РЕШЕНИЕ
№ ****
гр. Стара Загора, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20245530105442 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищцата А. М. твърди, че с решение №****/******* г., постановено по
търг. дело № ****/2022г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, ответното
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД било
осъдено да заплати на ищцата сумата от 50 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на долния
край на лявата лъчева кост на лявата ръка и контузия на главата, като същата е
преживяла оперативно лечение, силен стрес, страх и негативни емоции, в
резултат на претърпяното от нея ПТП на *********г., ведно със законната
лихва върху обезщетението в размер на 1888,89 лева за периода от 16.11.2021г.
- датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице до 04.05.2022г. - датата на подаване на иска в съда, както и законната
лихва върху обезщетението, считано от 04.05.2022г. - датата на подаване на
иска в съда до окончателното изплащане на сумата и сумата от 6330,15 лева,
1
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направените от ищеца разходи за лечение, съгласно данъчни фактури Фактура
№**********/*******г., фактура №******/*********г., фактура
№********/**********г., фактура №********/*********г., Данъчна фактура
№*****/*********г. за сумата от 600,00 р. леи за разходи по възстановяване
на ръката изд. от ЯМР и диагностика ООД; Данъчна фактура
№****/**********г. за сумата от 600,00 р. леи за разходи за кинетотерапия на
ръката изд. от ЯМР и диагностика ООД; Данъчна фактура №****/*********г.
за сумата от 600,00 р. леи за разходи за кинетотерапия на ръката изд. от ЯМР и
диагностика ООД; Данъчна фактура №*****/*******г. за сумата от 550,00 р.
леи за разходи за кинетотерапия на ръката изд. от ЯМР и диагностика ООД;
Данъчна фактура №****/*********г. за сумата от 550,00 р. леи за разходи за
кинетотерапия на ръката изд. от ЯМР и диагностика ООД; и квитанции за
извършени изследвания № фискален бон №**/*********г., фискален бон
№**/**********г., фискален бон №**/***********г. и квитанции за
извършени изследвания №************/*********г., 9/**********г.,
22/********** г., 19 броя фискални бонове за сумата от 1895,00 р. леи за
рентгенография, превръзки, кинетотерапия и ортопедичен контрол и фактура
№********/*********г. за сумата от 1000,00 р. леи за разходи, които са в
пряка причинно-следствена връзка с получените от ищцата травматични
увреждания в резултат на претърпяното ПТП на *********г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 04.05.2022г. - датата на
предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на сумата. Решението
било обжалвано пред Апелативен съд за сумите над 10 000,00 лева до
присъдените 50000 лева, като с Решение №**** от ***********г.,
постановено по в. търг. д. №****/2023г. по описа на Апелативен съд -
Пловдив, въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
Срещу въззивното решение била подадена касационна жалба за сумите над
25000,00 лева до присъдените 50000,00 лева, като с Определение №***** от
18.10.2024г., постановено по КТД №*****/2024г., по описа на ВКС,
касационният съд не допусна до касационно обжалване решението на
Апелативен съд Пловдив, с което окончателно влязло в сила.
Ищцата сочи, че извън предмета на посочените дела са останали
нововъзникнали неимуществени и имуществени вреди, които също били в
пряка причинно следствена връзка с инцидента от *********г., тоест
2
представлявали ексцес. След завеждането на исковото производство по търг.
дело №****/2022г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, ищцата е
претърпяла операция за отстраняване на поставените заключваща плака и
винтове и е сторила и разходи за това допълнително лечение. Така, за ищцата
бил налице правен интерес да претендира да бъде обезщетена за понесените
от нея неимуществени и имуществени вреди вследствие на ексцес. От
Решение №**** от *******г., постановено по търг. дело №****/2022г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора, било видно, че при определяне на
справедливия размер на дължимото на и обезщетение за неимуществени
вреди съдът е взел предвид причинените на ищцата счупване на долния край
на лявата лъчева кост на лявата ръка, счупване на шиловидния израстък на
лявата лакътна кост в областта на китката с нарушаване стабилността на
гривнената става, контузия на главатаз, както и претърпяната от нея операция
- открита репозиция с поставяне на заключваща плака и винтове. Същото се
отнасяло и за въззивното решение на Апелативен съд - Пловдив, като пред
втората инстанция не са представени нови доказателства и не са правени
доказателствени искания. Видно от Епикриза /Билет за изписване от болница/,
издаден от лекар С. Ф. от БОЛНИЦА ******* ******* ********, ищцата е
постъпила в отделението по Ортопедия и травматология болницата на
*******г. На същата дата, след предварителна предоперативна подготовка,
била извършена оперативна интервенция под обща анестезия, като била
направена екстракция на остеосинтезен материал на лявата лъчева кост, с
изключение на счупения винт. Предписана била медикаментозна терапия и
издадено Удостоверение за болничен Серия ******* номер ********* за 21
календарни дни за периода от *******г. до 28.11.2022г. Тъй като
възстановителният период от получените при процесното ПТП травматични
увреждания е продължил вече повече от 1 година, това се е отразило
изключително негативно на психиката на пострадалата. Счита, че безспорно
била налице пряка причинно-следствена връзка между описаното влошено
здравословно състояние на ищцата и ПТП от *********г., тъй като това
влошаване на здравословното състояние било именно в резултат на
получените вследствие на пътния инцидент травматични увреждания и
проведеното оперативно лечение, при което били поставени заключваща
плака и винтове. Във връзка с проведеното допълнително лечение, ищцата е
претърпяла и допълнителни имуществени вреди. Видно от Фактура
3
***********/*****г., издадена от Медицински център ****** ООД, за така
извършената оперативна интервенция, е заплатила сумата в размер на 4147,00
р. леи представляваща аванс за медицински услуги по търговска оферта за
медицински услуги, издадена от същия медицински център. Сторила е и
следните други разходи за своето лечение, както следва: 589,60 р. леи по касов
бон от 26.10.2022г., 625,00 р. леи по касов бон от *****г., 150,00 р. леи по
касов бон от 23.11.2022г., 230,00 р. леи по касов бон от 11.01.2023г., 185,00 р.
леи по касов бон от 11.01.2023г. и 990,00 р. леи по касов бон от 27.01.2023г.,
всичките издадени от Медицински център ****** ООД. Общият размер на
тези имуществени вреди - разходи за изследване и лечение бил 6916,60 р. леи.
/шест хиляди деветстотин и шестнадесет цяло и шестдесет румънски леи/ и те
не били включени в претенцията по щета №*********/******-01 и в исковото
производство по търг. дело търг. дело №****/2022г. по описа на Окръжен съд
Стара Загора, респективно и в образуваните въззивно и касационно
производства. Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата е
отправила до ответното дружество Молба за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди във връзка с ексцес с писмо, изпратено
на 05.11.2024г., получено на 06.11.2024г. /видно от Известие за доставяне №
ИД ************/ по вече образуваната първоначално Щета
*********/******-01 относно ПТП от *********г. С писмо с изх. №****** от
***********г. ответникът отказал плащане. Тъй като към датата на подаване
на исковата молба в съда ищцата не е получавала каквото и да било
обезщетение за претърпените от нея допълнителни неимуществени и
имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на *********г., за нея
бил налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за присъждане на
справедливо обезщетение, с оглед на настъпилото влошаване на
здравословното му състояние /ексцес/ и направени допълнителни разходи за
лечение, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, против ответното застрахователно
дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от
застрахования. От представените по делото медицински документи се
установявало безспорно настъпилото влошаване на здравословното
състояние, довело до нови болки и страдания, изразяващи се в извършена нова
операция - отстраняване на поставените заключваща плака и винтове /на
*******г./, както и душевни болки и страдания и преживени негативни
4
емоции.
Предвид изложеното, счита, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата допълнителни неимуществени вреди вследствие на
претърпяното от него ПТП се явявала сумата от 10000,00 лева. и с оглед
практиката на ВКС по подобни казуси, като в този смисъл било решение
№1/31.01.2017г. по гр. д. №53699/2015г. на ВКС, ГК, I ГО, в което за
извършена една операция по отстраняване на метални импланти ВКС е
определил като справедливо обезщетение за настъпилите допълнителни
неимуществени вреди за пострадалия сумата от 10000,00 лева.
На основание чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, претендира и
дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения от датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице -
06.11.2024г., до окончателното изплащане на сумите.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищцата сумата от 10000,00 лева /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за преживени допълнителни неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания и преживени негативни емоции от извършена нова
операция - операция за отстраняване на поставените заключваща плака и
винтове /на *******г./, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на
*********г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице - 06.11.2024г., до окончателното изплащане на сумата и сумата от 6916,60
р. леи. /шест хиляди деветстотин и шестнадесет цяло и шестдесет румънски
леи/, представляваща равностойността на 2717,83 лева /две хиляди
седемстотин и седемнадесет лева и 0,83 стотинки/, представляваща
обезщетение за понесени допълнителни имуществени вреди - заплатени
разходи за лечение относно влошаването на здравословното състояние
/разходи за операция и лечение/, които са в пряка причинно-следствена връзка
с претърпяното от ищеца ПТП на *********г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице - 06.11.2024г., до
окончателното изплащане на сумата. Моля да присъдите на доверителя ми
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на
5
исковата молба от ответника като е взето становище за допустимост и
неоснователност на иска, евентуално завишен размер на обезщетенията.
Моли да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между
ищцата и ответното дружество е възникнал предходен съдебен процес по
повод на процесното ПТП и, че тя е получила обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди, които са подробно описани в Исковата молба.
Оспорва иска за неимуществени вреди по основание. Всички
травматични увреждания, настъпили за пострадалата след инцидента били
взети предвид и обхванати от обезщетението, присъдено с влязлото в сила
съдебно решение на ОС - Стара Загора, потвърдено с решение на АС-Пловдив
по предходно развилия се съдебен спор между същите страни във връзка със
същия деликт. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер.
Претендираната от ищеца сума не отговаряла на критериите за
„справедливост“ по чл.52 от ЗЗД, на добрите застрахователни практики,
трайно установената съдебна практика по аналогични случаи, както и на
извършеното от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД плащане на
обезщетение в предходното съдебно производство. Акцентира, че в процесния
случай ново обезщетение не се дължало, защото при присъждането на
първоначалното продължаващото лечение е било предвидено и съобразено от
съда. Твърдения в исковата молба ексцес - непредвидимо и качествено
влошаване на здравословното състояние на ищцата в сравнение към датата на
определяне първоначалното обезщетение от съда бил недоказан. Снемането
на заключващата плака и винтовете е било предвидено при изготвяне на
заключението на съдебния лекар по т. д. №****/2022г. по описа на ОС - Стара
Загора. Посочените в исковата молба вреди не били ново състояние на
пострадалата, свързано със съществено утежняване па старите страдания,
което ново състояние да се отклонява съществено от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение. Счита, че пострадалото лице
значително е допринесло за влошаването на здравословното си състояние след
инцидента, като същото е отказало хоспитализация и наблюдение в болнично
заведение за по-дълъг период от време, както и прилагане на предписаната
терапия. Оспорва иска за имуществени вреди по основание. Обезщетението за
имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение
на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях. Оспорва иска
за имуществени вреди по размер. Твърди, че извършените допълнителни
6
разходи не били „необходими“ по смисъла на КЗ и същите не трябвало да се
обхващат от дължимото обезщетение. НЗОК на ******** поемала
заплащането на медицинските консумативи. Оспорва акцесорните искове за
лихва, поради неоснователност на главните. Моли за отхвърляне на исковете,
евентуално да не се присъжда пълния размер на търсените с исковата молба
суми, доколкото са прекомерно и необосновано завишени, а и с оглед на
направените възражения за съпричиняване. Моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява, а
се представлява от адвокат, който заявява, че поддържа исковата молба и няма
възражения по доклада. Моли съда да уважи предявените искове и да му
присъди направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява
и не се представлява, депозира молба по хода на делото.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от настъпил ексцес с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането КЗ/ вр. чл. 51,
ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е
увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. Това е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда,
предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл.
498, ал. 3 КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ и с
изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на
претенцията. В случая осъдителните искове са допустими /вж. писмени
доказателства, л. 29-31 от делото/.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени
за безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че
съществува застрахователно правоотношение между Г. И. Г. по
застрахователна полица № BG************ и ответника по делото; че веднъж
7
ищцата е обезщетявана от ответника за имуществени и неимуществени вреди
по влязло в сила решение по т.д. ****/2022 г. на Старозагорски окръжен съд.
Не се спори между страните и относно следното: с решение №
****/******** г. на Старозагорски районен съд по а.н.д. № ******/2022 г. /л.
10 от делото/ Г. Г. е признат за виновен за това, че на ********* г. в землището
на гр. Стара Загора на главен път ****, км. *****при управление на МПС –
лек автомобил марка „******“ модел „*********“, рег. № *********
нарушавайки правила по ЗДвП е предизвикал ПТП с лек автомобил „*****“,
рег № ******* и е причинил на А. М. пътник в лекия автомобил средна
телесна повреда изразяваща се в счупване на долния край на лявата лъчева
кост на лявата ръка, което трайно затруднява движението на левия горен
крайник. Г. Г. притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответника, за периода 26.09.2020 г. - 25.09.2021 г. С решение №
****/******* г. на Старозагорски окръжен съд постановено по т.д. №
****/2022 г. /потвърдено с решение № ****/*********** г. на Пловдивски
апелативен съд постановено по в.т.д. № ****/2023 г., недопуснато до
касационно обжалване с определение № *****/18.10.2024 г. на ВКС по т.д. №
*****/2024 г., I т.о./, на ищцата е присъдено обезщетение за претърпените при
ПТП имуществени и неимуществени вреди, което на основание чл. 432, ал. 1
КЗ е следвало да бъде заплатено от ответника по делото. По това дело е
прието, че при ПТП ищцата е получила счупване на долния край на лявата
лъчева кост на лявата ръка, счупване на шиловидния израстък на лявата
лакътна кост в областта на китката с нарушаване стабилността на гривнената
става, контузия на главата. Прието е, че всяко от изброените травматични
увреждания получени при ищцата при процесното ПТП има различен срок на
възстановяване. От медицинската документация и сведенията за обективно
състояние се разбира, че след 15-20 дена от травматичния момент е започнало
спадане на отока на травмираната област на лявата ръка и оттам се е появил
халтавитет на имобилизацията. В резултат на това е настъпило вторично
дислоциране /разместване/ на двете фрактури, което е било установено от
ортопед, което е наложило оперативно лечение. Същото е осъществено на
*******.2021г. в болница. Там е хоспитализирана на *****.2021г., подготвена
е с изследвания и консултации и на ******.2021г. е извършено оперативното
лечение: Отрита кръвна репозиция на фрактурата на лъчевата кост и
фиксирането й с LCP титаниева плака и заключващи винтове. Включена е и
8
антибиотична терапия, НСПВС, аналгетици и т.н. Като усложнение би
трябвало да се отчете и дефицита в движенията на лявата киткова става, който
се е установил при клиничния преглед на ищцата през м. февруари 2023 г.
Установило се ограничение в дорзалната и воларната флексия, а също и в
извиването на китката във валгус и варус. Към т.д. № ****/22 г. са
представени и разходно оправдателни документи-фактури и фискални бонове
за осъществени плащания за прегледи, изследвания, рентгенографии,
рехабилитационни процедури, които при внимателно разглеждане,
независимо, че повечето са на румънски език се добива представа, че са
използвани във връзка с лечебния процес на получените травми от ищцата
при процесното ПТП. Лечението на ищцата е било проведено правилно, при
спазване на правилата за добра лекарска практика в такива случаи. След
диагностичните изследвания и прегледи в ЦСМП са уточнени травмите и е
избран метод на лечение. Направена е репозиция на фрактурата и гипсова
имобилизация. В такива случаи винаги се поставя подплата от памук под
гипса. Препоръчва се за следващите дни ръката да се държи повдигната, за да
има отлив на венозната кръв и отока да намалее. Не рядко отока спада за 20-30
дни, но някога това се случва и доста по-бързо. Така е станало и в конкретния
случай и при контролна снимка след 18-19 дни е установена вторична
дислокация на фрактурата. Това е наложило преминаването към оперативно
лечение - кръвно /открито/ наместване на фрактурата /при директна визия/ и
фиксирането й с остеосинтезни средства. Периодът на лечение и
възстановяване при такъв подход е също 4-5 месеца. Дори и при открито
опериране на фрактурата на долния край на лъчевата кост, шиловидния
израстък на лакетната кост не се синтезира с метал. Щом се намести и
фиксира лъчевата кост, той също си приляга на фрактурното място и сраства
самостоятелно.
Прието е и това, че ищцата не е извършила нарушения по ЗДвП и не
е налице съпричиняване от нейна страна. Експертизата по това дело е била
изготвена въз основа на медицински документи.
От заключението на назначената пред настоящата инстанция
съдебномедицинска експертиза /л. 104-109 от делото/ и представените
9
медицински документи /л.11-45 от делото/ се установява, че на ******* г.
ищцата е била приета в болница, като е била осъществена оперативна
интервенция за отстраняване на металните тела на лява лъчева кост. Била е
изписана на ******* г. Лечението е било проведено правилно и извършената
оперативна интервенция/допълнително лечение, били в причинна връзка с
травмите получени при ПТП – отговор на въпрос 1 и 2. Срокът за пълно
възстановяване след операцията на ******* г. е бил 25-30 дни – отговор на
въпрос 3, а към настоящият момент здравословното състояние на ищцата било
напълно възстановено. Извършените от ищцата разходи в размер на 2717,83
лв. /вж. писмени доказателства, л. 11-45 от делото/ били обусловени от
оперативната интервенция – отговор на въпрос 5. Вещите лица сочат, че в
случая добрата медицинска практика изисква металните импланти да бъдат
отстранени отговор на въпрос 12.
В о.с.з. вещите лица изясняват, че срокът за възстановяване от втората
операция е около месец, няма данни за настъпили усложнения, не е
необходимо да се носи шина след тази операция. За да се извади чуждото тяло
се приема, че костта е зараснала напълно. В отговори на въпроси на ответника
изясняват, че при първоначалното заключение на вещо лице не е бил
предвиден период на възстановяване след извършена медицинска
интервенция за отстраняване на металните импланти, тъй като такъв въпрос
не е бил задаван към в.л. дори като прогноза, съответно такава не е правена.
Освен това категорично сочат, че останалите изнесени от свидетелите факти
не са във връзка с процесната операция.
В обобщение – вещите лица дават заключение, че описаната
оперативна интервенция е в пряка причинно-следствена връзка с
първоначалните травми, получени от ищцата при ПТП. Сочат, че добрата
медицинска практика изисква металните импланти да бъдат отстранени след
възстановяване на костта. Вещите лица дават заключение, че в предишната
съдебномедицинска експертиза, изготвена по т.д. № ****/2022 г. на
Старозагорски окръжен съд не е обсъдена тази оперативна интервенция.
Вещите лица са категорични, че лечението е проведено адекватно. Относно
представените медицински документи вещите лица сочат, че тези разходно-
оправдателни документи са адекватно извършени и във връзка с травмите на
ищеца. Не е констатирано от в.л. извършване на неоправдани разходи.
10
От показанията на св. С. Р.-А. /съпруг на ищцата/ и Т. А. – К. /приятелка
на ищцата/ се установява, че на ******* г. ищцата е била хоспитализирана за
отстраняване на метални импланти сложени в нейната ръка, което се е
случило една година след нейната операция. Била е два дни в болница,
възстановителният период е бил около месец. Направените имуществени
разходи не се поемали от здравна каса в ******** ********. Свидетелите
изнасят и данни за цялостното възстановяване на ищцата, вкл. начина й на
живот до настоящия момент /с оглед установеното прогноза за липса на пълно
възстановяване в хода на т.д. № ****/2022 г. на Старозагорски окръжен съд/,
които обаче няма да се обсъждат поради обстоятелството, че предмет на
настоящото дело е единствено ексцес вследствие на извършена допълнителна
операция за отстраняване на металните импланти и периода на възстановяване
и в този смисъл не могат да бъдат ценени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ /чл. 432, ал. 1 КЗ/. Застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 429,
ал. 1 и чл. 477 КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер
отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално
обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на
увреждането.
По силата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД на пълното обезщетяване подлежат
11
понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици за
пострадалия. На репариране подлежат както вредите, които са настъпили, така
и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена
последица от деликта - т. 1 на ППВС № 4/1968 г. В т. 10 на ППВС № 4/1975 г. в
съответствие с посочения принцип на пълното обезщетяване е визирана
хипотезата, когато по-късно настъпилите вреди съставляват влошаване на
състоянието на пострадалия, комуто в предходен момент вече е било
присъдено обезщетение. По отношение на неимуществените вреди,
последващото обезщетяване би било неоснователно, само ако настъпването
им е било взето предвид в предходното производство и е формирало размера
на присъденото обезщетение. Така и напр. решение № 553/27.06.2013 г. на
ВКС по гр.д. № 196/2012 г., ІV г.о., където се приема, че „ако здравословното
състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при
което е присъдено обезщетението /ексцес/, нему се дължи ново обезщетение
за самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с увреждането,
а не се дължи на други фактори и причини“. В друго решение № 196/2011 г.
на ВКС по гр.д. № 1724/2009 г., ІV г.о., е изяснено, че при ексцес за
пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на
пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено
утежняване на старите страдания, което /ново състояние/ се отклонява
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.
В обобщение - при ексцес, за увредения възниква ново вземане за
обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от
новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или
съществено утежняване на старите страдания, което /ново състояние/ се
отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече
репарираните. При ексцес е налице допълнително обстоятелство по едно вече
възникнало облигационно правоотношение /така решение № 307/01.08.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 773/2012 г., IV г.о., определение № 60610/28.07.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 670/2021 г., IV г.о./.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че при
настъпило произшествие на територията на ******** България, е реализирано
застрахователно събитие – ПТП, при което са настъпили вреди за ищцата,
12
изразяващи се в счупване на долния край на лявата лъчева кост на лявата ръка,
счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост в областта на
китката с нарушаване стабилността на гривнената става, контузия на главата.
За тези вреди е присъдено обезщетение по т.д. № ****/2022 г. на
Старозагорски окръжен съд.
Както вече се посочи при последващото влошаване на здравословното
състояние на увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта
увреждания на здравето, за него възниква ново вземане за обезщетение,
различно от първоначално предявеното, което произтича от новото му
състояние, свързано с ново страдание или съществено усложнение на старите
страдания. Възможността увреденото лице да получи ново обезщетение за
новите увреди произтича от принципа за пълно обезщетяване на понесените
вреди – чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
В случая, от изслушаното и прието заключение на вещите лица от
съдебномедицинската експертиза се установява по категоричен начин, че
здравословното състояние на ищцата е влошено в сравнение със състоянието,
при което е присъдено предишното обезщетение /вж. напр. решение №
260019/05.02.2021 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 405/2020 г.,
по еднакъв случай, в което и присъдено обезщетение за ексцес при
отстраняване на метални импланти/. Категорично е установено и това, че
влошаването се намира в причинна връзка с увреждането и не се дължи на
други фактори и причини. Влошаването на здравословното състояние не е
било предвидено и съобразено от съда при определяне на размера на
предишното обезщетение – вж. мотиви към решение по т.д. № ****/2022 г. на
Старозагорски окръжен съд. Усложнението – премахване на метални
импланти с операция са нови увреди. Въобще в заключението на
съдебномедицинската експертиза по т.д. № ****/2022 г. на Старозагорски
окръжен съд не е обсъдена прогресивността на развитието на фрактурите,
както и анализ на вероятната им перспектива, а в исковата молба ищцата не
твърди съществено усложнение на старите страдания, а наличието на нови
увреди и иска обезщетение за тях – допълнителна операция. Установено е от
заключението на вещите лица, че новопоявилите се увреждания поради
извършената допълнителна операция са в пряка причинно-следствена връзка с
първоначалните травми, получени от ищцата при процесното ПТП. В
13
обясненията си, дадени в с.з. от 25.03.2025 г. вещите лица заявиха, че срокът за
възстановяване от втората операция е около месец, няма данни за настъпили
усложнения, не е необходимо да се носи шина след тази операция. За да се
извади чуждото тяло се приема, че костта е зараснала напълно. В отговори на
въпроси на ответника изясняват, че при първоначалното заключение на вещо
лице не е бил предвиден период на възстановяване след извършена
медицинска интервенция за отстраняване на металните импланти, тъй като
такъв въпрос не е бил задаван към в.л. дори като прогноза, съответно такава
не е правена. Освен това категорично сочат, че останалите изнесени от
свидетелите факти не са във връзка с процесната операция. В случая тази
операция, представена като усложнение на първичната травма, е регулярно
развило се, но в предишната съдебномедицинска експертиза, изготвена по т.д.
№ ****/2022 г. на Старозагорски окръжен съд не е обсъдена прогресивността
на развитието и задачите и въпросите към вещото лице не са включвали
анализ на вероятната перспектива. Изслушаната тогава експертиза на е
дала прогноза за необходимост от оперативна интервенция за премахване
на поставените метални импланти.
С оглед на тези съображения настоящият съд намира, че ищцата доказа
наличието на нововъзникнали увреждания. Законодателят не е посочил какви
доказателства са нужди за пълното и пряко доказване на влошаване на
здравословното състояние на ищцата. Важното е доказателствата да са такива,
щото да създадат сигурно убеждение у съда в истинността на твърдените от
ищцата факти. В случая, като се вземе предвид заключението на
съдебномедицинската експертиза, изготвено въз основа на представените по
делото медицински документи, както и при извършване на преглед на ищеца,
може да се направи извод, че твърдените усложнения и новопоявили се увреди
у ищцата, са напълно обективно доказани. Наличието на оперативна
интервенция за премахване на металните импланти у ищцата е добра
медицинска практика, но това премахване не е било обсъждано нито в
съдебно медицинска експертиза по т.д. № ****/2022 г. на Старозагорски
окръжен съд, нито в съдебните решения, вкл. в назначените медицински
експертизи.
По възраженията на ответника:
Възраженията на ответника свързани с наличието на предходно
14
присъдено обезщетение в голям размер е неоснователно, тъй като както се
посочи налице е трайна съдебна практика, съгласно която за да е налице
ексцес по смисъла на чл. 51, ал. 3 ЗЗД следва да се установи ново увреждане
на пострадалото лице. Това ново увреждане трябва да е в пряка причинно-
следствена връзка с първоначалното увреждане и да не е било съобразено при
определяне на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди /т. 10 от
ППВС № 4/30.10.1975 г., определение № 160/23.03.2022 г. на ВКС по т.д. №
810/2021 г., II т.о./. В конкретния случай и трите условия за настъпилия
ексцес са налице, като новото увреждане, а именно: премахване на метални
импланти не е посочено дори като прогноза. Над една година по-късно това
усложнение вече е реален факт и безсъмнено е пряко следствие от
първоначалните фрактури, получени от настъпилото през 2021 г. ПТП.
Настоящият съд не споделя тезата на ответника, че с първоначалното
обезщетение е обезщетено и бъдещото състояние на ищцата, за деликт,
настъпил през 2021 г. Към момента на постановяване на влязлото в сила
решение на Старозагорски окръжен съд съдът е определил обезщетение за
причинените на ищцата фрактури, вкл. поставянето на метални импланти, но
към този момента вещото лице изобщо не е коментирало възможността за
премахване на тези импланти вследствие на зарастването на костта. Затова и
в мотивите на решението на Старозагорски окръжен съд тази
възможност изобщо не е било възможно да бъде коментирана, а още по-
малко да бъде отчетена от съда при определянето на размера на
обезщетението.
Възражението в отговора на исковата молба свързано с обстоятелството,
че процесните вреди били взети предвид при първоначалното определяне на
обезщетението, вкл. че е налице процесуална преклузия за заявяване на
процесните вреди следва да се посочи, че те не са можели да бъдат взети
предвид, тъй като съдебномедицинската експертиза назначена по т.д. №
****/2022 г. на Старозагорски окръжен съд от една страна е била изпълнена
преди настъпването на това усложнение и от друга страна не е дала прогноза
за настъпване на подобно усложнение, т.е. не само не са били взети предвид,
но и не са могли да бъдат взети предвид. Не е настъпила и преклузия за
тяхното заявяване, тъй като не е било възможно искът да бъде изменен в
смисъла, в който сочи ответника – чрез добавяне на тези вреди – така напр.
решение № 38/09.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2750/2021 г., IV г.о., в което е
15
прието, че настъпилите в хода на процеса факти имат значение за спорното
вземане за обезщетение, когато обуславят неговото придобиване, изискуемост
или погасяването му, а когато обезщетението включва и бъдещите вреди,
правно значение имат и настъпилите в хода на процеса факти, които обуславят
неговия размер /т.е. възникването му/. Това са факти, които биха се
преклудирали от силата на присъдено нещо на постановеното решение и
затова въвеждането им в процеса от ищеца не е изменение на иска по
основание. Ако новонастъпил факт не би се преклудирал от силата на
присъдено нещо, съдът може да го вземе предвид само при изменение на иска
по основание. Затова съдът не взема предвид фактите, обосноваващи
ексцес при обезщетение за вреди от деликт, ако в такъв случай би се
стигнало до недопустимо изменение на иска - както по основание, така и
по петитум /вземането за обезщетение от ексцес е различно от
първоначално предявеното/. До приключване на съдебното дирене в първата
инстанция ищецът може да измени размера на предявения иск за обезщетение,
ако обезщетението е и за бъдещи вреди, както и че изменението на размера е
допустимо и когато ищецът се позовава на новонастъпили факти /освен ако те
обосновават ексцес/. Когато изменението на размера се основава на
новонастъпили факти, които обосновават ексцес, ищецът може да измени
само основанието, но не и петитума на предявения иск в първото заседание по
делото, ако съдът намери това за уместно с оглед защитата на ответника. При
ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на
пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено
утежняване на старите страдания, което /ново състояние/ се отклонява
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.
Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените. В
настоящия случай в хода на производството по присъждане на
първоначалното обезщетение изобщо не е съществувала прогноза, че при
възстановяването на ищцата от фрактурите ще се извършва последваща
оперативна интервенция, т.е. това не са били бъдещи вреди, който са
могли да бъдат предвидени. Налице е ексцес, който както е прието в
соченото решение на ВКС, което настоящият съд изцяло споделя, не е
било възможно да бъде предявен в първоначалното производство по
присъждане на обезщетение чрез изменение на иска.
16
Направеното в отговора на исковата молба общо възражение за
съпричиняване на вредите от ексцес чрез неизпълнение на лекарски
препоръки и непосещаване на контролни прегледи и рехабилитационни
процедури /което е допустимо съгласно съдебна практика на ВКС -
решение № 167/30.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 2005/2014 г., I т.о/
настоящият съд намира за неоснователно поради две причини: 1/ както се
посочи от ответната страна е направено общо възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД изразяващо се в
неизпълнение на лекарски препоръки и непосещаване на контролни прегледи
и рехабилитационни процедури. Действително според разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според
практиката на ВКС /решение № 144/27.12.2016 г. на ВКС по т.д. №
1000/2015 г., II т.о., решение № 206/12.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 35/2009
г., II т.о., решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 596/2012 г., II т.о.,
решение № 151/12.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 1140/2011 г., II т.о., решение
№ 154/31.10.2011 г. на ВКС по т.д. № 977/2010 г., II т.о., решение №
27/15.04.2015 г. на ВКС по т.д. № 457/2014 г., II т.о. и др./ не във всеки
случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице
основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само тогава, когато нарушението е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Съобразно
разясненията, дадени в ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения-обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Само по себе си дори неизпълнение на лекарски
препоръки и непосещаване на прегледи и рехабилитация не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото обезщетение, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
17
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е
конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. Дали поведението на пострадалия е допринесло
за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай като
съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос-
определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното
проявление на визираните действия в конкретния причинен процес. В случая
анализът на доказателствата по делото не установява, че пострадалата е
допуснала нарушения при провеждане на своето лечение, които да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Предвид заключението на
съдебномедицинската експертиза, в която ясно се сочи, че цялото лечение на
ищцата е било проведено правилно съдът намира за установено по делото,
че не е налице противоправно поведение изразяващо се в неизпълнение на
лекарски препоръки и непосещаване на прегледи и рехабилитация в причинна
връзка с настъпването на вредите от ексцес. От страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест в процеса не са ангажирани доказателства в тази
връзка. Ето защо съдът намира възражението на ответника за съпричиняване
за неоснователно. Освен това се установи, че проведеното медицинско
лечение е адекватно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите. Настоящият съд, в тази връзка, приема, че не се ангажираха
доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат /ексцес/ от страна на
ищцата и 2/ отделно от това следва да се посочи, че в случая направеното в
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване е общо, като в
решение № 18/24.03.2021 г. на ВКС по т.д. № 696/2020 г., II т.о. и сочената в
него съдебна практика е прието, че обезщетението за неимуществени вреди
/претендирано с пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм./ не може да бъде намалено
от съда по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил
своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни
18
действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране
на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в
процесуални действия, свързани с доказване на такива конкретни действия
или бездействия. В настоящия случай възражение за съпричиняване е
въведено своевременно с отговора на исковата молба, но не почива на
конкретни фактически твърдения за действията или бездействията, чрез които
ищецът е допринесъл за настъпване на произшествието и на вредоносния
резултат. Твърденията в отговора, че починалият е съпричинил вредите от
ексцес посредством „неизпълнение на лекарски препоръки и непосещаване на
прегледи и рехабилитация“, сочат на общо /бланкетно/ възражение за
съпричиняване, което е следвало да бъде уточнено от ответника.
Противопоставянето с отговора на исковата молба на общо възражение за
съпричиняване не може да се приравни на надлежно сезиране с възражение по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, по което съдът дължи произнасяне с решението си.
Механизмът на влошаване на здравословното състоняие на ищеца е установен
от заключението на съдебномедицинската експертиза, но и след неговото
приемане ответникът не е въвел в предмета на спора фактически твърдения за
станалите му известни от заключението действия на ищеца обуславящи
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поставянето на задачи към експертизата, не
е освободило ответника от задължението да конкретизира възражението си по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД като условие за надлежното му въвеждане в процеса, в
какъвто смисъл е практиката в решение № 134/18.11.2020 г. на ВКС по т.д.
№ 1422/2019 г., II т.о.
Предвид на всичко изложено настоящият съд намира, че за ищеца е
налице ексцес, като съпричиняване от страна на ищцата не е налице –
влошаване на здравословното й състояние и качествена негативна промяна в
сравнение със състоянието към момента на постановяване на предходното
съдебно решение, а именно премахване на метални импланти чрез операция
на ******* г. Възстановителният период след тази операция бил 25-30 дни.
По размера на обезщетенията:
1/ По иска за неимуществени вреди:
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
19
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. /препотвърдено в тази
своя част и с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/2016
г., ОСНГТК/ понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Специфичното е, че
стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с
допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество
негативното въздействие на деликта навлиза в неимуществената сфера на
пострадалия или увредения и е част от неговия психо-емоционален статус,
който няма как да бъде обективно установен. Възприятия в тази насока се
съдържат в показанията на разпитания по делото свидетел, които дават
светлина за претърпените от увреденото лице болки и страдания. Съдът е
този, който във всеки конкретен случай преценява по справедливост размер на
дължимото обезщетение, отчитайки понесените от увреденото лице болки и
страдания, а и неудобствата – емоционални, физически и психически, които ги
съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор –
конкретния психо–емоционален статус на пострадалия /субективното
отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед
степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и
други/.
Обезщетението при ексцес също се определя по справедливост
съгласно чл. 52 ЗЗД. Това е основен принцип в правото, който обаче не се
прилага абстрактно, а съобразно конкретните обстоятелства, при които са
настъпили вредите. В случая както се посочи определящо за размера на
обезщетението са претърпените болки и страдания. От показанията на
разпитаните по делото свидетели С. Р.-А. /съпруг на ищцата/ и Т. А. – К.
/приятелка на ищцата/ се установява, че негативните преживявания на ищцата,
свързани със здравословното й състояние, не се отличават в някаква особена
интензивност. Действително ищцата търпи болки и страдания и качеството й
на живот е влошено – при наличието извършена оперативна интервенция.
При определяне на справедливия размер на обезщетение следва да се
отчете възрастта на ищцата /активна възраст/, както и че
новоустановените увреди изискват операция последвана от оздравителен
20
процес от месец. При определяне размера на обезщетението е необходимо да
се отчете и затрудненията на ищцата да се грижи сама за своето ежедневие
след операцията, затруднението в работоспособността на пострадалата, т.е.
негативната промяна в начина й на живот за месец след операцията, самия
болничен престой от 2 дни, както и нормативно определения лимит на
обезщетението за причинени имуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 10 420 000
лв. при едно пострадало лице, какъвто е настоящият случай /така чл. 492, ал.
1, т. 1 КЗ in fine/. Лимитът на застрахователното покритие е релевантно
обстоятелство, тъй като икономическата конюнктюра е в основата и на
непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при
определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се
отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир
за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне
на обезщетението момент /така решение № 1/26.03.2012 г. на ВКС по т. д. №
299/2011 г., II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 795/2008 г.,
II т. о., решение № 121/09.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 60/2012 г., II т.о./. При
наличие на законовите предпоставки за ангажиране на пряката отговорност на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователната
сума по нея следва да се има предвид като един от критериите за решението
на съда по приложението на чл. 52 ЗЗД – така решение № 189/04.07.2012 г. на
ВКС по т. д. № 634/2010 г., II т.о.
Тези обстоятелства обосновават по-висок размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Настоящият съд намира, че от друга страна допълнителни усложнения
на самите травми не са настъпили, към настоящия момент ищцата е напълно
възстановена. Освен това вещите лица изясниха, че месец след операцията
ищцата е била вече напълно възстановена от гл. точка на движенията на
своята лява ръка. Болничният престой е бил минимален като
продължителност, а и самата медицинска интервенция не се отличава с
болезненост, тъй като при зарастване на костта самият организъм изтласква
21
чуждото тяло извън него. Показанията на свидетелите извън тези за
обстоятелствата непосредствено свързани с операцията не се обхващат от
исковата претенция, а и в.л. посочиха, че не са във връзка с нея.
Тези обстоятелства обосновават по-нисък размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Затова съдът като съобрази характера на тези страдания и тяхното
реално проявление, а и като има предвид общите схващания за справедливост,
установени в нашето общество, намира, че за претърпените болки и страдания
ищцата следва да бъде обезщетена със сумата от 5000,00 лв. Законодателят е
определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за
причинените на застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на над
десет милиона лева. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания.
Процесната сума е и към минимума, определен в тази разпоредба.
Заместващото обезщетение представлява парично благо, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените и изживявани неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания. В заключение доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съдът по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди както се посочи следва да бъдат обезщетени в размер
5000,00 лв.
Действително в представеното от ищцата съдебно решение на ВКС,
а именно решение № 1/31.01.2017 г. на ВКС по гр.д. № 53699/2015 г., I г.о.
за операция за изваждане на метални импланти от крака на пострадалия
е присъдено обезщетение в размер на 10 000,00 лв., но всъщност това
съдебно решение на ВКС потвърждава приетото от настоящия съд
относно размера на обезщетението поради наличието на две основни
разлики в случаите – 1/ в разгледания от ВКС случай пострадалият е
претърпял болки и страдания с голям интензитет в продължение на 7-8
дни, което не е налице в настоящия случай и 2/ в разгледания от ВКС
казус възстановителният период е бил два месеца, а в настоящия случай е
наполовина - около месец. Относно посоченото в писмената защита
22
решение № 260019/05.02.2021 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №
405/2020 г. следва да се изясни, че същото е постановено при сериозно
различие във фактите, а именно в разгледания в цитираното съдебно
решение случай са били налице съвсем различни травми и лечение, вкл.
период на възстановяване - извършване на две нови операции за
отстраняването/ екстракция/ на поставени метални импланти от дясната
подколенница и от дясното бедро на ищцата, както и от ново счупване /
рефрактура/ на дясната бедрена кост с поставяне на метална остеосинтеза
дисбактериоза на червата.
2/ По иска за имуществени вреди:
По силата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на прекият причинител на вредата отговаря и за причинените от
него на трети лица имуществени вреди. В настоящия случай ищцата
претендира присъждане на сума в размер на 2717,83 лв., която да репарира
сторените от нея разходи по лечение и възстановяване. Представените по
делото от ищцата писмени доказателства /л. 11-45 от делото/ безспорно
установяват, че ищцата е заплатила сумата от 2717,83 лв. Приложените
фискални бонове имат характера на разписка. Съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД, при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, но пък и
кредиторът не може да откаже изпълнението на парично задължение, ако и да
е извършено от лице, различно от длъжника /чл. 73 ЗЗД/. Това е така, защото
паричните задължения изключват хипотеза, в която кредиторът да има
интерес плащането да бъде извършено точно от длъжника. Житейски
обосновимо е опитното правило, че след като разписките се намират в
държане на ищеца, той е извършил и плащанията или пък средствата са били
негови, ако и плащанията да са от трето лице. В случая, ответникът носи
тежест да докаже фактите, които изключват опитното правило. При липса на
доказателства в такава насока, съдът намира, че плащанията са довели до
разход в патримониума на ищеца. В заключението на съдебно-медицинската
експертиза и обясненията на в.л. в о.с.з. категорично се сочи, че всички
разходи на ищцата са обосновани и необходими за проведеното от нея
лечение, т.е. сторените разноски за болничен престой са се налагали с оглед
здравословно състояние и възстановяване, били са необходими и са в
причинна връзка с деликта.
23
В този смисъл, заплатеното възнаграждение за престой в болнично
заведение за извършване на операция, вкл. допълнително лечение, чрез която
нейното здравословно състояние би се подобрило, представляват
имуществени вреди /под формата на имуществени загуби/, които са в
причинно - следствена връзка с осъществения от застрахования по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ деликт и подлежат на обезвреда, вкл. и
чрез ангажиране на обезпечително-гаранционната отговорност на
застрахователя.
Съобразно с изложеното предявеният по чл. 432, ал. 1 КЗ иск за
репариране на имуществени вреди като основателен следва да бъде уважен за
сумата от 2717,83 лв.
По претенцията за обезщетение за забава:
1. По неимуществените вреди - процесният договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е сключен на 27.08.2019 г. и по силата на пар. 22
ПЗРКЗ, в сила от 01.01.2016 г., спрямо него се прилагат разпоредбите на
действащия Кодекс за застраховането, който урежда по различен начин
въпросът за лихвата върху застрахователните обезщетения. Съгласно
разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
От представеното по делото заявление за заплащане на застрахователно
обезщетение /л. 25-26 от делото/, получено от ответника на 06.11.2024 г. /така
обратна разписка, л. 26 от делото/ се установява, че ищецът е предявил искане
за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди на
06.11.2024 г., а на 20.11.2024 г. е налице изричен отказ за изплащане на
обезщетение.
Законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се определи от дата 06.11.2024 г., която е датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП по следните съображения - независимо,
че за периода от 06.11.2024 г. /на която дата е уведомен ответника/ до
20.11.2024 г. вкл. когато е постановен изричния отказ застрахователят не е в
24
забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл.
429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите,
прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената
си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото
лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от 1/ застрахования делинквент или
2/ от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната
сума. В случая, поради липса на други данни по делото, настоящият съд
приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
06.11.2024 г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, поради което ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.
429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ /така изцяло
решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по т.д. № 2273/2018 г., II т.о./. В
решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № ****6/2018 г., I т.о.,
определение № 320/27.05.2021 г. на ВКС по т.д. № 2063/2020 г., I т.о., по
поставения правен въпрос също се приема, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. /
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не
и от момента на увреждането. По отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ -
само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
25
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ
изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви
извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал.
3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя. Изложеното и прието както от ВКС, така и
от настоящия съд се подкрепя и от цялостния анализ на правната уредба по КЗ
и КЗ /отм./ - налице е различен правен режим между КЗ /отм./; и действащия
КЗ. При действието на КЗ /отм./; по отношение на третото увредено лице,
предявило иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./; респективно чл. 432 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва от деня на непозволеното увреждане,
тъй като делинквентът дължи законна лихва при непозволено увреждане от
момента на деликта, респ. откриването на дееца, когато той е бил неизвестен –
арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./. Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КЗ
/отм./, която урежда отговорността на застрахователя пред третото лице,
изключва възможността застрахователят да прави възражение на увреденото
лице по прекия иск за неуведомяване по чл. 224, ал. 1 КЗ /отм./ и недължимост
на лихвата до датата на съобщаване. Последицата от неизпълнението на
задължението на застрахования да уведоми застрахователя е застрахователят с
регресен иск да иска от застрахования заплатените от него лихви за забава –
така напр. решение № 217/20.12.2017 г. на ВКС по т.д. № 990 / 2017 г., II т.о.,
решение № 107/01.09.2017 г. на ВКС по т.д. № 441/2016 г., I т.о., решение №
105/13.07.2017 г. на ВКС по гр.д. № 60097/2016 г., I г.о., решение № 126/
29.05.2017 г. на ВКС по т.д. № 994/2016 г., II т.о., решение № 24/23.03.2017 г.
на ВКС по гр.д. № 60047/2016 г., III г.о. При действието на КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ /арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ/, тоест застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото
лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3
ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
26
430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С
други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но същата /по силата на самия
кодекс/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е
налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и
лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в
този смисъл е нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в
застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на
претенцията за лихви – първото е тя да не надхвърля рамките на
застрахователната сума /лимити на отговорността/ и второто условие е да се
начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Този извод не може да бъде оборен от
правилото на чл. 497 КЗ, във вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват
отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху
дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена
забава. Лихвата не е обусловена от поведението на делинквента, нейният
размер вече не е част от застрахователната сума /визирана в чл. 429 КЗ/ и не
може да бъде ограничаван от размера на последната.
2. По имуществените вреди - по отношение на имуществените вреди
обезщетение за забава се дължи аналогично на изложеното по-горе, като за
сумата от 2717,83 лв. това е момента на уведомяването на застрахователя за
тази претенция – 06.11.2024 г., тъй като този размер на вредите е изрично
посочен в нея и това обезщетение е следвало да преценява застрахователя
дали да заплати. По-късни разходи не са направени от ищцата.
По съдебноделоводните разноски:
1/ Разноски на ищцата – при частично уважаване на двата осъдителни
иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата. Същата е
претендирала присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в
27
хипотеза на предоставена безплатна адвокатска помощ които се определят
като основа за изчисление в размер на 1544,00 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Относно адвокатското възнаграждение на ищцата следва да се посочи,
че правилото, че на присъждане подлежат само действително направените,
т.е., заплатени разноски, не е абсолютно – изключения от него са допустими,
но само в изрично предвидените случаи. Според нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА,
когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на нуждаещо се от
издръжка, материално затруднено лице или на свой роднина, близък или друг
юрист, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2
ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2
ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В
разглеждания случай ищцата е релевирала своевременно искане за
присъждане на разноски, като е представил списък на разноските по чл. 80
ГПК за процесуалния представител, предоставил безплатна правна помощ. По
делото е ангажиран и договор за правна защита и съдействие /л. 97 от делото/,
в който страните по упълномощителната сделка – ищцата, от една страна и
съответният адвокат, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че
правната помощ се предоставя като безплатна поради това, че ищцата е
материално затруднена – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Няма доказателства от които
може да се направи извод, че ищцата не е материално затруднена – /в случая
доказателствената тежест е за ответника – вж. определение № 163/13.06.2016
г. на ВКС по ч.гр.д. № 2266/2016 г., I г.о., определение № 515/02.10.2015 г. на
ВКС по ч.гр.д.№2340/2015г., I т.о./. Вж. и решение № 374/23.03.2023 г. на
Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 354/2023 г., вкл. цитираните в него
определение № 708/05.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4891/2015 г., IV г.о.,
определение № 442/28.06.2019 г. по т.д. № 502/2019 г., II т.о., в които се сочи,
че преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е
материално затруднено, или не, се извършва не от съда, а от самия адвокат и е
28
въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
В обобщение - при съобразяване на определената основа от 1544,00 лв.
адвокатско възнаграждение, то ответникът дължи разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 937,00 лв. по съразмерност.
Освен това ответникът дължи да възстанови на ищцата и сумата за
внесеното възнаграждение за преводач в размер на 91,00 лв. по съразмерност.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да заплати
на съда дължимата държавна такса за исковете в размер на 309,00 лв. по
съразмерност и и възнаграждения за вещите лица за изготвената експертиза в
размер на още 198,60 лв. /общото възнаграждение на в.л. е в размер на 1858,80
лв., по съразмерност е в размер на 1128,00 лв., а ответникът вече е заплатил
929,40 лв., т.е. остават дължими 198,60 лв./.
2/ Разноски на ответника - на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи
на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 39,31
лв. лв. по съразмерност /основата за изчислени е 100,00 лв. съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК,
Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 51, ал. 3
ЗЗД ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1 да заплати на А. М.,
идентификационен номер *********** и адрес: ******** **********гр.
*******, ул. „**********“ № ***, бл. ***, ап. **сумата от 5 000,00 лв. /пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, от проявили се в посттравматично увреждане – извършена оперативна
интервенция на дата ******* г. за премахване на метални импланти
/заключваща плака и винтове/, вследствие ексцес в резултат ПТП настъпило
на ********* г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач – Г. И. Г., ЕГН: **********, на л.а. „******“ модел
29
„*********“ с рег. № **********, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 06.11.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 5 000,00 лв. до пълния претендиран размер от 10
000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 51, ал. 3
ЗЗД ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1 да заплати на А. М.,
идентификационен номер *********** и адрес: ******** **********гр.
*******, ул. „**********“ № ***, бл. ***, ап. **сумата от 2717,83 лв. /две
хиляди седемстотин и седемнадесет лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за
болничен престой и лечение, вследствие ексцес в резултат ПТП настъпило на
********* г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач – Г. И. Г., ЕГН: **********, на л.а. „******“ модел
„*********“ с рег. № **********, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 06.11.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Г.М. Д.“ № 1 да заплати на А. М., идентификационен номер
*********** и адрес: ******** **********гр. *******, ул. „**********“ №
***, бл. ***, ап. **сума от 91,00 лв. /деветдесет и един лева/, представляваща
направени по делото разноски за преводач по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Г.М. Д.“ № 1 да заплати общо 507,60 лв. /петстотин и седем лева и
шестдесет стотинки/ – държавна такса за исковото производство по сметка на
Старозагорски районен съд /309,00 лв./ и възнаграждение за вещи лица /още
198,60 лв./ по съразмерност.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, със
30
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1 да заплати на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на адвокат Ж. З., АК – *********, личен
номер: *********** и адрес: гр. ***********, ул. „************“ № **, ет.
**, офис **адвокатско възнаграждение в размер на 937,00 лв. /деветстотин
тридесет седем лева/ за процесуално представителство на ищцата по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. М., идентификационен
номер *********** и адрес: ******** **********гр. *******, ул.
„**********“ № ***, бл. ***, ап. **да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Г.М. Д.“ № 1 сума от 39,31 лв. /тридесет и девет лева и тридесет и една
стотинки/ представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
31