№ 155
гр. ***, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310101630 по описа за 2021 година
Молба с правно основание чл.4, ал. 1 от ЗЗДН.
Постъпила е молба от ИВ. М. П., в която твърди, че с Б. Ш. ЮС. са живели на семейни
начала до м.април 2021 г. От съвместното си съжителство имат общо дете Д. Б. ЮС. на 2
години. От известно време ответникът станал много агресивен, упражнявал системен тормоз
върху нея, изразяващ се в психическо и физическо насилие – което наложило двамата да се
разделят. На 13.07.2021 г. вечерта ответникът видял молителката и детето в градинките в
квартала, спрял колата и започнал да я обижда и заплашва. След това прибирайки в
апартамента си, сварила ответника вътре в апартамента, които започнал да я дърпа рязко за
ръката и я заплашил с думите: „ще те убия, ще те смажа, ти су курва, няма да те оставя
толкова лесно“. След това я изкарал от вън на стълбището, хванал я силно за шията и я
блъснал във вратата на съседния апартамент. Всичко това се случило пред очите на детето,
което се изплашило и започнала до плаче. В това време на помощ на молителката се
притекъл съсед на име Стефан, които издърпал Б. и се обадили на тел.112. Поради това, че е
налице реална опасност за живота и здравето й, и моли да бъде издадена заповед за
незабавна защита срещу него.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Б. Ш. ЮС.. Постъпила
е молба от същия, с която оспорва предявения иск. Твърди, че на посочените дати не е бил
на мястото на инцидента. Ангажира доказателства, не претендира за разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Молбата, по която е образувано производството, е подадена от пострадалото лице в
1
предвидения от закона едномесечен срок. Защитата по ЗЗДН е допустима за пострадалото
лице спрямо Б.Ю., тъй като е налице една от хипотезите на чл.3 от ЗЗДН, а именно същия е
бивш съжител на молителката И.П., с които имат общо дете: Д. Б. ЮС., което не е спорно, а
това се доказва и от представените по делото доказателства.
Не е спорно още между страните, че молителката ИВ. М. П. и ответника Б. Ш. ЮС. са
живели на семейни нечела на един и същи адрес: ***, както че двамата живеят разделени от
м.април 2021 г., И. с детето в същото жилище, а Б. при родителите си.
От молителката е подадена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, от която е видно, че
спрямо нея е извършен акт на домашно насилие, от страна на бившия и съжител на
13.07.2021 год.
Подадената от молителката ИВ. М. П. декларация по чл.9, има особена
доказателствена сила, посочена в чл. 13 ал.3 от същия закон, съгласно който съдът издава
заповед за защита само на основание на тази декларация, дори и при липсата на други
доказателства.
Разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН дефинира понятието домашно насилие или такова
е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права. Извършеното деяние попада в хипотезата на тази правна норма,
тъй като с него са отправени обиди, съпътствани с психически стрес, закани за убийство и
опити за саморазправа.
От показанията на свидетелката С.Д.А. – съседка и познаваща страните, които съдът
кредитира се установява, че на посочената дата 13.07.20221 г. И. прибирайки се в къщи с
детето, сварила Б. в дома си (същия имал ключ за апартамента), който започнал да я дърпа,
бута към стената, удря, заплашва че ще я убие и обижда с думите „Курва мръсна“. Тя успяла
да се отскубне от ръцете му и излезнала пред блока, където видяла сина на свидетелката и
потърсила съдействия от него, след което се обадила на телефон 112. След като като
разбрала това от сина си свидетелката отишла на место, сварила И. да седи на стълбите пред
блока и да плаче. Тогава И. и разказала, че същия ден Б. я срещнал на улицата с детето,
които и казал че с нея ще се разправя по-късно. След това на место са пристигнали
служители от РУП *** за съдействие. Свидетелката сподели, че това не е единствен случай
на домашно насилие от Б. над И., такива е имало и в миналото – което е била и причина за
раздялата им.
От показанията на свидетелите О.С.И. и О.С.И., се установява че познават добре
страните, които са живяли на семейни начела и имат дете. В момента живеят разделени: И. с
детето в апартамента, а Б. при родителите му. Свидетелите не са присъствали на актове на
домашно насилие, осъществени от Б. спрямо И.. Често двамата обаче са ходили в
заведението им, водила са детето по различни поводи.
По делото е приложена преписка от РУП ***, образувана по повод възникнал
инцидент между страните на 13.07.2021 г. в ***, ведно със снети обяснения, Докладна
2
записка и Протоколи за предупреждение.
От показанията на свидетелите: Д.В.С. и В. Т. П. – служители на РУП ***, които
съдът кредитира се установява, че на посочената дата същите са били на работа и изпратени
за съдействие, след постъпило обаждане на тел.112 от молителката. Отивайки на место са
констатирали, че жената е изплашена и ги чака пред блока, споделили е че между двамата е
възникнал инцидент, ответникът я обиждал и заплашвал (същия и бил бивш съжител и баща
на детето и). Ответникът също дошъл на место, от страните разбрали че той се прибрал от
чужбина в апартамента, но жената не искала да живеят вече заедно, скарали се. Жената била
видимо притеснена, а ответника афектиран. На страните са съставили предупредителни
протоколи и снели обяснения.
Описаните деяния представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от
ЗЗСДН, съгласно която разпоредба такова представлява всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
Предвидената в този закон защита е допустима за пострадалите лица, тъй като е съжителка
на извършителя и, поради което попадат в хипотезата на чл.3 от ЗЗДН. Ето защо молбата е
основателна и ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие. Тъй като страните не обитават едно и също жилище, ответникът не
следва да бъде отстранен от него. По отношение на исканите мерки: задължаване ответника
да се въздържа от домашно насилие, забраняване същия да приближава пострадалата,
жилището в което живее с детето, местоработата и местата за социални контакти, отдих –
тези мерки също е основателна, но само по отношение на молителката. Същата не следва да
се прилага по отношение на детето Д., тъй като на съда е служебна известно че
родителските права по отношение на детето Д. са предоставени на майката, между бащата и
детето е определен режим на лични отношения, а при налагане на същата този режим няма
да може да се осъществява за в бъдеще. От ангажираните доказателства не се установи, че
по отношение на детето е осъществен акт на домашно насилие от бащата, здравето и живота
на детето не са били застрашени при срещите им, а и видно от ангажираните свидетелски
показания връзката между двамата е съхранена и не следва да се прекъсва.
При определяне на продължителността на срока за налагане на тези мерки следва да
се има предвид продължителността на периода, в който е било извършвано насилие от една
страна, а от друга - поведението на извършителя след това, който не осъзнава последиците
от своите действия, явно не може да ги контролира, напротив осъществявал е в миналото
насилие и продължава да осъществява. Следва да се има предвид също възрастта,
здравословното състояние и социалното положение на пострадалото лице, които не може да
се противопостави на тези прояви. Ето защо съдът намира за необходим и достатъчен
срокът от една година, считано от постановяване на настоящото решение.
Заедно с това, на ответника следва да се наложи глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН в размер
от 500 лева. Този размер е определен с оглед семейното положение, възрастта на
извършителя, последващото му поведение от една страна и от друга страна с оглед
3
характера и тежестта на извършеното от него деяние.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 50 лева.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката
направените разноски в производството в размер на 400 лева, за заплатен адвокатски
хонорар.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Б. Ш. ЮС., ЕГН ********** от град ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо: ИВ. М. П., ЕГН ********** от град
***, ол. П-вска, ***, вх.В, ет.1, ап.2, изразяващо се в отправяне на обиди, заплахи и
физическо насилие.
ЗАБРАНЯВА Б. Ш. ЮС., ЕГН ********** от град ***, да приближава пострадалото
лице ИВ. М. П., ЕГН **********, жилището и находящо се в гр. ***, ***, вх.В, ет.1, ап.2,
местоработата, местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, като определя
срок на мярката за защита 12 месеца /дванадесет/, считано от постановяване на настоящото
решение.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ИВ. М. П., ЕГН ********** от град ***, ол. П-вска, ***, ***
като майка и законен представител на Д. Б. ЮС., ЕГН **********, за задължаване на Б. Ш.
ЮС., ЕГН ********** да се въздържа от домашно насилие над детето Д. Б. ЮС., ЕГН
**********, за налагане възбрана по отношение на същия да приближава пострадалото
лице/детето Д. Б. ЮС., ЕГН **********, жилището и местата за социални контакти и отдих
на същия.
ОСЪЖДА Б. Ш. ЮС., ЕГН ********** от град ***, да заплати в полза на Държавата
глоба в размер на 500 лева (петстотин) лева за извършената от него проява на домашно
насилие на 13.07.2021 г. спрямо ИВ. М. П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Б. Ш. ЮС., ЕГН ********** от град ***, да заплати по сметка на
Районен съд - *** държавна такса в размер на 50 лева (петдесет)
ОСЪЖДА Б. Ш. ЮС., ЕГН ********** от град ***, да заплати на ИВ. М. П., ЕГН
********** от град ***, ол. П-вска, ***, *** сумата 400 лева (четиристотин) разноски по
производството.
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита, в която се отразят последиците от
неизпълнението й по чл.21, ал.2 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на
съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването
на решението не спира изпълнението й.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчат на страните, както и на Районно
управление на МВР гр. ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7 дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5