№ 13342
гр. [*******], 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110162566 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.108 ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност са
предявени обратни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба и последващи уточняващи молби от 19.11.2019 г. и от
31.01.2022 г. ищецът П. П. К. твърди, че по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 13, том III, рег.№ 6126, дело № 449/2000 г. по описа
на [*******], нотариус с район на действие Софийски районен съд, се легитимира като
собственик на недвижим имот – [*******], находящ се в гр.[*******], с кадастрален
идентификатор № [*******], находящ се в [*******], състоящ се от две стаи с
кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 55,74 кв.м., при съседи:
изток: фасада, запад – ап.5, и стълбище, север и юг – фасада, заедно с избено
помещение № 10, с площ 12,24 кв.м., при съседи: мазе на ап.1, мазе на ап.5, фасада и
коридор, заедно с таванско помещение № 12 с площ 19,32 кв.м., при съседи: фасада,
стълбище и таван на ап.3 и фасада, заедно с 8,347 % идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна
земя. Твърди, че на 14.07.2001 г. сключил граждански брак с ответника О. Е., по време
на който се родил сина им П. П. К. /ответник по предявения срещу него обратен иск/.
Поддържа още, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 12303/2015 г. по описа на СРС,
сключеният между ищеца и ответника Е. граждански брак бил прекратен, като по
силата на утвърденото споразумение по чл.51 СК, упражняването на родителските
права по отношение на П. К. било предоставено на неговата майка, а семейното
жилище /гореописания недвижим имот, лична собственост на ищеца/, е предоставено
1
за ползване на първия ответник в срок – до навършване на пълнолетие на сина или
настъпване на причина за погасяване на това право, като ищецът не упражнява право
на ползване върху недвижимия имот. Ищецът поддържа, че считано от прекратяване на
брака до датата на подаване на исковата молба в съда, първият ответник упражнява
непрекъснато фактическата власт върху имота. На 30.11.2019 г. ответникът по
обратния иск навършил пълнолетие, поради което правото на ползване върху
недвижимия имот е без правно основание. С оглед предходното, ищецът твърди, че
предприел опити да възстанови владението си върху имота, като на 26.10.2020 г.
изпратил покана до първия ответник. Въпреки предходното, ответникът продължава да
живее в имота, като дори е сменена бравата на входа, с което се ограничава достъпа на
ищеца. Поддържа, че на 13.11.2020 г. поканил първия ответник в кантората на
нотариус [*******], с район на действие СРС, където да предаде ключовете от входа на
недвижимия имот, като в случай на неявяване, ще започне да тече тримесечен срок, в
който първия ответник да напусне имота. На посочената дата била проведена среща,
но не било постигнато съгласие относно ползването на процесния имот. На 23.02.2021
г. ищецът изпратил втора покана до ответника Е., с която уведомил последната, че за
периода след навършване на пълнолетие на сина им – 01.12.2019 г. до 28.02.2021 г.
следва да му заплаща месечен наем в размер на 380,00 лева, съответстващ на ½ част от
наемната цена на целия недвижим имот. Поради категоричното противопоставяне на
ответника Е. за освобождаване на недвижимия имот, предаване на владението върху
същия и заплащане на дължимите месечни вноски за периода на неоснователното му
ползване, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови
претенции. Моли съда да постанови решение, с което: 1/ да бъде признато за
установено, че ищецът е изключителен собственик на [*******], находящ се в гр.
[*******], с кадастрален идентификатор № [*******] по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.[*******],
[*******], състоящ се от две стаи с кухненски бокс и сервизни помещения, със
застроена площ 55,74 кв.м., при съседи: изток: фасада, запад – ап.5, и стълбище, север
и юг – фасада, заедно с избено помещение № 10, с площ 12,24 кв.м., при съседи: мазе
на ап.1, мазе на ап.5, фасада и коридор, заедно с таванско помещение № 12 с площ
19,32 кв.м., при съседи: фасада, стълбище и таван на ап.3 и фасада, заедно с 8,347 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното
право на строеж върху държавна земя, като ответникът О. И. Е. бъде осъдена да му
предаде владението върху недвижимия имот; 2/ да бъде осъден ответникът О. И. Е. да
заплати на ищеца обезщетение за ползване на процесния недвижим имот без
основание, считано от датата на навършване на пълнолетие на сина им П. П. К. -
30.11.2019 г. до 21.06.2021 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ в размер на
7 160,00 лева /по 380,00 лева за всеки месец от горепосочения период/, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
2
окончателното изплащане; 3/ да бъде осъден ответникът О. И. Е. да заплати на ищеца
обезщетение за ½ част от ползваната от сина им П. П. К. жилищна площ в размер на
200,00 лева – частична сума от сумата от общо 3553,00 лева, за периода от 01.12.2019
г. до 21.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане; 4/ да бъде осъден ответникът О. И.
Е. да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, част от сума в общ размер на 295,12 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за ползване на
половината от ползваната от П. К. жилищна площ, без правно основание, за периода от
01.12.2019 г. до 21.06.2021 г. Претендира разноски.
В исковата молба ищецът обосновава правен интерес от привличане на сина им
П. П. К. като трето лице-помагач и предявяване на обратни искове против него в
условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен предявения срещу ответника
О. Е. иск за обезщетение за използваната от П. К. ½ част от процесното жилище, а
именно: 1/ за осъждане на ответника П. П. К. да заплати на ищеца сумата от 200,00
лева – частична сума от сумата от общо 7 160,00 лева, представляваща обезщетение за
ползването на 1/ част от процесния недвижим имот без правно основание за периода от
01.12.2019 г. до 21.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане и 2/ за осъждане на ответника П.
П. К. да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, част от сума в общ размер на 590,24
лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за ползване на ½ част от
процесния недвижим имот за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Е., в
който не оспорва, че имота е собственост на ищеца, като поради статута му на семейно
жилище, след прекратяване на сключения граждански брак е предоставен за ползване
на нея и детето. С оглед предходното оспорва ревандикационния иск като
неоснователен. Оспорва изцяло претенцията за обезщетение в общ размер на 7160,00
лева, включително по отношение на ½ част от ползваната от сина им жилищна площ с
доводи, че е завишен и не е определен на база средната пазарна наемна цена и
местонахождението на имота. Поради неоснователност на иска за главница за
обезщетение, се оспорва и дължимостта на обезщетението за забава върху същото.
Оспорва представените покани чрез телепоща от 26.10.2020 г. и от 23.02.2021 г. с
твърдения, че не са получени и липсват данни за действителното им връчване на този
ответник.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника К. предявените
против него обратни искове се оспорват по основание и размер с доводи напълно
идентични с тези на ответника Е., поради което съдът не намира за необходимо да ги
преповтаря.
В проведеното на 01.11.2022 г. открито съдебно заседание, по искане на ищеца,
3
съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение в размер на предявените
първоначални и обратни искове, както следва: по предявения против ответника О. И. Е.
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 6070,44 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесния
недвижим имот през периода от 30.11.2019 г. до 21.06.2021 г. (т.е. по 326,24 лв. за
всеки месец от горепосочения период); по предявения против ответника О. И. Е. иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 200 лв., предявена като частична от сумата от общо 3035,22 лв., представляваща
обезщетение за ½ част от ползваната от сина им П. П. жилищна площ; по предявения в
условията на евентуалност обратен иск – за осъждане на ответника П. П. К. да заплати
на ищеца сумата от 200 лв., частично предявена от сумата в общ размер на 6070,44
лева.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок, по делото е постъпила
писмена защита единствено от процесуалните представители на ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 13, том III, рег.№ 6126, дело 449/2000 г. по описа на [*******], нотариус с район на
действие СРС е, че ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижим
имот, находящ се в гр.[*******], ул.[*******] № 39, бл.1, вх.Б, ет.3, ап.6.
По делото са приложени актуални към датата на подаване на исковата молба в
съда удостоверение за данъчна оценка и схема на процесния недвижим имот.
Видно от приложеното по делото решение по гр.д.№ 12303/2015 г. по описа на
СРС, обективирано в протокол от проведено на 01.02.2016 г. открито съдебно
заседание е, че сключения между П. П. К. и О. И. К.а /страни в настоящото
производство/ граждански брак е прекратен. С цитираното решение съдът е одобрил
постигнатото между страните споразумение, по силата на което семейното жилище,
находящо се в гр.[*******], [*******] (предмет и на настоящия спор), лична
собственост на П. П. К., след прекратяване на брака ще се ползва от О. И. К.а, до
навършване на пълнолетие на детето П. П. К., ЕГН **********, или настъпване на
причина за погасяване на това право. Със съдебното решение е констатирано, че
семейното жилище е напуснато от П. П. К. /настоящ ищец/.
По делото е приложено писмо от ищеца до ответника, в която освен неотносими
към предмета на спора обстоятелства, се съдържа и покана за освобождаване и
напускане на процесното жилище. Видно от приложеното по делото известие за
доставяне е, че писмото е връчено на ответника на адреса на процесния недвижим
имот на 02.11.2020 г.
По делото е приложена и покана от ищеца до ответника за заплащане на месечен
4
наем в общ размер на 5 700 лева /по 380,00 лева на месец/ за периода от 01.12.2019 г.
до 28.02.2021 г. Видно от приложеното по делото известие за доставяне е, че писмото е
връчено на ответника на адреса на процесния недвижим имот на 26.02.2021 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. Ю. Р.. В
показанията си свидетелят разказва, че се запознал с ищеца през 2021 г., тъй като
търсел инвестиционен имот, а ищецът споменал за притежаван от него апартамент на
ул.[*******] в ж.к.[*******]. Ищецът споменал още, че има проблеми с имота, тъй
като след развода със съпругата му, тя и синът им останали да живеят в жилището.
Показал му съдебно решение, съгласно което ползването на жилището било до
навършване на пълнолетие на детето, който факт вече бил настъпил. Понеже се
намирали в близост до жилището, ищецът го поканил да отидат да го видят. Датата
била 10.06.2021 г. Свидетелят разказва, че ищецът носел ключ, но не успял да отключи
вратата на жилището с него. След настоятелно почукване по вратата, излязъл синът на
ищеца, който попитал баща си какво прави там, тъй като не живее вече там. Обяснил,
че са сменили ключалката, тъй като искали само те да имат ключове за апартамента. По
настояване на ищеца, въпреки нежеланието на сина, последния ги пуснал да огледат
жилището. До сделка не се стигнало, тъй като свидетелят се притеснявал, че ищецът
няма свободен достъп до апартамента. Свидетелят разказва още, че на 21.10.2022 г.
отново посетил имота заедно с ищеца, но отново не могли да отключат. Понеже никой
не им отворил, не могли да влязат.
По делото е изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. В заключението
вещото лице е посочило, че приблизителната пазарна стойност на месечния наем на
процесния недвижим имот през периода от 30.11.2019 г. до 21.06.2021 г. възлиза на
сумата от 6992,00 лева. Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че
общите части, във входа, в който се намира процесното жилище, не са в добро
състояние и са занемарени, което оказва влияние на цената. При изготвяне на
заключението вещото лице е взело предвид обстоятелството, че таванско помещение е
преустроено, като помещение, което може да се ползва за кабинет, стая за гости, което
повишава цената. Съдът не обсъжда заключението на вещото лице за периода от
22.06.2021 г. до 31.08.2022 г., тъй като в тази част предявения иск е оттеглен с
молба с вх.№ 91787/19.11.2021 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.108 ЗС:
Основателността на предявения ревандикационен иск по общо правило е
обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване от ищеца на
елементите от фактическия състав на приложимата правна норма, а именно: 1/ че са
5
собственик на процесния недвижим имот на твърдяното придобивно основание –
правна сделка; 2/ че ответникът владее имота и 3/ че владението на ответника е без
правно основание.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, който по
силата на решение от 01.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 12303/2015 г. по описа на
СРС е предоставен за ползване на двамата ответници, до навършване на пълнолетие на
детето П. П. К., или настъпване на причина за погасяване на това право. В първото по
делото съдебно заседание съдът е допълнил доклада, като е обявил на основание
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че ответниците признават, че ползват процесния недвижим
имот и към датата на съдебното заседание.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извод за
наличие на всички посочени по-горе законови предпоставки за уважавате на
предявения ревандикационен иск. Както бе посочено и по-горе, с доклада по делото е
обявено за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е собственик на
процесния недвижим имот. Предходното се установява и от приложения по делото
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13, том III, рег.№ 6126, дело
449/2000 г. по описа на [*******], нотариус с район на действие СРС. Между страните
не се спори също, а и от приложеното по делото влязло в сила решение от 01.02.2016
г., постановено по гр.д.№ 12303/2015 г. по описа на СРС се установява, че сключения
между П. П. К. и О. И. К.а /страни в настоящото производство/ граждански брак е
прекратен, като семейното жилище, находящо се в гр.[*******], [*******] (предмет на
настоящия спор), лична собственост на П. П. К., след прекратяване на брака ще се
ползва от О. И. К.а, до навършване на пълнолетие на детето П. П. К., ЕГН **********,
или настъпване на причина за погасяване на това право. От посоченото в съдебното
решение ЕГН на детето се установява, че П. К. е навършил пълнолетие на 30.11.2019 г.
Видно от обективираното в протокола от проведеното на 13.09.2022 г. открито
съдебно заседание е, че ответниците не оспорват, че към датата на заседанието ползват
процесния недвижим имот, поради което и това обстоятелство е обявено за
ненуждаещо се от доказване. В подкрепа на предходното са и събраните по делото
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А. Р.. Видно от неговите показания е,
че ищецът няма достъп до жилището, тъй като ключалката е сменена.
Налице е и последната предпоставка от състава на правната норма, а именно –
владението на ответника О. Е. /доколкото този иск е предявен само срещу този
ответник/ е без правно основание. Това е така, тъй като съгласно решението по гр.д.№
12303/2015 г. по описа на СРС, жилището е предоставено за ползване на майката и
детето, до навършване на пълнолетие на последното. С оглед предходното, считано от
01.12.2019 г. /датата, следваща датата на навършване пълнолетие на детето/ владението
6
върху имота вече е без правно основание. Видно от показанията на св.Р., които съдът
кредитира като обективни, последователни и безпристрастни е, че при последното му
посещение на имота – на 21.10.2022 г., ищецът отново не е успял да отключи входната
врата на жилището и да влезе вътре.
С оглед предходното, съдът приема, че ревандикационният иск е основателен и
доказан и в осъдителната му част.
По исковете с правно основание чл.59 ЗЗД:
Разпоредбата на чл.59 ЗЗД урежда общия състав на неоснователното
обогатяване, включващ следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствие на
основание за обогатяването и липса на възможност за защита на обеднелия чрез друг
иск. Типичен пример за такова неоснователно обогатяване е ползването на чужд имот
без основание. Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика/
ППВС 1/1979 г., както и решения на ВКС – решение № 55 от 28.02.2012 г. по гр.д. №
652/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 446/12 от 22.01.2013 г. по гр.д. № 1263/2011 г. на ІV
г.о. и др./ вземането за обезщетение по чл.59 ЗЗД възниква от деня на имущественото
разместване, а основание за пораждане на вземането е невъзможността на собственика
лично да ползва имота си като основно правомощие на правото на собственост, респ.
да извлича граждански плодове от него. Чрез иска по чл. 59 ЗЗД се търси обезщетение
за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване
на ползващия се без основание от неговата вещ, като по делото следва да е установено,
че ответника ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети
собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота,
като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и
съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би се получил за
спорния период. Съдебната практика приема, че обогатяване е налице не само при
увеличаване имуществото на едно лице, но и когато на същото са спестени средства за
сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственикът е лишен
от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание.
В случая ответникът Е. признава, а и от събраните по делото гласни
доказателства, се установява по безспорен начин, че считано от 30.11.2019 г. /датата на
навършване пълнолетие на детето П. К./ до датата на подаване на исковата молба -
21.06.2021 г., същата ползва процесния недвижим имот. Предходното обуславя извод,
че този ответник дължи на ищеца обезщетение за лишаване от ползването на имота, за
претендирания в исковата молба период. Единственото възражение на ответника за
недължимост на претендираното обезщетение е, че не е получила покана за неговото
заплащане. Възражението е неоснователно, тъй като при общия фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на
получаване на престацията, поради което не следва да бъде отправяна писмена покана
7
до длъжника / в този смисъл са решение № 298/14.12.2011г. по гр.д. №
1502/2010г., II г.о. на ВКС и решение № 394/27.11.2015г. по гр.д. № 3034/2015г., IV г.о.
на ВКС/.
Неоснователно съдът намира искането на ищеца ответникът Е. да бъде осъдена
да заплати цялото претендираното обезщетение, ''включително за ½ част от
използваната от Сина площ'' (съгласно петитума на т.2 от исковата молба). Това е
така, тъй като от признанието на ответниците /по първоначалните искове и по
обратния иск/, както и от събраните по делото гласни доказателства, безспорно се
установява, че процесния недвижим имот се е ползвал и от двамата. В конкретния
случай, въпреки, че се касае за родител и дете /което по смисъла на закона не е дете,
тъй като е навършило вече пълнолетие/, не е налице законово основание майката –
ответника Е. да поема чужд дълг – на вече навършилия пълнолетие син.
С оглед предходното, съдът приема, че отговорността на ответника О. Е. от
претендираното обезщетение е за половината от същото. При определяне на точния
размер на обезщетението за лишаване от ползване за горепосочения период, съдът
намира, че следва да даде вяра на заключението на приетата по делото съдебна
оценителна експертиза. Това е така, тъй като същата е изготвена въз основа на
знанията и опита на вещото лице и не са налице съмнения за неговата правилност. На
база изчисленията на вещото лице, средния месечен пазарен наем за процесния
апартамент за исковия период – от 30.11.2019 г. до 21.06.21 г., възлиза на сумата от 6
992,00 лева. Предвид гореизложените изводи, че отговорността на ответника Е. е за ½
част от обезщетението, то предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 3 496,00
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 23.06.2021 г. /видно от описания в протокола за разпределение на делото вх.№, а
не от датата на пощенското клеймо/ до окончателното изплащане. В останалата част до
пълния предявен след изменението размер от 6070,44 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С исковата молба ищецът е предявил и отделен иск с правно основание чл.59
ЗЗД - за осъждане на ответника О. Е. да заплати на ищеца сумата от 200 лв., като част
от сумата от общо 3035,22 лв. /след допуснатото на основание чл.214, ал.1 ГПК
изменение/, представляваща обезщетение за ½ част от ½ част от ползваната от сина им
П. П. жилищна площ. В тази насока в обстоятелствената част на исковата молба са
развити доводи за приложението на чл.144 СК. Съдът намира тези доводи за
неотносими към предмета на спора. Посочената разпоредба представлява
самостоятелен иск, какъвто няма данни да е предявен и разгледан преди настоящия
правен спор. Дори да беше така, категорично не са налице предпоставките на чл.59
ЗЗД, обуславящи отговорност на ответника Е. да заплаща обезщетение вместо сина си.
С оглед предходното, предявения частичен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
8
Предходното обуславя и неоснователност на предявения акцесорен иск по чл.86,
ал.1 ЗЗД – за сумата от 10,00 лева, част от сума в общ размер на 295,12 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за ползване на
половината от ползваната от П. К. жилищна площ, без правно основание, за периода от
01.12.2019 г. до 21.06.2021 г.
По предявените и приети за съвместно разглеждане в условията на
евентуалност обратни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД:
По аналогични на изложените по-горе изводи относно основателността на
предявения иск за обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот срещу
ответника О. Панова, настоящият съд приема за основателен предявения срещу
ответника П. К. иск. Това е така, тъй като с навършване на пълнолетие са отпаднали
предпоставките, при които му е било предоставено за ползване процесното жилище,
т.е. имота се ползва без правно основание. Аналогично на изложените по-горе изводи,
отговорността и на този ответник е за половината от обезщетението.
С оглед предходното, предявения обратен иск следва да бъде уважен за сумата
от 200,00 лева, част от сумата от 3 496,00 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2021 г. /видно от описания в
протокола за разпределение на делото вх.№, а не от датата на пощенското клеймо/ до
окончателното изплащане.
Що се касае до обратния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава върху обезщетението за ползване на процесния апартамент без правно
основание, то за да изпадне ответникът в забава е необходимо отправянето на покана за
плащане на обезщетение съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД ( в този смисъл е решение №
48/10.09.2012г. по гр.д. № 237/2011г., II т.о. на ВКС). В конкретния случай по делото
са приложени две покани, които са отправени до ответника О. Е.. По делото няма
данни за отправена показа до ответника по обратните искове, поради което акцесорния
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от представения по делото
списък по чл.80 ГПК е, че ищецът претендира разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК на процесуалния
представител на ответниците за неоснователно. Това е така, тъй като в случая са
предявени първоначални и обратни обективно кумулативно съединени искове против
двама ответници, поради което и при съпоставка с разпоредбите на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
претендираното възнаграждение дори е под предвидените размери. Видно от
обективираното в договор за правна защита и съдействие е, че възнаграждението е
платено в брой, за което договорът служи като разписка. В случая ищецът не е посочил
9
какъв е размера на възнаграждението срещу всеки от ответниците, като при
определяне на частта, която всеки от тях двамата следва да заплати при условията на
съразмерност, съдът изходи от броя на предявените срещу всеки от тях искове.
Аналогични са съображенията на съда и при определяне на разноските за държавна
такса, т.е. всеки от ответниците следва да понесе отговорност за частта от платената по
предявените срещу него искове.
С оглед предходното и съразмерно на уважената част от предявените срещу нея
искове, ответникът О. Е. следва да заплати на ищеца сумата от 2103,55 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от исковете, а ответникът П. К. – сумата от 809,52 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото не е направено искане за
присъждане на разноски, нито е представен списък по чл.80 ГПК, поради което съдът
не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. И. Е., ЕГН **********, че
П. П. К., ЕГН ********** е собственик на [*******], находящ се в гр.[*******], с
кадастрален идентификатор № [*******] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.[*******],
[*******], състоящ се от две стаи с кухненски бокс и сервизни помещения, със
застроена площ 55,74 кв.м., при съседи: изток: фасада, запад – ап.5, и стълбище, север
и юг – фасада, заедно с избено помещение № 10, с площ 12,24 кв.м., при съседи: мазе
на ап.1, мазе на ап.5, фасада и коридор, заедно с таванско помещение № 12 с площ
19,32 кв.м., при съседи: фасада, стълбище и таван на ап.3 и фасада, заедно с 8,347 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното
право на строеж върху държавна земя, като ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС О. И.
Е., ЕГН ********** да предаде на П. П. К., ЕГН **********Светослав Ангелов
Горанов, ЕГН **********, владението на описания недвижим имот.
ОСЪЖДА О. И. Е., ЕГН ********** да заплати на П. П. К., ЕГН **********, на
основание чл.59 ЗЗД сумата от 3 496,00 лева, представляваща обезщетение за ползване
без основание на ½ част от недвижим имот - [*******], находящ се в гр.[*******],
район Подуяне, ул.[*******] № 39, жилищна сграда – бл.№ 1, вх.Б, ет.3, за периода от
30.11.2019 г. до 21.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2021 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 3496,00
лева до пълния предявен размер от 6070,44 лева.
10
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. П. К., ЕГН ********** против О. И. Е., ЕГН
********** иск с правно основание чл.59 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 200 лв., като част от сумата от общо 3035,22 лв., представляваща
обезщетение за ½ част от ½ част от ползваната от сина им П. П. К. жилищна площ от
недвижим имот - [*******], находящ се в гр.[*******], район Подуяне, ул.[*******] №
39, жилищна сграда – бл.№ 1, вх.Б, ет.3, за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г.,
както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 10,00 лева, като част от сума в общ размер на 295,12 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 200 лв., като част от сумата
от общо 3035,22 лв., за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г.
ОСЪЖДА П. П. К., ЕГН ********** да заплати на П. П. К., ЕГН **********, на
основание чл.59 ЗЗД сумата от 200,00 лева, част от сумата от общо 3 496,00 лева,
представляваща обезщетение за ползване без основание на ½ част от недвижим имот -
[*******], находящ се в гр.[*******], район Подуяне, ул.[*******] № 39, жилищна
сграда – бл.№ 1, вх.Б, ет.3, за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 23.06.2021 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, част от сума в общ размер на
590,24 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за ползване на ½
част от процесния недвижим имот за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК О. И. Е., ЕГН ********** да заплати на
П. П. К., ЕГН ********** сумата от 2103,55 лева, представляваща разноски направени
по производството, съразмерно на уважената част от предявените исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. П. К., ЕГН ********** да заплати на
П. П. К., ЕГН ********** сумата от 809,52 лева, представляваща разноски направени
по производството, съразмерно на уважената част от предявените исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач П. П. К., ЕГН
********** на страната на ищеца П. П. К., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11