Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260137 11.08.2023 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на първи юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Огняна Димитрова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15314 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „Скорпиопласт“ ЕООД, ЕИК *********, против „КГ Студио“ ЕООД,
ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, за осъждането на ответното дружество да заплати
сумата на обща стойност от 4 970.64
лева – главница, представляваща
продажна цена на доставени стоки, както следва: 1. ППЕ плик 15х20, 115 000
бр., с единична цена 0.0142 лв., на обща стойност 1633 лева; 2. ППЕ плик 20х30,
20 000 бр., с единична цена 0.0250 лв., на обща стойност 500 лева; 3. ППЕ
плик 10х15, 40 000 бр., с единична цена 0.0110 лв., на обща стойност 440
лева; 4. ППЕ плик 10х15, 26 000 бр., с единична цена 0.0077 лв., на обща
стойност 220.20 лева; 5. ППЕ плик 5х25, 100 000 бр., с единична цена
0.0080 лв., на обща стойност 800 лева; 6. ППЕ плик 22х33, 8 000 бр., с
единична цена 0.0305 лв., на обща стойност 244 лева; 7. ППЕ плик 22х30+4,
10 000 бр., с единична цена 0.0325 лв., на обща стойност 325 лева, за
което вземане е издадена от ищеца проформа фактура № ****от 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда - 07.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди,
че по занятие изработва полиетиленови изделия, вкл. и пликове с различни
размери. Твърди, че между страните са осъществили множество сделки, свързани с
предмета им на дейност.
Сделката –
предмет на настоящото производство, е по неформален договор за покупко –
продажба на стоки, като продавач е ищеца „Скорпиопласт“ ЕООД, а купувач е
ответникът „КГ Студио“ ЕООД, сключен на 18.10.2019 г., когато представител на
ответното дружество – М.П.уточнил параметрите на поръчката относно техните
количества и размери на пликове, които ищецът следвало да изработи и продаде на
ответника. В тази връзка твърди, че на 31.10.2019 г., представител на ответника
– М.П.е получил стоката, от склада на ищеца, като е подписал стокова разписка.
Била издадена проформа фактура № ****г. на обща стойност в размер на 4 970.64 лева, издадена от ищеца
за закупени от ответника стоки, както следва: 1. ППЕ плик 15х20, 115 000
бр., с единична цена 0.0142 лв., на обща стойност 1633 лева; 2. ППЕ плик 20х30,
20 000 бр., с единична цена 0.0250 лв., на обща стойност 500 лева; 3. ППЕ
плик 10х15, 40 000 бр., с единична цена 0.0110 лв., на обща стойност 440
лева; 4. ППЕ плик 10х15, 26 000 бр., с единична цена 0.0077 лв., на обща
стойност 220.20 лева; 5. ППЕ плик 5х25, 100 000 бр., с единична цена
0.0080 лв., на обща стойност 800 лева; 6. ППЕ плик 22х33, 8 000 бр., с
единична цена 0.0305 лв., на обща стойност 244 лева; 7. ППЕ плик 22х30+4,
10 000 бр., с единична цена 0.0325 лв., на обща стойност 325 лева, която
не била платена. Твърди още, че цената за всеки отделен размер на плик е била
уточнена предварително с управителя на ответното дружество – Г.М.Б..
Сочи, че
дължимото плащане било уговорено да се извърши 20 дни след получаване на стоката,
последната получена от ответника на 31.10.2019 г. от М.П., който разписал
Проформа фактурата и стоковата разписка.
Въпреки
неколкратните уведомления за непогасени задължения, отправени към ответника, от
последния не последвал отговор.
Поради липсата
на погасяване, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
260118/18.08.2020 г. по ч.гр.д. № 9665/2020 г. на ПРС, IІІ гр.с., срещу която в
срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на заявлението в съда – 07.08.2020 г. до окончателното погасяване.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията по
основание и размер. Навежда следните възражения: проформа фактурата не е
подписана от управителя на ответното дружество; не представлява счетоводен
документ по смисъла на ЗСч., поради което и не било налице валидно облигационно
правоотношение за продажба с ищеца. Освен това оспорва получаването на
процесните стоки – стоковата разписка не носила подписа на управителя на
ответното дружество, в нея не било посочено кое е лицето, приело стоката, в
какво качество я е приело, не били представени доказателства относно
представителната власт на лицето, подписало разписката, било добавено ръкописно
в същата, че се отнася към процесната проформа фактура, била съставена в ел.
вариант. Отделно излага съображения, че стоковата разписка е издадена на
31.10.2019 г., т.е. на датата на издаване на проформа-фактурата, като в
счетоводната теория и практика се приема, че проформа – фактурата представлява
предложение за сключване на търговска сделка и основание за извършване на
авансово плащане. Затова счита, че ищецът е следвало да издаде съответна
данъчна фактура за извършената продажба в законовоустановения срок, по която
ответникът да заплати предадената стока. Неиздаването на фактура за извършена
продажба подкрепяло твърдението му, че не е получил стоката.
По така изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
По делото като
писмено доказателство е приета процесната проформа фактура № ****г. /л.6/ на
обща стойност в размер на 4 970.64
лева с вкл. ДДС, издадена от „Скорпиопласт“ ЕООД, като доставчик за
получени от „КГ Студио“ ЕООД като получател, стоки, за обект: цех –
Производство, както следва: 1. ППЕ плик
15х20, 115 000 бр., с единична цена 0.0142 лв., на обща стойност 1633
лева; 2. ППЕ плик 20х30, 20 000 бр., с единична цена 0.0250 лв., на обща
стойност 500 лева; 3. ППЕ плик 10х15, 40 000 бр., с единична цена 0.0110
лв., на обща стойност 440 лева; 4. ППЕ плик 10х15, 26 000 бр., с единична
цена 0.0077 лв., на обща стойност 220.20 лева; 5. ППЕ плик 5х25, 100 000
бр., с единична цена 0.0080 лв., на обща стойност 800 лева; 6. ППЕ плик 22х33,
8 000 бр., с единична цена 0.0305 лв., на обща стойност 244 лева; 7. ППЕ плик
22х30+4, 10 000 бр., с единична цена 0.0325 лв., на обща стойност 325 лева.
Проформа фактурата е двустранно подписана. В същата е уговорено: 20 дни
отложено плащане.
По делото като
писмено доказателство е приета Стокова разписка за продажба на стоки № ***г.
/л.7/, в която е отразено „с проформа ф-ра ***г., с посочен като доставчик
„Скорпиопласт“ ЕООД, за получени от „КГ Студио“ ЕООД, с МОЛ Г.Б., като
получател, за обект: цех – Производство, стоки на обща стойност 4970.64
лева, както следва: 1. ППЕ плик 15х20, 115 000 бр., с
единична цена 0.0170 лв., на обща стойност 1959.60 лева; 2. ППЕ плик 20х30,
20 000 бр., с единична цена 0.0300 лв., на обща стойност 600 лева; 3. ППЕ
плик 10х15, 40 000 бр., с единична цена 0.0132 лв., на обща стойност 5280
лева; 4. ППЕ плик 10х15, 26 000 бр., с единична цена 0.0092 лв., на обща
стойност 240.24 лева; 5. ППЕ плик 5х25, 100 000 бр., с единична цена 0.0096
лв., на обща стойност 960 лева; 6. ППЕ плик 22х33, 8 000 бр., с единична
цена 0.0366 лв., на обща стойност 292.80 лева; 7. ППЕ плик 22х30+4, 10 000
бр., с единична цена 0.0390 лв., на обща стойност 390 лева. Посочено е, че
рекламация се приема до 30 дни след получаване на поръчката. Стоковата разписка
е двустранно подписана.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите: М.М.К.и Л.А.Е./по искане на ищеца/.
Свидетелката М.К.твърди, че работи от 2004 г. при ищеца
„Скорпиопласт“ ЕООД, /първоначално започнала да работи при същия работодател ЕТ
„С.Е.“/, на длъжност „Връзка с клиенти“, като приема заявките, организира ги,
включва ги в производството, след като са готови - ги издава със съответните
документи на клиента. Сочи, че „Скорпиопласт“ се занимава с всичко, свързано с
опаковките – чанти, пликове, чували. Производството, складовата база, всичко е
на едно място в А.. Свидетелката твърди още, че „Скорпиопласт“ има отношения с
„КГ Студио“, които имали още една немска фирма, с които от 2018 г. работят
заедно. Сочи, че г-жа Е./управител на ищеца/ и г-жа Б./управител на ответника и
на немската фирма/ уточнявали заявките и цените. Заявките се уточнявали на
свидетелката от М.П., със съответни точни количества, пакети, бройки, като той носел
консумативи, за да слагат отгоре етикети, баркодове и различни картички, които
слагали в опаковките. Е.и Б.уточнявали помежду си прогнозни количества
предварително за определените заявки, като Б.ги давала на Е., а последната
съответно връщала цени. Свидетелката твърди, че самите заявки са й изпращани на
вайбър, на листчета са й носени във фирмата, давали й се вече с точни
количества, как да бъдат опаковани, дали са 100 бр., 500 бр., 200 бр. и слагали
техни продукти отгоре /баркодове, етикети и вътре слагали различни картички/. Свидетелката
твърди, че само с М.П.е комуникирала. Основно работили с немската фирма, след
това казали, че ще има една поръчка на българската фирма „КГ Студио“ и лично М.П.й
донесъл новата заявка с количества, как да бъдат опаковани и съответно етикети
и баркодове, които отгоре лепели. Това била една-единствена поръчка, последната на
„Скорпиопласт“ ЕООД. Твърди още, че документи при получаване на поръчката се
издавали. Когато е готова поръчката, свидетелката издава стокова разписка,
проформа фактури и фактури. Обикновено на големи поръчки, издавали проформа
фактура и вече, когато се плати, пускала фактура. В конкретния случай, ответното
дружество- бързало - М.П.постоянно я питал кога ще е готова поръчката, защото
имали транспорт за износ. Затова направили компромис за тях. Издали стоката със
стокова разписка и пуснали проформа фактура към тази стокова разписка. Свидетелката
потвърждава, че приложената по делото проформа
фактура и стоковата разписка, ги е издала тя, както и, че същите са подписани
от М.П.– за получил. Твърди още, че прогнозните количества на тази поръчка се
уточнили между Е.и Б.някъде юли месец, като най-напред пуснали на немската
фирма, а след това- остатъка пуснали на българската фирма, така пожелали те. Твърди
още, че е мислила, че всичко ще бъде точно, тъй като винаги М.П.й е поръчвал,
винаги е взимал поръчките и винаги са получавали плащане по фактурите, които са
издавали до този момент. За тази конкретна поръчка, сочи, че на 18 октомври я
записала в производствената тетрадка. Когато се приемала дадена поръчка, се
записвало всичко в тетрадката, когато имат прогнозни количества започвали да
подготвят материалите и когато се уточни какво точно желае клиентът, започват
да работим. За този конкретен случай, свидетелката твърди, че „КГ Студио“ са си
получили стоката на 31 октомври, защото ноември поискали декларация за
съответствие за качество на пликовете, която декларация за съответствие била
конкретно за тази последна поръчка на „Скорпиопласт“ ЕООД, през 2019 г. Свидетелката
обяснява още, че когато има прогнозни количества и смяна на баркодове, са ги
пращали на и-мейла и Е.им е казвала, че ще дойдат нови баркодове, да чакат, и М.П.им
ги е носил на место или по куриер им ги е пращал. По-принцип, свидетелката
обяснява, че когато имат голяма поръчка и стоката е готова, издава проформа
фактура, за си я плати клиента и след това да дойде да си вземе стоката, след
като плати - издава фактурата. Но в случая, ответникът бързал, защото си били
организирали транспорта. Госпожа Е.направила компромис специално за тази
поръчка тогава, за да пусне Проформа фактура, направила компромис и направили
отложено плащане, защото не било платено предварително.
Свидетелката Л.А.Е.- съпруга на собственика на фирмата
„Скорпиопласт“ ЕООД - С.Е. и работи на трудов договор като управител в
„Скорпиопласт“ ЕООД - сочи, че „Скорпиопласт“ ЕООД има производствена база в А.,
в която производствена база дружеството осъществява производствена дейност и се
занимава с производство на полиетилен и полипропиленови опаковки и търговия с
тях. Твърди, че от 2018 г. „Скорпиопласт“ ЕООД работи с двете фирми на „КГ
Студио“ и тяхна немска фирма, като първоначално даване на поръчки за изработка
на пликове и съответно получаване от тяхна страна. В началото отношенията били
с ЕТ „С.Е.“ до 2018 г., а от 2018 г. работят с двете фирми. Първо с ЕТ „С.Е.“,
след което се прехвърляла собствеността на „Скорпиопласт“, пак работели с „КГ Студио“
и немската фирма. За процесната, сочи, че това е единствената и последна сделка
с „КГ Студио“. Относно процесната поръчка твърди, че с г-жа Б.уточнили детайлите
по техническите поръчки, като цени, начин на задвижване, кой ще ги взима, техен
представител, прогнозни количества. След това техен представител идвал на
място, уточнявал съответните количества, начин на пакетиране - имали изискване
да се поставят техни етикети и баркодове, но тези неща се уточнявали на място
от М.П.и техен служител във фирмата, който се занимава с производството за
уточняване на поръчката. След като били уточнили поръчката и цените,
кореспонденцията била по имейл и телефон. Всички оферти се давали от имейли, връщали
се обратно имейли с поръчки, прогнозни, за да подготвят материалите. След това
техният представител, който бил М.П., идвал на място и се уточнявали конкретни
точни параметри на поръчката. Свидетелката твърди, че по отношение на поръчките
комуникирали само с М.П., който им бил представен от Б., че той е техен
представител на фирмата в България и им движи нещата. Свидетелката заявява, че
на процесната проформа-фактура и стокова разписка, за ответника се е подписал М.П.,
който взел стоките от техния склад. Твърди, че за тази стока имали обратна
връзка, тъй като след като били взети пликовете /в края на октомври/, в началото
ноември ответникът поискал декларация за съответствие за пликовете по тази
поръчка и по имейлите, тя им била върнала декларация за съответствие за тази
конкретна поръчка. Сочи, че фактура не е издадена, защото практиката във
фирмата е, когато се даде поръчка и се започне да се работи, те да издават
проформа фактура, която да бъде платена. След като е платена, клиентът отивал,
взимал си стоката и на място му се издавала окончателно фактура. В случая,
имало отложено плащане, като причината за това била, че М.П.няколкократно се
бил обаждал на К., че ще изнасят пликовете, имали подготвен транспорт и ако е
възможно да ги вземат, без да бъде платена проформа фактурата с уверение, че ще
придвижи плащането, за да не си изпуснат срокове, поради което ищецът направили
компромис и ги издали. Твърди също, че в документите не били посочени данните
на М.П.за получаване на стоката, защото системата, софтуера, с който разполагат,
данните на клиента били вкарани като фирма и МОЛ, като служителите нямали право
да редактират клиента в софтуера и съответно всеки път можело да идва различен
получател. Подписът бил за „получил“. На лицето, което идвало да получи, не му проверявали
личната карта, след като първоначално им бил представен от госпожа Б., че той
ще получава поръчката и всички поръчки от началото на 2018 г. е получавал и
плащал, поради което и не са се съмнявали, че е представител на фирмата. Свидетелката
заявява, че доколкото си спомня, Б.била в офиса и казала, че М.П.ще се занимава
с поръчките, но физически лицето М.П.и Б.заедно, не ги е виждала. Сочи, че в случая, първо била пусната проформа
фактура, която трябвало да се плати. Не са издали фактура, защото чакали
плащане по проформа фактурата.
От заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че проформа
фактура № ****от 31.10.2019 г. не е осчетоводена в счетоводството на дружество
– ищец, нито в счетоводството на дружеството – ответник. Вещото лице установява
още, че в счетоводството на ищеца „Скорпиопласт“ ЕООД няма издадена и
осчетоводена фактура от него за продажбата на стоката, описана в процесната
стокова разписка от 31.10.2019 г. Вещото лице установява още, че след Справка
от НАП за актуално състояние на всички трудови договори на дружеството, в
счетоводството на ответника „КГ Студио“ ЕООД, през м.октомври 2019 г. няма
наети работници и служители по трудови или граждански договори, което се отнася
и за лицето М.И.П.. В открито съдебно заседание, вещото лице поддържа
заключението си, като уточнява, че трудов договор с лицето М.И.П. бил сключен
на 08.06.2022 г. с „КГ Студио“ ЕООД.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 9556/2020 г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с., в полза на
ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 260118/18.08.2020
г. за исковата сума. В срока по чл. 414 ГПК ответното дружество е възразило
срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е
подадена настоящата искова молба.
Ето защо, съдът приема, че установителния иск по реда на
чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е
предявен в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в
заповедно производство, имащо за предмет същото вземане.
Относно неговата основателност, съдът приема следното:
За успешното
провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи следните правопораждащи
факти, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договора за
покупко-продажба на стоки, по който е престирал - предал е на ответника вещите
в посоченото количество, съобразно проформа фактурата, които са приети, като е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
която не е погасена, въпреки настъпване на падежа, т.е. да докаже по основание
и размер претенцията си. С оглед възражението по чл. 301 ТЗ, в тежест на ищеца е
да докаже момента на узнаване от ответника за сключените без представителна
власт сделки.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, а при установяване наличието на
главен дълг - да докаже, че е погасил. В тежест на ответника с оглед възражението по чл. 301 ТЗ
е да докаже незабавното противопоставяне на сключения договор за покупко -
продажба.
С оглед твърденията на
ищеца и релевираните от ответника възражения, основните спорни по делото
въпроси са: сключено ли е валидно облигационно правоотношение по договор за
покупко-продажба на стоки, с продавач – ищеца и купувач – ответника и с какви
параметри – какви стоки /по вид/ и в какво количество, с какви ед.цени,
съответно обща цена, както и ищецът предал ли е на ответника стоките по вид и в
посоченото количество, съответно обща цена, съобразно проформа фактурата.
По делото са
приети писмени доказателства – Проформа фактура № ****г. и Стокова разписка от 31.10.2019
г., издадени от ищеца „Скорпиопласт“ ЕООД, от които е видно, че същите
съдържат: вид на стоките, количество, ед.ц./бр. и обща стойност, с посочен
получател – ответното дружество „КГ Студио“ ЕООД, с посочен МОЛ – Г.Б.. Двата
документа са двустранно подписани.
Ищецът твърди,
че за ответното дружество, същите са подписани от негов представител – М.П., с
когото е уточнил, както параметрите на поръчката /количества и размери на
полиетиленови пликове/, така и, че му е предал поръчаните стоки.
Във връзка с
оспорването от ответника, както на сключения договор между страните договор за
покупко-продажба, така и с получаването на стоките от ответното дружество,
респ. от негов представител, са допуснати гласни доказателствени средства, чрез
разпита на свидетелите М.К.и Л.Е..
И двете
свидетелки твърдят, от една страна, че практиката във фирмата на ищеца, била,
когато се даде поръчка и започне да се работи, ищецът да издава проформа
фактура, която да бъде платена, като след като същата бъде платена, клиентът
отивал да си вземе стоката на място и му се издава окончателно фактура. И двете
свидетелки твърдят, че в процесния случай, тъй като ищецът имал трайни
търговски отношения, с други фирми, на които представляваща е Б., бил направен
компромис с политиката на фирмата, като стоката била предадена на ответното
дружество „КГ Студио“ ЕООД, на което управител е Б., без да е платена, с
отложено плащане, поради което била издадена само проформа – фактура. И двете
свидетелки твърдят, че Е.и Б.уточнявали прогнозните количества за заявените
стоки и техните цени, а съответните точни количества, пакети, бройки и т.н.
били уточнявани от ответното дружество, чрез М.П., за който се твърди, че бил
представител на ответното дружество. И
двете свидетелки заявяват, че описаните в проформа-фактурата и стоковата
разписка от 31.10.2019 г. са получени от М.П., в склада на ищеца, находящ се в
гр. А.. Свидетелката Е.твърди, че Б.й била казала, че М.П.ще се занимава с
техните поръчки, като от началото на 2018 г. е получавал и плащал всички техни
поръчки, поради което не е имала съмнение, че същият е представител на
ответното дружество. И двете свидетелки сочат, че макар от 2018 г. да работят с
фирми, на които Б.е представляващ, процесната поръчка е единствената, сключена
с ответното дружество „КГ Студио“ ЕООД.
Съдът прецени показанията съобразно нормата на
чл. 172 ГПК, доколкото и двете свидетелки работят в ищцовото дружество, а освен
това са ясни, конкретни и непротиворечиви. Ето защо, с оглед изложеното от
страна на съда се дава вяра на събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, изпълнението
на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него,
от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако
кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.
Направеното на кредитора изпълнение осъществява дължимия
резултат, освобождава длъжника, погасява задължението му и удовлетворява
интереса на кредитора. Длъжникът се освобождава от задължението също така, ако
престира на лицата, които са овластени да действат от името и за сметка на
кредитора – такова изпълнение се смята направено на самия кредитор.
Съгласно
разпоредбата на чл. 301 ТЗ – когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаване.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите,
безспорно се установява единствено, че стоките, описани в проформа-фактурата
и стоковата разписка от 31.10.2019 г. са предадени на М.П..
В конкретния случай, съдът намира, че макар да са предадени описаните
стоки, според проформа-фактурата и стоковата разписка от 31.10.2019 г., не се
установява, че същите са били предназначени за ответното дружество. Независимо,
че М.П.е приел стоката от склада на ищеца, то действията му по никакъв начин не
обвързват ответното дружество, доколкото не е установено получаването на
стоките от същото.
В подкрепа на този извод е и приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло, от което се установява, че проформа фактура № ****от
31.10.2019 г. не е осчетоводена в счетоводствата на страните по делото, като в
счетоводството на ищеца няма издадена и осчетоводена фактура от него за
продажбата на стоката, описана в
процесната стокова разписка от 31.10.2019 г. От същото заключение се установява
и, че в счетоводството на ответника „КГ Студио“ ЕООД, през м.октомври 2019 г.
няма наети работници и служители по трудови или граждански договори, което се
отнася и за лицето М.И.П..
В конкретния
случай, с оглед възражението на ответника, ищецът не доказа, че ответникът е
узнал за процесната доставка на стока, на която не се е противопоставил. По
делото е прието като писмено доказателство – Уведомление за непогасени
задължения, адресирано от ищеца до ответното дружество, но няма доказателства
кога е изпратено на ответника, съответно дали същото е получено от него, т.е.
дали ответникът е разбрал за извършените действия без представителна власт, на
които евентуално да се противопостави. Макар, и двете разпитани по делото свидетелки
да твърдят, че след предаване на стоките на ответното дружество, от последното
са поискали Декларация за съответствие на стоката по поръчката, не бяха
ангажирани други доказателства в тази насока, от които с категоричност да се
установи, че ответникът „КГ Студио“ ЕООД е разбрал за извършените действия без
представителна власт, именно по процесната стокова разписка, предвид
обстоятелството, че свидетелите твърдят, че с фирми, представлявани от Б.са
били в трайни търговски отношения още от 2008 г.
В заключение, съдът намира, че от съвкупната преценка на
всички доказателства по делото, ищецът не доказа пълно и главно, че е предал на ответното дружество „КГ Студио“ ЕООД, стоките в посоченото
количество, съобразно проформа фактурата и стоковата разписка от 31.10.2019 г.,
поради което и за купувача – ответник не е възникнало насрещно задължение за заплащане
на претендираната цена.
Предвид изложено, искът следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Относно разноските:
Съгласно т. 12
от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се
дължат на ответника.
Ответникът е направил искане, представен e списък по
чл. 80 ГПК /л. 91/ и доказателства за сторени такива в размер на: 150 лева – депозит ССЕ, като се претендира и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева – за настоящото
производство и 420 лева – за заповедното производство.
С оглед направеното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът следва да извърши преценка.
Предвиденият минимален размер на
адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 7
вр. ал. 2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер
на 577.94 лева за исковото производство и 403.97 лева – за заповедното
производство.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатените
адвокатски възнаграждения, тъй като същите са съобразени с минималните размери
на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. с оглед материалния интерес и съответства на процесуалните
усилия за защита интересите на ответника по делото.
На ответника следва да му се
присъдят разноските в общ размер на 1150 лева, от които 730 лева – за
настоящото производство и 420 лева – за заповедното производство.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Скорпиопласт“ ЕООД, ЕИК
*********, против „КГ Студио“ ЕООД, ЕИК *********, иск за осъждането му да
заплати сумата на обща стойност от 4 970.64
лева /четири хиляди деветстотин и седемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ – главница,
представляваща продажна цена на доставени стоки, както следва: 1. ППЕ плик
15х20, 115 000 бр., с единична цена 0.0142 лв., на обща стойност 1633
лева; 2. ППЕ плик 20х30, 20 000 бр., с единична цена 0.0250 лв., на обща
стойност 500 лева; 3. ППЕ плик 10х15, 40 000 бр., с единична цена 0.0110
лв., на обща стойност 440 лева; 4. ППЕ плик 10х15, 26 000 бр., с единична
цена 0.0077 лв., на обща стойност 220.20 лева; 5. ППЕ плик 5х25, 100 000
бр., с единична цена 0.0080 лв., на обща стойност 800 лева; 6. ППЕ плик 22х33,
8 000 бр., с единична цена 0.0305 лв., на обща стойност 244 лева; 7. ППЕ
плик 22х30+4, 10 000 бр., с единична цена 0.0325 лв., на обща стойност 325
лева, за което вземане е издадена от ищеца проформа фактура № ****от 31.10.2019
г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда - 07.08.2020 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260118/18.08.2020
г. по ч.гр.д. № 9665/2020 г. на ПРС, ІІІ гр.с.
ОСЪЖДА „Скорпиопласт“
ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на „КГ Студио“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в общ размер на 1150 лева
/хиляда сто и петдесет лева/ - разноски,
от които сумата от 420 лева – деловодни разноски по ч.гр.д. № 9665/2020 г. по описа на ПРС и сумата от 730 лева –
деловодни разноски по настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ К. ТАБАКОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.