Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 13.09.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, I-11 състав, в закрито
заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕТЯ
СТОЯНОВА
след като изслуша докладваното от съдията Стоянова
гр.д. №13224 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 251 ГПК.
По делото е постъпила молба вх. № 280410/04.07.2023
година, изходяща от "Ю.Б." АД, в която е посочено, че се иска
тълкуване на постановеното по делото Решение №1336/25.02.2019г. поради
възникнал спор относно изпълнение на решението. Поискано е да се извърши тълкуване
в смисъл, че посоченото в решението сума е остатъчното задължение, след като е
приспаднато задължението от принудителното изпълнение.
В срока за отговор на тази молба другите
страни в процесуалната връзка М.Д.Д. и В.С.Д. твърдят,
че тази молба е недопустима поради това, че решението било изпълнено. Излагат
хронология на плащанията по изп.дело, образувано въз
основа на решението, чието тълкуване се иска, като посочват, че всички
задължения са погасени и дори има надвнесени суми.
След връчване на отговора на молителя, от "Ю.Б."
АД е постъпил писмен отговор, в който посочва, че твърденията, че решението е
изпълнено били неоснователни, напротив съществувал спор относно изпълнението,
като едно от изп.производства – изп.д.№20239210401276
на ЧСИ С.Л.било спряно поради това, че ЧСИ не знаел как да изпълнява, поради
което било поискано и тълкуването. Сочи се, че поради правната сигурност и
съвпадащото становище на двете страни, че сума в размер на 121060,24лв. е
събрана в принудително изпълнение и съдът я е приспаднал, посочвайки сумата в диспозитива, решението следва да се тълкува в този смисъл,
а именно че съдът е приспаднал сумите, събрани в принудителното изпълнение,
посочвайки сумата в диспозитива на решението.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Настоящият състав на съда е постановил Решение
№1336/25.02.2019г., с което е признал за установено на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.Д.Д., ЕГН **********,
и В.С.Д., ЕГН **********, дължат солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, следните
суми: 44 926,68 лева – представляваща предсрочно изискуема главница по договор
за банков кредит № HL 17693/16.02.2007 г., ведно със законната лихва, считано
от 16.06.2015 г. до окончателното изплащане; сумата от 37 278,99 лева –
договорна лихва за периода 10.06.2012 г. до 15.06.2015 г. ; сумата от 84,58
лева – такси за периода 19.03.2013 г. до 15.06.2015 г., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ от 29.06.2015
г. по ч.гр.д.№ 33790/2015 г. на СРС, ГО, 54 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
422 ГПК за признаване на установено спрямо М.Д. и В.Д., че „Ю.Б.“ АД е титуляр
на вземане за предсрочно изискуема главница и такси, за разликата над уважения
размер от 44 926,68 лева до пълния заявен размер от 148 921,0787 лева за
главница, както и за разликата над 84,58 лева до пълния размер от 324,58 лева
за такси, като неоснователен.
Този акт на съда е потвърден с Решение №11619/21.07.2020
година, постановено по в.гр.д. № 3164/2019 г. по описа на САС, което не е
допуснато до касация доколкото подадените касационни жалби са оставени без
разглеждане с Определение № 60600/27.07.2021 г. по гр. д. № 1023/2021 г. по
описа на IV г. о. на ВКС.
Както от молбата за тълкуване, така и от последващия отговор на "Ю.Б." АД се установява,
че всъщност молбата за тълкуване е начин ищеца да получи указание от съда за
това как следва да се изпълни издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК – т. е. как да процедира в изпълнително производство.
Постановеният диспозитив
на решението е ясен и не се нуждае от тълкуване. В константната съдебна
практика: решение № 249 от 21.02.2006 г. по гр. д. № 2863/2004 г. на ВКС, ІV г.
о.; решение № 113 от 1997 г. на ВКС, І г. о.; решение № 774 от 8.1.1996 г. по
гр. д. № 805/1995 г. на ВС, І г. о.; решение № 118 от 16.02.1974 г. по гр. д. №
3093/1973 г., на ВС, ІV г. о.; решение № 52 от 10.08.2004 г. по гр. д. №
10/2000 г. на БАС и с писмения отговор - решение № 469 от 15.05.2009 г. по гр.
д. № 233/2009. на ВКС, І г. о.; решение № 499 от 22.06.2009 г. по гр. д. №
1370/2008 г. на ВКС, І г. о.; решение № 1352 от 24.02.2009 г. по гр. д. №
395/2007 г. на ВКС, ІІ г. о. е прието, че тълкуване по чл. 194 ГПК
(отм.), напълно съответстващ на текста на чл.251 ГПК, се налага, когато
решението е двусмислено, неясно и поражда съмнения за неговото правилно
приложение. Недопустимо е по пътя на тълкуването да се иска признаване на нови
факти, респективно постановяване на нещо различно от отразеното в решението,
дори и то да е неправилно. Както изрично се сочи в Решение № 769 от 17.01.2011
г. по гр. д. № 236/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС: "... тълкуването по чл. 194 ГПК
(отм.) и чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат
влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и
този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да
бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до
невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е
постановил".
В настоящия случай действителната воля на
съда е ясна и тя е, че ищецът има вземане спрямо двамата ответниците,
отговорни солидарно, в размер на сумата от 44 926,68 лева – представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит № HL 17693/16.02.2007
г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2015 г. до окончателното
изплащане; сумата от 37 278,99 лева – договорна лихва за периода 10.06.2012 г.
до 15.06.2015 г. ; сумата от 84,58 лева – такси за периода 19.03.2013 г. до
15.06.2015 г. Съдът е постановил решението като се е позовал на ССчЕ, която очевидно е направила констатациите си към
определен момент, предшестващ непосредствено устните състезания. В мотивите на
решението е отбелязано, че между страните не съществува спор относно наличието
на валидно облигационно правоотношение, породено от процесния
договор за банков кредит и допълнителните споразумения към него. В решението е
посочен размер на отпуснатия кредит, разискван е момента на изискуемост, какви
суми са били погасени и каква сума е останала за плащане. Поради което не буди
съмнение, че вземането на банката спрямо М.Д.Д. и В.С.Д. е било в
исковия размер, но към датата на приключване на устните състезания е в размера,
посочен в диспозитива, като отхвърлянето на
претенцията в част се дължи на погасяване на вземането чрез плащане. Това е
разяснено и в мотивите на въззивния и касационния
съдебни актове.
Съгласно постоянната непротиворечива практика
на ВКС по приложението на чл. 251 ГПК, на тълкуване подлежат влезли в сила
съдебни актове, които са неясни, двусмислени, поради което и е невъзможно да се
извлече формираната от съда воля, като този техен порок е обективиран
в постановения диспозитив на решението, което го
прави неизпълним. Мотивите, дори и да са неясни, не подлежат на тълкуване. В
производството по тълкуване не е допустимо да се обсъждат правни доводи относно
предмета на спора и доказателствата, както и оплаквания за допуснати от съда
нарушения на материалния и процесуалния закон /Р № 23 от 26.01.2018 г. по т. д.
№ 2815/2017 г., ТК, ІІ т. о., Р № 8 от 22.01.2015 г. по гр. д. № 3921/2014 г.
ІІ г. о./.
Доколкото диспозитива
на решението е напълно ясен, а мотивите не подлежат на тълкуване, то следва да
се приеме, че формираната от съда воля е ясно изразена в постановения диспозитив на решението, поради което и молбата по чл. 251 ГПК
следва да се остави без уважение.
При изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание
чл. 251 ГПК, с вх. № 280410/04.07.2023 година, подадена от "Ю.Б." АД, с
ЕИК ******* за тълкуване на Решение №1336/25.02.2019г., постановено по гр.д.
№13224/2015 година по описа на СГС, I-11 състав, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: