О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14 10.01.2020 год. гр.Бургас
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение,
в закрито заседание на десети януари, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ:Албена Зъбова
Калина Пенева
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
ч.гр.дело № 456 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на К. за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/К. /, чрез процесуалния представител В. П. - инспектор в ТО – В. Т. , против определение № 451/14.11.2019 г. по гр.дело № 79/2019 г. по описа на Я. окръжен съд, с което прекратено производството по предявения от К. иск против Т. И. С. , А. П. Б. - С. и Д. Т. С. с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 738 363,37 лв.
Жалбоподателят сочи, че за да прекрати производството, съдът е намерил, че предявеният иск е недопустим поради просрочие на предхождащата го проверка в законоустановения преклузивен срок. Комисията сочи, че досежно характера на срока за извършване на проверката е образувано тълкувателно дело, до произнасянето по което съдът следва да се придържа към трайно установената до този момент практика на съдилищата по този въпрос. Твърди се, че обжалваното в настоящото производство определение е в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е, че по двата отменени закона са постановени множество актове на ВКС, цитирани в частната жалба, в които е прието, че срокът за извършване на проверката е инструктивен, изтичането му не преклудира възможностите за доказване, нито погасява материалното основание на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност. Сочи, че производството по ЗОПДНПИ /отм./ е двуфазно, многоетапно и законодателят ясно е разграничил отделните фази, които се осъществят от органи с различна компетентност. Твърди се, че за реализиране на правомощието на К. по чл.37, ал. 1 законът не е предвидил срок, следователно срокът, установен с разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ визира единствено извършването на проверката, но не и срока за развитие на производството за отнемане на незаконно придобито имущество. Твърди се, че срокът е установен само за органите на К. , която разполага и с възможността да върне преписката за събиране на допълнителни доказателства и данни съгласно чл. 27 ЗОПДНПИ/отм./ и чл.112 ЗПКОНПИ, т.е не е ограничена във времето. Твърди се, че тълкуването за преклузивния характер на срока за извършване на проверката по чл.27, ал.1 и ал. 2 ЗОПДНПИ/отм./ и чл.112, ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ е в разрез с волята на законодателя, сроковете са инструктивни, въведени с дисциплиниращ ефект. Това е така, тъй като актовете на органите на К. не засягат правата на проверяваните лица, а имат единствено вътрешно процесуално значение, целящо обективиране и обосновавана на крайната воля на оправомощения да предяви иск за отнемане на незаконно придобито имущество орган. До произнасянето на съда производството е едностранно и забавянето му не засяга правата на проверяваните лица. Твърди се, че сроковете не са преклузивни и поради това, че нямат за последица погасяването на субективното право поради липса на изрична правна норма, разписана в закона. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПДНПИ/отм./ и разпоредбата на чл.116, ал.1 ЗПКОНПИ К. приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, т.е правото на Държавата да предяви иск за отнемане на имущество би могло да възникне не по - рано от вземане на решение за образуване на производство и за внасяне на искане за допускане на обезпечение, което предполага предварително извършена проверка за кумулативното наличие на материалноправните основания. Инструктивните срокове определят времевия период през който съответния орган да извърши определено действие в рамките на предоставените му правомощия. Неизвършването на действието в срока не преклудира правото или задължението за извършването му и не води до незаконосъобразност на постановения административен акт, а е предпоставка единствено за ангажиране на дисциплинарната отговорност на виновното длъжностно лице. Проверката по чл.27 ЗОПДНПИ/отм./, макар и част от цялото производство по отнемане на незаконно придобито имущество, има подготвителен характер за същинската съдебна фаза и поради това срокът за извършването и не е процесуално условие за допустимостта на исковото производство. Твърди се, че неоснователно в определението е прието неспазване на принципите на законоустановеност, необходимост и пропоционалност и несъответствие с практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6 ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителния протокол, тъй като е предвидена възможността проверяваните лица да участват в производството и да инициират събирането на допълнителни доказателства за законния произход на средствата. Предвидена е и възможността по чл.2а и чл.2б ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от неспазените инструктивни срокове поради незаконосъобразни актове на органите и длъжностните лица от ЗК. , включително издадените във фазата, предшестваща съдебното производство. Цитира се решение № 78/30.05.2018 г. по гр.дело № 3910/2017 г .по описа на ІІІ г.о на ВКС, в което е прието, че срокът по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД е инструктивен, с доводи за относимостта му към производството по ЗОПДНПИ /отм./. Сочи се и определение № 304/16.07.2018 г. по ч.гр.дело № 2224/2018 г. по описа на ІІІ г.о на ВКС във връзка с прилагането на ЗОПДНПИ/отм./ относно вида на срока за извършване на проверката, предшестваща съдебната фаза на производството.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Я. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Отговор на частната жалба е подаден от Т. И. С. , А. П. Б. - С. и Д. Т. С. , всички представлявани от адв. М. . Считат я за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Сочат се етапите на санкционното производството по ЗОПДНПИ/отм./ и се поддържа извода на предходната инстанция, че срокът за извършване на проверката по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ е преклузивен и просрочието му води до недопустимост на производството по чл.74 ЗОПДНИП/отм./. Цитира се практика на ПАС и ВАС и мотивите на ТР №4/2016 г. на ОСГК на ВКС със същите правни доводи. Сочи се, че за преклузивния характер на срока Варненският апелативен съд е постановил многобройна съдебна практика през 2018 г. и 2019 г., а цитираните в частната жалба определения са изолирани. Преклузивният характер на срока е установен и с решение № 323/2018 г. по гр.дело № 5291/2016 г. по описа на ІV г.о на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и с практиката на ЕСПЧ по прилагането на чл.6 ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителния протокол към нея. В посочения смисъл, според страната, е и решение №13/13.10.2012 г. по к.д № 6/2012 г. на Конституционния съд и е в съответствие с принципа за неприкосновеност на частната собственост, закрепен в чл.17, ал.1 на Конституцията на република България. Твърди се, че възприемането на срока като инструктивен би довело до нарушение на критериите за законоустановеност и пропорционалност и до неограничено разширяване на правомощията на териториалните органи на частния жалбоподател. Твърди се, че след като решението на К. е взето след изтичане на преклузивния срок по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, то не е произвело действие.
Бургаският апелативен съд след като разгледа частната жалба, становището на ответните страни и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред Я. окръжен съд е образувано по мотивираното искане на К. против Т. И. С. , А. П. Б. - С. и Д. Т.С. за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 738 363,37 лв., индивидуализирано в исковата молба. След подаване на отговор на исковата молба, с обжалваното в настоящото производство определение Я. окръжен съд е намерил, че предявеният иск е недопустим и е прекратил производството по делото. За да достигне до този извод, съдът е приел, че искът на К. е предявен след изтичане на преклузивния срок за извършване на проверката по чл.27,ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ и правото на иск на К. е преклудирано към датата на подаване на исковата молба по делото. Проверката е започнала въз основа на уведомление от Р. окръжна прокуратура, входирано на 13.01.2017 г., за внесен против Т. И. С. обвинителен акт за извършено престъпление по чл.196а, вр. с чл.185, ал.1, т.5 и т. 10 , пр.3, вр.с чл.194,ал.1, вр.с чл.26 НК. Срокът за извършването и е удължен с шест месеца и е изтекъл на 23.07.2018 г., а решението на К. е взето след изтичането му, т.е не е произвело правни последици, тъй като правото вече е било погасено.
Въззивната инстанция намира обжалваното определение за неправилно по изложените в него съображения, при отчитане на следните обстоятелства: По въпроса за правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ/отм./ и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск, и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито от имущество, т. е. за отговор на въпроса преклузивен или инструктивен е предвиденият в посочените разпореди срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ /отм./ и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок, е образувано тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС. Към датата на постановяване на настоящото определение няма постановено решение по тълкувателното дело и е налице противоречива съдебна практика на съдилищата относно вида на срока за извършване на проверката по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./.
До постановяване на тълкувателно решение по спорния въпрос този съдебен състав на Бургаския апелативен съд споделя установената до момента практика на настоящия съд, че за да бъде определен срокът на проверката като преклузивен и поради това с пропускането му да се погасява правото на Държавата да предяви иск, следва да има изрично посочване в правна норма на това обстоятелство. Този извод следва от съпоставката с други законови норми, сочещи изрично погасяването на материалните права, поради неупражняването им в определен от закона срок – напр. чл.11 ЗСПДД, чл. 33, ал.1 и ал.2 СК, пар.6 от ПП на ЗС и др. При всички тези хипотези законодателят чрез метода на правно регулиране е предвидил наред с признаването на съответното материално право и упражняването му в определен срок, след изтичане на който то се погасява. Липсата на изрично посочване, че правото на Държавата може да бъде упражнено единствено в срока на проверката, дава по-вероятна характеристика на срока като инструктивен, поради което изтичането му не води до преклузия. Ето защо към момента следва да бъде прието, че не е погасено правото и задължението на К. да проведе производството по проверка и установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, само защото е изтекъл срокът по чл. 27 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./.
Неспазването на срока по чл. 27 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ може да нарушава изискването за разумен срок по чл. 6 ЕКЗПЧОС. Нормативният акт обаче не свързва изрично с това нарушение погасяване на правомощията на К. да проведе производството по специалния закон в административната негова фаза и да упражни правото на иск на държавата, а предоставя евентуална възможността да се търси обезщетение за нанесени вреди.
Ето защо настоящият съд намира, че не е налице основанието, на което се е позовал Я. окръжен съд за да прекрати производството по делото.
При горните констатации частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като обжалваното определение бъде отменено и делото бъде върнато на Я. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Б. ,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 451/14.11.2019 г. по гр.дело № 79/2019 г. по описа на Я. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Я. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.