Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 13.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на
седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова сложи за разглеждане гр. дело № 10896 по описа за 2018 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по иска на А.С.Г., ЕГН **********
адрес: *** срещу ТП на НОИ - Варна иск с правно основание чл. 1, ал.1 т. 1 и
т.3 от ЗУТОССР
да бъде установено времето, което се зачита за трудов
стаж, придобит след 31 декември 1999 г. - в периода от 31.12.1999г. до
21.06.2004г. / 4 години 5 месеца и 21 дни /;
и времето,
което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби - в периода от 14.03.1997г. до 31.12.1999г. / 2
години 9 месеца 17 дни /,
и двата периода по трудов договор за длъжността
„закупчик" в „З." ООД, преобразувано в „ З." ЕООД, на пълно
работно време и при месечно заплащане на трудовото възнаграждение.
В исковата
молба се твърди, че А.С.Г. /с имена
преди промяната по съдебен ред - Х.М.Ш./, е полагал труд във фирма „З."
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, вписано на осн. чл. 3, ал. 1
вр. чл. 119, ал. 2 от ТЗ с Решение № 3160/19.07.1994г. на ВОС в регистъра за
търговски дружества под № ******г., ЕФН ******.
Съдружници в „З." ООД: И.С.С., ЕГН ********** и П.С.П., ЕГН **********,
а управители и представляващи дружеството - същите лица, заедно и поотделно.
С приемо - предавателен протокол от 21.06.2004г.,
подписан от П.П., цялата документация на „ З." ООД е предадена на
правоприемника „З." ЕООД, с управител А.К.А., ЕГН **********, като тази
документация е включвала всички изброени в протокола книжа и документи, в т. ч.
и ведомостите за заплати от 1994г. до 2004г., както и ревизионни актове от ТДД
- Варна и РУСО - Варна за 2004г.
Срещу „З." ЕООД е водено производство по
несъстоятелност, което с Решение № 106/10.02.2015г., постановено по т. д. №
481/2014г. на ВОС, е спряно, а след това и прекратено на осн. чл. 632, ал. 4 от ТЗ с Решение № 165/11.03.2006г. на ВОС.
Производството по несъстоятелност е прекратено, а от
TP е заличено без правоприемник „З." ЕООД / в несъстоятелност/.
По този начин трудовите договори и ведомостите за
заплати, които съгласно приемо - предавателния протокол от 21.06.2004г. са му
предадени от „З." ООД, са изчезнали и към момента не е известно къде се
намират и кой ги съхранява.Същевременно липсва и трудовата книжка на моя
доверител, която е предадена още в началото на новия работодател „З."
ЕООД. Тя не му е върната и към момента не разполага с този документ. А.С. няма
никаква информация дали тези документи съществуват някъде или са изгубени и/или
унищожени, но с оглед справката, която е получил с изх. №
5511-03-1/14.03.2018г., е безспорно, че не са приети в ТП на НОИ - Варна, а
може би и поради това, че управителят на дружеството -А.К.А., е починал.
Гореизложеното обуславя невъзможността А.С. да се
снабди с удостоверение от бившия си работодател „ З." ЕООД за изгубването
и/или унищожаването на документацията, удостоверяваща периода на упражняване на
трудова дейност, както и трудовия и осигурителния му стаж.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В същия се сочи, че искът е неоснователен, а в една
част - недопустим.
От представеното копие на Трудов договор № 5 /
14.03.1997 г. е видно, че същият е сключен на основание чл. 67. т. 2 от Кодекса
на труда, т. е. като срочен трудов договор. Освен това, в трудовия договор не е
посочена дата, на която работникът трябва да постъпи на работа, за да започне
да упражнява трудова дейност по това правоотношение (т. 2 от страница втора).
От представеното копие на Фактура № 29 се установява,
че на 25.04.1997 г.. т. е. по време на действие на сключения срочен трудов
договор, ищеца е получил стока за организацията-получател „З." ООД, без
във фактурата де е отбелязан номер и дата на пълномощно.
А от представените 2 броя пълномощни, се установява,
че “Задиак" ООД. чрез представляващия дружеството е упълномощил А.С.Г. / Х.М.Ш.
да изкупува от името на фирмата железни отпадъци. И в двете пълномощни е
отбелязано, че важат за определен срок. съответно от 31.03.1998 г. до
30.04.1998 г. и от 08.03.2001 г. до 08.04.2001 г. Видно е също така, че само
пълномощното от 31.03.1998 г. е нотариално заверено.
Следователно, от изложеното се установява, че по време
на действие на срочния трудов договор, ищеца е получавал стоки за „З."'
ООД, без да е било необходимо изричното му упълномощаване с нарочно пълномощно
за това. А за периодите от 31.03.1998 г. до 30.04.1998 г. и от 08.03.2001 г. до
08.04.2001 г. е бил упълномощен, съответно за първия период с пълномощно без
нотариална заверка и с нотариално заверено пълномощно за втория период.
Тези факти и обстоятелства водят до извод, че за
периодите от 31.03.1998 г. до 30.04.1998 г. и от 08.03.2001 г. до 08.04.2001
г., за ищеца не е било налице трудово правоотношение с цитираното търговско
дружество.
От представеното копие на покупко-разплащателна
разписка от 29.10.2001 г. не се установяват изложените в исковата молба
твърдения, дори напротив, от същата се установява, че ищеца е предал за
изкупуване на търговско дружество, различно от това в което се претендира
полагане на труд, вторични суровини от лично имущество. Това обстоятелство е
декларирано от А.С.Г. с полагане на подписа му.
От представеното копие на Кантарна бележка от
09.08.2002 г., не се установяват изложените в исковата молба твърдения, дори
напротив, тъй като посочените в нея стоки са претеглени и приети от „З."
ООД, чрез Й.К., лице различно от ищеца.
Представените копия от 3 броя Лицензи, са неотносими
към предявената претенция, тъй като не доказват полагане на претендирания от
ищеца труд като „закупчик" от името на търговското дружество, през сочения
от него период.
С оглед на изложеното считат, че претенцията на ищеца
за установяване на трудов стаж по реда на ЗУТОССР, е:
- недопустима
за периода от 31.03.1998 г. до 30.04.1998 г. и от 08.03.2001 г. до 08.04.2001
г., на основание чл. 2, ал. 2-3 и чл. 7 от ЗУТОССР, тъй като от представените
доказателства не се установява, че ищеца отговаря на условията на посочените
норми, а в условия на евентуалност - неоснователна;
- неоснователна,
тъй като се посочва един голям период от време, за който (с оглед
гореизложеното) не се представят писмени доказателства по чл. 6 във връзка с чл.
4. ал. 2. т. 2 от ЗУТОССР.
Претенцията за установяване размер на трудово
възнаграждение (15 100 неденом. лв.), е недопустима, по аргумент на чл. 1, ал.
3 от ЗУТОССР.
Неоснователно е твърдението, че осигурителят „З."
ООД е имал задължението, през периода от 14.03.1997 г. до 21.06.2004 г., да
осигурява ищеца на „37 % ДОО".
Оспорват допустимостта на свидетелските показания
предвид липсата на изискуемите от ЗУТОССР предпоставки за това.
В съдебно заседание ищецът
поддържа предявения иск, моли за уважаването му, а ответникът, редовно
призован, не изпраща представител.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
Предявени са е искове за
установяване на трудов страж по чл. 1, ал.1 т.1
и 3 от ЗУТОССР.
Съгласно чл. 1, ал.1 т.1 и 3 от ЗУТОССР по реда на този закон може да
се установява:
т. 1 - трудов стаж, придобит след 31
декември 1999 г.;
т. 3 - времето, което се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
Съгласно чл. 2 ал. 2 от същия закон, стаж по
чл. 1, ал. 1, т. 3 може да се установява по отношение на лицата, които са
задължително осигурени за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия
за старост или наследствена пенсия по дял III от Кодекса на труда от 1951 г.
(отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.), Указ № 265 от 1953 г. за взаимно осигуряване
членовете на трудово-производителните кооперации (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.)
или са били членове на ТКЗС.
С чл. 2 ал. 2 от ЗУТОССР е въведено
допълнително изискване за установяване на времето по т. 3 от чл. 1 ал. 1 от
ЗУТОССР.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете
за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане
на стажа.
Съгласно ал. 2 в зависимост от характера на
упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат:
1. трудов договор;
2. уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на
труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с
посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор;
3. допълнителни споразумения;
4. заповеди за определяне на допълнително
възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и
професионален опит;
5. трудови книжки;
6. осигурителни книжки;
7. решения на компетентни органи за изплащане
на дължимо възнаграждение;
8. договори за възлагане на управление и
контрол;
9. други подобни документи.
Съгласно чл. 6 ал. 3 от закона, когато с една
искова молба се иска установяването на трудов/осигурителен стаж за отделни
периоди от време, за да се допуснат свидетели, е необходимо писмено
доказателство, относимо за всеки период от време.
Съгласно чл. 6 ал. 3 от ЗУТОССР, за свидетели
се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са
работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през
периода, през който е положен претендираният стаж.
Въз основа на събраните в хода на процеса писмени и
гласни доказателства съдът намира, че исковете се явяват неоснователни по
следните съображения:
Съгласно решение от 12.05.2000г. постановено по г.д. №
3161/2000г. на ВРС, Х.М.Ш. се ЕГН **********, е преименуван на А.С.Г., ЕГН **********,
на основание чл. 19 от ЗГР.
По делото е прието като писмено доказателство трудов
договор № *** от 14.03.1997г., съгласно който Х.М.Ш. е назначен на
длъжността „закупчик“ при работодателя „З.“ ООД.
Спори се по делото дали трудовият договор е сключен
като срочен или като безсрочен. Макар от представеното по делото копие на
трудовият договор да не става ясно дали същият е сключен на основание чл. 67
ал. 2 или чл. 67 т. 2 от КТ, т.е като срочен или като такъв за неопределено
време, то съдът намира, че доколкото няма определен конкретен срок в самия
договор, както и поради възможността по чл. 69 ал. 1 от КТ срочният трудов
договор да се превърне в безсрочен, то възникналото ТПО е безсрочно по своя
характер. Това обаче не изключва задължението на работника/служителя да докаже
трудовият си стаж с други доказателства, отделно от трудовия договор, тъй като
ТД може да докаже само началото на ТПО.
По делото не са представени други доказателства по
смисъла на чл. 6 ал. 2 т. 2-8 от ЗУТОССР. За посочените документи законодателят
е приел, че са с такъв характер, че да обосноват вероятността да е полаган труд
в рамките на посочения период. За други доказателства по смисъла на чл. 6 ал. 2
т. 9 от ЗУТОССР, законодателят е посочил, че следва да са „подобни“, т.е.
издадени или от работодателя или от компетентни негови органи документи, годни
да установят част от елементите на трудовото правоотношение.
Съдът намира, че представените от молителя писмени
доказателства не са „подобни“.
Единствено фактура № ********** /без дата на
съставяне, но с дата на доставка 25.04.1997г./, попада в обхвата на документите
с посочените характеристики, доколкото същата е подписана от ищеца Х.М.Ш. от
името на работодателя „З.“ ООД.
Представените по делото пълномощни, важащи за период от
31.03.1998 г. до 30.04.1998 г. и от 08.03.2001 г. до 08.04.2001 г., с които Х.М.Ш.
е упълномощен да изкупува от името на фирма „З.“ ООД железни отпадъци, не
предполагат наличие на трудово правоотношение между страните. В същото
пълномощно е разписано и задължение на упълномощения да доставя желязото в
складовата база на фирмата, както и заплаха, че в противен случай ще бъде
търсена съдебна отговорност. Съдът намира, че правоотношенията между страните
предвид така подписаното пълномощно се различават от трудово правните и същите
са били уредени на база сключен граждански договор, за изпълнението на който е
било необходимо надлежно упълномощаване.
Този извод се налага и от представеното копие на
покупко-разплащателна разписка от 29.10.2001г., съгласно която ищецът е предал
за изкупуване желязо на търговско дружество, различно от това, за което се
претендира полагане на труд по ТПО, а именно „С.К.“ ООД.
От представеното копие на Кантарна бележка от
09.08.2002 г., не се установяват изложените в исковата молба твърдения, доколкото
посочените в нея стоки са претеглени и приети от „З." ООД, чрез лице
различно от ищеца, а именно Й.К..
По делото са изслушани гласни
доказателства чрез разпит на св. И.С.С. - съдружник, управител и представляващ
дружеството „З.“ ООД, заедно със П.С. П., съгласно удостоверение по фирмено дело
№3160/1994г., издадено от Окръжен
съд – Варна, с актуалност на отразените данни 01.12.2000г., което съдът приема
за надлежно писмено доказателство по смисъла на чл. 6 ал. 3 от ЗУТОССР. Същият
свидетел, макар и допустим, не установява фактите, за които е допуснато
изслушването му. Същият сочи, че не си спомня на какъв
договор е бил ищецът, „може и да е имал договор. Не мога да кажа на какъв
договор е бил. Повечето контрагенти имаха договори.“. Сочи още, че познава
ищеца, който се намира в залата, но от кога до кога е работил в дружеството не
може да каже с точност и посочва: „1996 г.– 1997 г. беше. От тогава не съм го
виждал.“
От събраните по делото
доказателства не може да бъде установено, че ищецът е полагал труд по трудово
правоотношение с фирма „З." ООД за процесните периоди – от 31.12.1999г. до
21.06.2004г. и от 14.03.1997г. до 31.12.1999г. Единствено фактурата дава
основание да се предполага, че за периода от сключване на трудовия договор 14.03.1997г.
до посочената в нея дата - 25.04.1997г. ищецът е полагал труд по ТПО, но посочения
период попада в т. 3 от чл. 1 ал. 1 от ЗУТОССР, за който е необходимо да бъдат
доказани и предпоставките на чл. 2 ал. 2 от ЗУТОССР. Такива доказателства няма
ангажирани.
Поради това съдът намира, че
исковете следва да бъде отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени
от А.С.Г., ЕГН ********** адрес: ***
срещу ТП на НОИ – Варна:
да бъде установено времето, което се зачита за трудов
стаж, придобит след 31 декември 1999 г. - в периода от 31.12.1999г. до
21.06.2004г. / 4 години 5 месеца и 21 дни /;
и да бъде установено времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби - в периода от 14.03.1997г. до 31.12.1999г. / 2 години 9 месеца 17
дни /,
и двата периода по трудов договор за длъжността
„закупчик" в „З." ООД, преобразувано в „ З." ЕООД, на пълно
работно време и при месечно заплащане на трудовото възнаграждение, на основание чл. 1, ал.1 т.1 от ЗУТОССР и чл. 1, ал.1
т.3 от ЗУТОССР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: