№ 148
гр. Шумен, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20253630200737 по описа за 2025 година
., За да се произнесе взе предвид следното
Обжалвано е наказателно постановление № 27-2400195/ 13.01.2025г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на „Асо Просейф” ЕООД гр. София
било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева
на основание чл.416, ал.5 КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ. Жалбоподателят привежда
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща
процесуален представител. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, по следните съображения:
Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се
установява следното: На 11.09.2024 г. , по повод депозирана жалба, свид.Д. Б. извършил
проверка по спазване на трудовото законодателство в охранителен пункт в БНР Шумен в
област Шумен, община Шумен, гр. Шумен, ул. „Добри Войников" № 7, като проверката
продължила и и на 24.09.2024 г. по документи представени в Дирекция „ИТ" Шумен. В
хода на проверката, било установено, че жалбоподателя „АСО ПРОСЕЙФ" ЕООД, ЕИК
*********, при осъществяване на неговата дейност, в качеството му на работодател, е
нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с това, че е допуснал полагането на 42
часа извънреден труд за календарен месец от 01.07. до 31.07.2024 г. включително от лицето
1
А.А.Т. ЕГН **********, на длъжност „сътрудник охрана" при законно определени и
допустими 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец. За периода от
01. юли до 31. юли 2024г. А.А.Т. ЕГН **********, е отработил общо 226 часа (9 смени с
продължителност от 19:00 ч. до 07:00 ч. (12 часа) и 9 смени с продължителност от 07:00 ч. до
19:00 ч. (12 часа), което е отразено в таблицата за отчитане явяване и неявяването на работа
за м. юли 2024 г. Свид.Б. констатирал, че съгласно чл. 96 от Наредбата за работното време
почивките и отпуските нормата за продължителност на работното време за месец юли е 184
часа, като този факт бил виден и от отчетната форма за явяването и неявяването на работа
за месец юли 2024 г.
Резултатите от проверките били обективирани в Протокол № ПР 2435086833719,
връчен на представляващия дружеството на 20.11.2024г. На същата дата , представляващия
дружеството В.С., бил поканен да се яви на 29.11.2024г. за съставяне на АУАН и тъй като не
се явил на указаната дата в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен , свид.Б. на
29.11.2024г. съставил АУАН № 27-2400195 на „АСО ПРОСЕЙФ" ЕООД в негово отсъствие,
като АУАН е изпратен на адреса на управление на в гр.София по „Български пощи“, като
пратката се е върнала с отбелязване „непотърсена от получателя“. В процесната хипотеза е
приложена разпоредбата на чл.416 ал.3 от КТ, според която, актът за установяване на
административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при
невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка
и ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по
месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта,
подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния
орган по чл. 399, 400 и 401, като от приложените по делото доказателства е видно, че на
23.12.2024г. на интернет страницаета на ИА „ГИТ“ е публикувано съобщение, относно
съставения АУАН № 27-2400195/ 29.11.2024г на „АСО ПРОСЕЙФ" ЕООД, което означава,
че съгласно чл.416 ал.4 от КТ , АУАН би следвало да се счита за редовно връчен на
31.12.2024г. Въз основа на съставения акт, материалите по административно наказателната
преписка , на 13.01.2025г. от Директора на Дирекция „ИТ“ гр. Шумен било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка
чл.414, ал.1 от КТ на „АСО ПРОСЕЙФ" ЕООД София, била наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл.146, ал.3 т.1 от
КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на актосъставителя Д. Б. ,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства. Показанията на
посоченият свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Показанията му се
подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.3 т.1 от КТ, продължителността на
извънредния труд не може да надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1
календарен месец; В процесния случай, жалбоподателя в качеството на работодател, със
Заповед № 18/01.09.2023 г. е установил сумирано изчисляване на работното време с период
2
на отчитане един месец.От отчетната форма за месец юли 2024г., обаче по безспорен начин
се установява, че лицето А.Т. , на длъжност „сътрудник охрана"е положил труд през
посочения месец общо 226 часа при норма за месеца от 184 месеца, което означава, че
жалбоподателя „АСО ПРОСЕЙФ" ЕООД е действал в пълен дисонанс с разпоредбата на
чл.146, ал.3 т.1 от КТ , поради което и напълно адекватно е бил ангажиран с
административнонаказателна отговорност. Съдът счита , че административнонаказващия
орган правилно е определил и датата на извършване на нарушението, тъй като на
27.07.2024г. е превишена нормата от 30 часа допустим извънреден труд.
Отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/ и не е обусловена от
наличието или липса на вина.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при провеждането на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като счита, че и санкционната разпоредба е издирена правилно,
като наказанието е наложено на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ санкция за
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, какъвто е и процесният случай.
За посоченото нарушение санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ предвижда
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева за работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В тази
смисъл съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и
приложил съответната санкционна разпоредба. Същевременно обаче, съдът намира, че
административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.
Наложил е наказание в размер над минималния, предвиден в закона, без да изложи
конкретни мотиви и съображения в тази насока. Ето защо съдът намира, че в настоящия
случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена
имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ
минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения
по-горе смисъл. В същото време с оглед естеството на нарушението и значимостта му за
здравето на работниците се налага и извода, че същото не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено
процесуално представителство от Д.В.- ст. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО – е
осъществил процесуално представителство в едно открито съдебно заседание и доколкото
делото не се отличава с някаква фактическа или правна сложност, съдът намира, че следва
3
да бъде определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №27-2400195/ 13.01.2025г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
с чл.414, ал.1 от КТ на„АСО ПРОСЕЙФ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София район Изгрев ул.“николай Хайтов“ №12 ет.5 ап.16, представлявано от
В.В.С. с ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лева /две хиляди/ лева, като намалява размера на наложената „иуществена
санкция“ от 2000 /две хиляди/ на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „АСО ПРОСЕЙФ" ЕООД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4