РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Брезник 11.08.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Брезнишкият районен съд в публичното заседание на тринадесети април две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ
при участието на
секретаря МАРИЯНА ГИГОВА, като
разгледа гр. д. № 26 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник, с ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република” срещу К.Д.С. ***, с ЕГН: ********** с която са
предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
и чл. 150 ЗЕ
и с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Топлофикация
– Перник“ АД, гр. Перник, твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу К.Д.С. за следните суми: сумата от 1946,80 лв. от която: главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ в размер на 1602,82 лв. за периода от 01.03.2011 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 343,98 лв. законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 01.05.2011 г. до 05.02.2015 г., като претендира и законната лихва върху
размера на главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на вземането, направените по делото разноски за
държавна такса за образуване на делото в размер на 75,17 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 366,00 лв.
Срещу заповедта за изпълнение
в законовия срок по чл. 414 ГПК
постъпило възражение от длъжника. Твърди, че след постъпилото възражение в
срока по чл. 415 ГПК
предявил процесният установителен иск за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия през
периода от 01.03.2011
г. до 30.04.2014 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Вардар”
56/49 „Г” и партиден абонатен № **********, за която ответникът не му заплатил
дължимата цена. Твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение
с предмет доставката на топлинна енергия, което е възникнало по силата на
закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли
съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Прави искане за постановяване на неприсъствено решение по отношение на
ответника при наличие на законовите основания за това. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни с конкретни съображения за липсата на
пасивна материална легитимация. В тази връзка навежда твърдения, че не е
собственик или ползвател на имота, за който са начислени процесните вземания.
При условията на евентуалност навежда възражение за недължимост на сумите за
изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията за главница и за
обезщетение за забава. Претендира разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
От приложеното към настоящото дело, ч.гр.дело № 131/2016
г. по описа на ПРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК
в полза на дружеството ищец и срещу ответника е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата от 1602,82 лв. (хиляда
шестстотин и два лева и осемдесет и две стотинки), представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата
343,98 лв. (триста четиридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
01.05.2011 г. до 05.02.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1602,82 лв., считано от датата на подаване на заявлението -
11.01.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски по делото в размер на 38,94
лв. (тридесет и осем лева деветдесет
и четири стотинки) държавна такса и 100,00 лв. (сто лева)
юрисконсултско възнаграждение..
С възражение с рег. № 4365/22.02.2017 г. подадено в
законовия двуседмичен срок по чл. 414, ал. 1 ГПК, ответникът е оспорил вземането, сочейки, че не дължи сумите
предмет на издадена заповед за изпълнение.
От приетата като доказателство по делото публикация на
общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
От писмо от Дирекция „Местни приходи и такси“, изх. № 16/МСИ-2016-1 от 28.11.2016 г. ведно с
приложената към него декларация по чл. 14 ЗМДТ
е видно, че К.Д.С. е декларирала пред приходната администрация, че е придобила
правото на собственост върху апартамент в гр. Перник на адреса, посочен в
исковата молба.
По делото е представен договор за продажба на държавен
недвижим имот по Наредба за
държавните имоти за апартамент в гр. Перник с адреса на
топлоснабдения имот, посочен в исковата молба с купувач Д. З. М..
От представеното извлечение от сметка от партидата за
абоната К.Д.С., се установяват размерите на начислените в счетоводството на
ищеца суми за главница за потребена топлинна енергия и за обезщетение за забава
за топлоснабдения имот, посочен в исковата молба, по отоплителни периоди, както
и датите на отнасянето им в забава.
По делото са изслушани съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи, заключенията по които съдът кредитира като
обективни и компетентно дадени.
Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е
посочило, че след съобразяване срока за настъпване изискуемостта на вземанията
по представените по делото общи условия за всеки от отоплителните периоди, включени
в процесния, и при тригодишен давностен период, част от вземания за главница и
лихва са погасени по давност.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
и чл. 150 ЗЕ
и с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в
издадената по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл. 415, ал.1 ГПК поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете съдът намира следното:
Ищецът „Топлофикация-Перник”
АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия,
съгласно легалната дефиниция на §1 т. 44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и
топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129, ал. 1 ЗЕ, чиято дейност е
рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл. 130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ (ДВ бр. 107/09.12.2003г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната
връзка възниква ех lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът
изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК. Като
доказателство за собственост ищецът е представил писмо от Дирекция „Местни
приходи и такси“, изх. № 16/МСИ-2016-1
от 28.11.2016 г. ведно с приложената към него декларация по чл. 14 ЗМДТ
№ 3602 от 01.09.2015, от която е видно, че К.Д.С. е декларирала пред приходната
администрация, че е придобила правото на собственост върху апартамент в гр.
Перник на адреса, посочен в исковата молба.
Съдът счита, че данъчната декларация
не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото
на собственост върху недвижим имот. В този смисъл са константната практика на
ВКС, както и Решение № 972 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV
г. о., ГК, включващо се в задължителната практика за съдилищата. Декларирането
на един имот като собствен пред данъчните власти има само административноправно
значение, но няма гражданскоправни последици и не оказва влияние върху правото
на собственост върху същия.
Собствеността
на ответницата върху описания в исковата молба имот не се доказва и от договор
за продажба на държавен недвижим имот по Наредба за държавните имоти тъй като,
в този договор като купувач е посочено лицето Д. З. М.. От представените по
делото удостоверения за наследници не се установи по безспорен и
безпротиворечив начин връзката на К.С. със Д. М..
От представеното
Удостоверение за наследници № 94-00-1053 от 17.04.2015 г. се установява, че ответницата
е наследник на Д. Д. З., починал на *****
г. като липсват каквито и да било доказателства последния да е бил собственик
на процесния топлоснабден имот, както и не се
установи връзката на Д. Д. З. със Д. М.. За да премине по
пътя на наследяването правото на собственост в патримониума на наследниците,
същото следва да е съществувало в патримониума на наследодателя, което не е
доказано в конкретния случай.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е
собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот, а дори и
да се приеме обратното не се доказва по делото, че за периода от 01.03.2011 г. до 30.04.2014 г. ответницата е била собственик на имота, тъй като декларацията приложена по
делото е с дата 01.09.2015 г. Ответникът изрично е оспорил факта за наличие на
облигационно правоотношение с ищеца. Предвид изложеното съдът намира, че няма
доказателства за обема на облигационната връзка между страните по делото за
доставка на топлинна енергия за процесния обект, поради което и искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
Предвид изложеното настоящият състав на съда счита, че ищецът не е доказал,
че ответникът К.Д.С. е собственик или носител на вещно право на ползване върху
процесния имот, съответно – на каква част от вещното право същата е носител.
По разноските за настоящето
производство:
С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени и
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на
сумата от 490 лв.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска,
предявен от „Топлофикация- Перник” ЕАД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, срещу К.Д.С. ***, с ЕГН: ********** за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 1946,80 лв. от която: главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ в размер на
1602,82 лв. за периода от
01.03.2011 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 343,98
лв. законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 01.05.2011 г. до 05.02.2015 г., като претендира и законната лихва върху размера на
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането, направените по делото разноски за
държавна такса за образуване на делото в размер на
75,17 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 366,00 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация- Перник” ЕАД, със снети по делото данни,
да заплати на К.Д.С. ***, с ЕГН: ********** сумата от 490.00лв. (четиристотин и деветдесет лева),
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила по ч.г.д. №131/2016 г. на РС
Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.