РЕШЕНИЕ
№ /12.11.2013, гр.Ивайловград
Ивайловградският районен съд, на шести ноември, две
хиляди и тринадесета година, в открито съдебно заседание
в следния състав :
Председател: Таня Киркова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 69 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по искова молба на С.Т.А., с ЕГН ********** срещу „А.” АД-Хасково, ЕИК/БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул."С.",
№*** за вземания
от трудови възнаграждения, обезщетения по трудов
договор и лихви за забава.
С исковата си молба ищцата въвежда следните твърдения, на
които основава накърнените си права: Обяснява, че работела по трудово правоотношение с Трудов
договор №218/02.11.2012г. с фирма работодател
„А.” АД -Хасково, ЕИК/БУЛСТАТ ******* със седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, бул. "С.", №***. От
03.11.2012г. - денят на постъпването й на работа до прекратяването на трудовия й договор на 08.03.2013г., изпълнявала
длъжността „пазач/дежурен зимно”. Основното й месечно възнаграждение за
изпълняваната работа било 310.00 лв. /триста и десет лева/. Подала заявление
за прекратяване на трудовото си правоотношение
и на 11.03.201Зг. подписала Заповед №45/08.03.201Зг. за прекратяването му на основание чл.325, ал.1
от КТ - по взаимно съгласие, считано от 08.03.2013г.
В заповедта не била посочена сумата,
която следвало да й бъде изплатена на основание чл.224, ал.1 от КТ - обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск и такова
не й било изплатено до датата на подаване на исковата молба. Към датата на подписване на заповедта за
прекратяване на трудовото й правоотношение
имала стаж във фирмата от четири месеца и 5 дни. От момента на получаване на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, до момента на подаване на исковата
молба, не й било изплатено трудово възнаграждение за месеците
Декември 2012г., както и за м. Януари и м. Февруари 201Зг. - в пълен размер, а
за м. Ноември 2012г. и м. Март 2013г., в
размер пропорционално на отработените дни-съответно 21 и 6 работни дни. За периода от започване на работа до прекратяване
на трудовото й правоотношение получила
еднократно сума в размер на 200.00 лева, представляваща частично плащане на работна заплата за м. Ноември 2012г.
Твърди, че към настоящия момент „А.” АД
–Хасково й дължи следните суми от неизплатени работни заплати: за м. Ноември 2012 г. - 95.91.00 лв.; за
м. Декември 2012г.-310.00 лв.; За м. януари 2013г.- 310лв.; За м. Февруари – 2013г. – 310лв.; За м. март
2013г. – 88.57лв.
Работодателят й дължал и обезщетение за 7 дни неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 103.33 лева, както и лихви за периода: от 30.11.2012г. до
11.07.2013г. върху главница от 95.91
лева - лихва 5.13 лева, /РЗ -Ноември 2012г./; От 30.12.2012г. до 11.07.2013г., върху главница от 310.00 лева -
лихва 16.58 лева, /РЗ -Декември
2012г./; От 30.01.2013г. до
11.07.2013г., върху главница от 310.00 лева - лихва 14.08 лева, /РЗ -
Януари 2013г./; От 28.02.2013г.
до 11.07.2013г., върху главница от 310.00лева - лихва 11.57 лева, /РЗ - Февруари 201 Зг./; От 08.03.2013г. до 11.07.2013г., върху
главница-88.57лева - лихва 3.11 лева,/РЗ-Март 2013г./; От 08.03.2013г.
до 11.07.2013г., върху главница-103.33лева -
лихва 3.63лева, /обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск/;
Общо
дължимата сума възлизала на 1271.91
лв., от които главница 1217.81 лв., лихви-54.10 лв.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди „А.” АД -Хасково,
ЕИК/БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, бул. "С.", №*** да й заплати сумата от 1271.91 лева., включваща горе
посочените суми, както и
законовата лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира
съдебно-деловодни разноски и разноски за адвокат.
В сроковете по чл.131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, в който не оспорват твърдението, че трудовото
възнаграждение за някои месеци в исковия
период не е изплатено в пълен размер. Оспорват
размера на претендираната сума, като твърдят,
че на ищеца се дължат следните възнаграждения: за м. ноември 2012г. задължението за неизплатено трудово
възнаграждение било в размер на
20.91лв., което било
разликата между начисленото
за месеца трудово възнаграждение – 220.91 лева и получената от нея сума в размер на 200
лева.; за м. декември 2012г., задължението за неизплатено трудово
възнаграждение било в размер на 243.01лв.; за м. януари 2013г., задължението за неизплатено трудово
възнаграждение било в размер на
243.01лв.; за м. февруари 2013г., задължението за
неизплатено трудово възнаграждение било в размер
на 243.01лв.; за м. март 2013г., задължението за неизплатено трудово възнаграждение било
в размер на 150.86лв.
Оспорват претенцията за лихви за забава,
поради липса на покана за плащане на
сумите, определяща началния момент на забавата. Не вземат отношение по иска с
правно основание чл.224 ал.1 КТ.
С протоколно определение от 02.10.2013г.
бе прието изменение размера на предявения
иск. Претендира от „А.” АД -Хасково,
ЕИК/БУЛСТАТ ******* следните суми от неизплатени работни заплати: за м. Ноември 2012г. - 20.91 лв.; за
м. Декември 2012 г. - 243.01 лв.; за м. Януари 2013г. - 243.01лв.; за
м. Февруари 201Зг. - 243.01 лв.; за
м. Март 2013г. -150.86 лв.; Обезщетение за 7 дни, неизползван платен годишен
отпуск по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 103.33 лева, както и Лихви за периода: от 30.11.2012г. до
11.07.2013г. върху главница от
20.91 лева - лихва 1.30 лева, /РЗ-Ноември
2012г./; От 30.12.2012г. до 11.07.2013г.,
върху главница от 243.01 лева - лихва
13.13 лева, /РЗ-Декември 2012г./; От 30.01.2013г. до 11.07.2013г., върху главница от 243.01 лева - лихва 11.03лева,/РЗ-Януари2013г./;
От 28.02.2013г. до 11.07.2013г., върху главница от 243.01лева - лихва 9.07 лева, /РЗ-Февруари 201Зг./; От 08.03.2013г.
до 11.07.2013г., върху главница от 150.86лева - лихва 5.29лева, /РЗ-Март 2013г./; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 103.33 лева. Общо дължимата сума
възлизала на 1043.95 лв., от които главница - 1004.13лв. и мораторни лихви-39.82 лв.
Молят съдът да постанови решение, с което да осъди „А.” АД -Хасково, ЕИК/БУЛСТАТ ******* със седалище
и адрес на управление: гр. Хасково, бул. "С.", №***, да заплати на ищеца С.Т.А., с ЕГН
********** сумата от 1043.95 лева, включваща
главница 1004.13 лв., / трудово възнаграждение и обезщетение по
чл.224 ал.1 КТ/ и лихви за забава - 39.82лв., както и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите. Претендират съдебно-деловодни
разноски и разноски за адвокат.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата поддържа иска,
така, както е предявен с коригираната молба.
Оспорва възражението на ответника за недължимост на лихви, поради неотправена
до тях покана за плащане, като неоснователно.
Позовава се на разпоредбата на чл.128 от КТ, съгласно която
работодателят следвало да начисли и плати
трудово възнаграждение на работника за договорения вид работа. Сочи нормата на 270 ал.2 и чл.245 ал.1 от КТ, съгл. които трудовото
възнаграждение се изплащало авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго, като се гарантирало изплащането на минималната
работна заплата. Претендират лихви по главниците и деловодни разноски.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
От приобщените по делото копие от Трудов договор №218 от 02.11.2012г., Заповед №45/08.03.2013г. и копие от трудова
книжка е видно: че между страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало на основание чл.67 ал.1 т.1 вр. с чл.70 т.1 от КТ с
изпитателен срок от 6 месеца в полза на
работоданеля, считано от 03.11.2012г. до 04.05.2013г. с основно трудово
възнаграждение от 310лв.; че трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.325 т.1 КТ, считано от 08.03.2013г.; че на основание чл.224 ал.1 от КТ се дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, без да е посочен броят на
дните и размерът на обезщетението. Към
делото е приложена и извадка от Търговски регистър при
Агенция по вписванията, удостоверяваща актуалното състояние на ответника.
Ответникът представя с отговора 1 бр. справка
за частично плащане за м. ноември 2012г., на С.Т.А., от която става ясно, че тя е получила
200лв. от дължимото й се трудово възнаграждение за месеца, което не се отрича
от ищцата.
Заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза сочи, че размерът на обезщетението на ищцата за неизползван
платен годишен отпуск за срок от 7 работни дни е 103.33лв., а размерът на
дължимата лихва върху главниците, посочени в коригираната искова молба за
посочените по-горе периоди е в размер на 39.68лв.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Предявенини
са обективно съединени искове с правно
основание чл.128 т.2, чл. 224, ал. 1 от
КТ. и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
По делото не се спори, че
между страните са съществували трудовоправни отношения, които са прекратени със
Заповед №45/08.03.2013г., с
която на основание чл.325 т.1 КТ е прекратен трудовият договор между страните,
считано от 08.03.2013г., по взаимно съгласие.
Ответната страна призна частично
претенцията на ищцата, като заявява, че й дължи
за м.
ноември 2012г. трудово възнаграждение в размер на
20.91 лв., което
било разликата между
начисленото за месеца
трудово възнаграждение –
220.91 лева и получената от нея сума в размер на 200 лева.; за м. декември 2012г. -
трудово възнаграждение в размер на 243.01 лв., което представлявало начисленото за месеца трудово
възнаграждение; за м. януари 2013г. - трудово възнаграждение в размер
на 243.01 лв., което представлявало начисленото за месеца трудово
възнаграждение; за м. февруари 2013г. - трудово
възнаграждение в размер на 243.01 лв., което представлявало начисленото за месеца трудово
възнаграждение; за м. март 2013г. - трудово възнаграждение в размер на 150.86 лв., което представлявало начисленото за месеца трудово
възнаграждение.
Видно от гореизложеното ищцовата страна измени претенцията
си относно дължимото трудово възнаграждение съобразно заявеното от ответника в
отговора на исковата молба. С оглед
на което искът за присъждане на дължимо трудово възнаграждение за м. ноември 2012г. - в размер
на 20.91 лв.; за м. декември 2012г. - в размер на 243.01 лв.; за м. януари 2013г. -
в размер на 243.01 лв.; за м. февруари 2013г. - в размер на 243.01лв.; за м. март 2013г. - в размер на 150.86лв. или в общ размер от 900.80лв., съдът намира за
доказан и основателен, поради което следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер, ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Остава спорен въпросът за правото на
ищцата за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск
– чл.224 ал.1 КТ, съгласно чиято
разпоредба при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж. ССЕ след проверка на приложените в трудовото досие документи – молби за
ползване на годишен платен отпуск и заповеди за тяхното разрешаване,
установи, че това обезщетение не е изплатено и се дължи за полагащи се 7 работни дни и неговият размер е
103.33лева. С оглед на това, съдът намира
искът с правно основание чл.224 ал.1 КТ
за доказан и основателен, поради което следва да бъде уважен в пълния му
претендиран размер от 103.33лева, ведно
със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.
Ответната страна оспорва претенцията за лихва за забава, т.к.
липсвала покана за плащане на сумите, определящи началния момент на забавата.
Съдът намира за основателни аргументите на ищцовата страна относно дължимостта на лихвите за забава върху всяко неизплатено
трудово възнаграждение, доколкото чл.270 ал.2 от
КТ разпорежда трудовото възнаграждение да се изплаща авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, а чл.245 ал.1 от КТ, че работодателят следва да гарантира
изплащането на трудово възнаграждение поне в размера на минималната работна заплата. Следователно не е
необходима покана за изплащане на дължими трудови възнаграждения, доколкото
законът е определил момента на плащане, след който работодателят изпада в
забава и дължи обезщетение. В този смисъл възражението на ответната срана е
неоснователно.
С оглед на
гореизложеното и поради уважаване на иска по чл.128 т.2 от КТ претендираната
мораторна лихва следва да се уважи съгласно
заключението на ССЕ, а именно за периода: от 30.11.2012г.
до 11.07.2013г., върху главница-20.91 лева - лихва 1.30 лева, /РЗ-Ноември 2012г./; От 31.12.2012г. до 11.07.2013г.,
върху главница - 243.01 лева - лихва 13.06лева,/РЗ-Декември 2012г./; От 31.01.2013г. до 11.07.2013г.,
върху главница-243.01 лева - лихва 10.96лева, /РЗ-Януари2013г./; От 28.02.2013г. до 11.07.2013г., върху главница-243.01лева - лихва 9.07лева,
/РЗ-Февруари 201Зг./; От 08.03.2013г.
до 11.07.2013г., върху
главница-150.86лева - лихва 5.29 лева, /РЗ-Март 2013г./,
в общ размер на 39.68лв., като доказана и основателна, а се отхвърли в останалата й част до
пълния предявен размер от 39.82лв., като недоказана.
С оглед
изхода на делото, съдът следва да
осъди ответната страна да заплати по сметка на РС – Ивайловград, държавна такса
върху уважените исковете с правно основание чл.128 т.2, чл.224 ал.1 от КТ и
чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на 50лева за всеки от тях, или в общ размер от
150лв., както и направените
разноски за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 50 лева, а на ищцовата страна сумата от 250лв. - адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „А.” АД-Хасково, ЕИК/БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково,
бул."С.", №***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Т.А., с
ЕГН ********** сумата в размер на 900.80лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. ноември 2012г. - в размер на
20.91 лв., за м. декември 2012г. - в размер
на 243.01 лв., за м. януари
2013г. - в размер на 243.01 лв., за м. февруари 2013г. - в размер
на 243.01лв., за м. март 2013г. - в размер на
150.86 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА „А.” АД-Хасково, ЕИК/БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково,
бул."С." , №***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Т.А., с
ЕГН ********** сумата в размер на 103.33лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА „А.”
АД-Хасково, ЕИК/БУЛСТАТ *******, със седалище
и адрес на управление: гр.Хасково, бул."С.", №***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.А., с ЕГН ********** сумата
в размер на 39.68лв., представляващи лихви за забава върху дължимите трудови възнаграждения за месеците ноември
2012г., декември 2012г., януари 2013г., февруари 201Зг. и март 2013г., като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен
размер от 39.82лв., като недоказан .
ОСЪЖДА „А.” АД-Хасково, ЕИК/БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково,
бул."С.”, №***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС – Ивайловград държавна такса върху уважените исковете в размер на 150лв., както и направените разноски
за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 50лева.
ОСЪЖДА „А.” АД-Хасково, ЕИК/БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково,
бул."С.”, №***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.А., с ЕГН ********** направените от нея
разноски по делото в размер от 250лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двудседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: