№ 227
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110151577 по описа за 2023 година
Предявени са от „....“ ЕАД, ЕИК ........., представлявано от АА и ИЕ, със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.... №23Б, обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ срещу Л. В. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, Ж.К. Г, ул. СМ, бл.14, вх.Б, ет.4, ап.32, със съдебен адресат: ПМ А., с адрес: гр.
София, Ж.К. Г, ул. СМ, бл.14, вх.Б, ет.4, ап.32, за установяване в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество за цена на топлинна енергия сума в
размер на 2 439,77 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 16.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 272,66 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 26.04.2023 г., сумата от 55,56 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 10,71 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2020 г. до 26.04.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, ж.к. Г,
бл.14, вх.Б, ет.4, ап.32, аб.№.... за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
включително, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му
топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
оспорва иска като неоснователен. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия
в имота, прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Твърди, че
абонатната станция в сградата не отговаря на техническите изисквания и е негодна за
1
експлоатация, тъй като не е узаконена и е негодна за експлоатация, а общият топломер е
негодно средство за търговско измерване, което прави всички сметки, формирани въз основа
на това средство за измерване, нищожни. Сочи, че няма сключен договор между страните.
Твърди, че от представеното от Столична община, Район „Илинден“ писмо, не може да се
направи обоснован извод, че закупеното през 1991 г. жилище от ответницата, е било
изключително в нейна собственост за заявения в исковата молба период. Моли съда да
отхвърли исковите претенции.
Третото лице-помагач (ТЛП) „ТС“ ЕООД не оспорва предявените искове. Представя
писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 26389/2023 г. на СРС, 120 състав срещу ответницата. Поради
депозиране в законовия срок на възражение срещу заповедта, съдът е дал указания на
заявителя за предявяване на иск за вземането си. Това обуславя правния интерес на ищеца от
водене на настоящото производство срещу ответника.
От представените писмени доказателства се установява, че ответницата е закупила
процесният топлоснабдяем имот находящ се в гр. София, ж.к. Г, бл.14, вх.Б, ет.4, ап.32 на
10.01.1991 г., която е била омъжена към датата на закупуването на имота за МИА, починал
на 23.03.1992 г. и оставил за наследници съпругата си – ответница по делото и три деца –
дъщери Е. А. и П. А. и син В. А.. Имотът е бил придобит с Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ на 10.01.1991 г. от ответницата и нейният съпруг.
След смъртта на съпруга си ответницата е станала собственик на 62.50 % ид.ч. от имота,
предвид това ,че освен съпругата си Митко А. е оставил за свои наследници още три деца.
Ответницата фигурира и в списъка на етажните собственици, представен по делото.
Представени са доказателства за установяване годността за приемане на строежа на
индиректна абонатна станция в сградата в режим на етажна собственост, където се намира
процесният имот, за нейната годност за експлоатация (л. 112-116 от делото). Представените
от ответника извлечение от интернет страница на ДНСК не съставляват писмен или
електронен документ по смисъла на ДНСК, поради което и съдът не ги обсъжда. Страната
няма правомощието да заверява съдържание на електронна страница на държавен или
общински орган, поради което и заверката не санира недостатъка на представеното
извлечение от електронната страница на ДНСК.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
2
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТС“
ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в
СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота,
като е имало монтирани три отоплителни тела и топлоразпределители и водомер за топла
вода в имота, попълнени са отчетите за главен отчет, подписани от потребител и са коректно
отразени в изравнителните сметки. Установено е от експертизата, че за процесния период
сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление в имота е 1778.60 лв. и за подгряване
на топла вода – 697.30 лв., или общо – 2471.90 лв. Извършвани са периодични проверки на
топломера в абонатната станция, но през 2019 и 2020 г. не са били извършвани такива.
Издадени са свидетелства за проверка от 10.11.2017 г. и от 29.05.2021 г.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата за периода не е погасена. Непогасената главница за периода
възлиза на 2439.77 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение
– 55.56 лв. Съответно лихвите за периода възлизат общо на 283.37 лв., в това число лихвата
върху таксата за дялово разпределение в размер на 10.71 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от ТЛП.
Предвид изложеното, съдът счита, че качеството на потребител на ответника се
установява безспорно от събраните писмени доказателства – ответникът е собственик на
топлоснабдяемия имот, поради което и съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, те
се явява потребител на топлинна енергия, доставяна в имота, като договорът за доставка на
такава е сключен при общи условия, публично известни и одобрени от КЕВР. Съдът приема
за установено по безспорен начин, че ответницата като собственик на 62.50 % идеални части
от имота отговаря само за дела си от собствеността си.
Съдът приема за частично основателно възражението на ответника, че топломерът в
абонатната станция не е бил годен през целия период, за който се претендират суми от
ответника, поради това, че за част от периода не са били извършвани метрологични
проверки, а именно за периода от 1.05.2020 г. до 29.05.2021 г. Съответно, съдът счита, че за
този период не може да се приеме, че установените чрез общия топломер суми са реално
доставени по количество и качество и за този период главницата за доставена топлинна
енергия е недоказана, поради което и следва да се отхвърли в размер на 1016.03 лв., съгласно
заключението на вещото лице по СТЕ. Съдът счита, че се установява като дължима сумата за
периода 1.6.2021 – 30.04.2022 г. в размер на 1455.87 лв. за главница за доставена топлинна
енергия за отопление и подгряване на топла вода. Съобразно квотата от собствеността върху
имота ответницата дължи главница в размер на 909.92 лв. По отношение на главницата за
дялово разпределение ответникът дължи сумата от 34.73 лв. за главница, съобразно квотата
си в собствеността на топлоснабдяемия имот.
Следва да се извърши проверка относно възражението за погасяване на вземанията
3
по давност. Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, с което е спряна давността на
16.05.2023 г., а исковият период, за който съдът установи, че сумите са доказани и дължими,
е от месец май 2021 г. до месец април 2022 г., включително. Следва да се извърши проверка
дали част от вземанията са били погасени по давност, съобразявайки и периода по време на
обявеното в страната извънредно пандемично положение, във връзка с което давностните
срокове са спрени със Закона за извънредните мерки от 2020 г. за периода 13 март – 20 май
2020 г. Тъй като се касае за периодично вземане, то същото се погасява с кратката
тригодишна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а всяко вземане става изискуемо 45
дни след изтичане на периода, за който се отнася, съгласно Общите условия на ищцовото
дружество.
Относно исковия период, при горните предпоставки, вземанията, които биха били
погасени по давност, са за период преди месец март 2020 г., поради което съдът приема, че
няма погасени по давност вземания за установените като дължими.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан и основателен в посочените по-
горе размери и периоди спрямо ответницата.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
При този изход от спора, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
заповедното производство в общ размер на 105.57 лв., а в исковото – в общ размер на 725.57
лв., в това число за държавна такса, такси за съдебни удостоверения, депозити за вещи лица
и 150 лв. за юрисконсултското възнаграждение в настоящото производство, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца следва да
се присъди сумата от 282.59 лв. Ответникът не е направил разноски в двете производства,
поради което и не му се присъждат такива.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „....“ ЕАД, ЕИК .........,
представлявано от АА и ИЕ, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.... №23Б, и
Л. В. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. Г, ул. СМ, бл.14, вх.Б, ет.4, ап.32, със
4
съдебен адресат: ПМ А., с адрес: гр. София, Ж.К. Г, ул. СМ, бл.14, вх.Б, ет.4, ап.32, по
предявените обективно и субективно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ,
че ответникът Л. В. А. с ЕГН: ********** дължи на ищеца “....” ЕАД, ЕИК ........., сумите,
както следва: главница за цена на топлинна енергия сума в размер на 909.92 лв. (деветстотин
и девет лева и деветдесет и две стотинки) представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 16.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 34.73 лева
(тридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2023 г. до изплащане на вземането,
като отхвърля исковете над посочените размери за главници и до пълните размери,
присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 26389/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, както и исковете за
лихви върху двете главници изцяло, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Л. В. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. Г, ул. СМ, бл.14,
вх.Б, ет.4, ап.32, да заплати на “....” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ... № 23Б, представлявано от АА, сумата от 282.59 лв. (двеста осемдесет и два
лева и петдесет и девет стотинки) за разноски в заповедното и исковото производства,
съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТС“ ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5