Решение по дело №488/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ /15.06.2018 год. , гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI - ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ТРИДЕСЕТИ МАЙ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

при секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 488 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по постъпила от Н.С.Р. ЕГН **********, адрес: ***, ж.к И.Р., бл…, вх.., ап. .. против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ:……… и адрес гр.С. бул. В. № . иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и цена на иска 121 972,13 лева

В исковата си молба ищцата твърди, че от 15.05.1995 год. работи като данъчен инспектор в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Варна, а към 04.08.2011 год. заемала длъжността „Главен инспектор по приходите" в Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители" като държавен служител .

С постановление от 22.07.2011 год. по ДП №406/2009 год. по описа на ОД МВР - Варна, утвърдено от Прокурор от Окръжна прокуратура гр. Варна / ВОП / на 04.08.2011 год., била привлечена като обвиняема, като съучастник в организирана схема за източване на ДДС и обвинена в извършване на престъпление по чл. 256, ал.2, вр.ал.1 от НК, както и за особено тежък случай на извършено престъпление по служба, по смисъла на чл. 282, ал. 3, вр.ал.2 вр. ал. 1,вр. чл.20 ал.2 от НК. С постановлението за привличане на обвиняем и е определена и мярка за неотклонение „Гаранция" от 1000 / хиляда/лева, която внесла.

След повдигане на обвинение със Заповед № 297/25.08.2011 год. на Изпълнителния директор на НАП била временно отстранена от длъжност, считано от 26.08.2011 год. до приключване на производството.

С Присъда № 38 / 17.03.2016 г. на ОС- Варна постановена по НОХД № 227/16 год. е била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.282 ал.З от НК

По протест от прокуратурата е образувано ВНОХД № 354/2016 год. по описа на Апелативен съд гр.Варна, който с Решение № 263/07.12.2016 год. е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд.

Решението на Апелативен съд- Варна отново е протестирано от прокуратурата и по повод протеста е образувано Касационно дело №198/2017 год. по описа на ВКС, който с Решение № 102/27.04.2017 год. е потвърдено Решението на Апелативен съд - Варна, с което оправдателната присъда спрямо ищцата е влязла в законна сила на 27.04.2017 год.

Ищцата била възстановена бях на работа на 18.05.2017 г.

Поради отстраняването й от длъжност на основание чл. 100 ал. 3 от ЗДСл не са и бяха изплащани месечните възнаграждения (заплати), През времето на отстраняването й сама си е заплащала здравните осигуровки.

За този период не е получавала като месечно възнаграждение и суми за допълнително материално стимулиране на тримесечен период (ДМС), вкл. пари за дрехи. Времето на отстраняване от длъжност е продължило от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год. не й се е зачитало за трудов и за осигурителен стаж.

През този период от време нормата на чл.100 ал.2 от ЗДСл. бе обявена за противоконституционна от КС на РБ с решение № 5/12.05.2016 г. / ДВ бр. 38/16 г. /, но не е била възстановена на работа до 18.05.2017 год.

Изпълнителният Директор на НАП отмени Заповедта за временното ми отстраняване от служба на основание „отпадане предпоставките за временното отстраняване, осъществено на основание чл.100 ал. 2 от ЗДСл". Започнала работа на 18.05.2017 год.

Към датата на отстраняването й от длъжност-26.08.2011 год. ищцата е получавала брутно месечно възнаграждение в размер на 915. 00 лева, както и възнаграждение за допълнително материално стимулиране/ДМС/, което е различно като суми за различните месеци. Полученото от нея ДМС през месец август 2011 год. е в брутен размер от 1092.51 и се отнася за месеците април , май и юни 2011 год.

Със Заповед №3-1323/25.05.2017 год. /считано от 18.05.2017 год./ и е определена основна месечна заплата за длъжността в размер на 1092.00 лева, съответстваща на основната заплата, която получават всички служители в Дирекцията заемащи идентична позиция. За периода след възстановяването и е изплащано и ДМС съобразно определените критерии в Дирекцията.

Ищцата твърди, че претърпените от нея имуществени вреди от неполучени заплати са в причинно-следствена връзка и са в пряка и непосредствена последица от така повдигнатото и поддържано незаконосъобразно обвинение.

С молба депозирана пред съда на 31.05.2018 год. ищцата е направила изменение на иска прието от съда с определение държано в открито съдебно заседание.

След направеното изменение на иска, ищцата е заявила и петитум, с който моли съда,

На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В." №., представлявана от Главния прокурор С.Ц., да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение по ДП № 406/2009 год. по описа на ОД МВР – Варна, НОХД № 425/2013 год. на ВОС, НОХД № 227/2014г. на ВОС, по ВНОХД № 354/2016г. на ВАпС и по КНД № 198/2017г.- ІІ н.о. на ВКС, сумата от 72077,73 лева, неполучени заплати за периода от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год.,ведно със законната лихва върху него считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ съдът да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В." №., представлявана от Главния прокурор С.Ц., да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение сумата от 16 716,38 лева, представляващи неплатено ДМС /допълнително материално стимулиране/, за периода от 01.07.2012г. до 18.05.2017г. за неплатено допълнително материално стимулиране в размер на./петнадесет хиляди лева /, ведно със законната лихва върху него считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ съдът да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В." №., представлявана от Главния прокурор С.Ц., да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение сумата от 2319.00 лева, представляващи неполучени суми представително облекло за периода от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год. ведно със законната лихва върху него считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ съдът да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В." №., представлявана от Главния прокурор С.Ц., да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение сумата от 1159.84 лева,платени от ищцата здравни осигуровки за периода от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год., ведно законната лихва върху него считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ съдът да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В." №., представлявана от Главния прокурор С.Ц., да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение сумата от 226 .00 лева, представляващи вреди от неполучени доходи за периода от 08.08.2011 год. до 18.10.2013 год. на задържане на паричната гаранцията от 1000 лв. в размер на / двеста двадесет и шест /лева.

Претендира направените по делото разноски.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата редовно призована явява се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира и за присъждане на на направените от страна съдебно-деловодни разноски, като представя списък с разноските по реда на чл.80 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор при Окръжна прокуратура Варна, в дадения срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Оспорва всяка една от претенциите за обезщетение за имуществени вреди, предявени под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи.

Оспорва исковите претенции за претендираните лихви считано от 26.08.2011 год. т.е. от временното й отстраняване от службата на ищцата до окончателното изплащане на сумата, тъй вземането на обезщетение за вреди по исковете по чл. 2 от ЗОДОВ става изискуемо от деня на влизане в сила на оправдателната присъда, от който момент при доказана основателност на претенциите е дължима и законната лихва.

По отношение на иска за сумата от 3600 лева по договор за правна защита и съдействие от 10.10.2017 год. заявява, че оспорва иска, тъй като по НОХД № 227/2014 год. по описа на ОС Варна, ВНОХД № 354/2016 год. по описа на АС Варна и КНД № 198/2017 год. по описа на ВКС, не са извършени процесуално-следствени действия с упълномощения адвокат.

Претенцията за обезщетение на неполучено трудово възнаграждение и такава за заплащане на направени разходи за здравни осигуровки са недопустими /респ. неоснователни/ за срока след влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год.

С отговора е направено доказателствено искане за приобщаване към доказателствения материал на НОХД № 227/2014 год. по описа на ОС Варна

Ответникът – Прокуратурата на Р.България, редовно призовано в съдебно заседание се представлява от прокурор в ВОП, който оспорва искъ и поддържа отговора си.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

От 15.05.1995 год. ищцата работи като данъчен инспектор в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Варна.

От 04.08.2011 год. ищцата е заемала длъжността „Главен инспектор по приходите" в Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители" , като правия й статут е на държавен служител .

С постановление от 22.07.2011 год. по ДП № 406/2009 год. по описа на ОД МВР - Варна, утвърдено от Прокурор от Окръжна прокуратура гр. Варна на 04.08.2011 год., ищцата е привлечена като обвиняема, като съучастник в организирана схема за източване на ДДС и обвинена в извършване на престъпление по чл. 256, ал.2, вр.ал.1 от НК, както и за особено тежък случай на извършено престъпление по служба, по смисъла на чл. 282, ал. 3, вр.ал.2 вр. ал. 1,вр. чл.20 ал.2 от НК.

С постановлението за привличане на обвиняем и е определена и мярка за неотклонение „Гаранция" от 1000 / хиляда/лева, която тя внесла.

След повдигане на обвинение със Заповед № 297/25.08.2011 год. на Изпълнителния директор на НАП ищцата била временно отстранена от длъжност, считано от 26.08.2011 год. до приключване на производството.

С Присъда № 38 /17.03.2016 г. на ОС- Варна постановена по НОХД № 227/16 год. е била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.282 ал.З от НК

По протест от прокуратурата е образувано ВНОХД № 354/2016 год. по описа на Апелативен съд гр.Варна, който с Решение № 263/07.12.2016 год. ВНОХД № 354/2016 год. по описа на Апелативен съд гр.Варна е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд.

Решението на Апелативен съд- Варна е протестирано и пред ВКС е образувано Касационно дело №198/2017 год. по описа на ВКС.

С Решение № 102/27.04.2017 год. Касационно дело №198/2017 год. по описа на ВКС е потвърдено Решението на Апелативен съд - Варна, а оправдателната присъда на ищцата е влязла в законна сила на 27.04.2017 год.

В наказателното производство, от досъдебното производство и след това пред всички съдебни инстанции ищцата е била защитавана от защитник адвокат, на когото е заплатила възнаграждение в размер на 3 600 лева, по Договор за правно помощ и съдействие № 32/10.10.2017 год.

Ищцата била възстановена бях на работа на 18.05.2017 год.

Поради отстраняването й от длъжност на основание чл. 100 ал. 3 от ЗДСл на ищцата не са й изплащани месечните възнаграждения (заплати), през времето на отстраняването й , а тя сама си е заплащала здравните осигуровки.

За този период не е получавала като месечно възнаграждение и суми за допълнително материално стимулиране на тримесечен период (ДМС), вкл. пари за дрехи. Времето на отстраняване от длъжност е продължило от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год., през който период не й се зачита за трудов и за осигурителен стаж.

През този период от време, през който ищцата е била отстранена от длъжност нормата на чл.100 ал.2 от ЗДСл е обявена за противоконституционна с Решение № 5/12.05.2016 год. от КС на РБ / ДВ бр. 38/16 г. /, но ищцата не е била възстановена на работа до 18.05.2017 год.

Изпълнителният Директор на НАП отменил Заповедта за временното й отстраняване от служба на основание „отпадане предпоставките за временното отстраняване, осъществено на основание чл.100 ал. 2 от ЗДСл". Ищцата започнала работа на 18.05.2017 год.

Към датата на отстраняването й от длъжност 26.08.2011 год. ищцата е получавала брутно месечно възнаграждение в размер на 915. 00 лева, както и възнаграждение за допълнително материално стимулиране/ДМС/, което е различно като суми за различните месеци. Полученото от нея ДМС през месец август 2011 год. е в брутен размер от 1092.51 и се отнася за месеците април, май и юни 2011 год.

Ищцата твърди, че претърпените от нея имуществени вреди от възнаграждения са в пряка причинно-следствена връзка и са пряка и непосредствена последица от повдигнатото и поддържано незаконно обвинение.

По делото е допусната Съдебно-счетоводна експертиза, от която съдът установи, че към датата на отстраняването й от длъжност - 26.08.2011 год., ищцата е изпълнявала длъжността „главен инспектор по приходи" в Отдел „Контрол" към Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители"/СДО/, с присъден ранг за държавен служител- 2 младши и с размер на основната месечна заплата 750,00 лв. и клас 22 % или 165,00 лв../ класа се променя в м. юли/ Основната месечна заплата при пълен месец е в размер на 915,00 лв. Считано от 01.07.2012 г. класа за прослужено време на държавните служители се прибавя към основната месечна заплата. С Решение № РМФ-50/10-04-2014 г. е одобрена нова структура на ТД на НАП Варна, с която Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители /СДО/ е закрита, считано от 01.05.2014 год. Съгласно писмо изх. № 20-00-102/07.05.2014 год. на изпълнителния директор на НАП, служителите от СДО следва да бъдат преназначени в съответните функции в ТД на НАП, според професионалния им опит и квалификация. Във връзка с тези структурни промени, ищцата - Н.Р. е преназначена от Дирекция СДО в Отдел „Проверки", Дирекция „Контрол" на длъжност „Главен инспектор по приходите". Във връзка с настъпилите промени в нормативната уредба, считано от 01.07.2012 год. са променени заплатите на служителите в ТД на НАП Варна. Във връзка с настъпилите структурни промени в ТД на НАП Варна /Решение № РМФ-50/10-04-2014 год./, считано от 01.05.2014 год. са променени заплатите на служителите в закритата структура на ТД на НАП Варна.

Съгласно 3аповед Д-1140/31.07.2012 год., считано от 01.07.2012 год., индивидуалните месечни заплати на всички служители на длъжност „Главен инспектор по приходите" в Дирекция „СДО" в отдел към „Контрол", основната месечна заплата за длъжността в тази дирекция е в размер на 1100,00 лв.

Съгласно 3аповед Т -92/13.03.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП Варна, считано от 01.01.2017 г., служителите в Дирекция „Контрол", в отдел „Проверки", на длъжност „Главен инспектор по приходите" е определена основна месечна заплата в размер на 1092,00 лв., считано от 01.01.2017 г.

Размерът на брутното възнаграждение по месещ, което ищцата Н.С.Р. е следва да получи от датата на отстраняване до възстановяването й на работа, т.е. за периода от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год. , предвид: брутното й месечно възнаграждение за последния месец преди отстраняването й, промяната в размера на възнаграждението на държавните служители по чл. 82 aл. 1 от ЗДСл след 01.07.2012 год., като съобрази промяната на длъжностите и заплатата на служителите на ТД на НАП Варна за длъжност „Главен инспектор" в Дирещия СДО при ТД на НАП Варна на основание промените в чл. 67 от Закона за държавния служител и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация /НЗСДА/, последваща промяна в размера на възнаграждението на служителите от Дирекция СДО на длъжност „Главен инспектор по приходите", преназначени в Дирекция Контрол, отдел Ревизии поради закриване на структурата /вещото лице подробно е описало в Таблица № 1 в раздел 4 на експертизата/ изчислява в размер на 72077,73 лв., в т.ч.: основна заплата - 70 399,03 лв. = клас-1 678,70 лв.

Общият размер на сумите за допълнително материално стимулиране, които е следвало да получи нищата за периода от 01.07.2012 год. до
18.05.2017 год. - при съобразяване па средния размер на суми, които лица със същото служебно правоотношение като нейното са получили, като се има предвид и нейната индивидуална оценка за качество на работата й и съответно определеният й индивидуален коефициент за периода 01.04.2011 год. до 30.06.2011 год., вещото лице изчислява сумите в общ размер на 16 716,38 лева. /подробно по тримесечия са описани в таблица 3 на раздел 4 от ССЕ/

Вещото лице е дало заключение за общият размер на дължимите на основание чл. 40 от ЗДСл финансови средства за „представително облекло" за държавен служител на длъжност „Главен инспектор" в ТД на НАП-Варна за периода от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год. при условие, че ищцата е възстановила за 2011 г. сумата от 153,00 лв., то сумата за представително облекло за периода от 26.08.2011 год. до 17.05.2017 год. , вещото лице изчислява общо в размер на 2 319,67 лв., /описано в Таблица № 2 от раздел 4 на ССЕ./

Вещото лица дава заключение, че размера на законната лихва върху внесената „парична гаранция" в размер на 1000,00 лв. за посочения период 08.08.2011 год. до 21.10.2013 год. е в размер на 226,56 лв.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира. Съдът кредитира и заключението на вещите лица, като обективни и компетентни.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на следствието, прокуратурата и съда при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В настоящия случай твърденията на ищеца са за претърпени имуществени вреди в следствие на това, че срещу нея е повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление завършило с постановление за оправдателна присъда.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, а в последствие е признато за невиновно и оправдано за повдигнатото обвинение.

По Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е незаконно и в хипотеза на постановена оправдателна присъда досежно фактът дали е извършено престъпление и авторството му.

По отношение на иска за неполучено основно служебно възнаграждение.

Искът е основателен и доказан в размер на 72 077,73 лева.

От заключението на вещото лице, което съдът кредитира, обезщетението, което ответникът дължи на ищцата за причинените вреди от незаконното обвинение е в размер на брутния размер на основното възнаграждение по смисъла на чл. 32 вр. чл. 67 от ЗДСл, което ищцата е следвало да получава, ако не е била отстранена от работа, за съответния период.

На основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител Заповед № 297 от 25.08.2011 год. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 100, ал. 2 /обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 38 от 2016 год. / от ЗДСл , ищцата е била временно отстранена от служба, считано от датата на връчването на заповедта -26.08.2011 год. до произнасяне на компетентните органи с надлежен акт, с която отстранил ищцата от заеманата от нея длъжност поради това, че срещу нея е било образувано и водено досъдебно производство № 406/2009 по описа на ОД на МВР - Варна, „Полицейско разследване", група „Икономическа престъпност“.

Поради отстраняването й от длъжност и съгласно чл. 100, ал. 3 ЗДС не й е заплащано възнаграждение за периода от датата на влизане на заповедта в сила до датата, когото служебната й правоотношение е била прекратено.

Повдигнато обвинение против ищцата е за извършено тежко умишлено престъпление, свързано с длъжностното й качество и Изпълнителният директор на НАП е бил длъжен да я отстрани временно от длъжност до решаване на въпроса за нейната наказателна отговорност. В този случай, работодателят не действа по своя преценка, той действия при условията на обвързана компетентност и по силата на закона /чл. 100, ал. 2 ЗДС/ и вследствие на действията на прокуратурата, която е повдигнала и поддържа незаконно обвинение. Незаконното обвинение в случая обуславя незаконността на наложената ограничителна мярка.

За времето на отстраняването й от служба ищцата не е получавала заплата, което представлява имуществена вреда. Отговорността се носи от прокуратурата /по аргумент от чл. 100, ал. 4 ЗСВ/ съгласно ЗОДОВ.

Безспорно отстраняването на ищцата от длъжност е станало в следствие на повдигнатото й обвинение и неполучаването на трудово възнаграждение се явява пряка последица от него. В т. 5 от ППВС № 4/23.12.1968г. е разяснено, че в размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база при определяне размерът на имуществените вреди при непозволено увреждане, се включват всички добавки които имат постоянен характер.

От заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено и на това основание го поставя в основата на правните си изводи се установи, че за периода от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год., когато ищцата е възстановена на работа, следващото й се обезщетение във вид на неполучено трудово възнаграждение след приспадане на дължимия ДДФЛ, е в размер на 72 077,73 лева, включващо доходи с постоянен характер – основна заплата, допълнително възнаграждение за прослужено време /клас/, които са с постоянен характер. Доколкото ищцата претендира именно този размер на обезщетението като имуществена вреда, искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Съдът не споделя направеното от процесуалния представител на ответника възражение,че срокът за обезщетение, за неполучено възнаграждение вследствие на отстраняването на ищцата от работа на основание чл.100 ал.2 от ЗДС, следва да се счита до постановяване на Решението на КС на РБ - ДВ, бр. 38 от 2016 год., с който разпоредбата е обявена за противоконституционна.

Ищцата е отстранена от длъжност, вследствие на незаконното обвинение. След отстраняването й от длъжност тази норма на закона е обявена за противоконституционно. Решението на КС има действие само занапред т.е. то не преурежда заварени случаи. Ищцата е била отстранена от длъжност поради незаконното обвинение и е била възстановена след влизане в законна сила на присъда с която съдът я признава за невинна. От изложеното следва извода, че претендирания период ищцата е била отстранена от длъжност поради незаконното обвинение. Решението на КС не засяга висящи производства, непреурежда отношения, а действа занапред, следователно от момента на отстраняване от длъжност до момента на възстановяването й, ищцата е търпяла вреди от незаконното обвинение. В този смисъл възражението е неоснователно.

Сумата съобразно направеното искане следва да бъде присъдено ведно със законната лихва върху него считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

По отношение на предявения иск за сумата 16 716,38 лева, представляващи неплатено ДМС /допълнително материално стимулиране/, за периода от 01.07.2012г. до 18.05.2017, които ищцата би получила, съобразно Вътрешните правила за постигнати резултати ако не бе отстранена от длъжност поради незаконното обвинение.

Искът е основателен и доказан.

Обезщетението за отстраняване от длъжност поради незаконното обвинение, следва да включва и допълнителното възнаграждението, които ищцата би получила, ако не бе отстранена. Такова възнаграждение се явява допълнителното материално стимулиране.

От приетата експертиза, след извършена проверка по трудовото досие на ищцата и представените писмени доказателства - оценки за работата на същата, се установява, че тя е с добра оценка за работата си както за тримесечието, предхождащо отстраняването й от работа, така и за цялата си кариера, видно от приложените по делото формуляр за индивидуална оценка.

Вследствие на незаконното обвинение, ако ищцата не бе отстранена, тя би получила съответните суми, така както те са изчислени от вещото лице - 16 716,38 лева, представляващи неплатено ДМС /допълнително материално стимулиране/, за периода от 01.07.2012г. до 18.05.2017. Неполученото от ищцата ДМС представлява вреда от незаконно обвинение.

По отношение на претенцията за обезщетение за 2319.00 лева, представляващи неполучени суми представително облекло за периода от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год. на основание чл.40 от ЗДСл.

Казаното по-горе се отнася и за този иск. Неполучените от ищцата суми за представително облекло за времето през което е отстранена от длъжност поради незаконното обвинение, се явява причинена от незаконното обвинение вреди и подлежи на репарация. Размер на тази вреда е посочено от вещото лице в приетата съдебно икономическа експертиза.

По отношение на иска за заплащане на сумата 1 159,84 лева.

Искът е основателен и доказан.

Ищеца претендира сумата от 1 159,84 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди като заплатени здравно-осигурителни вноски в периода от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год., периода през което е била отстранена от длъжност.

Личното заплащане на сумите от ищцата е в пряка причинно следствена връзка с отстраняването й от длъжност, вследствие на незаконното обвинение и с оглед представите доказателства за направения разход претенцията следва да бъде уважена.

Съгласно представените писмени, действително платената сума за здравно-осигурителни вноски в процесния период е 1159,84 лева /лист 61 от делото/

Съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото на ищцата обвинение и претърпяната от имуществена вреда само до размера на реално заплатените здравно-осигурителни вноски.

По отношение на иска за направените разноски по воденото наказателно производство в размер на 3 600 лева, искът се явява основателен и доказан.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в които са отразени разходите за адвокатска защита в досъдебното производство и на последвалите три съдебни инстанции под № 32/1010.2017 год. от които съдът установи, че в досъдебното производство и във фазата на съдебното производство ищцата е ангажирала защитник по силата на сключен договор, на когото е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лева общо.

Извършеният от ищцата разход е довел до намаляване на имуществената й сфера, а след като тези разходи са направени вследствие на незаконно обвинение следва да се квалифицира като имуществена вреда, която подлежи на възмездяване.

Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с тежестта на повдигнатото обвинение, с фактическата и правна сложност на делото, с неговия обем и е напълно адекватен на реално осъществената защита — адвокатът е представлявал и защитавал ищцата при нейното привличане към наказателна отговорност, при провежданите разпити, при предявяване на материалите по разследването и в последвалите производство пред трите съдебни инстанции.

В този смисъл искат се явява основателен за сумата от 3600 лева.

Ищецът е претендирал за присъждане на сумата от 226.00 лева, представляващи вреди от неполучени доходи за периода от 08.08.2011 год. до 18.10.2013 год. на задържане на паричната гаранцията от 1000 лв. пао постановление за привличане в качеството на обвиняем от 04.08.2011 год. по ДП № 406/2009 год. на ОД на МВР.

Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за всички преки и непосредствени имуществени и неимуществени вреди, последица от увреждането вследствие на незаконното обвинение.

Имуществените вреди във вид на пропуснати ползи съгласно т.11 на ТР 3/2005г. на ОСГК на ВКС се определят с оглед особеностите на съответния случай и при наличие на причинно-следствена връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление.

В случая ищецът претендира заплащане на пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата на внесената гаранция от 1 000 лева за периода от внасянето й 08.08.2011 год. до освобождаването й 18,10,2013 год.

Мярката за неотклонение „парична гаранция“ се явява незаконна предвид последвалата оправдателна присъда по наказателното производство срещу ищцата и следователно задържането на внесената въз основа на нея сума е без правно основание. През периода на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност да я използва за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Доколкото сумата е била блокирана по повод взетата мярка за неотклонение във връзка с воденото досъдебно производство, е налице причинна връзка между пропускането на ползата и незаконното обвинение.

Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размера на вредата се заключава до размера на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010г., решение № 139/08.05.2012г. по гр.д. № 1121/2011г., ВКС, Решение №117/31.05.2013 по дело №1105/2012 на ВКС, ГК, III г.о., докладчик съдията Ценка Георгиева. В случая дължимата законна лихва върху сумата от 1 000 лева за периода от 08.08.2011 год. до освобождаването й 18,10,2013 год. е в размер на 226 лева, което обуславя извод за основателност на претенцията.

По отношение на разноските.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдът следва да възложи в тежест на ответника направените от ищеца разноски 4 481 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В." №., представлявана от Главния прокурор С.Ц., ДА ЗАПЛАТИ НА Н.С.Р. ЕГН:**********, адрес: ***, ж.к И.Р., бл…, вх.., ап. .., сумата от 72077,73 лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение по ДП № 406/2009 год. по описа на ОД МВР – Варна, НОХД № 425/2013 год. на ВОС, НОХД № 227/2014г. на ВОС, по ВНОХД № 354/2016г. на ВАпС и по КНД № 198/2017г.- ІІ н.о. на ВКС, изразяващи се в неполучени заплати по служебно правоотношение, за периода от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год., когато е била отстранена от длъжност, ведно със законната лихва върху главицата считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В." №., представлявана от Главния прокурор С.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Р. ЕГН:**********, адрес: ***, ж.к И.Р., бл…, вх.., ап. .., сумата от 16 716,38 лева, обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение представляващи неплатено ДМС /допълнително материално стимулиране/, за периода от 01.07.2012 год. до 18.05.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В." №., представлявана от Главния прокурор С.Ц., ДА ЗАПЛАТИ НА Н.С.Р. ЕГН:**********, адрес: ***, ж.к И.Р., бл…, вх.., ап. .., сумата от 2319.00 лева, обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение, представляващи неполучени суми за представително облекло за периода от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год., ведно със законната лихва върху него считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В." №., представлявана от Главния прокурор С.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Р. ЕГН **********, адрес: ***, ж.к И.Р., бл…, вх.. ап. .., сумата от 1159.84 лева, обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение, представляваща платени от ищцата здравни осигуровки за периода от 26.08.2011 год. до 18.05.2017 год., ведно законната лихва върху него считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. бул."В." №., представлявана от Главния прокурор С.Ц., ДА ЗАПЛАТИ НА Н.С.Р. ЕГН **********, адрес: ***, ж.к И.Р., бл…, вх.., ап. .., сумата от 226 .00 лева, обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение, представляващи вреди от неполучени доходи за периода от 08.08.2011 год. до 18.10.2013 год. на задържане на паричната гаранцията от 1000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул. "В." № . ДА ЗАПЛАТИ НА Н.С.Р. ЕГН **********, адрес: ***, ж.к И.Р., бл…, вх.., ап. .. сумата 4 481 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

Номер на акта:	1073
Дата:	15 юни 2018 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия:	Атанас Василев Славов

Дело:	20183100100488
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	1 март 2018 г.

Решение по дело №488/2018 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта