Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 777 27 май 2021 година град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, ІІІ - ти състав, в открито
заседание на двадесет и осми април, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия : Чавдар Димитров
Секретар И.Л.,
с
учстието на прокурора Д.Х.,
като
разгледа докладваното от съдия Чавдар
Димитров
административно
дело номер 1753
по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е било
чрез отделяне с определение № 1633/26.08.2020г. на състав на АС Бургас по адм.
дело №1728/2020г. по описа на АС Бургас на исковото производство по чл.104,
ал.1 ЗДСл (като подлежащо на разглеждане по различен процесуален ред) и
образуването му в самостоятелно административно дело - настоящото.
Исковата
молба на Т.Г.А. е насочена против Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/. Направено е искане да му бъде присъдено обезщетение за
времето, през което не е бил на служба, считано от датата на прекратяване на
служебното правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на жалбата до окончателното и́ изплащане, т.е. от 25.08.2020г.
В
началния петитум на исковата молба е била предявена претенция да му бъде
заплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от
07.08.2020г. до 07.02.2021г. поради незаконосъобразното прекратяване на
служебното му правоотношение в общ размер от 6300.00 лева, т.е. по 1050,00 лева
на месец, която сума бива формирана след приспадане на ежемесечното трудово
възнаграждение от 1000,00 лева, сочено от ищеца като получавано заради
встъпването му в трудово правоотношение по силата на Трудов договор №5 от
10.08.2020г. с работодателя Фишуей ЕООД.
По-късно
в хода на производството с нарочна молба вх.№ 4018/15.04.2021г. ищецът е
направил изменение на иска в частта относно размера му, като е увеличил последния
от 6 300,00 лева на 10 300,00 лева на основание чл.214, ал.1 ГПК, вр.
чл.144 АПК. След преценка допустимостта и обосноваността на таканаправеното
изменение съдът е приел същото за разглеждане, като съобразно уточненията на
ищеца става ясно, че същият е заемал длъжност по трудово правоотношение
единствено за времето от 10.08.2020г. до 16.09.2020г. След тази дата ищецът
обяснява, че не е бил страна по трудово правоотношение, поради което му се
дължи пълното възнаграждение за периода от 16.09.2020г. до 07.02.2021г.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
изменената по Размер искова претенция в размер на 10 300,00 лева, ведно със
законната лихва, считано от 25.08.2020г. до окончателно изплащане на
задължението. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
– Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния си представител
счита, че искът е основателен и доказан касателно главницата, но оспорва
началния момент на считаната за дължима законна лихва, както е посочил това и в
отговора на исковата молба. Претендира присъждане на разноските в тежест на
ответния орган в минимален размер предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят
на БОП дава заключение за основателност на исковата претенция в размер съгласно
установената съдебна практика.
Съдът,
като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства
и закона, намира за установено следното:
По
делото не се спори, че по повод спорното дисциплинарно наказание „уволнение“,
наложено на ищеца от органа по назначението му, пред Върховния административен
съд е било образувано адм. д. № 789/2021г., като по същото е било постановено
Решение №3374/15.03.2021г., влязло в сила на същата дата. С него е било
оставено в сила Решение №1409/27.10.2020г., постановено по адм.д. №1728/ 2020
по описа на АС Бургас, като с последното е била отменена оспорената Заповед №
РД - 302/07.08.2020г. на изпълнителния Директор на ИАРА за дисциплинарно
уволнение на Т.Г.А., заемал длъжността Главен Директор на Главна Дирекция
„Рибарство и контрол“ в ИАРА. Размерът на основната заплата при признаване на
уволнението за незаконно е бил в размер на 2050.00 лева.
Със
заявление, подадено до ИА „Рибарство и аквакултури“ вх.№
94-00-2118/25.03.2021г. ищцът е поискал да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението му длъжност, както и изплащане на присъдените съдебноделоводни
разноски по приключилото съдебно производство.
Със
заповед №ЧР-53/24.03.2021г. изпълнителният директор на ИАРА е възстановил
ищецът на заеманата преди признатото за незаконно уволнение длъжност с
определено основно месечно възнаграждение в размер на 2050,00 лева. По делото
са били представени служебни фишове за начислено и изплатено възнаграждение за
м. Август 2020г. и м. Март 2021г., видно от които размерът на възнаграждението
не е бил променян през спорния период.
Разгледан
по същество искът е основателен по следните съображения:
Според
разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, иск за обезщетение за вреди, настъпили в
резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. В разглежданият случай, липсва спор за
това, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Т.А. е
отменена от съда.
Предявеният
иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е допустим, като съгласно чл. 205
от АПК, искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая това е Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, която е
юридическо лице на бюджетна издръжка. Съгласно разпоредбите на чл.5 ал.1 и ал.2
от Закона за рибарството и аквакултурите Изпълнителната агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище
гр.Бургас и териториални звена, към министъра на земеделието и храните, посредством
което се осъществяват управлението, наблюдението и контрола върху рибарството,
аквакултурите и търговията с риба и други водни организми.
Съгласно чл. 104, ал.1 ЗДСл, когато заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по
назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в
размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на
уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото
време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца, а
когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е
получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на
разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението,
изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
От
анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че предпоставките за търсене
на обезщетение в размер на основната заплата са наличието на влязло в сила
съдебно решение, с което уволнението да е признато за незаконно, лицето да не е
било назначено на друга работа и да не е получавало възнаграждение или в случай
на подобно назначаване получаваното възнаграждение през периода на оставането
му без работа, но за не повече от 6м. да е било по-ниско от размера на
основната му заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно.
За
да е изпълнена хипотезата на чл.104, ал.1 ЗДСл, следва на първо място да е
отменено с влязло в сила решение незаконното прекратяване на служебното
правоотношение.
В
конкретния случай по делото е служебноустановено влязло в сила съдебно решение,
с което заповедта за уволнение е отменена.
На
второ място, не се спори между страните, че незаконноуволнения служител е
заемал друга длъжност, през периода от 10.08.2020г. до 16.09.2020г. (видно от
представения трудов договор №5/10.08.2020г. на стр.46 и Заповед за прекратяване
на трудово правоотношение №7/16.09.2020г. (л.108), както и препис от трудова
книжка на ищеца (л.110-111), ) като
основното му възнаграждание е било в размер на 1000,00 лева.
След
тази дата ищецът няма сключени други трудови или служебни правоотношения през
посочения период.
Следователно
са реализирани втората и третата предпоставки за приложение хипотезата на
чл.104, ал.1 ЗДСл.
Според
цитираната разпоредба, размерът на обезщетението следва да бъде определен към
момента на признаване на уволнението за незаконно като база за определянето му,
законодателят е посочил основната заплата на служителя към този момент. По
делото не е налице спор, че размерът на основната заплата както преди
уволнението, така и към датата на признаването му за незаконно е в размер на
2050 лева.
От
приобщените доказателства се установява, че ответникът към момента на
приключване на съдебното дирене не е начислил обезщетение по чл.104 ЗДСл.
Според
мнението на настоящия съдебен състав и съгласно смисълът вложен в правната
норма на чл.104 ЗДСл, изчисляването на обезщетението е на месечна база, от
която следва да бъде приспадната всяка сума, получена от ищеца като
възнаграждение, като според същата норма размерът на обезщетението следва да
бъде определен от разликата в заплатите, които ищецът е получавал през този
период или съответно на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени
въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение.
В
този смисъл от сумата на дължимите шест месечни основни възнаграждения, всяко в
размер от 2050,00 лева следва да бъде приспадната получената от жалбоподателя
основна заплата, за времето отработено при работодателя Фишуей ЕООД, а именно
един месец и пет дни, разпределени както следва: двадесет и един ден от м.
август, т.е. 2/3 от месеца, както и 15 дни от м. септември, представляващи
½ от дните на съответния месец, включае почивните такива през
съответните периоди на двата разглеждани месеца. За тези периоди според
изчисленията на съдебният състав е била получена сума, в размер на 7/6 от 1000,00
лева чийто сбор възлиза на 1166,66 лева. Тази сума следва да бъде извадена от
сбора на основните възнаграждения дължими от органа по назначаването за
правнорелевантния период от 6 месеца, т.е. от 12 300,00 лева. Получената
разлика възлиза на сумата от 11 133,34 лева. Ищецът е претендирал
допустимо при условията на чл.214, ал.1 ГПК, вр. чл. 144 АПК по-ниска сума, а
именно такава в размер на 10 300,00 лева, която следва да бъде уважена
изцяло.
2.
Относно присъждане на законна лихва във връзка с обезщетението по чл. 104, ал.
1 от ЗДСл.
Спорът
в тази си част не касае самостоятелен и субсидиарен по естеството си иск,
доколкото такъв не е предявен от ищеца по надлежния ред с посочване на
конкретен размер на дължимата лихва за изминалия период предхождащ предявяването
на иска.
Претендирана
по най-общ начин, дължимата мораторна лихва представлява правна последица от
евентуалното уважаване на иска за дължимото обезщетение. В първото по делото съдебно заседание ищецът е
предявил претенция за присъждане на мораторна лихва върху претендираната сума,
считано от датата на депозиране на жалбата против заповедта за дисциплинарното
му уволнение, признато по-късно за незаконно. Съдът счита, че претенцията е доказана
по основание. Следва да се отбележи, че ответникът не е ангажирал доказателства
за заплащане на лихва нито върху размера на цялото обезщетение, нито върху част
от него.
Спорен
между страните е началният момент, от който се дължи тази законна лихва. Дали
същата е от момента на депозиране на исковата молба, т.е. преди признаване на
уволнението за незаконно, както претендира това ищецът или от признаването на
уволнението за незаконно, което в конкретния случай е станало с влезлият в сила
окончателен съдебен акт, както възразява ответникът.
Според
настоящия съдебен състав възражението на ответника е основателно, тъй като съгласно
Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ВКС, ОСГК началният
момент на дължимата лихва е влизането в сила на решението, с което се отменя
унищожаемия административен акт - заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение, или законната лихва се дължи считано от 16.03.2021г.
С
оглед формирания извод за основателност на претенцията и своевременно
направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК
следва да се присъдят на ищеца разноски в общ размер от 860,00 лева съгласно
уважената изцяло искова претенция, в т. ч. заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 850 лева и д.т. от 10,00 лева. Адвокатското възнаграждение е в
рамера на предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер по чл.8, ал.1, т.4, с поред който при
материален интерес от 10 000,00 лева до 100 000,00 лева
възнаграждението е в размер 830,00 лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.,
поради което не подлежи на корекция, тъй като не се явява прекомерен.
Мотивиран
от горното, Административен съд Бургас, III-ти състав,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ да заплати на Т.Г.А.
ЕГН: ********** ***, сумата от 10 300,00 лева (десет хиляди и триста лева),
представляваща обезщетение за времето, през което не е бил на работа поради
незаконното му уволнение със Заповед № РД-302/07.08.2020г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, за периода от 07.08.2020г.
до 07.02.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.03.2021г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати Т.Г.А. ЕГН: **********
сумата от 860,00 лева (осемстотин и шестдесет лева), представляваща разноски по
делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: