Р Е Ш Е Н И
Е
882/7.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна
- 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретаря Петя
Великова, като разгледа докладваното от съдията нахд № 1202 по описа на
съда за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ОБЕРМАЙЕР
- АГРАРХАНДЕЛ И ТРАНСПОРТ - ГАНГКОФЕР" ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Алберт Гангкофер, депозирана чрез адв.М.Д.Ж., против
Наказателно постановление № 23-0000020/17.01.2019 г.. на началника ОО „АА” гр.
Варна, с което за нарушение на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр на дружеството е
наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. на основание
чл.97, ал.1, пр.последно от същия закон.
В
жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, защото е постановено
при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и същото се явява
необосновано, при неизяснена фактическа обстановка. Сочат се нарушения на
разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН - относно АУАН, както и чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като се твърди, че в НП липсва съответствие между
описанието на нарушението и посочената правна квалификация на същото. При
излагане на обстоятелствата на процесното нарушение не ставало ясно защо се
приемат датата 28.11.20118г. и този час
като време на извършване на нарушението. В поканата бил фиксиран периода на
проверка - 01.08.2017 г. до 31.01.2018 г., посочено било и кога е била получена
от адресата й, но не било посочено кога се изисква от превозвача да предостави
изисканите документи. Към момента на констатиране на нарушението с АУАН -
28.11.2018 г., липсвали факти, сочещи неизпълнение на задължението по чл. 916,
ал. 1 т. 1 от ЗАвПр, тъй като никъде не посочен срок за изпълнение. Началният
момент според жалбоподателя на срокът по чл.34 от ЗАНН бил датата, на която
изтича указаният от контролните органи 7-дневен срок за изпълнение на това
задължение, уреден с чл. 12 ал. 4 от Наредба № Н-14/27.08.2009г на МТ, считано
от датата на връчване на поканата.
На следващо място се сочи, че
непредставянето на изисканото удостоверение за психологическа годност през
процесния период било прието като нарушение на чл. 916, ал.1, т.1 от ЗАвПр. В
конкретния случай изобщо липсвало копие на изисканото удостоверение за
психологическа годност на лицето Willi Gangkofer Aigner, защото то не се намирало в трудово - правни
отношения с дружеството жалбоподател.
Изтъква се още, че на дружеството
жалбоподател били издадени множество наказателни постановления за всеки един
непредставен документ изискан с покана peг. № 81-00-10-383/01.03.2018 г. общо
деветнадесет броя. Изтъква се , че непредставянето на всички документи
представлявало едно административно нарушение по смисъл на чл. 97, ал. 1 от
ЗАвПр. Съгласно цитираната разпоредба се налагало едно наказание за
непредставяне на исканите от проверяващите документи. Затова се твърди, че
неправилно е приложил материалния закон.В конкретния случай не била налице
хипотезата на чл. 18 от ЗАНН. С тези и
други аргументи се моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание процесуалният
представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а по същество моли за
отмяна на НП, като акцентира на изложените в жалбата основания.
Процесуалният
представител на адм.наказващия орган оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
Жалбата е
подадена от легитимирано чрез правния си
интерес лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През 2018г. служители на ОО“АА“-Варна, сред
които и св.Й.Й. извършили проверка на документацията относно транспортната
дейност за периода от 01.08.2017г. до
31.01.2018г. на превозвача „ОБЕРМАЙЕР - АГРАРХАНДЕЛ И ТРАНСПОРТ -
ГАНГКОФЕР" ЕООД, притежаващ лиценз на Общността № 4027/01.06.2010г. за
международен обществен превоз на товари. Във връзка с проверката, на
01.03.2018год. до управителя на въззивното дружество била изпратена покана
изх.№ 81-00-10-383/01.03.2018г. с указание в 7-дневен срок от получаването й да
представи документи на превозвача, като
с т.ІІ от поканата, озаглавена
„Копия от документи на водачите“, се изисквало представяне на следните
документи:1.СУМПС и КТ към него;2.Удостоверение за психологическа годност на
водачите, 3.Трудови договори, 4.Карта за квалификация на водачите, съгласно
графика определен в Наредба №41/2008г на МТ. В цитираната покана била упомената
отговорността, която се носи при непредставяне на изискуемите документи по
чл.91б, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/. Поканата била получена от упълномощено от представляващия въззивното дружество лице на
02.05.2018г. / видно от отбелязването в самата покана/. В дадения в поканата срок, на 09.05.2018г.,
въззивното дружество, представило редица
от документите посочени в поканата, за което бил съставен приемо- предавателен
протокол. До изтичане на посочения в поканата срок обаче, въззивното дружество
не представило за проверка на органите на ОО“АА“-Варна копие на един от документите
посочен по т. II-2-копие на
удостоверение за психологическа годност на водача Willi
Gangkofer Aigner, управлявал МПС кат. N3,
марка "Рено Магнум", с peг. №
B9771HB,
собственост на превозвача, оборудвано с дигитален тахограф "Siemens AG", тип 1381.**********,сер. № **********, номер на одобрен тип е1-84,
предназначено за извършване на международен обществен превоз на товари, за
което има издадено копие на лиценза с перфо номер 186541. Копие от този
документ не бил представен и до края на проверката, която приключила на
28.11.2018г.
При тези констатации, на 28.11.2018г., свидетелят
Й.Й. съставил срещу въззивното дружество АУАН № 258128, в който била посочена
като нарушена разпоредбата на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Актът бил съставен в
присъствието и връчен на упълномощено от представляващия лице, което го
подписало с отбелязване, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по
чл.44 от ЗАНН. Поради това на 17.01.2019год., въз основа на съставения акт АНО
издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в
акта и правната квалификация на нарушението и на основание чл.97, ал.1,
пр.последно от същия закон му наложил адм. наказание имуществена санкция в
размер на 5000лв.
Наказателното постановление било връчено на
упълномощено от представляващия дружеството лице.
Тази фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени, така и гласни, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други
фактически изводи. Съдът изцяло кредитира
показанията на св.Й.Й., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото,к акто и писмените материали
по делото /приложени по АНП и събрани в хода на с.з./, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си
противоречат.
При така
установената фактология съдът формулира правно
убеждение в следния смисъл:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
–гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от
компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация”
–гр.Варна.
Съдът
намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата
на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да
опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си,
че според него случаят не е маловажен.
НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок,
предвиден в ЗАНН.
Независимо
от това, съдът счете, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно е приложен материалният закон по следните
съображения:
АУАН и НП не
съдържат изискуемите по чл.42 и 57 ЗАНН реквизити. Не са описани обстоятелствата, касаещи
съставомерните елементи на нарушението и последното не е достатъчно
индивидуализирано. За да е налице нарушение по чл.91б от ЗАвтПр следва
превозвачът да не е представил на проверяващите всички документи.
Наредба
№ Н-14 на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията от 27.08.2009 г. е издадена на основание чл. 91а, ал. 11 от Закона
за автомобилните превози и урежда по-специално начина на провеждане, обхвата и
организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията от
компетентността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за спазване
на изискванията на Закона за
автомобилните превози, подзаконовите нормативни актове по
прилагането му и регламенти
(ЕО) № 561/2006 и (ЕС) №
165/2014. Съгласно чл. 12 от тази наредба се
извършват контролни проверки в предприятията, като ал. 2 определя начина на
селектиране на предприятията за извършване на проверка. Съгласно чл.12, ал.4 от
Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" може да извършва контролни проверки на предприятията чрез
изискване на документи, свързани с елементите на проверката, а съгласно чл.91б,
ал.1, т.1 от ЗАвП превозвачите и собствениците на автогари са длъжни
предоставят на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на
пътници и товари. Безспорно видно от приложените по делото доказателства
елемент на проверката е била документацията касателно транспортната дейност на
дружеството, попадаща в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006г. , като в тази връзка в поканата до
дружеството подробно са описани документите, които е следвало да бъдат
представени. Безспорно сред тези документи са били и копия на удостоверение за психологическа годност на водачите, в това
число и на водача Markus Roland Aigner, управлявал МПС кат. N3,
марка "Рено Магнум", с peг. №
B9771HB,
собственост на превозвача. Изисканите документи са били изрично посочен
в поканата. Определеният срок в ал. 5 от Наредбата за представяне на документите
за проверката е 7-дневен. Подзаконовата норма задължава съответната Автомобилна
администрация да извършва контролни проверки на предприятия чрез изискване на
документи свързани с елементите на проверката, като документите следва да се
представят в 7-мо дневен срок от получаване на уведомлението за проверката.
Видно от доказателствата по делото е, че с покана изх.№
81-00-10-383/01.03.2018г. ОО“АА“-Варна е изискала от възивника да представи
документи във връзка с извършвана контролна проверка на дружеството свързана с
неговата транспортна дейност, като изрично в т. IІ 2 от поканата е визирано да представи копия от удостоверенията за психологическа
годност на водачите, към който безспорно се числи и Willi Gangkofer Aigner. Видно от приложените по делото доказателства
/отбелязване в самата покана/, поканата
е била получена лично от упълномощено от управителя на дружеството лице на
02.05.2018г. Въззивното дружество чрез своите органи на управление е било длъжно да представи в указаният му
срок – до 09.05.2018г. /сряда работен ден/ съответните документи, което му е
вменено в задължение предвид нормата на чл. 91б, ал.1 от ЗАвП - Превозвачите и
собствениците на автогари са длъжни: да предоставят на служителите от
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички
документи, свързани с превозите на пътници и товари. Не се оспорва от
въззивното дружество, че в указания му срок не са представени указаните му копия от удостоверение за психологическа
годност на водачите, в това число и на водача Willi
Gangkofer Aigner, управлявал МПС кат. N3, марка
"Рено Магнум", с peг. № B9771HB, както и че такова не е
представено изобщо в хода на проверката, а и на по-късен етап. В случая
даже и законът да не посочва срок за предоставянето на визираните и изискани от
проверяващите документи, това не означава, че АНО може да налага наказание на
субекта за нарушение, извършено на
произволна дата. Седмодневният срок е определен не само нормативно в чл.12 ал.
5 от Наредба Н№ Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и
организацията на контролните проверки на пътя, но и АНО с покана е определил седмодневен срок за предоставянето на документите. Поради
това нарушението следва да се счита извършено в първия ден на забавата, т.е. в
първия ден след изтичане на срока за предоставянето им, а именно 10.05.2018г..
В
АУАН и НП не са изложени факти, от които да стане ясно защо АНО е избрал за
дата на нарушението 28.11.2018г. Това не става ясно и от доказателствата,
събрани в хода на АНП, нито в хода на съдебното производство. Нарушението,
изразяващо се в непредставяне на документи, когато за представянето им е
определен срок, се счита извършено в първия
ден на забавата. Нормативно определеният седмодневен срок, считано от
02.05.18г., когато е връчена поканата, изтича на 09.05.18 г., присъствен ден и
на 10.05.2018 г. вече е осъществен състава на нарушението, наказуемо по чл. 97
ал.1 предл. последно от ЗАвПр и то вече е извършено. След като срокът за
представяне на документи е определен, то превозвачът не може да бъде наказан за
това, че не е предоставил документите в
по-кратък, или в по- дълъг срок. И когато ЗАвПр
в чл. 97б ал.1 т.1 говори за
непредоставяне на документи, следва да се има предвид, че за тях Наредбата предвижда седмодневен срок за
предоставянето им и нарушението следва да се счита извършено веднага след
изчитане на този срок. Именно от тази дата на извършване следва да се
преценяват и сроковете по чл.34 ЗАНН. Считано от 10.05.2018г. нарушението е
станало известно на АНО, тъй като на св. Й. са му били известни фактите, че са
поискани такива документи и че те не са предоставени в седмодневния срок.
Тримесечният срок за издаване на АУАН изтича на 10.08.2018 г. Видно от същия,
той е издаден едва на 28.11.2018г. Ето защо и съдът приема, че АУАН е съставен
извън срока по чл.34 от ЗАНН.
Датата индивидуализира нарушението по
безспорен и категоричен начин и посочването й е винаги дължимо, затова тя е и
задължителен реквизит на АУАН и НП. Поради това е дължимо и описанието на
фактите, от които да става ясно защо АНО е обвинил лицето за конкретната
дата. Такива факти не се сочат в АУАН и
НП и не стават ясни дори и от доказателствата по делото. Поради това съдът
намира, че е ограничено правото на защита на въззивната страна и НП следва да
бъде отменено поради съществени процесуални нарушения.
Освен това, съдът намира, че и материалният
закон е приложен неправилно, т.к. нарушението не е извършено на датата
28.11.18г. Когато законът не е определил срок за изпълнение на едно задължение,
то такъв срок може да определи
контролният орган. Видно от приложената покана, АНО е посочил предвидения в
закона седмодневен срок. Поканата е връчена на 02.05.2018 г. на упълномощено
лице. Седмодневният срок, в който превозвачът е имал възможност да представи
исканата информация изтича на 09.05.2018г., присъствен ден, поради което
нарушението следва да се счита извършено на 10.05.2018 г. Това, че актосъставителят е решил да изчака
по- дълго време, не променя извода, че още на тази дата е осъществен съставът
на нарушението. Превозвачът е наказан за нещо, което не е извършил, тъй като на
28.11.18 г. не е осъществен състав на нарушение. Това е самостоятелно основание
за отмяна на НП. Съдът е лишен от възможност да измени НП, тъй като това ще
означава да накаже лицето за съвсем друго нарушение.
Съгласно приложената от АНО, административно
наказателната разпоредба - чл.97, ал.1, предл. последно от ЗАвП, който не
представи за проверка свързани с превозната дейност, документи се наказва с
глоба или имуществена санкция в размер на 5000 лева. Волята на законодателя е
пределно ясна, касае се за изобщо непредставени документи. В настоящия случай,
видно от съдържанието на АУАН и НП, въззивното дружество е санкционирано за
това, че не е представило документи изобщо. В принципен план това не се оспорва
и от въззивника, тъй като от депозираните в с.з. доказателства, а и от тези
приложени по АНП е видно, че за водача Willi
Gangkofer Aigner не е било
налично удостоверение за психологическа годност за проверявания период и поради
това такова не е представено на проверяващите. Съдът споделя становището на въззиваемата страна, че няма значение дали
водачът е в трудовоправни отношения с превозвача, или не, а и независимо от
практикуването в чужбина за водач управляващ МПС на превозвач на товари
регистриран в България, следва да е налично удостоверение за психологическа
годност каквито са изискванията на закона. Тук следва да се отбележи, че волята
на законодателя е видна и ясна от разпоредбата на чл.97, ал.1, пр.последно на
ЗАвПр- касае се за непредтване на проверяващите на налични документи. В случая
от доказателствата по делото е безспорно установено, че изискваният документ
въобще не съществува, тъй като такъв не е издаван за конкретния водач.
Следователно неправилно е приложена и санкционната норма. В подкрепа на този извод
е наличието и на специалната разпоредба на чл. 96г. от
ЗАвПр.
Съдът не споделя виждането на въззивника
и на неговия процесуален представител, че е налице нарушение, че за
непредставянето на всеки отделен документ е издадено отделно НП, тъй като непредставянето дори и само на един документ осъществява
състава на нарушението по чл.97 ал.1 от ЗАвПр. Нарушението е осъществено чрез
бездействие, а за предоставянето на отделните документи са дължими отделни
действия. Поради това не е налице хипотезата на извършено с едно деяние на няколко нарушения. Всяко
едно бездействие е отделно деяние, осъществяващо отделно нарушение и АНО е в
правото си да прецени издаването на отделни наказателни постановления,
следвайки принципа за индивидуализация на нарушенията, съответно и за
налаганите спрямо тях наказания.
С оглед
на изложеното съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
23-0000020/17.01.2019 г.. на началника ОО „АА” гр. Варна, с което за нарушаване
нормата на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр на „ОБЕРМАЙЕР - АГРАРХАНДЕЛ И
ТРАНСПОРТ - ГАНГКОФЕР" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***,
представлявано от Алберт Гангкофер е наложено адм. наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лева на основание чл.97, ал.1, пр.последно от същия
закон.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: .