Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                       №23 от  16.01.2012г. гр.Кюстендил

                  В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

                 Кюстендилският районен съд,                                гражданска колегия,

                 На двадесети декември                      две хиляди и единадесета година,

                 В публично заседание,                                                    в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

                  Секретар: Г.М.,

                  като разгледа докладваното от                                   съдия В.Джонева

                  гр.д.№1158 по описа за 2002г.          и, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по делото е във фаза след допускане на делбата и се развива по правилата на Част “Трета”, Глава “Двадесет и осма”, чл.278-чл.293а – “Съдебна делба” от ГПК (отм.) във вр. с §2 ал.1 от ПЗР на ГПК.

С влязло в сила съдебно решение по настоящото дело между В.С.М. ЕГН ********** ***, О.В.С. ЕГН ********** ***, М.С.М. ЕГН ********** *** и А.С.С. ЕГН ********** *** е допуснато извършването на съдебна делба на останали в наследство от общия им наследодател – С. М. ***, починал на 09.03.2002г., недвижими имоти, а именно: УПИ, представляващ парцел ІІІ, имот пл.№168 в квартал 20, състоящ се от 1103 кв.м. по плана на с.К. обл.Кюстендил, утвърден със заповед №855/27.04.1968г. на кмета на Община Кюстендил, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка. Делбата е допусната при права: 5/8 ид.ч. за О.В.С. и по 1/8 ид.ч. за В.С.М., М.С.М. и А.С.С..

Ищецът и ответникът м.М. не изразяват становище относно способа за приключване на делбата.

Ответниците О. С. и А.С., чрез пълномощника си адв.В.П. от АК-Кюстендил, считат, че допуснатия до делба имот следва да бъде изнесен на публична продан. Представят два броя нотариални актове, според които О. С. и М.М., в хода на производството са прехвърлили на А.С., чрез покупко-продажби, своите права в съсобствеността, което правоприемство молят да бъде взето предвид при определяне на правата, при които следва да бъде разпределена сумата, получена при проданта.

Кюстендилският районен съд, след като се запозна с исканията на страните и със събраните по делото доказателства, при условията на чл.188 от ГПК (отм.), намери за установено следното:

До делба е допуснат УПИ, ведно с намиращите се в него 2 ЖС и стопанска постройка. Установи се, чрез използването на специалните знания на експерт, в лицето на вещото лице Н.Г., че имотът, като терен и като жилище, е неподеляем, според правата на съделителите.

Относно пазарната стойност на делбения имот вещото лице Г., в приетото заключение вх.№29201/20.10.2011г., приема, че същата възлиза на 13 216 лева.

На 18.10.2007г. О.С. е продала на А.С. своите 5/8 ид.ч. от делбения имот, за което е съставен нотариален акт №** том VІІ дело №1143/2007г. по описа на нотариус Б.А., с рег.№325 на НК, с район на действие – РС-Кюстендил.

На 19.12.2011г. М.М. е продал на А.С. своите 1/8 ид.ч. от същия имот, за което е съставен нотариален акт №*** том ІІІ дело №447/2011г. по описа на нотариус Б.А., с рег.№325 на НК, с район на действие – РС-Кюстендил.

Гореописаната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: приобщените такива в първата фаза на делбеното производство и тези, събрани във втората такава –заключение вх.№29201/20.10.2011г. на вещото лице Н.Г., заверени копия от нотариален акт №75 том VІІ дело №1143/2007г. и от нотариален акт №124 том ІІІ дело №447/2011г., двата по описа на нотариус Б.А., с рег.№325 на НК, с район на действие – РС-Кюстендил.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи относно способа за приключване на съдебната делба:

Допусната е делба между четирима съделители по отношение на имот, представляващ поземлен такъв, ведно с постройки в него. Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура.

Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко способа: 1) ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за получаване на реален дял, не може да бъде спазен – чрез изнасяне на публична продан, или при наличието на определени предпоставки, възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете - чл.288 от ГПК (отм.); 2) ако имотът е поделим и правата на страните в съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребие -чл.291 от ГПК (отм.); 3) ако съставянето на дялове и тегленето на жребие е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата като разпредели имотите между съделителите - чл.292 от ГПК (отм.).

За да се извърши преценка за това, кой от предвидените в ГПК (отм.) способи да бъде използван при извършване на процесната делба, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатия до делба имот, включително неговата стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобствеността факт и т.н.

Поделим ли е имотът, съобразно правата на страните? Имот би бил поделим, тогава, когато, при спазване на всички законови изисквания, позволява всеки от съделителите да получи реален дял, според правата си в съсобствеността. Установи се по делото, а и страните не спорят, че имотът е неподелим – от същия не могат да се обособят нужния брой дялове, така, че да съответстват на броя на страните и да отговарят на техните права, или - никоя от страните не може да получи реален дял, според правата си в съсобствеността.

Не са налице и основания някой от имотите да се постави в дял на съделител при условията на чл.288 ал.2 или 3 от ГПК, доколкото подобни претенции не са били заявени.

Не е възможно приложение на способа на чл.292 от ГПК (отм.). Съгласно тази правна норма, в случаите, когато съставянето на дялове и тегленето на жребие се оказва невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите. Този способ може да намери приложение, когато делбената маса включва имоти, равни или повече на брой от броя на съделителите (в т.см. вж. решение №643 от 15.05.1985г. по гр.д.197/1985г. на Iг.о.) и поради това, всеки един от съсобствениците може да получи равностоен реален дял. Съгласно трайната съдебна практика, при наличие на повече от един имот, неподеляемост по смисъла на чл.288 ал.1 от ГПК е налице само, ако е невъзможно всеки един от съделителите да получи реален дял. Настоящият случай не е такъв. Допуснат до делба е имот – терен и изградена в него сграда, и разпределение по чл.292 от ГПК (отм.) е невъзможно – дори да се отчете настъпилото в хода на съдопроизводството частно правоприемство, теренът и сградата не са равностойни по вид и предназначение (в т.см.вж.решение №258/25.10.2011г. по гр.д.№144/2011г. на ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по чл.290 от ГПК).

Предвид липсата на основание неподеляемият имот да бъде възложен в дял на някой от съделителите, както и с оглед невъзможността за прилагане на способа на чл.292 от ГПК (отм.), то единственият възможен в случая способ за приключване на делбата, е регламентираният в чл.288 ал.1 от ГПК (отм.)– публичната продан.

Съгласно нормата на чл.188 ал.3 от ГПК (отм.), при постановяване на решението, съдът е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право. При действието на тази норма, съдът следва да отчете релевантното за спора обстоятелство, че двама от съделителите – О.С. и М.М. – след предявяване на иска са се разпоредили със своите права в съсобствеността в полза на съделителя А.С., при което правата й в съсобствеността са се увеличили от 1/8 ид.ч. на 7/8 ид.ч.С акта на разпореждане всеки от двамата прехвърлители е изгубил правото на собственост върху имота. При това положение О.С. ***М. няма да имат правата по чл.293 от ГПК (отм.). На основание същата разпоредба, А.С. и В.М. могат да участват в публичната продан и един от тях да изкупи имота. Сумата, получена от проданта следва да се разпредели между двамата, според техните права в съсобствеността.

Съдът счита, че и при определяне на дължимите разноски, съобразно правилата на чл.293а от ГПК (отм.) и на чл.8 и чл.9 от действащата Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, предвиждащи определяне на разноски, съобразно стойността на дяловете, следва да бъде отчетен релевантния за делото факт, че правата на А.С. в съсобствеността са се увеличили, за сметка на правата на О.С. и М.М. и реално делбата ще бъде извършена между А.С., чиито права са 7/8 ид.ч. и В.М., чиито права са 1/8 ид.ч.  

Ответницата А.С. е претендирала присъждане на сторените в хода на делото разноски за вещи лица, съобразно дяловете на страните. Същата е сторила разноски за вещи лица, в общ размер на 339.25 лева (вж.л.60, 61, 107, 108, 151, 186, 187, 212, 236 и 322 от делото). В.М. следва да й заплати сумата от 42.41 лева, представляваща съответна на правата му в съсобствеността -1/8 ид.ч. – част от сторените разноски. Разликата следва да остане за сметка на А.С.. 

Предвид отхвърлянето на иска за делба на останалите недвижими имоти, посочени в исковата молба – жилищен етаж, ведно с право на стореж върху парцела, в който е изградена сградата, и гараж в същия поземлен имот, на основание чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед правната сложност на делото, ищецът следва да заплати по сметка на РС-Кюстендил държавна такса в размер на 100.00 лева.

На основание чл.8 от Тарифата, всеки от двамата съделители – ищецът и ответницата А.С. - следва да заплати по сметка на РС-Кюстендил държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела си в допуснатия до делба имот. В М. е с права 1/8 ид.ч., поради което ще дължи заплащане на държавна такса в размер на 66.08 лева, а А.С., чиито права възлизат на 7/8 ид.ч. ще следва да заплати държавна такса в размер на 462.56 лева.

Воден от горното, съдът

         Р   Е   Ш   И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния неподеляем недвижим имот: УПИ, представляващ парцел ІІІ, имот пл.№168 в квартал 20, състоящ се от 1103 кв.м. по плана на с.К. обл.Кюстендил, утвърден със заповед №855/27.04.1968г. на кмета на Община Кюстендил, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка.

Сумата, получена от продажбата, следва да се разпредели между страните, както следва: 1/8 ид.ч. за В.С.М. и 7/8 ид.ч. за А.С.С..

 

О С Ъ Ж Д А В.С.М. ЕГН ********** *** да заплати на А.С.С. ЕГН ********** *** сумата от 42.41 лева (четиридесет и два лева и четиридесет и една стотинки), представляваща част от сторените от С. разноски за вещи лица, определена, съобразно дела му.

 

О С Ъ Ж Д А В.С.М. ЕГН ********** *** да заплати по сметката на Районен съд-гр.Кюстендил държавна такса в размер на 166.08 лева (сто шестдесет и шест лева и осем стотинки).

 

О С Ъ Ж Д А А.С.С. ЕГН ********** *** да заплати по сметката на Районен съд-гр.Кюстендил държавна такса в размер на 462.56 лева (четиристотин шестдесет и два лева и петдесет и шест стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в 14-дневен срок от датата на връчването му.

 

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: