Решение по дело №420/2020 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………

                   гр.Плевен, 13.07.2020година.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І  граждански състав, в публично заседание на ДЕВЕТИ ЮЛИ, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                              СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

при секретаря………ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА…………и в п***ъствието на прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 420 по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 269 от 24.02.2020г., постановено по гр.д. № 5354/2019г. Плевенския районен съд е отхвърлил предявените от ***, представлявано от Министъра на отбраната срещу Н.Д.С. от гр.Плевен и К.Д.С. от с.гр., искове с правно основание чл.48, ал.7 от ЗУЕС за заплащане на сума в размер на 659,81 лева, всеки по равно, за извършен необходим ремонт на общи части, изчислена съобразно полагаемите се 1,3408% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователни поради изтекла давност. Ищецът е осъден да заплати на ответника К.С. разноски по делото в размер на 300 лева.

 Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца ***, представлявано от министъра К. К., чрез процесуалния представител мл. експерт-ю***т П.М.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано на доказателствата по делото. Съображенията за това са изложени в жалбата, като най-същественото е, че РС неправилно не е взел предвид прекъсването на давността, настъпило с подаване на искова молба спрямо наследодателя на ответниците Д. С. на 03.10.2018г. до РС-Левски, към който момент МО не е имало информация, за смъртта му. Въззивникът моли съда да отмени изцяло решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения срещу ответниците иск.

Ответниците по жалбата, чрез пълномощника си адв. М.Б. са взели становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, но неоснователна.От събраните по делото доказателства  се установява, че съгл. акт за държавна собственост №195 от 27.09.1999г. на МО е предоставено управлението и стопанисването на 58 броя апартаменти в жилищен блок № 4/43, построен през 1998г.Безспорно е, че съгласно нотариален акт № 8, том 3, рег.№***, дело 3373/99г. на нотариус при РС Левски, наследодателят на ответниците Д. С. С. е бил собственик на апартамент №8 вх.Д, заедно с 0,962 % идеални части от общите части в същата сграда жилищен блок № 4/43. Безспорно е установено и това, че на ОС на етажните собственици, проведено на 04.10.2013г., е взето решение за ремонт на сградата - направата на хидроизолация на покрива, който е бил належащ и нетърпящ отлагане. Въз основа на решението, *** е възложило на изпълнител „***“ ООД извършване на строително-монтажни работи, с приложения по делото Договор за СМР № ВИ-06-26/18.12.2013г. за СМР в размер на 49764,00 лева, с включен ДДС. Безспорно е и съгласно представената количествено-стойностна сметка, както и фактура № *** от 16.01.2014г., издадена от изпълнителя, работата е извършена, остойностена за сумата от 49210,26лева/с ДДС/, приета и заплатена от възложителя.

Спорно и пред двете съдебни инстанции е дължат ли ответниците исковата сума или вземането е погасено по давност.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното : От представеното по делото удостоверение за наследници, изд. от Община Белене, се установява, че Д. С. С. е починал на 21.03.2016г. и е оставил за свои законни наследници синовете си Н.Д.С. и К.Д.С. - ответниците по делото.По силата на наследственото правоприемство, възникналото в патримониума на наследодателя им задължение за заплащане на припадащата се част от разходите за общите части на сградата, в която се намира наследствения им имот, е преминало върху наследниците му, с равни права върху наследството – чл.5, ал.1 ЗН. Съгласно влязлото в сила решение на ОС на ЕС, Д. С. дължи заплащането на разходи пропорционално на 1,3408 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж или съгласно заключението на ВЛ Т.И. – сумата 659.81лв.

За да постанови обжалваното решение РС-Плевен е приел, че е възникнало задължение за заплащане на исковата сума в лицето на ответниците, позовавайки се на разпоредбата на чл.48 ал.6 ЗУЕС, съгласно която ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал.6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици, както и на представените доказателства относно размера на разходите и размера на пропорционалната част от тях, в пасива на наследството на Д. С.. С тази част на мотивите на обжалваното решение въззивникът е съгласен, като оспорва изводите на съда относно погасяване на задължението по давност. Навежда аргумента, че давността е била прекъсната от предявяване на иска за вземането спрямо наследодателя Д. С..

Въззивният съд намира довода за неоснователен.Правилно Плевенски РС е приел, че общата петгодишна давност, в която ищецът е имал право да претендира заплащане на припадащите се разходи за ЕС, направени за сметка на собственика Д. С., е започнала да тече от момента, когато разхода е бил направен от ищеца за сметка на друг ЕС. В случая разходите са били направени през 2014г., за което е издадена фактура на 16.01.2014г. Сумата се дължи и без покана, на основание чл.30, ал.3 от ЗС, като за начална дата на давностния срок правилно е приета датата   16.02.2014г., когато изтича 30-дневния срок за заплащане на сумата по фактурата. От тази дата ищецът е могъл да претендира заплащането на направените от него разходи за ремонт на общите чести от останалите етажни собственици, в т.ч. и от ответниците, като наследници на Д. С. с равни права върху наследството му. Петгодишния срок е изтекъл на 16.02.2019г., поради което правилен е извода на РС, че вземането, предявено с искова молба от 09.08.2019г. е погасено по давност. Твърдението, че е била подадена искова молба за същото вземане на 03.10.2018г. пред РС-Левски спрямо Д. С. С., с което е прекъсната давността, дори да беше доказано, не може да обоснове различни правни изводи от изложените. Към тази дата, видно от удостоверението за смърт и наследници /на л. 62 от делото на РС/, С. не е бил жив и дори да е била подадена такава искова молба, спрямо него не е възникнало валидно процесуално правоотношение и делото е следвало да бъде прекратено. Впрочем, точно това се твърди в исковата молба - че гр.д.№ 679/2018г., образувано въз основа на тази искова молба, е било прекратено, поради недопустимост.Правилни, в тази връзка са доводите в отговора на въззивната жалба, подаден чрез адв.М.Б., че давността в този случай, на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД, не се смята за прекъсната.Ето защо, в случая не са настъпили правните последици на чл.117 от ЗЗД, които биха настъпили  само при наличие на влязло в сила решение за уважаване на иска.Съобразно изрично посочената от ответниците съдебна практика, при приключване на процеса относно вземането с решение, с което иска не се уважава, прекъсването и спирането на теченето на погасителна давност се заличават, като този извод, с още по-силно основание се налага при прекратяване на процеса относно вземането.

При така изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 При този изход от делото, в полза на въззиваемата страна следва да се п***ъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съобразно списъка на разноските и прил. на л.11 от делото договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ плащането им в брой.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 269 на Плевенския районен съд, постановено на 24.02.2020г. по гр.д. № 5354/2019г. по описа на Плевенски РС.

ОСЪЖДА ***, представлявано от Министъра на отбраната К. К. да заплати на К.Д.С., с ЕГН **********,*** разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 300 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: