Определение по дело №891/2019 на Окръжен съд - Хасково

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

№ 1094                    17.12.2019 година            гр. Хасково

 

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен   състав

на  …….седемнадесети декември...……  две хиляди и деветнадесета година                                           

в закрито  заседание   в следния   състав :

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ :    АННА ПЕТКОВА

                                                                                       ЙОНКО ГЕОРГИЕВ  

С участието на секретаря…………………………………………………….

И прокурора …………………………………………………………..………

като разгледа докладваното  от съдия Петкова……………………………..

Въззивно гражданско дело № …….….. 891……. по описа за 2019 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 262 ал. 2 във връзка с чл. 463 ал. 1 вр. чл. 278 ал. 4 ГПК. Образувано е по частна жалба от Т.Й.Г. ***, подадена чрез упълномощен адвокат М* Д*от АК-Варна. Атакува се разпореждане на ЧСИ Николета Кавакова от 24.10.2019 година за  връщане на жалба вх. № 33364/02.10.2019 година срещу постановление от 16.08.2019 година за разпределение по изп.дело № 20169290401422.

Частният жалбоподател твърди незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че за подаване на жалба вх. № 33364/02.10.2019 година е заплатил дължимите по ГПК държавни такси. Признава, че изисканите му от ЧСИ разноски по ТТРЗЧСИ не са заплатени съгласно дадените указания, но счита, че това не е основание за връщане на жалбата. Излага и доводи по същество – намира атакуваното от него с върнатата жалба разпределение за нищожно, недопустимо и неправилно. С тези и останалите доводи, изложени в частната жалба, моли ХОС да отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на ЧСИ с указание за прилагане на закона.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

       Производството по изп.дело № 20169290401422 по описа на ЧСИ Николета Кавакова  е образувано срещу длъжника Т.Й.Г. ***, за събиране на вземането на взискателя „Агрофин“ ЕООД – Сливен по изпълнителен лист, издаден по в.т.д. № 318/2016 година на Апелативен съд – Пловдив. В хода на изпълнителното производство са присъединени взискателите „Първа инвестиционна банка“ АД и НАП.

На 16.08.2019 година ЧСИ Кавакова е издала постановление за разпределение на постъпили от принудителното изпълнение суми между взискателите НАП и „Агрофин“ ЕООД. Недоволен от така извършеното разпределение е останал длъжникът Т.Й.Г., който е подал два еднообразни екземпляра от жалбата си едновременно в канцеларията на ЧСИ (вх. № 33364/02.10.2019 година) и в канцеларията на ХОС (вх. № 9189/02.10.2019 година). Предвид идентичното им съдържание и отправените искания, несъмнено се касае за една жалба, а не две отделни такива и съдът приема, че тя е с номер № 33364/02.10.2019 година. Видно от съдържанието на самата жалба и от материалите на приложеното копие на изпълнителното дело, към жалбата са били приложени само копия за връчване на насрещните страни.

ЧСИ е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя-длъжник: в едноседмичен срок от съобщение да внесе дължимите такси - държавна такса по сметката на ХОС в размер на 25 лева и такси по сметка на ЧСИ в общ размер 96 лева (по т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване преписи на жалбата на взискателите и по т. 8 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на копие на изпълнителното дело и предоставянето му на съда). Едновременно с това, задължил е жалбоподателя-длъжник да представи доказателства за извършеното плащане, както и да представи пълномощно, издадено в полза на адв. М* Д* за подаване на жалбата.

 Видно от приложеното съобщение изх. № 45386/07.10.2019 година и съобщение на ел.поща 12468/14.10.2019 година, оставянето на жалбата без движение и указанията на ЧСИ са сведени до знанието на длъжника по избрания от него начин – на електронната поща на адв. М* Д*, на 14.10.2019 година. ДТ е била внесена. Няма спор по делото, че в предоставения срок, а и въобще, жалбоподателят не е изпълнил указанията на съдебния изпълнител за внасяне на такса в размер на 96 лева по ТТРЗЧСИ и не е представил адвокатското пълномощно. Поради това, с атакуваното разпореждане, обективирано в  съобщение изх. № 48751/24.10.2019 година, ЧСИ е постановил връщане на жалбата против разпределението, като нередовна.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Частната жалба от длъжника в изпълнителното производство против връщане на негова жалба срещу действията на ЧСИ е допустима. Тя е подадена срещу обжалваем акт, от лице, което разполага с право на такава жалба и е депозирана в установения в закона срок. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 463 ал. 1 ГПК, в настоящия казус са приложими правилата по чл. 278 ал. 4 вр. чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК. Следователно, жалба срещу разпределение, извършено от съдебния изпълнител, се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. В случая е безспорно, че жалбоподателят не е внесъл изисканата от него такса в размер на 96 лева към ЧСИ, като основният спор е за това – явява ли се невнасянето на дължимите към ЧСИ такси основание за оставяне на жалби по чл. 463 ал. 1 ГПК без движение, а впоследствие – и основание за връщане на жалбата. Съдът в настоящия си състав дава положителен отговор на този въпрос.

               Безспорно, след като страна в изпълнителното производство е подала жалба срещу разпределение по чл. 463 ал. 1 ГПК, за съдебния изпълнител възниква задължение да извърши размяна на книжата по чл.  263 ал. 1 и 2 ГПК във връзка с чл. 278 ал. 4 ГПК, а освен това да представи в съда, ведно с жалбата, пълното копие на изпълнителното дело. В т. 8 „заб.“ от ТТРЗЧСИ и отчасти в т. 5 от същата Тарифа са установени специфични такси, които са предвидени, за да бъдат покрити разноските на съдебния изпълнител за дължимата от него, в случай на подадена жалба по чл. 435 ГПК, респ. чл. 463 ал. 1 ГПК, по закон процедура по размяна на книжата и за изготвяне на копие от изпълнителното дело.  ТТРЗЧСИ е действащо право, което е задължително за всички правни субекти и държавни органи в Република България. Неприлагането на разпоредбите на Тарифата може да стане само при отмяна на същите по установения в закона ред. Но докато тези правила не са отменени, те се явяват задължителни за всички правоприлагащи органи.

              Подавайки жалба срещу действие на съдебния изпълнител, респективно срещу разпределението, длъжникът действа в защита на своите права. При това положение, няма основание таксите/разноските, дължими за администриране на жалбата му и придвижване делото в съда, да бъдат изисквани от насрещната страна, в случая взискателя. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на таксите по изпълнението, които по чл. 78 от ЗЧСИ  се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника. Предмет на настоящата жалба е разпореждане за връщане на жалба по чл. 463 ал. 1 ГПК поради незаплащане на именно такива разноски. Следователно, внасянето не само на държавните такси по сметка на съдебната власт, но и тези, дължими по ТТРЗЧСИ, са условие за редовност на жалба по чл. 463 ал. 1 ГПК. Правилно ЧСИ е оставил жалба вх. № 33364/02.10.2019 година без движение и след като жалбоподателят-длъжник не е привел депозираната от него жалба в съответствие с изискванията за редовност, обуславящи процесуалната допустимост на същата, правилно съдебният изпълнител е върнал същата.

              Правилно е изчислен от ЧСИ размерът на таксите, изискани от длъжника във връзка с подадената от него жалба срещу разпределението. Както вече бе посочено по-горе, съдебният изпълнител дължи да администрира жалбата, като изпрати копия от нея на останалите страни по изпълнителното производство. Съгласно т. 5 от Тарифата, за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител на книжа, в т.ч. препис от жалба, се събира такса в размер на 20 лева ( с ДДС – 24 лева). Доколкото страните, на които следва да бъде изпратен препис от жалбата са три – взискател и двама присъденинени взискатели, основателно ЧСИ е изискал от жалбоподателя да внесе разноски в размер на 72 лева (3 х 24 лева). Прецизно е определена и таксата по т. 8 „заб.“ от ТТРЗЧСИ – за изготвяне препис на изпълнителното дело се дължи 20 лева, но с ДДС, което е дължимо, сумата нараства на 24 лева, колкото и са възложени на длъжника.

            По тези съображения съдът намира подадената частна жалба за неоснователна, а действията на ЧСИ Николета Кавакова по връщане на жалба вх. №  33364/02.10.2019 година за правилни и законосъобразни. Поради това жалбата следва да бъде оставена без уважение.

              Мотивиран така, съдът

 

О п р е д е л и:

 

             ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на ЧСИ Николета Кавакова от 24.10.2019 година за  връщане на жалба вх. № 33364/02.10.2019 година на Т.Й.Г., подадена по изп. дело № 20169290401422.

                    Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд  - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                            ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

                                                                          2.