№ 5183
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110102049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 7845/17.01.2022 г., уточнена с молба с вх. №
11676/24.01.2022 г., с молба с вх. № 65388/01.04.2022 г., както и уточнена в първото по
делото открито съдебно заседание от процесуалния представител на молителката по чл. 8, т.
1 от ЗЗДН, подадена от К. С. Д., с която търси защита за себе си срещу О. П. Ч., за когото
твърди да е лице, с което молителката е била във фактически съпружеско съжителство. В
молбата се сочат извършени спрямо молителката актове на домашно насилие посредством
изпращането на електронни съобщения, съответно от дати: 27.12.2021 г., 30.12.2021 г.,
05.01.2022 г., 10.01.2022 г., 11.01.2022 г., 12.01.2022 г., 14.01.2022 г. и 17.01.2022 г.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Не се явява в съдебно
заседание. Посредством упълномощения му по делото процесуален представител оспорва
изцяло молбата и изложените фактически твърдения. Изрично оспорва обстоятелството
посочените от молителката имейл адреси да са използвани от неговия доверител, както и
същият да е съставял, респективно изпращал съответните електронни съобщения на
електронните пощи на молителката.
Със заповед за незабавна защита № 8 от 17.01.2022 г. съдът е наложил мярка за защита
срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН /задължаване да се въздържа от
домашно насилие спрямо молителката и забрана да приближава молителката на разстояние
по-малко от 200 метра/.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗДН. В молбата
се сочи като извършител лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско
съжителство. Поради което съдът приема, че е сезиран от процесуално легитимирана страна,
като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Молба е процесуално допустима.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. Според разпоредбата на чл. 3
1
от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие,
извършено от съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо
съпружеско съжителство; лице, от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се
намира в родство по съребрена линия до четвърта степен, включително; лице, с което се
намира или е било в родство по сватовство до трета степен, включително; настойник,
попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във
фактическо съпружеско съжителство, както и от лице, с което родителят се намира или е
бил във фактическо съпружеско съжителство.
В случая се търси защита за актове на домашно насилие, във формата му
на психическо такова, като се твърди, че на посочените дати – 27.12.2021 г.,
30.12.2021 г., 05.01.2022 г., 10.01.2022 г., 11.01.2022 г., 12.01.2022 г.,
14.01.2022 г. и 17.01.2022 г., ответникът, посредством изпращането на
електронни съобщения, отправил заплахи към молителката по отношение на
живота и здравето й.
В производството по ЗЗДН тежестта на доказване е върху молителя,
който има качеството на пострадал или субституент, като са допустими
всички доказателствени средства по ГПК – документи, свидетелски
показания, експертизи, признания и други. В чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН са
предвидени и нарочни писмени доказателствени средства, а документите по
ал. 2, т. 1 и т. 2 на същата разпоредба могат да послужат за доказването само
на настъпилите вредни последици от насилническия акт, по арг. от чл. 4, ал. 3
от ЗЗДН.
Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е обявена от закона за достатъчно
доказателство, единствено когато по делото няма други събрани
доказателства. Същата е доказателствено средство, чрез което се доказва
конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните
последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който
притежава материална доказателствена сила за удостоверените от
пострадалия изгодни за него факти, за разлика от исковия процес, където
частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила,
ако удостоверяват неизгодни за издателя факти. За да е годно доказателствено
средство, декларацията трябва да индивидуализира акта на насилие по
начина, по който актът е описан в редовната молба за защита. Когато актът на
насилие е извършен в отсъствието на очевидци, декларацията е достатъчна, за
да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН / чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН/, именно предвид нейната материална доказателствена сила. Ако
обаче в обективната действителност има други доказателства за извършеното
насилие /напр. очевидци, писмени доказателствени средства/ и носещата
доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за събирането
им, съдът не може да уважи молбата за защита.
В хода на производството е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, в която е посочено, че ответникът е извършил спрямо молителката акт
на домашно насилие, изразяващ се в следното: „По запитване от прокурора на
дело № 1276/21 от 1РПУ и дело № 16700/21- прокурорски номер, подавам
повторно молба за ограничителна заповед срещу лицето по-горе за системни
заплахи, които започнаха месец март и продължават до днешна дата. Цитирам
имейл, в който ме заплашва, че ще бъда повторно залята с киселина:
„Признавам за всичко. Аз те залях и първия път“, „Ще те пребият, изнасилят,
ще те гаврят, ще те залеят с киселина““. Декларацията не съдържа посочване
на други обстоятелства относно твърдения факт на осъществяване на акт на
домашно насилие. В същата не е посочен точен времеви период на
2
извършване на твърдените насилнически действия спрямо личността на
молителката, както и начин на извършване – липсва посочване на конкретни
дати и на адреси на имейлите, от които са изпращани, съответно не са
конкретизирани и имейл адреси, на които са получени електронните писма
със сочените от молителката съдържание. Изложеното обуславя извод, че
декларацията не съдържа данни за цялата фактическа обстановка, при която
са извършени описаните актове на насилие, поради което и представената
декларацията не е годно доказателствено средство. Горното обуславя извод,
че по отношение на актове на насилие, които не са надлежно
индивидуализирани по време и място на извършване, представената
декларация не може да предизвика ефекта, предвиден с разпоредбата на чл.
13, ал. 3 от ЗЗДН и да послужи за самостоятелно основание за издаване на
заповед за защита. В процесния случай представената декларация не
съставлява достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото от домашно насилие лице, тъй като не може да се ползва от
своята доказателствена стойност относно обстоятелствата, при които
молителката твърди да е пострадала от действията на ответника спрямо нея.
Съдът приема за недоказан твърдения факт на извършване на домашно
насилие, осъществено спрямо молителката, описано в молбата й за защита, и
неговото авторство. Съдът обосновава своя извод въз основа на събраните по
делото доказателства, които намира за недостатъчни да установяване на
настъпването на процесните събития. От страна на молителката, чиято е
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно
доказване необходимостта си от защита, като установи по време, място и
начин на извършване актовете на домашно насилие и тяхното авторство, не е
проведено доказване на посочените обстоятелства. По делото липсват
доказателства, от които да се установява съдържанието на сочената от
молителката кореспондениция – получени имейли и съдържащите се в
същите волеизявления на посочените от молителката адреси на електронна
поща, а именно: *********@************.**, *********@*****.*** и
*********@***.**, на които се твърди да е получила имейл съобщения. По
делото не са представени извлечения на сочените от молителката електронни
писма, така и не е направено искане за установяване на тези
правнорелевантни обстоятелства чрез други доказателствни средства. По
делото не е установено и твърдението цитираните от молителката в
сезиращата и уточняващата молби електронни адреси да са били открити,
респ. да са ползвани от ответника, както и от същите да са изпращани писма с
получател именно молителката. Горното налага съдът да приеме за недоказан
факта на изразено волеизявление в електронна кореспонденция, изходяща от
ответника и получена на електронна поща на регистриран от молителката
имейл адрес. Макар в депозираните пред съда уточнения на сезиращата молба
за защита да се съдържа описание на актове на насилие по време, място и
начин на извършване, то изложеното в същата, както вече беше посочено, не
представлява доказателство, а само твърдение, което на свой ред подлежи на
доказване чрез способите за доказване по ГПК. В тази връзка следва да се
посочи, че приети и приобщени като доказателства по делото са единствено
заключения на извършени две психологични изследвания, във връзка с които
са съставени съответни документи за извършените прегледи, които обаче не
се отнасят до процесните дати, на които се твърди ответникът да е извършил
актове на психическо насилие, които са описани в сезиращата съда молба с
вх. № 7845/17.01.2022 г. и уточняващата молба с вх. № 11676/24.01.2022 г., а
3
касаят отражение в психологичното състояние на молителката след
извършено по отношение на нея нападение с киселина, поради което не
следва да бъдат обсъждани от съда като неотносими към предмета на
настоящото производство.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че дължи указания относно
редовността на сезиращата молба, но не и по отношение на декларацията по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с оглед личната наказателна отговорност за невярно
деклариране.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава
защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или
предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да
доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните,
поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с
тежестта на доказване в производството и да остави молбата без уважение,
като неоснователна, и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските
При този изход ответникът има право на разноски, но предвид липсата на
искане от негова страна за присъждането на такива, то не следва и съдът да се
произнася в тази насока. Молителката следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Софийски районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 7845/17.01.2022 г. на К. С. Д., ЕГН
**********, за издаване на заповед за защита срещу О. П. Ч., ЕГН
**********, като неоснователна и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
СЪДЕБНА ЗАЩИТА по реда на Закона за защита от домашно насилие.
ОСЪЖДА К. С. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, държавна такса в размер на
25,00 /двадесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4