№ 1922
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330201873 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. А. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Д. П. против Електронен фиш серия К № 5594383 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Оспорва се приетата за установена фактическа
обстановка. Жалбоподателят твърди да не е извършил вмененото му във вина
административно нарушение. Поддържа констатациите в обстоятелствената
част на електронния фиш да не се подвеждат от правна страна под
изпълнителното деяние на процесното нарушение. Моли електронният фиш
да бъде отменен. Претендира разноски. С допълнително писмено становище
от адв. Д. П., с пълномощно по делото, се взема становище от изготвените
снимки да не може да се установи регистрационният номер на заснетото
превозно средство, а редът за реализиране на административнонаказателната
отговорност на лицата чрез издаването на електронен фиш да е приложим
само в случаите, когато размерът на наложеното административно наказание
глоба е над 50 лева, което условие да не е спазено в настоящата хипотеза.
Поддържа се още да не е посочена в пълнота приетата за нарушена правна
норма. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява,
1
представлява се от адв. П., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** И. П., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява
неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без
контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и
да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Р. А. Ч., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
04.03.2022 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ, а жалбата
е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 18.03.2022 г. съгласно клеймото
върху пощенския плик, приложен по преписката, и справката от „Български
пощи“ ЕАД на лист 16 от делото, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 27.04.2021 г. в 14:34 часа в гр. Пловдив, на бул. „Княгиня Мария
Луиза“ до № 72 в посока изток жалбоподателят Р. А. Ч. управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, собственост на П.Р.М., със
скорост на движение от 70 км/ч при разрешена максимална скорост за
населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост
било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 546. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 73 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 70 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
против жалбоподателя Ч. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К
2
№ 5594383, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 6-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 546 е
преминало последваща метрологична проверка на дата 18.09.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-12575/28.04.2021 г. се установява, че на дата
27.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела
статични изображения с номера от 31019 до 31084, с начален час на работа
12:00 ч. и краен час на работа 23:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ до № 72 в посока от запад към изток, където е
действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от
50 км/ч.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 31042 от радар TFR1-M № 546 (лист 31-32 от делото) се изяснява, че
е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността
на измерената скорост е 73 км/ч, а заснемането е извършено на 27.04.2021 г. в
14:34 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на П.Р.М..
От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от П.Р.М. се изяснява, че същият
писмено е декларирал пред ОДМВР-Пловдив, че на 27.04.2021 г. в 14:34 часа
процесният лек автомобил с рег. № *** е бил предоставен във владение на
жалбоподателя Р. А. Ч.. Изяснява се още, че декларацията е подадена на дата
01.02.2022 г., а към нея е представено копие на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на жалбоподателя Ч..
От справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив от АИС
АНД (лист 30) се установява, че на дата 01.02.2022 г. на П.Р.М. е връчен
Електронен фиш серия К № 4923198, издаден против него в качеството му на
собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** за извършено с
превозното средство нарушение за скорост на 27.04.2021 г. в 14:34 часа в град
Пловдив. Установява се от представената справка и че Електронен фиш серия
К № 4923198, издаден против П.Р.М., е анулиран.
3
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ до № 72 в посока изток; датата – 27.04.2021 г.;
точният час на извършване на нарушението – 14:34 часа; регистрационният
номер на МПС – ***; ползвателят, който е управлявал превозното средство –
жалбоподателят Р. А. Ч.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 70 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП; размерът на
глобата – 50 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за непълна правна
квалификация. В случая деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Именно това е законовата разпоредба,с която е регламентирано
задължението за водачите на пътни превозни средства да спазват определено
поведение /да избират скорост на движение, която да не превишава
нормативно определените стойности/, чието виновно неизпълнение ще
представлява административно нарушение. Тъй като стойността на скоростта,
която не е трябвало да се превишава, не е била сигнализирана с пътен знак и
не е била различна от посочената в ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, то правната
квалификация на нарушението е правилно определена.
Досежно възражението, че в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са
предвидени няколко хипотези на допустима максимална скорост в зависимост
от категорията на МПС, то това не променя извода за наличието на коректна
и пълна правна квалификация на нарушението. Правното основание се
формулира с посочване на съответната правна норма. Съгласно чл. 26, ал. 1 и
ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки
нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от
алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Прецизирането на правното
основание чрез посочване на структурни единици от по-ниско ниво, каквито
са отделните изречения, предложения, хипотези или думи няма правно
значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и
има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на
нормативно предписание и без да създава общо задължение за
конкретизиране на отделните хипотези на правната норма. В този смисъл е
трайната практика на съдилищата - така Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на
ВАС по адм. дело № 3397/2004 г.; Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак.
дело № 574/2014 г. на ВКС; Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по к.а.н.д. №
1782/2014 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Същевременно съдът не споделя довода по допълнителното писмено
4
становище правото на защита на жалбоподателя да е ограничено и той да е
поставен в невъзможност да разбере за превишаването на скорост с каква
стойност е наказан с ЕФ, нито как тя е определена. На първо място в
електронния фиш изрично е посочен видът на превозното средство, при чието
управление е извършено нарушението, а именно лек автомобил. Съгласно
т.12, б.„а“ от § 6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП леки са
автомобилите за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане
без мястото на водача не превишава 8, а разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 6 от
ЗДвП постановява, че категория В включва моторни превозни средства с
допустима максимална маса, която не надвишава 3 500 кг, проектирани и
конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача. Леките
автомобили се отнасят само към една, а не към различни категории.
Въпросът към коя категория спада определено превозно средство е на правна
преценка, която се прави въз основа на различни обстоятелства, описани в
закона, като допустима максимална маса, брой седящи места + водача. По
делото и досежно процесния автомобил с рег. № *** те се установяват от
справката за данни по регистрация. Това позволява на съда да провери, че
нарушението действително е извършено при управлението на лек автомобил
– МПС от категория В, поради което стойността на максимално допустимата
скорост съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е била 50 км/ч. Правото на защита на
жалбоподателя не е ограничено, след като в електронния фиш изрично е
посочена стойността на разрешената скорост, срещу която трябва да се
защитава – 50 км/ч, както и че тя е определена, тъй като нарушението е
извършено при управлението на МПС, което е лек автомобил.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение поради издаване на електронния фиш в противоречие с нормата на
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Макар действително по така поставения въпрос да има
формирана противоречива съдебна практика, настоящият състав намира, че за
разрешаването на спора законът следва да бъде приложен съгласно
действителната законодателна воля. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
гласи, че:
„За случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал.2, за което се издава електронен фиш.“
Противоречието при тълкуването на разпоредбата се дължи на
използваната формулировка „могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2“, като в тази връзка следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не
е съдържала правило, че налагани глоби под определен размер принципно не
подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за
противоконституционно с Решение № 1 от 2012 г. на Конституционния съд на
Република България (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в други
5
разпоредби – чл. 59, ал. 3 от ЗАНН и чл. 189, ал. 13 от ЗДвП. Всъщност
необжалваемостта на квитанциите по чл. 39, ал. 1 от ЗАНН и на фишовете по
чл. 39, ал. 2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от
волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така
и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл в чл. 39,
ал. 3 от ЗАНН изрично е посочено, че:
„ … ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати
глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този
раздел…“.
Действителната воля на законодателя при тълкуването на правилото по
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се установява при съобразяване на мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП (със сигнатура 054-01-
84 по описа на Народното събрание на РБ), с който в позитивното ни право
едновременно са въведени както институтът на електронния фиш, така и
нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. В мотивите:
- изрично е посочено, че недостатък на съществуващата нормативна
уредба към 2011 г. е, че предвижда възможност при административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система,
контролните органи да използват облекчен ред за санкциониране на дееца
чрез фиш само ако нарушението представлява маловажен случай и размерът
на глобата е до 50 лева;
- констатирано е, че тази нормативна уредба не отговаря на обществената
необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДвП;
- констатирано е още, че целта на законопроекта е да предвиди
възможност овластените за това контролни органи да налагат глоби с фиш
над размерите, до които това е било възможно до този момент.
От гореизложените мотиви е видна законодателната воля нормата на
чл.39, ал.4 от ЗАНН да има „овластитителен характер“, тоест да предостави
възможност на контролните органи да санкционират нарушителите по
опростената процедура (в случая с електронен фиш), дори размерът на
наложената глоба да надхвърля 50 лева (с каквито правомощия до този
момент те не са разполагали). Нормата обаче по никакъв начин не ограничава
възможността ЕФ да се издават и когато се налагат глоби, по-малки или
равни на 50 лева.
Този извод следва по несъмнен начин и при систематичното тълкуване на
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с останалите законодателни промени, осъществени със
същия законопроект и обнародвани в същия брой на ДВ - бр. 10 от 2011 г.
Така с § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е извършена
промяна в чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, като след думата „постановления“ са
добавени думите „и електронните фишове“, като нормата е придобила
следната редакцията:
„Не подлежат на обжалване наказателните постановления и
електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева
включително.“
6
Същевременно с § 8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е
предвидено, че досегашната алинея 5 на чл. 189 от ЗДвП става ал. 13, като
след думата „постановления“ се добавя „и електронни фишове“. Така чл. 189,
ал. 13 от ЗДвП придобива следната редакция:
„Не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни
фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително“.
Със същия параграф 8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) са
създадени нова ал. 4 на чл. 189 от ЗДвП, в която е дадена общата уредба на
електронния фиш и нова ал. 10 на чл. 189 от ЗДвП, в която изрично е
посочено, че влизат в сила електронните фишове, които:
- не подлежат на обжалване;
- не са обжалвани в срока по ал. 8;
- са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.
Ако волята на законодателя е била контролните органи да нямат
правомощие да издават електронни фишове на стойност до 50 лева, то
нямаше в закона изрично да предвиди с разпоредбата на чл. 189, ал. 10 от
ЗДвП, че влизат в сила ЕФ, които не подлежат на обжалване, както и че
такива съгласно чл. 189, ал. 13 от ЗДвП са ЕФ на стойност до 50 лева
включително.
Нормите на чл. 189, ал. 13 и на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН не се намират в
конфликт помежду си, доколкото чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е уреждал
необжалваемостта в общия случай, докато нормата на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП
е регламентирала специална необжалваемост само за обществените
отношения, регулирани от ЗДвП. Действително и двете норми (чл. 189, ал. 13
от ЗДвП и чл. 59, ал. 3 от ЗАНН) към настоящия момент са обявени за
противоконституционни с Решение № 1 от 2012 г. на Конституционния съд
(ДВ, бр. 20 от 2012 г.), в резултат от което чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е и отменена.
Посоченото обаче не променя факта, че:
- двете норми са били действащо право една година след приемане на
новелата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН;
- в тях са внесени гореизложените промени със същия ЗИД на ЗДвП, с
който е приет чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което категорично доказва, че волята на
законодателя е контролните органи да могат да издават електронни фишове
на стойност 50 лева или 10 лева.
Със същия ЗИД на ЗДвП е приета и разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН. Тя
обаче не представлява пречка за издаването на електронен фиш на стойност,
равна или по-малка от 50 лева, доколкото предвид разтълкуваната разпоредба
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН в нея не се съдържа такава забрана.
В тази връзка следва да се отбележи, че с § 36 на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г .) в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е внесено
изменение, като след думата „постановления“ се добавя „и фишове“, като
нормата придобива следната редакция:
„За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по
7
изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на
Закона за административните нарушения и наказания“.
Че под фишове по смисъла на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП се имат предвид
именно електронните фишове, е видно от систематичното място на
посочената алинея – в чл. 189 от ЗДвП, който урежда електронните фишове за
разлика от чл. 186 от ЗДвП, който урежда обикновените фишове.
От изричния текст на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП следва, че по нарочната
законодателна воля след бр. 101 на ДВ от 2016 г. досежно материята на
издаването, обжалваемостта и съдържанието на електронните фишове ЗДвП е
специален закон спрямо ЗАНН. Нормата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП в
актуалната си редакция е по-нов закон от чл. 85а от ЗАНН, уреждащ същия
кръг обществени отношения, поради което следва да се приеме, че мълчаливо
я дерогира.
Следователно след измененията на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП не съществува
съмнение:
- че ЗДвП се явява специален закон спрямо ЗАНН досежно материята на
ЕФ;
- забрана за издаване на електронни фишове на стойност до 50 лева не
произтича нито от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, нито от специалния закон ЗДвП.
Поради изложеното следва да се приеме, че в позитивното ни право
съществуват само две забрани за издаването на електронни фишове:
- ако за даденото нарушение е предвидено и наказание лишаване от права
/чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/;
- ако мобилното АТСС се намира в патрулен автомобил, който е в режим
на движение /чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./.
В процесния случай нито една от тези две пречки не е на налице.
В актуалните си произнасяния касационният съд приема, че издаването
на електронен фиш, с който се налага административно наказание глоба от 50
лева, е допустимо и не противоречи на правилата на процесуалния закон. В
този изричен смисъл: Решение № 1679 от 06.10.2022 г. по к.а.н.д. №
1485/2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1399 от 19.07.2022 г. по к.а.н.д. № 1353/2022 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 382 от 09.03.2022 г. по
к.а.н.д. № 3244/2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 404 от 10.03.2022 г. по к.а.н.д. № 3246/2021 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2120 от
10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2219/2021 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2567 от 22.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2948/2021 г. на
Административен съд – Пловдив.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от касационната
инстанция съображенията, че няма резон контролните органи да могат да
използват облекчения ред за санкциониране на нарушителите с електронен
фиш при по-сериозни нарушения, при които санкциите могат да надхвърлят и
700 лева, но да бъдат обвързани да използват по-сложната процедура по
8
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление при нарушения
с много по-ниска степен на обществена опасност, които се санкционират с
глоба до 50 лева.
В същия смисъл, че няма пречки да се налагат глоби на стойност 50 лева
с електронен фиш, е и съдебната практика на административните съдилища от
останалите съдебни райони в страната - така Решение от 15.02.2022 г. по
к.а.н.д. № 1173/2021 г. на Административен съд – Хасково; Решение № 25 от
10.02.2022 г. по к.а.н.д. № 155/2021 г. на Административен съд – Ямбол;
Решение № 12 от 21.01.2022 г. по к.а.н.д. № 482/2021 г. на Административен
съд – Стара Загора; Решение № 693 от 30.09.2021 г. по к.а.н.д. № 835/2021 г.
на Административен съд – Пазарджик; Решение № 536 от 02.07.2021 г. по
к.а.н.д. № 446/2021 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 46
от 14.03.2022 г. по к.а.н.д. № 358/2021 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 93 от 04.03.2022 г. по к.а.н.д. № 698/2021 г. на
Административен съд – Враца; Решение от 28.02.2022 г. по к.а.н.д. №
108/2021 г. на Административен съд – Силистра; Решение № 12 от 22.02.2022
г. по к.а.н.д. № 183/2021 г. на Административен съд – Ловеч; Решение № 129
от 07.02.2022 г. по к.а.н.д. № 40/2022 г. на Административен съд – Бургас;
Решение № 10 от 03.02.2022 г. по к.а.н.д. № 243/2021 г. на Административен
съд – Видин; Решение № 1655 от 10.12.2021 г. по к.а.н.д. № 1943/2021 г. на
Административен съд – Варна; Решение от 08.11.2021 г. по к.а.н.д. №
269/2021 г. на Административен съд – Русе; Решение от 11.10.2021 г. по
к.а.н.д. № 114/2021 г. на Административен съд – Габрово.
По тези съображения разгледаното възражение е неоснователно.
Не се споделя и доводът да е изтекла преследвателската давност за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дееца. Съдът
служебно следи за спазването на този срок и в случая давността не е изтекла,
тъй като деянието е извършено на 27.04.2021 г. При осъществяване на
отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират
приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от
24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от
21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за установяване на
административно нарушение, не са предвидени два етапа, подобно на общия
процес по ЗАНН, с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на
наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок тече от
датата на извършване на деянието, а отговорността на нарушителя е
ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок, който в случая е и
бил прекъснат с образуването на съдебното производство.
Тъй като процесното нарушение се установява от автоматизирана
система, то датата на установяването му и датата на издаване на електронния
фиш неминуемо съвпадат - така Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. №
9
3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Нарушението е извършено на 27.04.2021 г., от който момент тече и
тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, респективно от тази дата е започнала да тече и абсолютната
давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест месеца. С
образуване на съдебното производство давността е прекъсната и е заместена с
нова тригодишна давност. По тези съображения не е изтекла нито общата
давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81, ал. 3 от
НК, а разгледаното възражение на жалбоподателя е неоснователно.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът намира, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Надлежно е
удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в
протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради
което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
нормативно предвидената процедура и при използването на одобрен тип
средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и
изготвените статични изображения от клип № 31042 от радар TFR1-M № 546.
От протокола за използване на АТСС с рег. № 1030р-12575/28.04.2021 г. се
установява, че работата с техническото средство е започнала на 27.04.2021 г. в
12:00 часа и е приключила в 23:00 часа на същата дата. За този времеви
интервал първото статично изображение е с пореден № 31019, а последното -
с № 31084. Процесната снимка е с № 31042 и следователно е заснета от
техническо средство TFR1-M с № 546 на дата 27.04.2021 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 27.04.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Съдът приема още, че макар от Удостоверение № 10.02.4835 да се
установява, че срокът на валидност на одобряването на типа на средството за
измерване е до 24.02.2020 г., това не се отразява на годността на измерения
10
резултат от процесното АТСС. Съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на това правило се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип
TFR1-M с № 546, тъй като тя е била в употреба към 27.04.2021 г. и е
отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство е категорично
доказано по делото от протокол № 6-33-20 за извършена последваща
метрологична проверка на средството за измерване на дата 18.09.2020 г.
Заключението е, че то съответства на одобрения тип. Същевременно
периодичността на последващите проверки на лазерните скоростомери е 1
година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.). По тези съображения съдът
приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. В
този смисъл е и съдебната практика: Решение № 616 от 29.03.2021 г. по
к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1371/2021 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по
к.а.н.д. № 3362/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3287/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
При издаването на обжалвания електронен фиш правилно е приложен и
материалният закон. От събраните и проверени по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че жалбоподателят Ч. е осъществил от
обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. От обективна страна на 27.04.2021 г. в 14:34 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Княгиня Мария Луиза“ до № 72 в посока изток жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, като се е движил
със скорост от 70 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното
описание на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да
бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено
движението на автомобила в нарушение на правилата за движение, както и че
това е станало в границите на населено място. По делото е доказано и че
разрешената максимална скорост в процесния пътен участък е 50 км/ч,
удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г.
Неоснователно е възражението от приетите по делото снимки да не може
да се установи дали описаният в ЕФ автомобил е същият като този, който е
заснет на статичните изображения. По делото са представени четири снимки,
като на всяка от тях се вижда само един автомобил. Това доказва, че
техническото средство е проследило именно неговото движение, а измерената
скорост, несъмнено доказано, е на същото МПС. Категорично несподелимо е
твърдението от снимките да не може да се установи регистрационният номер
11
на автомобила. На лист 31 от делото е приложена снимка с увеличено
изображение, на което регистрационният номер на МПС е напълно четлив и
ясно видим.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Ч..
В тази връзка съдът намира, че процедурата по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от
ЗДвП е надлежно проведена. За извършеното нарушение първоначално е
издаден ЕФ серия К с № 4923198 против собственика на превозното средство,
при чието управление е осъществено деянието. За този електронен фиш от
справката на лист 30 от делото се установява да е връчен на 01.02.2022 г. на
П.Р.М.. Последният е собственик на процесния лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ***, установено от приложената справка за собственост. На
същия ден – 01.02.2022 г., собственикът П.Р.М. е подал писмена декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Следователно е спазен 14-дневният срок за
извършването на това действие съгласно последната посочена разпоредба.
Декларацията е надлежно попълнена с данни за лицето, управлявало
процесния автомобил на датата и часа на извършване на нарушението. Към
нея е представено и необходимото приложение – копие на СУМПС на
жалбоподателя Ч.. За първоначално издадения Електронен фиш серия К №
4923198 се доказа по делото да е анулиран, след което нов електронен фиш –
а именно обжалваният такъв от серия К и № 5594383, е издаден против
лицето, посочено в декларацията, тоест жалбоподателя Р. А. Ч.. Последният
на свой ред не е декларирал писмено, че нарушението е извършено от друго,
различно от него лице. При тези факти авторството на деянието от страна на
жалбоподателя се явява доказано по делото.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 20 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 11 до 20 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на автомобила, а именно 70 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
12
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която се изясни да е
73 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в
полза на водача). След извършване на аритметичната операция се получава и
установената стойност на скоростта, а именно 70 км/ч, каквато стойност е
посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е 50
км/ч, поради което превишаването й е с 20 км/ч.
Видът и размерът на наказанието са предвидени от законодателя във
фиксиран размер и в тази връзка наложеното на жалбоподателя наказание с
електронния фиш е правилно определено. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от
ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за налагане на наказание под
предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 2 от делото. Съгласно правилото
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
13
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят Р. А. Ч..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5594383 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Р. А. Ч., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. А. Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14