Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Добрич, 04.11.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети
състав, в
публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА П.
при секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладваното от
съдия П. гражданско дело № 632 по описа на ДРС за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., с вх. рег.
№***/***г., срещу Ш.Б.С., ЕГН **********, като се претендира в отношенията
между страните да бъде установена дължимостта на част от вземането по
издадената заповед за изпълнение №*** от ***г. по ч.гр. д. №3811 по описа за
2019 г. на ДРС, а именно: сумата от
391,90 лв. (триста деведесет и едни лева и деведесет стотинки) - представляваща
потребени и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен
номер №*** от ***г., потребени в периода от ***г. до ***г., съгласно крайна
фактура № ***/***г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на
сумата; сумата от 378,02 лв. (триста седемдесет и осем лева и две стотинки) -
представяваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
за абонатен номер №***, представляваща трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет.
При условията на
кумулативно обективно съединяване срещу ответницата е предявен и осъдителен иск
за неплатени лизингови вноски, както следва: - 50.97лв.
по Договор за лизинг от ***г. с абонатен номер №***. за устройство *** модел ***,
за периода oт м.06/2018 г. до м.07/2018г.; 73.90лв. по Договор за лизинг от
10.04.2017г. с абонатен номер №*** за устройство *** модел *** за периода oт
м.06/2018г. до м.06/2019г. ;316.62лв. по Договор за лизинг oт ***г. с абонатен
номер №***, за устройство *** модел ***, за периода от м.06/2018 г. до м.11
/2019г.
Претендират се сторените
разноски в исковото и в заповедното производство.
Претендираните от ищеца
права произтичат от следните обстоятелства: Между мобилния оператор
"Теленор България" ЕАД и ответницата, в качеството й на абонат е
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от *** г. Ответницата е
абонат с клиентски номер *** и титуляр на номер ***, с избрана абонаментна
програма *** лева, със срок на действие на договора до *** г., който е договор
е новиран с допълнително споразумение от *** г., като абонатът е избрал
абонаментна програма *** лева, със срок на действие на договора до *** г. При
преференциални условия ответницата е взела мобилно устройство *** на изплащане,
на 23 месечни лизингови вноски в размер на 16,99 лева всяка, съгласно
погасителен план. Чрез допълнително споразумение от *** г. правоотношението е
новирано, като абонатът е избрал да ползва абонамента програма *** лв., със
срок на действие до *** г.
Като лоялен клиент на
оператора ответницата с втори договор за мобилни услуги от *** г. е взела втори
мобилен номер ***, с абонаментна програма *** лева, със срок на действие на
договора до *** г. При преференциални условия ответницата е сключила договор за
лизинг от същата дата *** г. за мобилно устройство ***, модел *** на изплащане,
на 23 месечни лизингови вноски, в размер на 7,39 лева всяка, съгласно
погасителен план. Чрез допълнително споразумение от *** г. правоотношението е
новирано, като абонатът е избрал да ползва абонамента програма *** лв., със
срок на действие до *** г.
Като лоялен клиент на
оператора ответницата с трети договор за мобилни услуги от *** г. е взела
мобилен номер ***, с абонаментна програма *** лева, със срок на действие на
договора до *** г. При преференциални условия ответницата е сключила договор за
лизинг от същата дата *** г. за мобилно устройство ***, модел *** на изплащане, на 23 месечни
лизингови вноски в размер на 17,59 лева всяка, съгласно погасителен план.
Ответницата е ползвала
предоставените мобилни услуги, като потреблението е фактурирано по клиентския й
номер, при условията на чл. 26 от Общите условия. Ответницата не е изпълнила
свои задължения за три последователни отчетни месеца - януари, февруари и март
2018 г., на стойност 366,14 лева. С кредитно известие *****/*** г. е извършена
корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 16,21 лева с ДДС, за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
при което задължението на ответницата възлиза на 391,20 лева.
Поради неизпълнението на
абоната и на основание т. 11 от договора за услуги вр. чл. 75 вр. чл. 19б, б.
"в" от Общите условия, ищецът е прекратил едностранно гореописаните
договори за мобилни услуги, като е деактивирал абонамента на дата *** г. С
прекратяването на договорите за мобилни услуги, на основание т. 12, ал. 2 от
Общите условия, дължимите лизингови вноски след месец юни 2018 г. и по трите
процесни договора за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми.
Операторът е издал крайна фактура
***/*** г., на стойност 1 211,41 лева. В посочената крайна фактура освен сумата
от 391,20 лева е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
гореописаните договори в размер на 378,02 лева, фактурирана е цената, дължима
за оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 441,49 лева.
Задълженията не са платени.
С писмена молба преди
съдебно заседание, ищцовото дружество заявява, че претендираната неустойка е
съобразена с постигнатата на *** г. между ищеца и КЗП спогодба, съгласно която
размерът на неустойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти и която е приложима за заварени и бъдещи договори на
оператора с клиентите-физически лица.
Ответницата в срока по чл.
131 от ГПК, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор. В съдебно
заседание не взема участие.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 205 от ЗЗД. Отношението между страните е възникнало при
действието на Общи условия.
Установителните
искове са предявени след успешно проведено производство по чл.410 ГПК и връчване
на заповедта по чл. 410 от ГПК при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, в срока,
предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.
В първото по делото открито
съдебно заседание ищецът с писмена, чрез процесуален представител, заявява, че
поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение против ответника. С протоколно определение от 04.10.2020г. искането е
било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238, ал. 1
от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в
първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на
страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в
заседание; 5. предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
С оглед наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да уважи исковете, така
както са предявени.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото
производство, както следва: 123,67 лв. - държавна такса и 180 лева – адвокатско
възнаграждение.
В полза на ищеца следва да
се присъдят и част от сторените по ч.гр. д. №3811 по описа за 2019 г. на ДРС
разноски, както следва:15,58 лв. – държавна такса и 114,37 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Процесната заповед за
изпълнение подлежи на обезсилване частично – за незаявения размер от
главницата, т.е. горницата над заявената с исковата молба сума от 391,90 лева
до присъдения със заповедта размер от 833,39 лева, както и за незаявеното
обезщетение за забава от 104,88 лева /присъдено със заповедта/ .
С оглед изложените
съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл. 239 от ГПК, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422,
ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., и ответницата Ш.Б.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, че ответницата дължи на ищеца част от вземането по издадената
заповед за изпълнение №*** от ***г. по ч.гр. д. №3811 по описа за 2019 г. на
ДРС, а именно: 391,90 лв. (триста деведесет и едни лева и деведесет
стотинки) - представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги с абонатен номер №*** от ***г., потребени в периода
от 15.01.2018г. до 14.06.2018г., съгласно крайна фактура № ***/***г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 от ГПК – 21.10.2019г. до окончателното плащане на сумата и 378,02 лв. (триста седемдесет и осем лева и
две стотинки) - представяваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги за абонатен номер №***, представляваща трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет.
ОСЪЖДА Ш.Б.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., следните суми: 50,97лв. /петдесет лева и деветдесет и седем стотинки/ - неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г. с абонатен номер №***. за
устройство *** модел ***, за периода oт м.06/2018 г. до м.07/2018г.; 73,90лв. /седемдесет и три лева и
деветдесет стотинки/ - неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г.
с абонатен номер №*** за устройство *** модел *** за периода oт м.06/2018г. до
м.06/2019г. ; 316,62лв. /триста и
шестнадесет лева и шестдесет и две стотинки/ - неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг oт ***г. с абонатен номер
№***, за устройство *** модел ***, за периода от м.06/2018 г. до м.11 /2019г.
ОСЪЖДА Ш.Б.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., сумата от 123,67 лв. - държавна такса и сумата от 180 лева – адвокатско възнаграждение - разноски по гр.
дело №632/2020г. на ДРС, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ш.Б.С., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., сумата от 15,58 лв. – държавна такса
и сумата от 114,37 лв. – адвокатско
възнаграждение. – разноски по ч.гр. д. №3811/2019 г. на ДРС, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д. №3811/2019 г. на ДРС заповед за
изпълнение №1890 от 22.10.2019г. в следните части: за горницата над сумата от 391,90 лева до присъдения със заповедта
размер от 833,39 лева; за сумата от 104,88 лева - обезщетение за забава, начислено за периода
от 01.07.2018г.до 26.09.2019г.
РЕШЕНИЕТО в частта на
частичното обезсилване на заповедта по чл.410 от ГПК, имаща характер на
определение, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението с частна
жалба пред ДОС.
РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :