Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито
съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 2404 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата
молба ищецът – „Ц.К.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, претендира установяване съществуването на непогасени вземания по
Договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта MasterCard/VISA „Лидер“ от 18.05.2011г, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 20.07.2020г. и изпълнителен лист от 20.07.2020г. срещу солидарните длъжници „А.С.“ ООД с ЕИК ********и А.Л.П. с ЕГН **********
по гр. дело № 14433/2020г.по описа на Софийски районен съд, 82 състав. Твърди
се, че претендираното вземане е придобито посредством
сключен договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна
карта MasterCard/VISA „Лидер“ от 18.05.2011г. между ищцовото дружество „Ц.К.Б.“ АД - кредитор, „А.С.“ ООД -
титуляр на разплащателната сметка, и А.Л.П. – картодържател,
като било уговорено титулярът и картодържателят
да отговарят солидарно за изпълнението на всички задължения. Към 11.02.2020г.
кредитът бил в просрочие, предвид което договорът бил
прекратен и обявен за предсрочно изискуем в пълен размер, считано от
12.02.2020г, за което били уведомени титуляра на
разплащателната сметка и картодържателя.
Ищцовото
дружество претендира съдът да постанови решение, по силата на което да бъде
признато за установено по отношение на „А.С.“ ООД, ЕИК ********и А.Л.П., ЕГН **********,
че дължат солидарно на „Ц.К.Б.” АД сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
20.07.2020г. и изпълнителен лист от 20.07.2020г., а именно: 14 741,10
евро, от които 5000,00 евро - просрочена главница, ведно със законната лихва от
13.03.2020г. до изплащане на вземането; 473,79 евро - договорна лихва за
периода от 30.04.2014г. до 11.02.2020г. включително 9225,64 евро - наказателна
лихва за периода от 30.04.2014г. до 11.02.2020г. включително; 41,67 евро -
обезщетение за забава за периода от 12.02.2020г. до 12.03.2020г. включително.
Претендират се направените в настоящото производство разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците - А.С.“
ООД и А.Л.П. чрез пълномощника им адв. П.Х., който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, като твърди, че ответниците не дължат претендираните
суми. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните по
подробно изложени в отговора доводи. Оспорва договорът да е подписан от А.П.,
нито в качеството му на представляващ ответното дружество, нито в лично
качество. Освен това, дори да се приеме, че договорът е бил подписан от
сочените като ответници лица, излага твърдения, че
същият е прекратил своето действие не по-късно от 31.05.2013 г., доколкото в
чл. 2 от същия е предвидено, че кредитът се предоставя за срок равен на срока
на валидност на картата, който е 2 години, считано от последния ден на месеца
на издаването й. В тази връзка излага, че между страните не е сключен анекс за
продължаване действието му в изискуемата за това писмена форма. Прави
възражение за изтекла погасителната давност по отношение на вземанията предмет
на исковата претенция при приложение на общия 5-годишен давностен
срок досежно главницата, договорната и наказателната
лихва и 3-годишен давностен срок за лихвите за
забава. Прави възражение за нищожност на клаузите за възнаградителна
и наказателна лихва по отношение на картодържателя,
поради противоречие с добрите нрави. Оспорва да са налице заявените от ищеца
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като оспорва
поканата за плащане и уведомление в този смисъл да са били получавани от
ответника А.П., както и същият да е положил подписите върху поканите. Оспорва
Общите условия да са приложими като част от договора, доколкото същите не са
били предоставени за запознаване на кредитополучателя. Оспорва извлечението от
счетоводните книги на банката за размера на дълга като удостоверяващ
действителния размер на непогасеното вземане, като твърди, че представлява
едностранно съставен документ от банката, като не се ползва с материална доказателствена сила относно съдържанието му. Сочи, че
възможността за обявяването на кредита за предсрочно изискуем не е предвидена в
договора за кредит. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По делото не
е постъпила допълнителна искова молба и отговор на допълнителна искова в законоустановените срокове за това.
Предявени са
обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, както и
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съдът,
като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от представения по делото Договор за разплащателна
сметка и издаване на международна кредитна карта MasterCard/VISA Лидер от 18.05.2011г., същият е бил сключен
между „Ц.к.б.“АД – в качеството й на кредитор, и от друга страна – А.Л.П. – картодържател и „А.С.“ООД – титуляр на разплащателна сметка
при банката, по която се издава кредитната карта. В табличен вид са посочени определените
транзакционни лимити, съответно при ползване на
картата в страната или в чужбина, както и за периода на извършване на
транзакциите. Установени таксите и лихвите и начинът на начисляването им върху
сумата по отпуснатия кредит. В чл. 2 от договора е установен предоставения от
банката кредитен лимит в размер на 5000 евро, който се ползва чрез картата за
срока равен на срока на валидност на картата, който е 2 години, като е
предвидено подновяване на картата, в случай че не бъде изрично заявено от
нежеланието на титуляра за това или изрично взето
решение от банката да го прекрати. Предвидено е издаването на нова карта не
по-рано от 10 дни преди изтичането на срока на валидност на старата карта.
Приложени са и Общи условия на „Ц.к.б.“АД
към рамков договор за откриване и обслужване на банкови платежни сметки и
извършване на платежни операции, като в края на документа е удостоверено
връчването му с положен подпис от А.П. и печат на „А.С.“ООД.
По
делото е представена Покана изх. № 806-Е-С03-**********/12.02.2020
г. от „ЦКБ“АД до „А.С.“ООД, връчена чрез ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ относно
уведомление за пълна предсрочна изискуемост на Договор за разплащателна сметка и издаване
на международна кредитна карта MasterCard/VISA
Лидер от 18.05.2011г., отразен в счетоводните книги на „ЦКБ“АД като вземане с реф. № 80600ОКК-АА0159, в която се сочи, че към 11.02.2020
г. кредитът е в просрочие от 2114 дни със сумата от
14 699.43 евро, в това число 5000 евро – главница и 9 699.43 евро – просрочена
лихва /473.79 евро – договорна лихва и 9225.64 евро – обезщетение за забава/.
Получаването на поканата е удостоверено с подписа на А.П. на 24.02.2020 г.
Представена
е и Покана изх. № 806-Е-С03-**********/12.02.2020 г. от „ЦКБ“АД до А.Л.П.,
връчена чрез ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ относно
уведомление за пълна предсрочна изискуемост по процесния
договор за кредит.
По
делото е прието като доказателство и Извлечение от счетоводните книги на „ЦКБ“АД
за пълния размер на дълга по разплащателна сметка на „А.С.“ООД и картодържател А.П.
и в която е отбелязано, че към 12.03.2020 г. същият възлиза на сумата в общ
размер от 14 699.43 евро, от която 5000 евро – просрочена главница; 473.79 евро
– договорна лихва за периода 30.04.2014 г. – 11.02.2020 г.; 9225.64 евро – наказателна
лихва за периода 30.04.2014 г. – 11.02.2020 г.; 41.67 евро – обезщетение за
забава върху непогасената главница,
начислено за периода 12.02.2020 г. – 12.03.2020 г.
По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която
не е било оспорено от страните и от което се установява, че непогасеният
остатък на задълженията по процесния договор за
кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.03.2020 г. възлиза на 14 741.10 евро, от която сума – 5000 евро
– главница; 473.79 евро – възнаградителна лихва;
9225.64 евро – наказателна лихва и 41.67 евро – обезщетение за забава. Според
експертизата, последната непогасена вноска по просрочения кредит е на
30.04.2014 г. Приложена е таблица в констативно-съобразителната част на
заключението относно движението по
сметката по отпускане и погасяване на кредита.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
В тежест на
ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с
твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на кредита
от кредитополучателя, размера на задълженията за главница, договорна възнаградителна и наказателна лихва, включително
предпоставките, уговорени в договора за промяна на годишния лихвен процент,
настъпване падежа на вземането за главницата и предпоставките за изискуемост на
вземанията за договорна лихва.
В тежест на
ответника е да докаже, че задълженията са погасени своевременно.
Исковете
предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени при условията на
чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК,
като се явяват процесуално допустими. Иска се да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
гр.д.№ 14433/2020 г. по описа на СРС – 82 състав.
От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установи, че
между ищцовото дружество – в качеството му на
кредитор и ответниците – кредитополучатели е бил
сключен договор за кредит при установен кредитен лимит от 5 000 евро, като за
обслужване на кредита, включително и относно погасяване на дължимите вноски по
него, е предвидена разплащателна сметка – с титуляр ответното „А.С.“ООД.
Предвидено е усвояването на кредита да става чрез кредитна карта с възможност
за транзакции в страната и чужбина, като картодържател
е ответникът – физическо лице – А.П., който се явява и представляващ ответното
дружество. В договора е установена солидарната отговорност на двамата ответници – чл. 21 от Договора. За установяване
възникналата облигационна връзка между страните съдът кредитира като годно
доказателство за това представените по делото Договор за разплащателна сметка и
международна кредитна карта от 18.05.2011г., както и приложените Общи условия
към него. Договорът е двустранно подписан и в този смисъл удостоверява
постигнатото между страните по него съгласие за обвързването им в облигационно
правоотношение с предмет според обективираното в
документа и с права и задължения за всяка от страните в смисъл, в който са
вписани в договора, включително и относно условията по него. Неоснователни в
този смисъл съдът намира възраженията на ответниците
по оспорване наличието на валидно сключен договор към момента на извършване на транзакциите по
кредита. Въведено е формално оспорване, че документът не носи подписа на А.П.,
като след представянето му в оригинал по реда на чл. 183 ГПК, ответниците не са въвели оспорване, че положеният върху
документа подпис не е на лицето посочено като негов автор и не е проведено
производство по реда на чл. 193 ГПК. Договорът като частен диспозитивен
документ се ползва с материална доказателствена сила
относно авторството на лицата, посочени като страни по договора, освен ако не
бъде доказано друго, което в хода на настоящото производство не е било сторено.
Аналогични са изводите на съда и относно положения подпис от ответника –
физическо лице, включително и в качеството му на представляващ ответното
дружество, върху Общите условия към договора, с което съдът приема, че същият
се е запознал с тяхното съдържание, а те се явяват неразделна част от договора с
излагане на условията на банката при предлагане сключването на такъв вид
договор за кредит.
Неоснователни се явяват възраженията на ответниците
по оспорване действителността на договора, с оглед противоречието му с чл. 11
от Закона за потребителския кредит. Видно от съдържанието на договора, страните
по него са постигнали съгласие за погасяване на задълженията по ползвания
кредитен лимит по всяко време от срока, за който е предоставен, без да се дължат
допълнително такси или комисионни за това – чл. 13. В този смисъл за
кредитополучателя е предвидена свобода за погасяване на задълженията му във
връзка с правените от него транзакции. Така установеното условие по договора на
практика заменя въвеждането на погасителен план, като погасителните вноски са
оставени изцяло на волята на кредитополучателя, като единствено са обвързани с
периода на действието на договора.
Неоснователни съдът намира възраженията на ответника, че към момента на
отпускането на кредита договорът между страните е бил прекратен. Действително в
чл. 2 от договора е предвидено, че действието му по отношение на страните е
обвързано със срока на валидност на кредитната карта, който е двугодишен,
считано от датата на издаването й, като е предвидена възможност за преиздаване
на нова кредитна карта по заявено искане от картодържателя.
Безспорно е, че усвояването на сумите по кредитния лимит е било посредством извършени
от картодържателя транзакции, за реализирането на което
същият си е служил с валидна кредитна карта, поради което може да бъде направен
категоричен извод, че същата е била подновявана с издаването на нова след
изтичане на периода на валидност на предходната такава. С оглед характера на
договора, това се явява единственият способ за отпускане на средствата по
кредита, като картодържателят определя момента за
това и размера на средства до предвидения в договора кредитен лимит. Не се
твърди, а и не се и установява сумата по кредита да е била усвоена по друг
начин, освен чрез ползването на кредитната карта.
С отправяне на волеизявлението си в двете представени по делото покани, връчени
на 24.02.2020 г. чрез ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ, кредиторът „ЦКБ“АД – в
качеството си на изправна страна по договора, е отправил едностранно
волеизявление за неговото прекратяване, с оглед начислените и незаплатени
задълженията от двамата солидарно задължени кредитополучатели, като в поканите изрично
е посочен размерът и видът на останалите непогасени задължения към 11.02.2020
г. Съгласно чл. 115 от приложимите Общи условия, при неизпълнение от една от
страните по договора, другата има право едностранно да го прекрати без
предизвестие и в какъвто смисъл е упражненото от банката право. Начислените
суми за главница, такси по кредита и договорни лихви са с настъпил падеж към датата на изпращането
на поканите, като са отразени в таблицата в заключението по ССЕ, от която се
установява ежемесечно начислените и остатъкът на непогасените суми по кредита
за периода от 01.01.2011 г. до 13.03.2020 г. От
заключението по експертизата съдът приема за установено, че останалите
непогасени суми по договора за кредит към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 13.03.2020 г. възлизат на общо 14 741.10
евро, от която сума – 5000 евро – главница; 473.79 евро – възнаградителна
лихва; 9225.64 евро – наказателна лихва и 41.67 евро – обезщетение за забава,
за които суми в производството по ч.гр.д.№ 14433/2020 г. по описа на СРС – 82
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Установените като
дължими суми са за главницата до размера на отпуснатия кредитен лимит, като
сумите за договорни лихви безспорно е по делото, че са били начислени съобразно
установените в договора условия в този смисъл и касаещи основанието за начисляването
им и начина на определяне на техния размер.
В чл. 5 от Договора са установени видовете договорни лихви и начинът на
начисляването им. В отделните точки от клаузата е установено начисляването на
лихва за разрешен овърдрафт и начисляването на лихва за просрочие
при забава в плащане на дължимите вноски /лихва за забава/. Начисляването на
лихва за просрочие по своя характер представлява
наказателна такава и се дължи от кредитополучателя само при изпадането му в
забава да плати. Предвиден е гратисен период – до
15-то число на месеца, следващ месеца на образуване на салдото, като след
изтичането му възниква основанието на начисляване на лихвите в съответния
размер. В този смисъл намира, че клаузата за наказателна лихва е ясна и не води
до заблуда у потребителя за действителното й значение и приложение именно при
неизпълнение от страна на кредитополучателя. Посочен е ясно и размерът на
лихвата.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на ответниците и относно нищожност на
договорните клаузи, уреждащи начисляването на възнаградителна
и наказателна лихва. В този смисъл не се установи по делото банката да е
променила едностранно първоначално договорения в чл. 5 от Договора размер на възнаградителната лихва при сбъдване на условието съобразно
чл. 19, което да е в противоречие с нормата на чл. 143, ал.1 от Закона за
защита на потребителите. Приложимата клауза за определяне размера на
договорната лихва съдът намира за действителна като съответна на закона.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил своевременно възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на процесните
вземания претендирани от ищеца, поради което съдът
дължи произнасяне по същото.
Относно вземането за главницата приложима е общата петгодишна давност,
съгласно чл. 110 ЗЗД. От приложената таблица в заключението по ССЕ се
установява, че последното извършено плащане за погасяване задълженията по
договора е от 20.01.2020 г., с което е била прекъсната давността. Погасени по
давност се явяват задълженията за главницата, начислени за периода преди
20.01.2015 г. Последната извършена транзакция е от 17.04.2014г., като съобразно
предвиденото в договора, от този момент възниква задължението на
кредитополучателя да върне сумата, като до 15-то число на следващия месец не се
дължи олихвяване на сумата по главницата. При това положение, всички начислени
вземания, от чиито сбор се формира главницата се явяват погасени по давност, с
оглед извършените транзакции по договора в периода на действието му преди
17.04.2014 г.
В разпоредбата на чл. 119 ЗЗД е предвидено, че с погасяването на сумата по
главницата, погасени се считат и сумите за начислена лихва за забава на
изплащането й, каквито в случая се явяват тези за наказателна лихва /лихва по просрочие/. С оглед
установената недължимост на сумата по главницата
поради погасяването й по давност,
погасено по давност е и вземането за наказателна лихва.
Начислените по договора такса за кредитна карта, такса теглене на АТМ, лихва
по разрешен овърдрафт и лихва по неразрешен овърдрафт съдът намира, че се
явяват вземания от категорията на предвидените в чл. 111, б. „в“ ЗЗД – вземания
за лихви и други периодични плащания. С оглед на това, същите се погасяват с
изтичането на краткия тригодишен срок от момента на тяхната изискуемост.
Предвид отразеното в таблицата, последното начислено вземане за такса за
кредитна карта е 31.05.2015 г., като към 01.06.2018 г. същото се явява погасено
по давност, като погасени по давност са и начислените в периода преди това.
Последно начислената такса за теглене на АТМ е на 19.04.2014 г., като към
20.04.2017г. същата и начислените в периода преди това такива се явяват
погасени по давност. Последно начислената лихва за разрешен на овърдрафт е на
30.12.2014г., като към 31.12.2017г. същата и начислените в периода преди това
такива се явяват погасени по давност.
Доколкото се установи недължимост на вземането по
главницата, недължимо се явява това по предявения акцесорен
иск за обезщетение за забава в размер на сумата от 41.67 евро, поради което
същият като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
С оглед гореизложеното и възприетото от съда относно погасяване на вземанията предмет на исковата претенция по
давност, предявените искове за главницата, възнаградителната
лихва /такса разрешен овърдрафт/ и наказателната лихва /лихва
за просрочие/ следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Правото на ищеца да иска принудителното им събиране е погасено с
изтичане срока на погасителната давност, считано от настъпване на съответния
падеж на плащане.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден
да заплати сторените от ответниците разноски за
производството в приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК и възлизащи в размер
на по 1500 лв. – адвокатско възнаграждение за всеки от тях. В тази връзка
намира заявеното възражение от процесуалния представител на ищеца за
прекомерност на претендираното от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение за неоснователно.
Определеният минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г.
възлиза на 1395 лв., като с оглед оказаната защита по делото – въведените
множество възражения в отговора на исковата молба и процесуално представителство
в откритото съдебно заседание, счита че възнаграждението в размер на 1500 лв.
не се явява прекомерно.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ц.к.б.“АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, против „А.С.“ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, и А.Л.П., ЕГН **********, с адрес ***, установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 422, ал.1 ГПК, за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца сумите по
сключения между тях Договор за разплащателна сметка и издаване на международна
кредитна карта MasterCard/VISA Лидер от 18.05.2011г., както следва: 5000
евро – просрочена главница; 473.79 евро – договорна лихва за периода 30.04.2014
г. – 11.02.2020 г.; 9225.64 евро – наказателна лихва за периода 30.04.2014 г. –
11.02.2020 г.; 41.67 евро – обезщетение за забава върху непогасената главница, начислено за
периода 12.02.2020 г. – 12.03.2020 г., за които суми в производството по
ч.гр.д.№ 14433/2020 г. по описа на СРС – 82 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА „Ц.к.б.“АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „А.С.“ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1500 лв.
– съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Ц.к.б.“АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на А.Л.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 1500 лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: