Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 14.03.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на шестнадесети ноември година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 3697 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото са главен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
По изложените в
искова молба и молба – уточнение обстоятелства „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв.Р.А., е предявило при обективно кумулативно
съединяване иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД против „Б.П.“
ЕАД, ЕИК ********, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовата
банка сумата от 127 124,24 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди
причинени от А.И.П.– служител на ответника при изпълнение на възложена и от
ответника работа, изразяващи се в заплащане на обезщетение на 20 клиенти на
ищеца, от чиито влогове и депозити е присвоявала суми същата, както и иск за лихва
за забава, в размер на 38 764,55 лв. за
периода от 16.03.2015 г. до 16.03.2018 г., както и законната лихва върху
главницата от момента на предявяване на исковата молба до окончателното й
плащане.
В исковата молба се твърди, че Банката ищец
и „Б.П.“ ЕАД /Пощите/ са сключили Договор 430-0293 от 02.06.1997 г.
(„Договорът“), анекс от 02.06.1997 г., анекс от 22.06.1998 г., анекс от 2002
г., както и анекс от 13.05.2011 г., съответно на правата и задълженията, които
са вменени на страните с тях . Твърди
се, че договорът е прекратен, считано от 30.06.2011 г. Сочи се, че в чл.1 от
Договора е определен неговият предмет, а именно - страните са се договорили, че
Банката (към момента на сключване на Договора с наименование „Б..П.Б.“ АД или
„БПБ“ АД) възлага, а Пощите приемат чрез определени служители в пощенските
станции да извършват от името и за сметка на Банката на основание Инструкцията
за работа с депозити и влогове в лева (ИРДВ), конкретно възложените им
дейности, а именно: Сключване на договори с физически лица за спестовен влог и
договори за депозит в лева; Изплащане на пари в брой от депозитни и влогови
сметки, включително изплащане на лихви по тях; Извършване на операции, свързани
с: изготвяне на договор за депозит, издаване на спестовна (депозитна) книжка,
закриване на депозит и на книжки; водене и приключване на дневен операционен
дневник; олихвяване на спестовни (депозитни) книжки; завеждане на дневна
отчетност (с ЕИТ там, където е осигурена такава от банката) в Районните
пощенски станции и пощенските станции; предоставяне определена от банката
информация на граждани и клиенти на „БПБ“ АД; Събиране на такси и комисиони по
операциите на банката; Приемане на суми в брой от юридически лица и
превеждането им по банкови сметки в клоновете и офисите на банката; Приемане на
суми в брой от физически лица и превеждането им по банкови сметки в клоновете и
офисите на банката според анекс в сила от 01.03.2002 г.; Приемане на плащане на
погасителни вноски по кредити и други от сметки на физически и юридически лица,
обслужвани в АРМ /автоматизирано работно място/ и PPM /ръчно работно място/ - с
прилагане Тарифата на банката според анекс в сила от 01.03.2002 г.; откриване и
обслужване на разплащателни сметки на физически и юридически лица; продажба и
приемане на документи за потребителски кредити; въвеждане и обслужване на нови
банкови продукти.
Твърди се, че в клаузата на чл.10 (1) от
Договора било предвидено щетите да се
установят с двустранен писмен акт между страните.
Сочи се, че в конкретния
случай, вредите, чието обезщетение се претендира произтичат от действията на
пощенската служителка А.И.П..
Твърди се още, че ответника „Б.П.“ ЕАД
възложил на А.П.да извършва действия по Договора, но същата или е
получавала суми по договори за депозит или за влог, вземала е парите от клиенти
като за внесените суми им е издавала документи, но не ги е отчела на Пощите, а
те на Банката или неправомерно е теглила
суми от депозитни или влогови сметки на клиентите на Банката или ги е
закривала. Ищецът поддържа, че действията на служителя А.П.съставляват деликт (престъпление), като
същата е вече осъдена. Твърди се, че „Б.П.“ ЕАД
отговарят за деликтните действия на своите служители на основание чл.49
от Закона за задълженията и договорите.
Твърди се, че на 18.03.2013 г. Банката е
обезщетила, при наличие на интерес, увредените лица за вредите, настъпили от
деликатните действия на пощенския служител. Твърди се, че на 18.03.2013г. банката ищец е
възстановила суми на следните свои клиенти: А.Р.Ю., Г. Т.Т., С.Ш.ИСА, Х.Р.Ш.,
Ш.М.С., А.М.А.,
Г.М.М., Е.С.Е., И.Х. И., К.А.С., М.Ю.М., Н.И.И., С. Х. Е., Ф. А.М. , А.С. С., А.Н. Ч., М. Д. М.,
Х.Х.Ю., Е.Ю.Ш., В. Г. Д., които средства
са в общ размер от 127 124,24 лв. Наведен е довод, че от този момент за Банката
ищец са настъпили имуществени вреди, като е възникнал иск срещу Пощите, с който
да се ангажира тяхната извъндоговорна отговорност да възстановяват на Банката
заплатеното от нея на увреденото лице обезщетение за причинените от г- жа П.вреди,
ведно с дължимата лихва.
Сочи се, че общата главница е в размер 127 124,24
лв., а законната лихва за периода от 16.03.2015 г. до 16.03.2018 г. е в размер
на 38,764,55 лв., които суми. Ищецът претендира и законната лихва върху
главницата от момента на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата, Банката претендира по настоящето дело.
Твърди
се още, че „Б.П.“ ЕАД многократно са
признавали отговорността си в случаите, когато техни служители са извършвали
злоупотреби, като са превеждали дължимите суми на Банката, или Банката е
извършвала прихващане между констатираните щети и дължимото по Договора
възнаграждение на „Б.П.“ ЕАД. След като злоупотребите на пощенските
служители придобиват епидемични размери, което води до значителни щети за
Банката, и след като последната предприема действия по прекратяването на
Договора, ответникът започнал да отказва да участва при съставянето на
констативни протоколи при установените нарушения, да оспорват представителната
власт на изпратените от самите тях служители и т.н., с цел да избегнат плащане
на дължимото от тях обезщетение. Сочи
се, че в случая Пощите са канени да се запознаят с фактите и документите,
какнени са да подпишат проекта за констативен протокол, но същите отказали.
Ищецът поддържа, че в този случай „Б.П.“ ЕАД
не могат да черпят права от собственото си недобросъвестно поведение.
Поради липса на доброволно възставовяване на щетите предявява настоящите
искове.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от „Б.П.“ ЕАД, чрез пълномощника адв.Н.В., в който
исковете са оспорени като недопустими, а по същество са неоснователни и недоказани.
Поддържа, че предявените вземания за обезщетение, които са квалифицирани от
ищеца като вземания по чл.49 от ЗЗД не съществуват.
В отговора
ответникът е навел възражение за изтекла погасителна давност на главните
вземания на ищеца към ответника - тези по чл. 49 ЗЗД, а също и на вземанията за
лихва. Не се спори, че Банката ищец е възложила на ответника с договор №
430/02.06.1997 г. да извършва „за сметка на доверителя възложените му от
последния действия“ (чл. 280 ЗЗД). Поддържа се, че Договорът отговаря на всички
изисквания на ЗЗД за договор за поръчка и по този правен въпрос страните не
спорят. Сочи се, че според чл. 1 от него банката възлага, а довереникът приема,
чрез определени служители в пощенските станции да извършва от името и за сметка
на банката на основание инструкцията й „банкова дейност“. Според ответника с
договора е възложено извършване на „банкова дейност“ от ответника като
доверител. Сочи се, че, подробни правни съображения относно договорното отношение
са изложени в Решение № 335 от 11.02.2016 г. по т. д. № 3415/2014 г. на CГC.
Цитираното решение било постановено във връзка със същия договор между същите
страни. Твърди се, че спорът по това дело, като и по иска на „Б.П.“ЕАД, така и
по възражението на „Ю.Б.“ АД за прихващане, основано на вземане на банката по
чл. 283, ал. 4, предл. второ ЗЗД, е аналогичен със спора в настоящия процес. Обосновава,
че отговорносттта за обезвреда на Банката ищец от „Б.п.“ ЕАД, може да има само
на договорно основние, а не на деликтно. Ответникът поддържа, че началния
момент на давността по предявения иск е най – късно момента моментът, в който
банката е узнала, че А.П.е отклонила/ присвоила суми. Твърди се, че това е
момента е възникнало правото на иск по чл.284, ал.2 от ЗЗД и /или по чл.283,
ал.4, предл.2 ЗЗД и от този момент
започва да тече давността, която е изтекла много преди предявяване на иска.
Твърди се, че ищецът е занел за причинените от П.вреди преди 18.03.2013г., като
това е вида от Констативен протокол от 19.11.2012г., който е приложен към
исковата молба. С тези доводи ответникът
моли предявения иск да бъде отхвърлен като погасен по давност.
В отговора
ответникът поддържа, че в действителност банката има качеството на основен
възложител на работа на физичското лице П.. Сочи се още, че доказателство за
това, че банката има качеството на
начален и основен възложител на работа е и това, че именно тя е получава
печалбите от работата – чл.1, т.4, чл.4, т.4 от процесния договор.
Според ответника
при тези фактически обстоятелства отговорността за обезвреда на ищеца от
ответника може да бъде само на договорно основание, а не на деликтно. Изложени
са доводи, че като е сключвала договори с клиенти на банката, А.П.е обвързвала
по тях пряко банката и с това банката е ставала страна по договорите, съгласно
чл.292, ал.1 ЗЗД. Така според ответника, извършените на 18.03.2013г. плащания
не са вреди за ищцовата банка, а изпълнение на задлъжения към нейни клиенти
потребители. Твърди се още, че момента на увреждането на банката е момента на
незаконното присвояване или отклоняване на парите от А.П.и непостъпването им в „Б.П.“
ЕАД, а от там и в банката по реда на чл.4, т.4 от договора. В отговора е оспорено твърдинието, че банката
ищец е платила на 20 –те лица изброени в исковата молба.
На следващо
място ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредите от страна на
банката, поради неупражняване на надежден контрол над служителите изпълняващи
банкова дейност.
В о.з. банката
ищец, действащ чрез пълномощник адв.Р. А. поддържа
предявените искове. Представя списък на разноски и писмена защита.
В о.с.з.
ответното дрежество чрез процесуалните си
представител адв.Н. В. оспорва исковете. Представят списък на разноски и
писмена защита.
Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК вр. с чл.12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че между „Ю.Б.“ АД /с предходно наименование „Б..П.Б.“/, като възложител от една страна
и от друга „Б.п.“ ЕАД, като изпълнител бил сключен договор № 430
-0293/02.06.1997 год. (допълнен с анекси към него от 02.06.1997 година, от
22.06.1998 год., от 12.02.2002 год. и от 13.05.2011 год.), съгласно които възложителят възлага, а
изпълнителят приема, чрез определени свои служители в пощенските станции да
извършва от името и за сметка на възложителя на основание Инструкция за
работата с депозити и влогове, конкретно възложените им дейности, а именно:
сключване на договори с физически лица за спестовен влог и договори за депозит
в лева; изплащане на пари в брой от депозитни и влогови сметки, включително
изплащане на лихви по тях; извършване на операции, свързани с изготвяне на
договори за депозит, издаване на спестовна (депозитна) книжка, закриване на
депозит и на книжка; водене и приключване на дневен операционен дневник;
олихвяване на спестовни книжки; завеждане на дневна отчетност с ЕИТ, там където
е осигурена такава от банката в Районните пощенски станции и пощенските
станции; предоставяне на определена от банката информация на гражданите и
клиентите на банката; събиране на такси и комисионни по операциите на банката;
приемане на суми в брой от юридически лица и превеждането им по банкови сметки
в клоновете и офисите на банката; приемане на суми в брой от физическите лица и
превеждането им по банкови сметки в клоновете и офисите на банката; приемане на
плащане на погасителни вноски по кредити и други сметки на физически и
юридически лица, обслужвани в PPM-с прилагане на Тарифата на банката според
анекс от 01.03.2002 година; откриване и обслужване на разплащателни сметки на
физически и юридически лица; продажба и приемане на документи за потребителски
кредити; въвеждане и обслужване на нови клиенти. Банката се задължила да обучава и преквалифицира за своя
сметка служителите на „Б.п.“ ЕАД по извършването на банковата дейност; да
упражнява най-малко два пъти годишно текущ контрол и извършва внезапни проверки
на банковата дейност, извършвана от пощите съвместно с представител на
териториалните искова молба поделения на пощите; да упражнява текущ контрол и
извършва внезапни проверки на касовата наличност (за нейното съответствие с
наличността, установена по операционен дневник) веднъж на два месеца на
различни дати, съвместно с представители на териториалните поделения на пощите
(чл. 2, т. 7 и т. 8). За извършваната по
договора банкова дейност, охрана, превоз и доставка на парични средства и
материални ценности до РПС в клаузата на чл. 6 от договора било поето
задължение банката да заплаща на пощите ежегодно сума в размер на 800 000.00
лева, а с анекса в сила от 01.03.2002 година банката се била задължила
допълнително ежемесечно да изплаща на териториалните поделения на пощите за
извършените банкови операции и услуги комисиона в размер на 1.6 % върху
приетите и изплатени суми в брой от пощенските станции на клиенти на банката
върху която сума се начислявал ДДС, а за събиране на такси и комисиони- по 0.9
%. Съгласно чл. 4 от договора Пощите се задължили да извършват възложената им
работа в съответствие с изискванията по инструкциите, указанията, договорите и
другите документи, предоставяни от банката, да използват, съхраняват и опазват
паричните средства и оперативните документи на банката, да превеждат на банката
разликата между постъпилите и изплатени пари в брой по влогови, депозитни и
други сметки съгласно Наредба № 3 за плащанията на БНБ и създадена организация
между съответните поделения на страните. Поето било и задължение пощите да
задължат служителите си, извършващи банкова дейност, да подпишат декларация,
предоставена от банката, за опазване на банковата тайна, която да съхраняват в
досието на служителя. Съгласно чл. 4.10 от договора пощите се задължавали да
предоставят информация, свързана с извършената банкова работа, по писмено
искане от прокуристите на клона на банката, отправено до ръководителя на
териториалното поделение на пощите. Според чл. 4.12 пощите се задължавали да
осигуряват материално стимулиране на служителите, извършващи банкова дейност,
съобразно личния им принос, с източник приходите от комисионата и в размер,
определен с Вътрешните правила за образуване и разпределение на работната
заплата на „Б.п.“ ЕАД. Уговорено било
приемането и заплащането на извършената от пощите банкова дейност да става на
базата на двустранно подписан месечен отчет, в който пощите отразяват извършената
дейност според договора. Съгласно чл. 10 от договора нанесените имуществени
щети на банката или на нейни клиенти вследствие неприлагане или неточно
прилагане на инструкциите, указанията и изискванията за правилно, компетентно и
качествено извършване на банкова работа, се установявали с двустранен писмен акт от финансово-контролните органи на страните. Размерът на щетата се превеждал от пощите на
банката, като за времето от нанасянето на щетата до изплащането й се
начислявала законната лихва върху дължимата сума. Сумата следвало да се изплаща
в тридневен срок въз основа на подписания документ, а при възникване на спор - в
тридневен срок от получаване на утвърденото решение от специална комисия с
равен брой представители на двете страни като поименният й състав се определял
със съвместна заповед на банката и пощите. /л.16-л.23, том I от делото/
Съгласно чл. 26 от Инструкция за работа
с депозити и влогове в лева, при различие между данните по влоговата сметка и
спестовната книжка за верни се смятали данните по спестовната книжка./инструкция
на л.38 –л.49, том I от делото/ Според чл. 37 ал. 2 от инструкцията на
счетоводител-касиерите на гишета се зачислявали лични печати, с които те
оформяли счетоводните документи-вносни бележки, разписки, платежни нареждания,
договори за депозит, дневни ведомости (операционни дневници), рекапитулации и
спестовни/депозитни книжки. Според чл. 55 всички извършени за деня операции по
депозити и влогове в неавтоматизирано представителство се записвали в
операционен дневник по образец по хронологичен ред в момента на оформянето им
като на реда срещу записаната операция клиентът полагал подпис. Инструкцията
предвиждала при откриване на влог служителят да оформя договор или депозитна
книжка, като записвал издадените в нарочен дневник-по образец. При приемане на
суми вписвал операцията в спестовна/депозитна книжка, а при изплащане на суми
счетоводител-касиерът вписвал операцията в спестовната/депозитна книжка, която
оформял с подпис и печат и предавал сумата на титуляря или пълномощника (чл. 56
и чл. 40 ал. 7).
По делото не е спорно, че А.И.П.е била служител на „Б.п.“ ЕАД,
Териториално поделение - Хасково, като това се установява и от приетото писмо
на директора на НОИ – ТП София с изх.№1029-21-719 он 18.01.2021г./л.1126, том III
от делото/ Видно е, че А.П.е била
служител на трудов договор с „Б.п.“ ЕАД, в периода от 01.11.1988г. до
06.04.2012г. А.И.П.е под №1 в
приетия списък на служителите, извършващи банкова дейност в ПС към ТП Български
пощи Хасково, представителства на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД. /л.161,
том I
от делото/
С проект на констативен протокол №1 от
19.11.2012 г. служители на „Ю.Б.“ АД, клон Хасково, по постъпили жалби на 14
техни клиенти, са установили, че пощенския служител и касиер в гр.Хасково - А.И.П.,
чрез фалшиво документиране е присвоила суми
от депозити и влогове на клиенти, както следва: от А.Р.Ю. – 6000лв., от Г.Т.Т.– 9000лв., от С.Ш.И.– 1700лв., от Х.Р.Ш. - 4280лв., от Ш.М.С. - 8323 лв.,
от А.М.А.
– 3 214,50лв., от Г.М.М. - 6211,23лв., от Е.С.Е.- 1000, 53лв., от И.Х.И.- 8
779.67лв., от К.А.С.– 12 944.75лв., от М.Ю.М.-
3975.25лв., от Н.И.И.–
2026.27лв., от С.Х.Е.-2400лв., от Ф.А.М.–
5600лв., от А.С.С.– 25 500лв., от А.Н.Ч.– 1015.22лв.; от М.Д.М. -5 426.96лв, Х.Х.Ю. – 4 412.25лв., от Е.Ю.Ш.– 4 730лв., от В.Г.Д.– 2 199,26лв. или общо суми по влогове и депозити в размер на 75
291,26лв. Протокола е съставен на база извършена проверка на документите о
депозитната и влогова дейност на Пощенска станция Хасково- Отразено е, че не са
разгледни претенции на още пет клиента за 11 053.40лв., а по жалби на шест
клиети се налагат допълнителни проечвания, като потенциалната щета от тегления
от сметки на клиенти по тях е 43 283.69лв./л.121 – л.140
от делото/
Неотчетените вноски и неправомерно закритите депозити от А.П.са онагледени в
Таблица към Констативен протокол №1 от 19.11.2012 г. по клиенти, дати, вид
сметка и присвоени суми./л.141 – л.150, том
I от делото/
След съставяне на констативен протокол
№1 от 19.11.2012 г. е проведена кореспонденция между банка ищец и Пощите. С
писмо изх.№5300 от 28.11.2012г. директора и прокуриста на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД поконили
упълномощени служители на „Български пощи“ АД да се запознаят с подадените
жалби от клиенти, наличните доказателства
проекта на констативен протокол №1 от 19.11.2012 г./л.187/ Не е спорно, че протокола не е подписан от
представители на ответника, като това се установява от приетата кореспонденция./писма
по електронна поща на л.151, л.158, том I
от делото/
Срещу А.П.е било образувано наказателно
производство.
С присъда №1 от 13.01.2017 г. постановена по
НОХД № 426 /2016 г. на Хасковски окръжен съд влязла в сила на 28.12.2018г. А.И.П.ЕГН ********** е призната за виновна в това, че за периода 07.03.2005г.
- 24.06.2011г. в гр.Хасково, при условията на продължавано престъпление в
качеството й на длъжностно лице: „Касиер
на банково гише“ в РУ „Б.п.“ ЕАД, Областна пощенска станция – Хасково, по
силата на трудов договор №00048 от 01.11.1988г.
и допълнителни споразумения към него №312/01.08.1994г. и
№210/03.08.2010г. и съгласно сключен договор рег.№ 430 -0293/02.06.1997 год. между „Ю.Б.“ АД /с предходно наименование „Б..П.Б.“/,
като възложител от една страна и от друга „Б.п.“ ЕАД, присвоила чужди пари – сумата от 191 781.85 лв., собственост на „Ю.Б.“
АД /с предходни фирмени наименования: „Б..П.Б.“ и „Ю.И Е.Д.Б.“/ поверени и да
ги пази и управлява, като не отчитала суми в системата на банката, теглила суми
и закривала спестовни влогове и срочни депозити открити от лицата Г.Т.Т., Х.А.С.,
Г.Р.И., Ш.Б.Х., М.Д.М., Е.М.К., А.Р.Ю., А.Я.Ю., И.З.И., А.С.С., Е.Ю.Ш., А.М.М.,
С.Ф.Ч., Х.Р.Ш., И.Х.И., С.С.В., В.Г.Д., П.Д.П.,
Г.М.М., М.Ю.М., С.А.Ю., С.Ш.И., Ш.М.С., Е.С.Е., К.А.С., С.Х.Е., Ф.М.И., А.Н.Ч., Д.Х.К., Н.И.И., като
длъжностното присвояване е в големи размери, поради което и на основание
чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1, вр.чл.58а , чл.54 НК е осъдена на
„лишаване от свобода за срок от шест години“. На основание чл.202, ал.3
вр.чл.37 ал.1 т.6 и т.7 НК на подсъдимата е наложено „лишаване от право да
заема държавна или обществена дейност, свързана с ръководство, контрол и
стопанисване на имущество за срок от десет години“, както и от „лишаване от правото
да упражнява професия или дейност
свързана с пазене, управление, контрол и отчитане на чуждо имущество.“
Видно от приетия препис от присъда №1 от
13.01.2017 г. по НОХД № 426 /2016 г. на
ОС Хасково, А.И.В.П./ ЕГН ********** е призната за виновна и в това, че: за периода
07.03.2005г. - 15.06.2011г. в гр.Хасково, при условията на продължавано
престъпление в качеството й на длъжностно лице: „Касиер на банково гише“ в РУ „Б.п.“
ЕАД, Областна пощенска станция – Хасково, по силата на трудов договор №00048 от
01.11.1988г. и допълнителни споразумения
към него №312/01.08.1994г. и №210/03.08.2010г. и съгласно сключен договор рег.№
430 -0293/02.06.1997 год. между „Ю.Б.“ АД /с предходно наименование „Б..П.Б.“/,
като възложител от една страна и от друга „Б.п.“ ЕАД, в кръга на службата си е съставила неистински частни документи
/нареждане – разписки, вносни бележки и договори за срочни депозити/ и ги
употребили, за да докаже, че съществува, както и че е прекратено договорното
отношение между „Б..П.Б.“ АД и лицата: Х.А.С., Г.Р.И., Ш.Б.Х., М.Д.М., Е.М.К., А.Р.Ю.,
А.Я.Ю., И.З.И., А.С.С., Е.Ю.Ш., А.М.М., С.Ф.Ч., Х.Р.Ш., И.Х.И., С.С.В., В.Г.Д.,
П.Д.П., Г.М.М., М.Ю.М., С.А.Ю., С.Ш.И., Ш.М.С.,
Е.С.Е., К.А.С., С.Х.Е., Ф.М.И., А.Н.Ч., Д.Х.К.
и Н.И.И., във връзка с банкови операции – внесени и изплатени суми по спестовни
влогове, открива и заклриване на срочни депозити, както и внесени и изплатени
суми по тях, поради което и на основание чл.310 ал.1 вр.чл.309 вр. чл.26 ал.1 и
чл.58а вр. чл.54 НК е осъдена на
„лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца“./заверен препис на л.986 –л.1036, том III от делото/ В мотивите към присъда №1 от 13.01.2017 г.
постановена по НОХД № 426 /2016 г. на ОС Хасково е прието, че в периода 2005г.
– 2012г. А.И.В.жевеела в гр.Хасково,
като била известна с фамилното име на своя съпруг „П.“, както и че в същия
период била служител на „Б.п.“ ЕАД ***, с място на работа Пощенска станция - Хасково, по силата на трудов договор №00048
от 01.11.1988г. и допълнителни
споразумения към него №312/01.08.1994г. и №210/03.08.2010г., като заемала
длъжността „Касиер гише“. По силата на Длъжностна характеристика на длъжността
„Касиер ПС I категория“, А.И.имала
следните задължения: да съхранява парични и пощенски ценности; да приема и
изплаща суми по пощенски, пенсионни и международни записи; по влогови книжки на
граждани, на обществени организации и учреждения, да приема суми по
възложителство с помощта на компютър или ръчно; да води и приключва касова
книга за деня и изготвя вносни бележки и проходно разходен ордер; да отговоря
за опазването на паричните средства, пощенските ценности и парични документи,
да води операционен дневник; да отчита постъпилите суми по сметните книги,
продадените пощенски ценности и магазинаж; да инкасира суми за услуги включени
в договорите по възложителство. Прието е, че
част от тези задължения произтичали от
договор рег.№ 430 -0293/02.06.1997 год. между „Ю.Б.“ АД /с предходно
наименование „Б..П.Б.“/, като възложител от една страна и от друга „Б.п.“ ЕАД.
От
приетото заключение на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на
настъпилата вреда за банката ищец възлиза на 127 124.24 лева главница. При
извършената проверка и анализ на счетоводните записвания в търговските книги на
ищеца, счетоводното експертиза установява, че са извършени тегления от
депозите/ влоговете на 20 лица, като има извършени тегления от страна на
длужителя без знанието и съгласието на съответното лице, както следва:
- А.М.А. - осчетоводена сума 9 154.50 лв.; отразено в книжката -1 250,00
лв.; присвоена сума - 3 214,50 лв. в периода 4.10.2010г. – 07.06.2011г.;
- Г.М.М. /М./- осчетоводена сума –
6011,23 лв.; отразено в книжката – 6 566 лв.; присвоена сума - 6211,23лв. в
периода 4.01.2009г. – 10.06.2011г.;
- Е.С.Е. - осчетоводена сума
7124,49 лв.; отразено в книжката - 1900 лв.; присвоена сума - 1024,49 лв. в периода 7.06.2010г. - 14.06.2011г.;
- И.Х.И.- осчетоводена сума 9 555,08 лв.; отразено в книжката
-200.00лв.; присвоена сума – 9 355,08
лв. в периода 03.07.2005г. – 06.09.2011г.;
- К.А.С. - осчетоводена сума 14 253,72 лв.; отразено в книжката
– 1082,23 лв.; присвоена сума – 13
171,49 лв. в периода 17.08.2010г. –
23.06.2011г.;
- Н.И.И.- осчетоводена
сума 5 629.71.лв.; отразено в книжката – 3 773 лв.; присвоена сума – 2 026.27
лв. в периода 31.12.2007г. – 13.06.2011г.;
- С.Х.Е.- осчетоводена
сума 3 826, 94лв.; неосчетоводено теглене на авоар на клиента – 1100 лв.;
присвоена сума – 2 451,73 лв. в периода
27.12.2007г.– 09.05.2011г.;
- Ф.А.М.- неправомерно теглена главница – 6 715,36.лв.;
присвоена сума – 5 633,36 лв. в
периода 30.09.2009 г. – 13.06.2011г.;
- А.С.С.– извършени операции с подпис различен от този на клиента на
стойност 27 955,11лв.;
- М.Д.М. - осчетоводена сума 10626, 96лв.; присвоена сума: 5 426,96 лв. в периода 04.05.2010г. – 14.06.2011г.;
- Х.Х.Ю. – осчетоводена сума 6
412,25 лв., присвоена сума в размер на 4 412.25 лв. в периода 17.10.2008г. до
13.06.2011г.;
- Е.Ю.Ш.– операции на стойност 18
467,33лв., теглена главница – 4 730лв., в периода 20.02.2007г. до 06.07.2007г.;
- В.Г.Д.– теглене с подпис различен от този на титуляра – 4 099,26лв.
Вещото лице е онагледило проверката за всеки от случаите, като е представило
допълнителна информация за неотчетените вноски, неправомерно закриване на
депозити и закриване на влогове за всеки от засегнатите клиенти на ищцовата
банка в Приложения №1, №2 и №3 към
експертизата.
След
извършени изчисления, проверка и анализ на представените по делото документи
в.л. П.И.Д. –икономист е обосновал извод, че сума в общ размер на 127 124.26
лева е възстановена от „Ю.Б.“ АД, като са заверени разплащателните сметки на
лицата депозирали жалби, както следва:
-с бордеро № 306103 сметката на А.Р.Ю. с IBAN ***ние „компенсиране на клиенти“ ПС-гр.
ХАСКОВО – сумата 6 645,62 лв.; с бордеро № 300570 сметката на Г.Т.Т.с IBAN ***вние
„компенсиране на клиенти“ ПС-гр. ХАСКОВО – сумата 9 897,97 лв.; с бордеро № 293574 сметката на С.Ш.И.с IBAN ***вние „компенсиране на клиенти“ ПС -гр.ХАСКОВО – сумата 1 842,30 лева; с
бардеро № 300601 сметката на Х.Р.Ш. с IBAN ***вние
„компенсиране на клиенти“ ПС-гр. ХАСКОВО- сумата 4 718,86 лв.; с бордеро № 306775 сметката на Ш.М.С. с IBAN***вние „компенсиране на клиенти“ ПС-гр. ХАСКОВО – сумата 9 981,74 лв.; с
бордеро № 299192 сметката на А.М.А. с IBAN ***вние „компенсиране на клиенти“ ПС-
гр. ХАСКОВО - сумата от 3 180,03 лв.; с бордеро № 300708 сметката на Г.М.М. с IBAN ***вние
„компенсиране на клиенти“ ПС - гр. ХАСКОВО - сумата 6 392,02 лв.; с бордеро №
306805 сметката на Е.С.Е. с IBAN ***вние „компенсиране на клиенти“ ПС-гр.
ХАСКОВО - сумата 1 036,58 лв.; с бордеро
№ 300712 сметката на И.Х.И.с IBAN ***вние
„компенсиране на клиенти“ ПС
гр.Хасково- сумата 9 109,24 лв.; с бордеро № 293728 сметката на К.А.С. с IBAN ***вние
„компенсиране на клиенти“ ПС- гр. ХАСКОВО- сумата от 13 219,13 лв.; с бордеро №
306897 сметката на М.Ю.М.с IBAN***вние
„компенсиране на клиенти“ПС-гр. ХАСКОВО – сумата 4 046,63 лв.; с бордеро № 299278 сметката на Н.И.И.с IBAN ***вние „компенсиране на клиенти“ ПС-гр. ХАСКОВО- сумата от 2 062,19 лв.;
с бордеро № 306923 сметката на С.Х.Е.с IBAN ***вние „компенсиране на клиенти“
ПС-гр. ХАСКОВО- сумата от 2 502,06 лв.; с бордеро №299326 сметката на Ф.А.М.с
IBAN ***вние „компенсиране на клиенти“
ПС- гр. ХАСКОВО - сумата 5 803,62 лв.; с бордеро № 304459 А.С.С.с IBAN ***вние „компенсиране на клиенти“ ПС гр.ХАСКОВО- сумата от 27
189,80 лв.; с бордеро № 299386 сметката на А.Н.Ч.с IBAN ***вние „компенсиране на клиенти“ ПС-гр. ХАСКОВО - сумата 1 039,49 лв.; с бордеро № 304477 сметката на М. Д. М. с IBAN***вние „компенсиране на клиенти“ ПС-гр. ХАСКОВО – сумата от 5 536,42 лв.; с
бордеро № 293868 сметката на Х.Х.Ю. с
IBAN ***вние „компенсиране на клиенти“ ПС - гр. ХАСКОВО - сумата от 4 576,55
лв.; с бордеро №293894 сметката Е.Ю.Ш.с IBAN***вние „компенсиране на клинти“
ПС-гр. ХАСКОВО – сумата от 6 104,91 лв.; с бордеро № 293913 сметката на В.Г.Д.с
IBAN ***вние „компенсиране на клиенти“
ПС-гр. ХАСКОВО сумата от 2 239,10 лв.
Констатирано е, че сумите са възстановени от банката ищец по посочените
по-горе клиентски сметки на 18.03.2013г.
От приетото заключение на ССчЕ се установява, че общият размер на законната
лихва за периода 16.06.2015 г. - 16.03.2018 г. върху всяка една от
възстановените суми, установени съгласно т.1.14 от заключението е 35 510,91
лева.
В приетото заключение на Допълнителната ССчЕ, вещото лице П.Д. след
извършена проверка е констатирало, че
ответното „Б.п.“ ЕАД не води дневници, в които да записва издавани
договори за депозите и спествони сметки.
Проследени са записванията в ответното дружество за 2010г. и 2011г. по
приходни касови ордери издадени от А.П.в размер на 245 346,72лв. с основание
внесен депозит, както и разходни касови ордери в общ размер на 387 697, 56лв. с
посочено основние изплатен депозит. След
извършената проверка експертизата обосновава извод, че ищцавата банка не
е получавала суми от ответното „Б.п.“ ЕАД, свързани с възстановяване на
изплатените суми на посочените по – горе 20 физически лица.
Заключението на съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителната ССчЕ, съдът възприема като обективно и
компетентно дадени, кореспондиращи на приетите неоспорени писмени
доказателства.
Изплатената от ищцовата банка на двадесетте
клиенти изброени в исковата молба сума, чиито влогове и депозити са засегнати от
противоправните действия на А.В./П./ възлиза на 127 124,24лв., като това се
установява от приетите двадесет бордера от 18.03.2013г. за изплатени суми с посочено основание „компенсиране на клиенти“.
/от л.101 до л.120, том I от делото/
По делото е разпитана една служителката на
Банката ищец, за устновяване на обстоятелствата по твърдяния деликт от пощенски
слежител в ОПС Хасково:
В показанията на свидетелката Н.В.Ч./65г./, се
съдържат данни, че като служител в отдел „Вътрешен одит “ когато разглеждали случаите по жалбите в Хасково била
в отдел „Вътрешен одит” - асистент - мениджър „Клонови инспекции”. След
получаване на сигнал от банковия клон, ръководството на банката определило
служители от отдел „Вътрешен одит” включително нея и С.Г.да направят проверка
по ос жалбите. Такава проверка направили при всяко постъпване на жалба от
клиента като разглеждали документите от клиентите, осчетоводените документи от А.П.,
тъй като тя имала право да осчетоводява
операции директно в системата за депозити и влогове и на практика преглеждахме
и документите, които са им представени от пощенската станция, които тя е
изготвила във връзка с осчетоводените от нея операции. Свид. Ч. сочи, че
изготвили проект на протокол, в който определяли дали жалбата на клиента е
основателна или не. Очакванията им били, че като поканят представителите на
„Вътрешен одит” на поделението на „Български пощи“, те ще дойдат, ще се
запознаят с документите и база на изготвения от банката проект ще финализират
случаите. Това не се случи, въпреки, че изпращахме многократно писма до пощите
за съвместни проверки. Те не се явявали и на практика установеното останало в
проект на констативен протокол. Свид. Ч. посочва, че г-жа П.е служител на
„Български пощи” АД. Тя си получавала заплатата от „Български пощи” АД и от там
и определяли и функционалните задължения.
А.П.е
имала възможност да осчетоводява документи. В качеството си на пощенски
служител, който е оторизиран да приема депозити и влогове от граждани, имала и даден
от банката компютър. Имала и потребителско име и права освен да предоставя
документи за депозити, спестовни книжки на клиентите, също така да приема и да
плаща пари и да осчетоводява в системата тези приети пари или изплатени суми.
Тя имала възможност директно да осчетоводява операциите, което се вижда и от
тези касови дневници. На практика тя подпечатва, подписва документите, които е
издала на клиентите. Тя е използвала една от операционните системи, които
използва на банката. . При прекратяване на дейността с пощите на 30 май 2011 г.
обратно си взехме компютъра, права и печатите бяха иззети. При проверката
гледали движенията по сметките на всеки един от клиентите и там където имало
разминаване например клиентът държи договор за депозит, има вносна бележка,
която г-жа П.е издала, но в системата не
се вижда тя да е осчетоводила внесената сума, тогава приемали жалба за
основателна, тъй като А.П.е издавала документ на клиента за внесената сума, но
не я е осчетоводила като вноска, не е открила сметка на клиента, а просто е
присвоила парите.
Съдът преценява показанията на
свидетелката Н.В.Ч.по реда на чл.172 от ГПК, като взема предвид, че е служител
на ищеца, но ги кредитира доколокото кореспондират с изводите в приетата ССчЕ и
почиват на непосредствени лични впечатления на лице за фактите, за които
свидетелства.
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни изводи:
Съдът приема, че са
предявени главен иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД. Предявения
иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от това – ищецът твърди, че в резултат от противоправни действия
на служител на ответното дружество е претърпял имуществени вреди, чието парично
възмездяване претендира.
По
същество:
В разпоредбата на чл. 49 ЗЗД е предвидено
изключение от общия принцип, че всеки носи отговорност за своите действия, тъй
като законодателят е предвидил отговорност за чужди виновни действия, която има
гаранционно-обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия
работата. За да възникне отговорност за ответника по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже осъществяване на всички елементи от фактическия
сътав, а именно: извършено виновно и противоправно деяние от лице, на което
ответникът е възложил някаква работа, в резултат на което при или по повод
изпълнението на тази работа са причинени вреди, причинно-следствена връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и размер на вредата.
По принцип следва да се напомни, че отговорността по
чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни деяния и тя има
обезпечително-гаранционна функция - тази
отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата /така
ППВС №7/1958г./, а от вината на натоварените с извършването на работата лица
/така ППВС №7/1959г./.
Основателността
на иска по чл.49 от ЗЗД изиска да се установи наличието на противоправно
поведение, извършено от лице, спрямо което ответникът има качеството на
възложител на работата, настъпили за ищеца вреди и причинно-следствена връзка
между настъпилите вреди и изпълнението на работата.
По делото е
безспорно, че по силата на договор № 430-0293/02.06.1997г. служители на Пощите
са извършвали дейност по сключване на договори с физически лица за спестовен
влог и договори за депозит в лева; изплащане на пари в брой от депозитни и
влогови сметки, включително изплащане на лихви по тях; извършване на операции,
свързани с изготвяне на договори за депозит, издаване на спестовна /депозитна
книжка, закриване на депозит и на книжка и др. Извършването на тези дейности е
било възложено от Банката , възложител, за което тя е заплащала на Пощите
възнаграждение, като изпълнител. По този договор именно Пощите са определили
служителите си, които да извършват дейностите по договора и са осъществявали
непосредственото ръководство и контрола върху тях, като са им заплащали и
допълнително възнаграждение за извършената работа. Не може да бъде приет довода на ответника, че
отговорността на „Б.п.“ ЕАД е договорна и произтича от сключения мандатен
договор.
Не се установи нито от Договора №
430-0293/02.06.1997г., нито от Инструкцията пощенските служители да са били под
непосредственото ръководство и контрол на Банката. Отговорността за вредите
причинени от нейните служители е на „Б.п.“ ЕАД и няма основания да се приеме,
че ищцовата банката също отговаря изцяло или частично за дейността на
пощенските служители. Въпросът вида на
отговорността на Пощите е разрешен от ВКС по едно от водените между страните
дела, като е Решение 62/06.04.2020 г. по гр.д. 3415/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
където е прието, че в съответствие с разясненията на т.6 от ППВС №17/1963г., че
когато работник или служител при изпълнение на работата причини вреди на трето
лице, което е договаряло с предприятието за изпълнение на тази работа, това
лице има право да търси по силата на
договора обезщетение от предприятието за причинените му вреди, но договорната отговорност се изключва, ако
вредите са в резултат на извършено престъпление, какъвто е конкретния случай.
Извършения от служителката на ответника А.В./П./, деликт
е установен с влязла в сила Присъда №1 /
13.01.2017 г. постановена по НОХД № 426 /2016 г. на ОС - Хасково А.И.В.П./ е призната за виновна в това, че за
периода 07.03.2005г. - 24.06.2011г. в гр.Хасково, при условията на продължавано
престъпление в качеството й на длъжностно лице: „Касиер на банково гише“ в РУ „Б.п.“
ЕАД, ОПС – Хасково, по силата на трудов договор №00048 от 01.11.1988г. и допълнителни споразумения към него
№312/01.08.1994г. и №210/03.08.2010г. и съгласно сключен договор рег.№ 430
-0293/02.06.1997 год. между „Ю.Б.“ АД /с предходно наименование „Б..П.Б.“/,
като възложител от една страна и от друга „Б.п.“ ЕАД, присвоила чужди пари –
сумата от 191 781.85 лв., собственост на „Ю.Б.“ АД /с предходни фирмени
наименования: „Б..П.Б.“ и „Ю.И Е.Д.Б.“/ поверени и да ги пази и управлява. Настоящият съдебен
състав, съобразявайки обвързващата сила на влязлата в сила присъда по НОХД №
426 /2016 г. на Хасковски окръжен съд приема гореописаните факти за безспорно
доказани, като присъдата на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за
гражданския съд начин вината на деликвента за извършеното деяние, вкл.
причинната връзка между извършеното при условията на продължавано
престъпление и настъпилите имуществени вреди.
Извършения деликт се установява и от събраните в хода
на съдебното дирене писмени доказателства, кредитираните свидетелски показания,
вкл. и приетото заключение на изслушаната съдебно счетоводна експертиза.
Установи се, че служителката на ответника А.В./Парашена/ е присвоили чужди
пари, собственост на клиенти на Банката, които пари са и били поверени в
служебното и качество. Противоправните действия се изразяват най-общо в получаване на суми от физически
лица по договори за депозит/влог, без да бъдат отчитани или неправомерно
теглене на суми от банкови сметки на клиенти на банката, като са целта били
използвани документи с невярно съдържание, в резултат на които деяния за „Ю.Б.“
АД са настъпили имуществени вреди в размер на 127 124,24 лева.
Това е сумата, която Банката
ищец е възстановила на клиентите си, чиито парични средства са били присвоени
неправомерно от служителите на Пощите, липсващите им пари по влогове/депозити
ведно с лихвата върху главниците. Изплатената сума представлява имуществена
вреда за Банката, за която на основание чл.49 от ЗЗД ответното дружество
отговаря. Съгласно приетото заключение на ССчЕ Банката ищец е въстановила на
18.03.2013г. на клиентите си, чиито спестовни и депозитни сметки са засегнати
от престъпните присвоителни действия сумата
127 124, 24лв., до който размер главния иск е доказан.
Следва да се отбележи, че при
неправомерното усвояване на средства от банковата сметка обаче вредите за
Банката ищец произтичат и възникват не от самото неправомерно присвояване на
суми от влоговете на клиентите, а от изпълнението на задължението на Банката да
възстанови неправомерно усвоените суми по сметките на засегнатите лица. В тази
насока е
налице е специалната банкова регулация на депозитните и спестовните
сметки на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и Наредба №
3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти (,,Наредба 3 от 2009“):
a. Съгласно чл.2. от Наредба №
3 от 2009 г. (отм.) „платежна сметка е сметка, водена на името на един или
повече ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни
операции“, а чл.6 определя видовете платежни сметки, между които:
b. „депозитните сметки“, които
се разкриват за “съхранение на пари, платими на определена дата (падеж) или при
други предварително договорени условия за плащане”
c. „спестовни сметки“, които се
разкриват за „съхранение на пари на физически лица срещу издаване на лична
спестовна книжка или на документ, съдържащ идентични данни“.
От горната уредба
следва, за Банката като доставчкик на
платежни услуги възниква задължение да открие и поддържа отделна, индивидуални
за всеки вложител платежна сметка. Налага се извод, че от гледна точка на
специалното банково законодателство банковата сметка сама по себе си съставлява
актив, посредством който потребителят на банкови услуги упражнява правата си
във връзка с предадените на банката парични средства.
Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.
57 от ЗПУПС от 2009 г.(отм.), който към момент е заместен от чл. 79 от ЗПУПС от
2018 г., съгласно който в случай на неразрешена платежна операция (т.е. такава,
която е наредена не от или без съгласието на платеца) доставчикът на платежната
услуга трябва да възстанови неразрешената платежна операция. Тази процедура
обаче започва само ако титулярят на банковата сметка е уведомил банката за
неразрешената операция - чл. 55 от ЗПУПС 2009 г. (отм.).
Съществуването на законово право
на титуляра да иска възстановяване на неразрешеното плащане по банковата му
сметка и съответстващото на него законово задължение на банката да възстанови
сумата сочи на извод, че неправомерното усвояване на средства от банкова сметка
***. Ако титуляра не инициира процедура по възстановяване на стойността на
неразрешената платежна операция, то вредата би останала само в неговия патримониум и Банката не би
претърпяла никаква вреда. Едва в момента, в който същата възстанови стойността
на неразрешената парична операция за нея възниква вреда, съответно право на иск
по чл.45, чл.49 от ЗЗД.
По възражението на ответника за
изтекла погасителна давност:
Възражението е наведено от ответника своевременно в
отговора на исковата молаба, в срока по чл.131 ГПК и следва да бъде разгледано.
По същество възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Правото на иск за имуществени вреди поради
непозволено увреждане се поражда от датата на непозволеното увреждане и от тази
дата започва да тече давностния срок по чл.110 от ЗЗД. Отговорността по чл.49
от ЗЗД се определя по правилата на чл.110 от ЗЗД и се погасява с пет годишен
давностен срок. Както бе отбелязано по–горе вредите за Банката ищец са
настъпили с плащането на вредите на клиентите - на сумите от липсващите им
влогови/депозитни сметки. В случая Банката е възстановила вредите от виновното
поведение на пощенската служителка П.на дасегнатите лица на 18.03.2013г. Едва в момента, в който
същата е възстановила стойността на неразрешената парична операция за нея
възниква вреда, съответно право на иск по чл.45, чл.49 от ЗЗД и едва от този
момент започва да тече погасителна давност.
Исковата
молба е подадена чрез куриер на 16.03.2018г. /разписка №105013423068 на „Еконт“
на л.2/, в рамките на пет годишния
давностен срок, поради което възражението на ответника за изтекла давност е
неоснователно.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД :
Основателен е и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава върху
размера на присъдената главница. Върху определената сума като обезщетение се
дължи лихва от деня на увреждането, като съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3
от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без
покана. Ищецът претендира лихва за забава върху претендираната главница считано
от 16.03.2015г. до 16.03.2018г., т.е.
три години преди завеждане на исковата молба. За този период вземането
за лихва не е погасено по давност /чл.111 б.“в“ от ЗЗД/ и се дължи. Съобразно
заключението на ССчЕ лихвата за забава върху сумата, платена от Банката за
компенсиране на клиетите, чиито сметки са засегнати от престъпното присвояване на пощенската служителка А.И.П., възлиза на 38 764,55 лв.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, право на разноски има ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното
дружество дължи на ищеца направените разноски, съразмерно на уважената
част, в размер на 13 095 лв. /в т.ч. 6635
лв. платена държавна такса, 800 лв. депозити за ССчЕ, 5 640 лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС/, съгласно представения списък по чл.80 ГПК./л.1150,
том III
от делото/
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.П.“
ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „С.“, ул.“Акад. *********да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, следните
суми:
- на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 127
124,24 /сто двадесет и седем хиляди сто двадесет и четири лева и 24 ст./
лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от А.И.В.П./ – служител
на ответника при изпълнение на възложена и работа, изразяващи се във
възстановяване на сума в общ размер 127 124,24 лв. на следните лица: А.Р.Ю., Г.Т.Т., С.Ш.И., Х.Р.Ш., Ш.М.С., А.М.А.,
Г.М.М., Е.С.Е., И.Х.И., К.А.С., М.Ю.М., Н.И.И., С.Х.Е., Ф.А.М., А.С.С., А.Н.Ч., М. Д. М., Х.Х.Ю.,
Е. Ю. Ш., В.Г.Д., от чиито сметки е присвоявала суми същата, ведно със законнна лихва върху
главницата считано от предявяване на иска - 16.03.2018г. до изплащането.
- на
основание чл.86 ЗЗД
- сумата от 38 764,55 /тридесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и четири
лева и 55ст./лв., представляваща
обезщетение за забава на главницата за периода от 16.03.2015 г. до
16.03.2018 г.
ОСЪЖДА „Б.П.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на „Ю.Б.“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 13 095 лв. - сторени разноски пред СГС.
Присъдената на ищеца сума може да бъде
изплатена по банкова сметка ***.979 от делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: