иска отмяна на оспорения акт. Твърди се, че заповедта не е връчена и че строежът е съществуващ, изграден е преди 1987 г., описан е в документ за собственост и е в съответствие с предвижданията на устройствения план на [населено място] от 1987г. Твърди се, че стоежът е търпим по см. на § 16 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа жалбата като допълва, че заповедта не е мотивирана, не е обоснована, издадена е при противоречие с данните, събрани от административния орган. Твърди се, че строежът не е индивидуализиран в заповедта съгласно действащата кадастрална карта; че от страна на административния орган не са съобразени доказателствата, събрани в хода на производството; че не е изследвано времето на изграждане и не е съобразено удостоверение по §16 ЗУТ. Претендират се разноски .

Ответникът – кмета на [община], р.пр. не изпраща представител в с.з. и не депозира писмено становище.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

С обжалваната Заповед № 123/25.03.2024 г. на кмета на [община], на основание чл. 225а, ал.1, във вр. с чл. 223, ал.1 и ал.2 е наредено В. Г. К. да премахне незаконен строеж: „Пристройка на допълващо застрояване“ на сграда в поземлен имот /ПИ/ 51319.503.688 по КК на [населено място] с административен адрес [улица], в [населено място]. В мотивите е посочено, че строежът е с размери, както следва: височина – 2,70 м. до 2,20 м., дължина – 4,20 м. и е с поставена PVC дограма; обособен е като пристройка; направен е покрив със завършващо покритие; постройката е с външна мазилка. Посочено е в заповедта, че на база двата констативни акта - КА №3/01.08.2023 г.и КА № 6/27.11.2023 г., както и според доказателствата, строежът е изпълнен без строителни книжа, в нарушение на чл. 148, и чл. 157 от ЗУТ; констативните актове са съставени в отсъствието на извършителя на строежа; съобщени са му по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ; постъпило е възражение срещу КА № 3/01.08.2023 г. Направен е извод, че строежът е незаконен по см. на чл. 225, ал.2 от ЗУТ. Видно от съобщение № 93-00-995/27.03.2024 г. (л.25) жалбоподателят е уведомен за започнатото административно производство и е известен за издадената заповед; съобщението е получено на 29.03.2024 г. /л.26/.

Според констативен протокол от 27.07.2023 г. (л.14 и сл.), на място са установени Пристройка при външна стълбищна площадка на сграда с идентификатор 51319.503.688.1 и сграда на допълващо застояване с идентификатор 51319.503.688.2. Съставен е констативен протокол от следваща проверка - от 18.09.2023г. (л.11-12).

Издаден е КА № 3/01.08.2023 г. , с който е констатиран строеж „Пристройка на допълващо застрояване“ без разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво (л.19-20). КА е съставен в присъствието на В.К., който е получил препис на 03.08.2023г. В законоустановения срок жалбоподателят е депозирал възражение вх.№ 93-00-2680/09.08.2023 г. (именувано заявление, л.15) в което сочи, че строежът е съществуващ, изграден е преди 1987 г., описан е в документ за собственост и е в съответствие с предвижданията на устройствения план на [населено място] от 1987 г.; не са изграждани нови стени в съществуващото помещение; извършен е текущ ремонт с направена частична облицовка с декоративни тухли и монтирана PVC дограма; подменено е покривното покритие. Към възражението е представен нотариален акт № 176 от 10.06.2008 г. (л.16-17), с който В. Г. К. се легитимира като собственик на поземлен имот с пл.№ 971 по ПУП на [населено място] с площ 242 кв.м. и застроените в него ЗМЖ със застроена площ 87 кв. и МС със застроена площ 16 кв.м. Издаден е КА № 6 от 27.11.2023 г., в който е посочен НА 170/2008г. /л.22/, който не е част от доказателствата по делото. Този КА е съставен в отсъствие на жалбоподателя, като със съобщение изх.93-00-3735/01.12.2023 г. (л.23) той е е уведомен за наличие на основания за започване на административно производство по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежи - „Пристройка при външна стълбищна площадка при сграда с идентификатор 51319.503.688.1 по КК на [населено място]“, установен със съставен КА № 5/27.11.2023г. и строеж „Пристройка на допълващо застрояване при сграда с идентификатор 51319.503.688.2“, установен с КА № 6/27.11.2023 г. Съобщението е получено на 04.12.2023г. ( л.23 гръб).

По делото е представено удостоверение по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ (л.34), според което в имот 971 са построени пМС-23 кв.м., МС-16 кв.м. преди 7 април 1987 г. Според удостоверението, сградите са допустими по действащия ПУП на [населено място] и за тях може да се приложи режим на „търпим строеж“ по смисъла на §16, ал.1 от ПР към ЗУТ.

Съгласно удостоверение по чл. 202 от ЗУТ (л.35) в УПИ III-971, 972, кв.117 по плана на [населено място] има застроена триетажна жилищна сграда със застроена площ 87 кв.в. Обособеният обект 3МЖ- 87 кв.м. съдържа: приземен /първи жилищен етаж с кухня, дневна, спалня, баня с тоалетна и гараж. Триетажната МЖ съдържа и втори и трети жилищен етаж с кухня, дневна, две спални, коридор, стълбище, баня и тоалетна. Посочено е в удостоверението, че описаните части са обособен обект по смисъла на чл.202 от ЗУТ, които могат да се ползват самостоятелно и отговарят на одобрен инвестиционен проект.

По делото е назначена и изслушана СТЕ /л.45-л.48/, от което става ясно, че според КК, в ПИ 688 има две сгради: сграда 61319.503.688.1 - функц. предн. жилищна сграда - еднофамилна, триетажна, със застроена площ 89 кв.м и едноетажна сграда 51319.503.688.2 с функц. предназначение гараж, застроена площ 54 кв. м. Според в.л., обектът „Пристройката на допълващо застрояване“ представлява част от сграда с идентификатор 51319.503.688.2 по КК, утвърдена със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г.; разположена е в южната част на сграда 61319.503.688.2; има три масивни стени, които отвътре са измазани. Според в.л., сверната стена е каменна и е на съществуващия гараж с дебелина 25 см. Източната стена е масивна и е изградена на границата със съседния имот 685, като зад стената се вижда стопанска постройка в имот 685, построена на същата граница. Южната масивна стена е с височина 2,20 м и е продължение на съществуващата на юг масивна ограда с височина 1,40м. като зад южната стена се вижда друга постройка на допълващо застояване в ПИ 687, нанесена в КК с идентиф.687.1.Западната стена, според в.л., е изградена от дървена носеща конструкция. На западната фасада е монтирана ПВЦ дограма за прозорец и ПВЦ дограма за врата като западната стена, която е от дървена конструкция може да се демонтира. Според заключението, има едноскатен покрив - дървена покривна конструкция от греди и обшивка, покривно покритие от битумни керемиди; покривът може да се демонтира, без да се компрометира плочата на терасата и южната стена.Вещото лице е отразило на скица от КК процесния строеж „Пристройка на допълващо застрояване“ в щрихи и от нея е видно, че в по-голямата си част той попада в ПИ 51319.503.688, а с малка част от 3,40 кв.м. попада в имот 51319.503.687. Според в.л. по действащия ПУП, утвърден със Заповед №РД-23/12.01.1987г. пристройката попада в УПИ III-971, с много малка част в УПИ IV-976, кв.117. Според заключението, описаната в заповедта „пристройка на допълващо застрояване“ е „строеж“ по см. на §5 от ДР ЗУТ.

В с.з.вещото лице уточнява, че стените на процесната пристройка са измазани, не са нови стени, представляват „плътни зидове“/л.52/; на юг има залепена постройка в съседния имот - № 687, която постройка също „не е построена сега“ /л.52/. Сочи, че на изток също има постройка в съседния имот, която не е отразена в КК, като не може да отговори дали стената и е обща с процесната пристройка. Сочи, че на север процесната пристройка има масивна стена от 25 см., която е на построената сграда, която се води „ гараж“ по КК, с монтирана стара каса и стара врата, като всички съседни постройки са стари, „не са построени скоро“ /л.52/.Съдът приема заключението като обективно и компетентно изготвено.

По делото са събрани гласни доказателства.Св. В., родена през * . /съседка/ сочи, че в имота на К. е имало стара къща преди да построят триетажната; старата къща била на два етажа, като в нея живеела старата баба; след смъртта и, вторият етаж е бутнат и на негово място е направен навесът; това станало преди 20-30 години като не са изграждани „нови дувари“; направен е навес на мястото на втория етаж, както и е сложен покрив, а „първият етаж и дуварите си останаха“. Св. Р. сочи, че процесният навес е „на обикновени стари стени от едно време“; сградите от двете страни на навеса /на Д. и на А./ са „залепени за пристройката“, така както са се строяли къщите преди време; новата къща /триетажната/ е построена преди 20-25години и към нея има гараж; процесната пристройка е залепена за гаража; при направата на навеса /процесната пристройка/ са използвани старите стени и е сложен покрив; навесът сега се използва за събиране на близки /“има маса...за сядане и пиене“/.Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни, тъй като се потвърждават от СТЕ и свидетелите са съсседи, които имат непосредствени впечатления за състоянието на обекта и периода му на изграждане.

Правни изводи.

Съдът счита, че заповедта е издадена от компетентен орган и за съобщаването и е приложен реда на §4, ал.1 и ал.2 от ДР на ЗУТ, като съобщението е получено на 29.03.2024 г.; жалбата е подадена на 09.04.2024г., тоест спазен е преклузивния 14-дневен срок. Първият констативен акт е връчен на 03.08.2023г., а за вторият КА – от 27.11.2023г., е изпратено съобщение, получено на 4.12.2023г. /л.23 гръб/. В случая жалбоподателят е упражнил в законовия срок правото си на жалба срещу заповедта, за издаването на която му е изпратено съобщение, получено лично от него. Що се касае до връчването на КА, в случая двата КА са връчени. Практиката приема, че невръчването на КА не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила.

Съдът счита жалбата за допустима. По същество за основателна.

Административният орган не е изяснил периода на извършване на строежа, което е от съществено значение за установяването на неговата търпимост. По делото е представено удостоверение по пар.16 ЗУТ за пМЖ -23 кв.м. и МС -16 кв.м., според което сградите са построени преди 07 .04.1987г. и са допустими по действащия ПУП на [населено място]. Според удостоверение по чл. 202 ЗУТ, към триетажната МЖС има гараж. А според СТЕ процесната пристройка е част от гараж, който е с идентификатор по КК № 688.2 със застроена площ от 54 кв.м.Според свидетелите, пристройката е залепена за гаража. От горезложеното следва, че процесната пристройка е част от гараж, за който от своя страна има издадено удостоверение по пар.16 ДР ЗУТ. От доказателствата се установява категорично, че от трите страни пристройката е със стари зидове. Установява се, че тя е съществува към 1987г., който извод е направен и от административния орган в писмото му от 08.11.2023г. /л.18 гръб/.

Административният орган не е индивидуализирал обекта, предмет на заповедта. Установява се, че пристройката представлява „механа“ /вж. СТЕ на л.47/ като са използвани старите зидове на гаража; съставлява част от сграда с № 688.2, която е гараж със застроена площ от 54 кв.м. и се намира в южната му част; едната стена е дървена конструкция, която може да се демонтира; има покрив, който също може да се демонтира без да се компрометира останалата част /СТЕ на л.46/. От доказателствата се установява безспорно, че в ПИ № 61319.503.688 има две сгради - № 688.1 и 688.2. В заповедта е посочено, че следва да се премахне пристройка на сграда в ПИ №688. От заповедта не е ясно пристройката част от коя сграда е; какво е разположението на пристройката спрямо сградата; каква е конструкцията на пристройката; кога е изградена - при положение, че адм.орган е установил, че е съществувала от преди 1987г. В писмото от 08.11.2023г. се сочи: „Спорната сграда е отразена в ПУП като ПЖ, тоест тя е съществувала към 1987г.“ /л.18 гръб/.

На свой ред, в заповедта липсват мотиви относно извода на административния орган по чл. 225 ал.2 ЗУТ. Не е посочено коя от хипотезите на тази правна норма според административния орган е реализирана в случая. Посочено е, че няма строителни книжа и са нарушени разпоредбите на чл. 148 и чл.157 ЗУТ, но не е ясна волята на органа за извода му за незаконност, тъй като не е ясно коя хипотеза на чл. 225 ал.2 ЗУТ се има предвид.

Съдът счита, че заповедта следва да се отмени като незаконосъобразно издадена.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които са в размер на 10 лв. за ДТ /л.3/, в размер на 1 250 лв. за адвокатски хонорар /л.33/ и в размер на 300лв. за в.л. /л.44/, или общо в размер на 1 560лв.

Водим от горното Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед № 123/25.03.2024 г. на кмета на [община], с която е наредено на В. Г. К., [ЕГН] [населено място] да премахне незаконен строеж „Пристройка на допълващо застрояване“ на сграда в ПИ с идентификатор 51319.503.688 по КК на [населено място].

ОСЪЖДА О. Н. да заплати на В. Г. К., [ЕГН] [населено място] разноски по делото в размер на 1 560лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок.