Решение по дело №11869/2018 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

гр. София,13.05.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година,   в  състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното съдията гр.д. №11869/ 2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

ИЩЕЦЪТ- Ч.В.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, чрез адв. Р.Б.Н.-***, твърди, че през 2004г. е призоваван за извършване на процесуални действия по следствено дело № 246/2004г. по описа на ССлС-СИО. Две години по- късно е привлечен в качеството на обвиняем по пр.пр. 39946/2006г. по описа на СРП и горното следствено дело, като му е наложена мярка за неотклонение „Подписка”. Престъплението, за което е обвинен е по чл. 212, ал. 4, алт. 1, вр. с чл. 212, алт. 2, вр с чл. 26, ал. 1 от НК, което е тежко по чл. 93, т. 7 от НК, като определеното наказание е лишаване от свобода от две до осем години. Четири години по-късно, през 2010г., разследването приключва с внасяне на обвинителен акт в съда по повдигнатото му обвинение и е образувано НОХД 1943/2010 г., 96-ти състав по описа на СРС. С присъда по горното дело, е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като изпълнението се отлага за срок от пет години. След обжалване и след три години е образувано ВНОХД № 5262/2013г. XVI-ти с-в по описа на CГC, като с решение № 103/29.01.2014г. съдът отменя присъда по НОХД 1943/2010г. на СРС и връща делото за ново разглеждане от друг състав. Същата година се образува НОХД 1746/2014г., 122-ри с-в при СРС, като с присъда от 30.09.2016г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал. 4, алт. 1, вр. с чл. 212, ал. 1, алт. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. След протест на прокуратурата се образува ВНОХД 2190/2018г., IX- възз. с-в при СГС, който с решение от 28.06.2018г. потвърждава присъда от 30.09.2016г. по НОХД 1776/2014г. на СРС, НО, 122-ри с-в, с която е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал. 4, алт. 1, вр. е чл. 212, ал. 1, алт. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. Ищецът излага, че от началото на наказателното производство е бил силно притеснен за изхода на делото, защото знаел, че не е извършил престъплението, за което го обвиняват. Това го сринало психически. Името му било непрекъснато коментирано и очерняно като един от престъпниците на България. Приятелите и колегите му започнали да го отбягват, дори роднините му от провинцията преустановили контакти с него. Имал уговорки за започване на работа, но след като станало известно, че е обвинен в извършването на измама, тези уговорки отпаднали. Чувствал се отвратен и изморен от всичко това, живеел и се движел  като робот, очаквайки най-после да се реши въпросът и да стане ясно, че нищо не е направил и да се спре злословенето по негов адрес. Загубил апетит, кръвното му варирало непрекъснато, станал очевидно мнителен и заядлив. Това довело до проблеми и със семейството му.  Всичко продължило 14 години с непрекъснати жалби, връщания на делото и той имал чувството, че живее от заседание до заседание. Ищецът посочва, че името, честта, възпитанието, професионализмът, моралът и достойнството му били сринати и стъпкани заради едно неоснователно обвинение. Целият му съзнателен живот изведнъж станал обществено достояние и бил подложен на обществено поругаване и той не можел да се чувства нормално при това положение, особено като му е лепнат етикет „измамник“.  Твърди, че оправдателната присъда в никой случай не може да заличи тези 14 години, които преживял на ръба на психиката си. Ето защо намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като претендира да му се заплати обезщетение в размер на 30 000 лв.  Не претендира присъждането на лихва. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр. София, бул. *******, оспорва иска по основание и размер.  Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното наказателно производство и твърдените вреди, както и вида и размера на твърдените вреди. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Оспорва претенцията за лихва.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се в изисканото и приобщено НОХД № 1776/2014г. по описа на СРС, НО, 122 състав, се установяват фактическите твърдения, изложени от ищцата в ИМ, свързани с воденото срещу ищеца наказателно преследване,   приключило с оправдателна присъда.

Представено е от ответника постигнатото между ищеца и Министерството на правосъдието споразумение № 93-00-34/08.02.2019г. , в резултат на което на ищеца му е била изплатена сумата от 6400лв. като обезщетение за нарушеното му право на разглеждане и решаване на воденото срещу него нак. производство в разумен срок - за повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.212 ал.4 алт.1вр.чл.212 алт.2вр.чл.26 ал.1 НК по сл.д. №246/04г. на ССлС СИО , пр.пр.№ 39946/06г. на СРП, НОХД № 1943/10г на СРС, НО, 96 с-в приключило с оправдателна присъда , в сила от 28.06.2018г.

За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.

Свид. М.И.,  твърди, че тежко преживял воденото срещу нея наказателно производство.

Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

Искът  за неимуществени вреди срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен.

От приложените по делото  писмени доказателства, съдържащи се в изисканото и приобщено НОХД № 1776/2014г. по описа на СРС, НО, 122 състав се установяват фактическите твърдения, изложени от ищцата в ИМ, свързани с воденото срещу ищеца наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда.

Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират отговорността на  посочения ответник, който дължи да обезщети  ищеца, срещу който нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.

Възраженията срещу размера на претенцията на ищеца са основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания, че ищецът преживял тежко воденото срещу него наказателно производство, което е продължилото  сравнително дълго. Всичко това, както и обстоятелството, че нак. преследване срещу ищеца му е нанесло психически щети,  както и като взе предвид постигнатото споразумениемежду ищеца и Министерството на правосъдието споразумение № 93-00-34/08.02.2019г. , в резултат на което на ищеца му е била изплатена сумата от 6400лв. като обезщетение за нарушеното му право на разглеждане и решаване на воденото срещу него нак. производство в разумен срок, мотивира съда да приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 5 000 лв., в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

При този изход на делото ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Като взе предвид уважената част от иска: при направени  910лв. следва да се платят 151, 67 лв. 

По изложените съображения съдът

        

                                                Р      Е      Ш       И:

 

          ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”********, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на Ч.В.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, чрез адв. Р.Б.Н.-***, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 5000лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата  над 5000 лв.(пет хиляди лева) до пълния предявен размер от 30 000лв.(тридесет хиляди лева).

          ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул.”********, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на Ч.В.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, чрез адв. Р.Б.Н.-***, направените разноски по делото в размер на 151, 67 лв.  .(сто петдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки).

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: