РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Русе,
02.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, V състав,
в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия
ВЪРБАНОВА адм. дело № 330
по описа за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от ДГ „Здравец“ гр.
Глоджево, обл. Русе, представлявана от директора Р.Х.Р., против Решение № 1040-17-52/23.05.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е оставена без уважение жалбата й и е потвърдено
Разпореждане № РЖ-5-17-01335042/06.04.2023 г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО за внасяне от жалбоподателя в приход на ДОО на сумата от 2064,91
лева, от които 1 959,14 лева – главница и 105,77 лева лихва, която сума
неправилно била изплатена за пенсия на лицето Е.Л.Л.. В жалбата се развиват
доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Иска се отмяна на решението. Претендира се и присъждане на разноски по
представен списък.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител, в хода на делото по същество и
в представени писмени бележки поддържа оспорения административен акт и счита
жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази възраженията на
жалбоподателките, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно
правомощията си по чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Решение № 1040-17-52/23.05.2023 г. е
съобщено на жалбоподателя на 29.05.2023 г. чрез изпращане по поща ( виж изв. за
доставяне л. 3) Жалбата е подадена в деловодството на ТП на НОИ Русе на
09.06.2023 г., т.е. в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от процесуално
легитимирани лица – адресати на оспорения акт, за който изрично е предвидена
възможност за съдебно обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните в хода на делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Разпореждане
№ РЖ-5-17-01335042/06.04.2023 г. е издадено въз основа на извършена частична
документална финансова ревизия по разходите на ДОО на ДГ „Здравец“ – гр.
Глоджево, приключила с ревизионен акт за начет с РА-5-17-01327489/23.03.2023 г.
Ревизията била извършена вследствие на сигнал от отдел „Пенсии“ с изх. №
1029-17-482/06.02.2023 г. за предприемане на действия по събиране на дължими
суми, във връзка с неправомерно получена пенсия от Е.Л.Л. по вина на
осигурителя ДГ „Здравец“ – гр. Глоджево, в качеството му на правоприемник на
ОДЗ „Митко Палаузов“ с. Глоджево и юридическото лице, причинило щета на държавното
обществено осигуряване от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж. В
трудовата книжка на лицето Е.Л.Л. за периода 01.02.1978 г. – 31.05.1989 г. било
записано „Общо трудов стаж като мед. сестра 11 /единадесет/ години и 4 /четири/
месеца. Данните са извлечени от разплащателните ведомости“, с поставени подпис от касиер, директор и печати на ОДЗ „М.
Палаузов“ – с. Глоджево. С
разпореждане на ръководителя на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Русе, на лицето
била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер
считано от 03.07.2022 г., въз основа на данните от трудовата книжка. Във връзка
с определяне на пенсията й в действителен размер, от същата било изискано удостоверение обр. УП2 по месечно за периода м.
03.1988 г. -05.1989 г. от ОДЗ „Митко Палаузов“ с. Глоджево за допълване на 36-месечния
базисен период. Изисканото от Л. удостоверение обр. УП 2 в последствие било
представено с изх. № 07/16.08.2022 г. от Кметство гр. Глоджево (осигурител),
тъй като за този период разплащателните ведомости на ОДЗ „Митко Палаузов“ с.
Глоджево били на съхранение при тях. В удостоверението от Кметство Глоджево, в
качеството му на осигурител на Е.Л.Л., в „Забележка“ е посочено: „Данните са
извлечени от разчетно-платежните ведомости, които са частично изгорели,
вследствие на възникналия в сградата на Кметство Глоджево пожар на 17.03.2005
г. (Постановление Д-2455/10.06.2005 г. на Районна прокуратура – Русе.
Ведомостите за месец януари и месец март 1988 г. липсват! Отработените дни от
лицето за месец септември 1988 г. са 15. За месец май 1989 г. в РПВ няма данни
за отработени дни и получено възнаграждение от лицето. В разчетно-платежните
ведомости липсват страниците с удържан данък, чиста сума за получаване и
подписи на лицата получили възнаграждения през горепосочените периоди“. Проверката приключила с констативен протокол
№ КП -5-17-01232411/07.11.2022 г. (л.35 от адм. преписка), с който са
потвърдени данните записани в УП-2 с изх. № 7/16.08.2022 г. издадено от
кметство гр. Глоджево, като било пояснено, че за м. 12 1987 г. лицето Л.
фигурира с 23 р.д. и БТВ 179,60 лв.; за м.01 и 03.1988 г. липсват разплащателни
ведомости; за м. 09.1988 г. лицето фигурира в разплащателните ведомости с 15 р.д.
и БТВ 128,14 лв., като няма данни за другите дни в месеца, а за м.05.1989 г.
фигурира без дни и суми. Посочено е още, че съгласно Постановление №
Д-2455/05/10.06.2005 г. на Районна прокуратура Русе на 17.03.2005 г. в сградата
на кметството е възникнал пожар, при който са обгорели отчасти разплащателните
ведомости. Осигурителя не може да представи трудов договор и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, а разполага само с разплащателни
ведомости, които отчасти са обгорели в частта с положен подпис и получено
трудово възнаграждение. От административният орган, с цел запазване на
осигурителните й права, били изискани от Л. допълнителни документи отразяващи
отработените от нея дни за м. 09.1988 г. и м. 05.1989 г., но с представена
декларация същата заявила, че не разполага с такива.
Със Заповед № ЗР-5-17-*********/22.03.2023 г. на
ръководителя на ТП на НОИ е извършена частична документална финансова ревизия
по разходите на ДОО на ДГ „Здравец“ – гр. Глоджево, приключила с ревизионен акт
за начет с РА-5-17-01327489/23.03.2023 г. Ревизията
приключила с издаване на Ревизионен акт за начет № РА-5-17-01327489/23.03.2023
г., издаден на основание чл. 110, ал. 1 от КСО. В акта е отразен общ размер
(главница и лихви) на задължението за неправомерно изплатени пенсии за
осигурителен стаж и възраст - 2064,91 лв.
С оглед новите данни за осигурителен стаж, като взема предвид, че за м. 09.1988
г. лицето фигурира в разплащателните ведомости с 15 р.д., а за м.05.1989 г.
липсват отработени дни и суми административният орган е приел, че действителния
осигурителен стаж на Л. възлиза на 14 г,. 11 м. и 21 дни т.е. към датата на
зявлението 04.07.2022 г. същата има навършена възраст съгласно чл. 68, ал. 2,
но не отговаря на условието за минимален действителен осигурителен стаж 15 г.,
поради което издаденото разпореждане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на същата е отменено и й е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В качеството си на отговорно лице по така издадения акт
за начет, ДГ „Здравец“ гр. Глоджево, чрез директора Ралева, подало възражение
срещу издадения РА, по което се е произнесъл ст. инспектор по осигуряването в
отдел КПК сектор КР на ДОО при ТП на НОИ – Русе – Иван Спасов, с мотивирано
заключение (л.18), в което потвърждава
ревизионния акт за начет № РА-5-17-01327489/23.03.2023 г., издаден на
основание чл. 110, ал. 1 от КСО.
За събиране на сумите по ревизионния акт за начет, на
основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е издадено Разпореждане №
РЖ-5-17-01335042/06.04.2023 г. За
да постанови горното разпореждане административният орган е приел, че вина за
неправилно отпусната пенсия има ОДЗ „Митко Палаузов“ с. Глоджево с
правоприемник Детска градина „Здравец“ с. Глоджево, попълнило неверни данни за
трудов/осигурителен стаж в трудова книжка № 89/01.07.1973 г. на лицето Л., като
определения размер по ревизионният акт за начет на неправилно получената пенсия
за периода 03.07.2022 г. - 30.11.2022 г. следва да се възстанови от детска
градина „Здравец“ в общ размер на 2064,91
лв. (главница и лихва).
Същото е обжалвано по административен ред в производство
по чл. 117 от КСО, приключило с Решение № 1040-17-52/23.05.2023 г. (л.л. 1-2 от
преписката). Жалбата е отхвърлена, а оспореното разпореждане потвърдено.
Решението е мотивирано с извод на горестоящия орган, че в случая са налице
всички предпоставки за търсене на имуществена отговорност на начетеното лице
ОДЗ „Митко Палаузов“ с. Глоджево с правоприемник детска градина „Здравец“ гр.
Глодежево по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, тъй като същото има вина за
неправилно отпусната пенсия на лицето Е.Л.Л., поради попълнените неверни данни
за трудов/осигурителен стаж в трудова книжка № 89/01.07.1973 г. на лицето Л.. Според
административния орган заверения трудов/осигурителен стаж в трудовата книжка не
отговаря на първичната документация, в резултат на което е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и доход на лицето Л. и са изплатени суми с което са
причинени вреди на ДОО, което е достатъчно за да се търси имуществена
отговорност по чл. 110 от КСО като не е необходимо изследването на виновно
поведение, а е достатъчно за реализирането й да се удостовери наличието на
пряка и причинна връзка между причинената щета на ДОО и издаденият
удостоверителен документ с невярно съдържание.
Решение № 1040-17-52/23.05.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ – Русе е
предмет
на оспорване в настоящото производство.
По делото
са представени писмени доказателства от Община Ветово – два броя ведомости за
м. септември 1988 г. и м. май 1989 г., както и допълнително споразумение към
трудов договор № 00068/20.08.1987 г. за лицето Л., които са приобщени от съда
към доказателствата по делото. В представеното от Община Ветово допълнително
споразумение №00068 ( л. 30 от делото) е записано, че към 20.08.1987 г. Л. има трудов
стаж 11 г., 5 м. в т.ч. по специалността 9 г. и 6 месеца. Видно от
представените два броя ведомости (л. за м. септември 1988 г. и м. май 1989 г., Л.
фигурира с 15 работни дни за м. 09.1988 г., а за м. май 1989 г. фигурира без да
са отразени дни и суми (л.31-32 от делото).
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в
съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в” от КСО. Същото
съдържа фактически и правни основания, т.е. мотивирано есъобразно чл. 117, ал.
3 от КСО. Спазена е предвидената от закона форма. Това се отнася и до
потвърденото с решението разпореждане на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО. Последният е компетентен по силата на чл. 110, ал. 3 от КСО да издаде
разпореждане за събиране на сумите по ревизионните актове за начет. В случая е налице
съставен ревизионен акт за начет срещу жалбоподателя след проведено ревизионно
производство, представляващо контрол по спазването на нормативните актове по
държавното обществено осигуряване по смисъла на чл. 107 от КСО.
Оспорената
заповед е издадена
в писмена форма и съдържа
всички изискуеми от
закона реквизити.
В изложените към нея мотиви са посочени правните и фактически основания за
издаването й.
Съгласно
разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, контролните органи на Националния осигурителен институт
съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите
ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено
осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от
неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от
актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на
нормативните разпоредби при издаването им.
За
материалната законосъобразност на оспореното решение следва да са налице
няколко предпоставки – причинени щети на бюджета на ДОО, щетите да са причинени
от начетеното лице, да е налице издаден документ с невярно съдържание, както и
причинна връзка между всички тези елементи.
В конкретния случай спорните въпроси по делото са два –
1.дали начетеното лице – ДГ „Здравец“ гр. Глоджево е от кръга на лицата по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, т.е. дали е правоприемник
на ОДЗ „Митко Палаузов“ с.Глоджево и 2.дали попълнените в трудова книжка №
89/01.07.1973 г. за периода 01.02.1978 г. – 31.05.1989 г. данни са неверни.
Съдът
намира, че Детска градина „Здравец“ не е правоприемник на ОДЗ „Митко Палаузов“
в качеството на работодател, респективно осигурител. От представеното по делото
допълнително споразумение става ясно, че към 20.08.1987 г. мястото на работа на
Л. е Общински народен съвет, ОДЗ „Митко Палаузов“, а работодател е Общински
народен съвет гр. Сеново, който се представлява от председателя, който е
положил своя подпис и печат на ОбНС – Сеново. От друга страна, изводът, че ОЗД
„Митко Палаузов“ не е бил работодател на допълнително споразумение в процесния
период следва и от разпоредбата на чл.37 от Закона за по-тясна връзка на
училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в НР
България, съгласно която детските градини, обединените детски заведения,
началните и основните училища се откриват и закриват от изпълнителните комитети
на общинските народни съвети. Поради това представеното по делото решение № 28 на Общински съвет гр.
Ветово за преименуване на от 12.05.1992 г на ОДЗ „Митко Палаузов“ – с. Глоджево
на ОДЗ „Здравец“ е доказателство не за правоприемство, а просто за промяна на
наименованието на детското заведение.
Съгласно чл.5, ал.7, т.1 от КСО, ведомости за
заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване,
допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван
неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за
прекратяване на трудови или служебни правоотношения следва да се съхраняват от
осигурителя, а по аргумент от чл.5, ал.10 от КСО - в неговия правоприемник. След като тези документи се намират в Община Ветово
/ а не са предадени в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, съгл.чл.5, ал.10 от КСО/ следва извод, че осигурителят съществува
или има правоприемник, при който се съхраняват. Видно от писмо
вх.№4718/10.11.2023г. на стр.26-27 от делото, с Указ №3005/06.10.1987г. Община
Сеново е закрита и неин правоприемник е Община Ветово, в която именно се
съхраняват част от тези документи, вкл. допълнителното споразумение между Е.Л.
и Общински народен съвет гр. Сеново, както и ведомости. Ако правоприемник беше жалбоподателя,
то документите по чл.5, ал.7, т.1 от КСО следваше да се намират при него.
Изложеното е допълнителен аргумент за това, че ОДЗ „Митко Палаузов“ не е било
страна по трудовото правоотношение с Е.Л., а Детска градина „Здравец“ не е
правоприемник на ОДЗ „Митко Палаузов“. Следователно, жалбоподателят не е от
кръга лица по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и неправилно,
в нарушение на материалния закон, е ангажирана неговата имуществена отговорност.
Основателни са и възраженията за неверни отразявания в
трудовата книжка на Л.. Трудовата книжка на лицето е приключена през 1989 г.,
като са положени три броя печати. Видно от вписванията в ТК, данните към
31.05.1989г. са извлечени от ведомостите. Последвалия пожар на 17.03.2005г. е
унищожил ведомостите в определени части, което не дава възможност да се извърши
преценка за начислена сума и удържан данък, както и за наличие на подпис на
лицето. Липсата на тези данни към момента на издаване на УП-2 от Кметство
Гложево /16.08.2022г./ не може да формира еднозначен извод за отразени в ТК неверни
обстоятелства, доколкото към 31.05.1989г. ведомостите са били в цялост,
неповредени от пожара. Възможно е липсващата информация да се е съдържала в
изгорелите части, възможно е и там да е липсвала. Административният орган е
следвало не да презюмира отразяване на неверни данни в трудовата книжка, а да
прояви инициатива за изясняване на този основен за производството факт. Той не е
изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да
издаде акта след като събере и обсъди всички факти и обстоятелства от значение
за случая /не само касателно вписанията в трудовата книжка, но и по отношение
на установяване на работодателя на Е.Л./ и след това да извърши преценка по
какъв начин фактически установеното се съотнася към приложимата нормативна
регламентация. Допуснатите нарушения на административно-производствените
правила очевидно са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на
органа, обективирано в обжалваното решение, поради което същите следва да бъдат
квалифицирани като съществени такива, представляващи основание за отмяна на оспореното решение на директора на ТП
на НОИ – Русе, с което е потвърденото разпореждане на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и
своевременно заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на разноските и
представен списък, както и с оглед незаявена от ответника претенция за
прекомерност, съдът счита че следва да се изплати сумата в размер на 550 лв. от
които 50 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 2-ро АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на ДГ
„Здравец“, представлявана от директора Р.Х.Р., Решение № 1040-17-52/23.05.2023
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него Разпореждане №
РЖ-5-17-*********/06.04.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
за внасяне от жалбоподател в приход на ДОО на сумата от 2064,91 лева, от които
1 959,14 лева – главница и 105,77 лева лихва.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт
гр. София да заплати на ДГ „Здравец“, гр. Глоджево, ул. „Димитър Благоев“ № 40,
представлявана от директора Р.Х. сумата от 550,00 (петстотин и петдесет) лева
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: