Решение по дело №10277/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№292

гр. Велико Търново, 22.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на седемнадесети декември  две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                          ИВЕЛИНА ЯНЕВА

                                                                      

При секретаря М. Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Невена Орманджиева,   разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 277/2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

            Образувано е по  касационна жалба на С.П.П.  чрез ***Н.К.,***, офис № 8 против Решение № 469/16.9.2021г. постановено по НАХД 892/21 по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление – НП- № 20-1275-000209/13.2.2020г. издадено от ВПД Началник на сектор ПП при ОД на МВР В. Търново,  с което на касатора за извършено от него нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

 

              В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., . 1  от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че фактическите и правни изводи на съда не кореспондират със събрания доказателствен материал. Освен това се твърди и необоснованост на съдебното решение, именно необсъждане на всички възражения срещу НП , направени от страна на касатора.  От съда се иска да отмени НП и присъди разноските за двете производства.

            В открито съдебно заседание, редовно призован  не се явява, не се представлява .

 

            Ответникът по жалбата –СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР гр. В. Търново, редовно призован не се представлява, не заема становище по спора.

 

            Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Също така счита, че в хода на административно- наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на горното намира, че като законосъобразно и правилно съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

               Предмет на настоящото производство е Решение № 469/16.9.2021г. постановено по НАХД 892/21 по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление – НП- № 20-1275-000209/13.2.2020г. издадено от ВПД Началник на сектор ПП при ОД на МВР В. Търново,  с което на касатора за извършено от него нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

 

 

                От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че касаторът на 7.2.2020г. около 14,20 часа на път първи клас № 4 при км.116+800 в посока гр. София, е управлявал лек автомобил „Фолксваген“модел „Бора“ с рег. № ***, собственост на „Евролукс П“ЕОООД при подаден сигнал за спиране от страна на служители на АПИ ,Специализирано звено –Национално Тол Управление, сектор „Контрол и правоприлагане „ св. М.и св. К.спрял, но в хода на започналата проверка не изпълнил дадените указания , като отказал да предостави документите си . След като не съдействал на проверката за заплатена винетна такса, от контролните служители на ТОЛ са потърсили съдействие от служители на сектор ПП при ОД на МВР В. Търново. Със съдействието на св. Ц.- мл. Авкотонтрольор са предоставени необходимите документи за проверка, при което от ТОЛ служителя е съставен АУАН за управление на МПС без заплатена пътна такса по ЗП. Св. Ц.- мл. Авкотонтрольор при ПП- ОД на МВР В. Търново е съставил в присъствието на служителите на АПИ , друг АУАН № 131570/7.2.2020г., с който е ангажирана административно- наказателната отговорност на касатора за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и двамата свидетели – служители на АПИ, който е предявен и подписан от касатора. След като срещу АУАН не са подадени възражения е издадено НП, предмет на въззивното производство, което е връчено на 8.6.2021г. В законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е подадена въззивна жалба пред Районен съд В. Търново.

                Тази фактическа обстановка съдът е приел въз основа на приетата административна преписка, разпита на свидетелите М., К., справка за санкционирани 43 броя нарушения на ЗДвП от страна на касатора.

 

                При така установените факти ВТРС е направил следните правни изводи, че подадената жалба е процесуално допустима, но по същество е  неоснователна. Аргументите за това на съда се, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, същите са издадени от компетентни органи, при строго  спазване на административно- процесуалните правила. По никакъв начин не са били ограничени правата на касатора- същият е участвал при съставяне на АУАН, същият му е връчен, дадена му е възможност да прави възражения и сочи доказателства, НП му е надлежно връчено. РС е формирал извод, че АНО  правилно е посочил и нарушената материална норма чл.103 от ЗДвП, доколкото касаторът не е изпълнил вмененото му задължение да представи документите си и да съдейства за проверката на органите на АПИ. Тази тяхна материална компетентност по чл.10 от ЗП съответно произтича от вмененото им задължение по чл. 167а,ал.2 от ЗДвП. Съдът е посочил, че правилно е определена и санкционната норма на чл. 175, ал.1, т.3от ЗДвП , като наложеното наказание е в съответствие с целите по чл. 12 от ЗАНН и  размерът му отговаря на чл. 27 от ЗАНН. Съдът е обсъдил и въпросът за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН и съответната неприложимост на този институт с оглед многобройните нарушения на касатора 43 такива, отразени в справката от ОД на МВР В. Търново.

 

 

Постановеното от Районен съд – Велико Търново потвърдително решение е правилно, постановено при правилно прилагане на материалния закон.

На първо място в касационната жалба се развиват доводи за необоснованост на постановеното от ВТРС Решение, което е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН възивните решения подлежат на касационен контрол пред Административен съд само на касационните основания , предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК а именно

1. когато е нарушен законът;

2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;

3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.

 Сред тези основания не е налице необоснованост на решението, което е предвидено в нормата на чл. 209 от АПК, поради което липсва такова касационно основание.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на въззивният съд водещи до потвърждаване на НП, като се позовава на правилото на чл.221, ал.2 от АПК по силата на препращащата норма на чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Правилно е установена фактическата обстановка, изводът на съда за доказаност на нарушението и авторството му, е съобразен със събраните писмени и гласни доказателства.

Не са налице процесуални нарушения от страна на ВТРС при събиране на доказателствата, същият е спазил изискванията на чл. 103 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, като служебно е изяснил фактическата обстановка по спора. Не се споделят  от настоящата инстанция възраженията, че актът на съда е постановен при неизяснена фактическа обстановка. ВТРС е приобщил всички доказателства съдържащи се в административната преписка, изслушал е показанията на свидетелите на нарушението като е приел, че показанията им са логични, непротиворечиви и незаинтересовани. Самият касатор е посочил бланкетно, че установените от съда факти не отговарят на действителността, без да се посочва твърдяната от него вярна фактическа обстановка, без да се ангажират доказателства за това. В този аспект , съдът не намира, че е налице съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, които също не се прецизират в жалбата. Както се посочи по- горе съдът е изпълнил служебното си задължения за изясняване на фактите, няма нарушения при събиране на доказателствата, нито при призоваването на страните, нито при постановяване на решението. ВТРС подробно е мотивирал всички изводи, поради което не отговаря на действителността  твърдението в касационната жалба, че по определени възражения не е изложил  мотиви. На първо място не се сочи по отношение на кои възражения няма изложени мотиви, а само бланкетно е посочен този текст, а от друга страна съдът е конструирал правилно и логично своето изложение, като е отделил установените факти от правните изводи. Последните съдържат подробно изясняване на въпроса за компетентността на органа, спазване на формалните изисквания на ЗАНН за АУАН и НП, доказаност на нарушението, неговата правна квалификация, посочване на санкционната норма, вид и размер на наказанието, приложение на чл. 28 от ЗАНН.  

Районният съд е дал законосъобразен отговор и на възражението на жалбоподателя, свързано с точната правна квалификация на установеното нарушение., От обективна и субективна страна настоящата инстанция намира, че  касаторът е осъществил състава на административно нарушение на чл.103 от ЗДвП, който задължава водача на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Въз основа на свидетелските показания е установено, че при ясно и разбираемо подаден сигнал от  служител на АПК  със стоп палка по образец да спре, касаторът е изпълнил  задължението си, произтичащо от горецитираната разпоредба на ЗДвП в първата част, но не е изпълнил второто условие – да изпълни разпорежданията на органа за предоставяне на документи.  Констатирано е, че сигналът за спиране е подаден от оправомощен орган по смисъла на чл. 167а, ал.2, т 1 от ЗДвП, който предвижда ,че служители на АПИ . спират движещи се моторни превозни средства чрез сигнал със стоп-палка с червена светлина, описваща полукръг, като сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се автомобил на Агенция "Пътна инфраструктура", означен като контролна единица на Националното тол управление, чрез постоянно светещ или мигащ надпис "НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ – СЛЕДВАЙ МЕ!"; проверяват документите за самоличност на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство. Следователно неизпълнението на разпореждане на служители от АПИ законът изрично приравнява на такова, направено от органите на МВР,

Правилни са мотивите на ВТРС досежно индивидуализацията на наказанието с оглед постигане целите по чл. 12 от ЗАНН, като фактът, че в санкционната норма е посочено наказанието в абсолютен размер лишава АНО от възможността за преценка по чл. 27 от ЗАНН.

Правилен е и извода, че не може да бъде приложен института по чл. 28 от ЗАНН, с оглед тежестта на нарушението ,другите обстоятелства и справката за нарушител, от която се вижда, че касаторът многократно е нарушавал ЗДвП, включително, за неспазване на ограниченията за скорост.

При този изход на спора, разноски на жалбоподателя не се дължат.

 

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                           Р Е Ш И:

              ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 469/16.9.2021г. постановено по НАХД 892/21 по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление – НП- № 20-1275-000209/13.2.2020г. издадено от ВПД Началник на сектор ПП при ОД на МВР В. Търново,  с което на  С.П.П. ***, за извършено от него нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                         2.