МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 12.01.2016г. на
КРС по НОХД № 28/2016г.
Повдигнато е
обвинение срещу Е. ***, за престъпление
по чл.343б, ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че на 09.01.2016г. в гр.Кърджали
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Опел Астра” с ДК № К
4668 АТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,82
на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила
присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
Представителят
на прокуратурата настоява, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което
бил предаден на съд. Пледира, че били налице условията на закона той да бъде
признат за виновен и да бъде осъден. Моли съда да му наложи наказание към
минимума, а именно 1 година „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 500лв. Намирал,
че следвало да се приведе условната присъда определена по ЧНД № 996/ 2013г.
влязла в сила от 30.11.2013г. като изпитателния срок започвал да тече от
момента на влизането в сила на определение за групиране на наказанията. Поради
това настоява за приложение на чл.68 от НК, тъй като до изтичане на
изпитателния срок, деецът е извършил настоящото деяние. Предвид на
обстоятелството, че той притежавал право да управлява МПС, моли съда да
основание чл.343г, вр.чл.36 ал.1 т.7 от НК да го лиши от това му право за срок
от 20 месеца.
Подсъдимият се
признава за виновен и дава подробни обяснения за случилото се на
инкриминираната дата. Неговият защитник не оспорва главния факт на обвинението,
че на 09.01.2016г. в гр.Кърджали деецът управлявал МПС след употреба на
алкохол, а именно 1,82промила. Твърди обаче, че това не било станало на
ул.Републиканска, както пишело в обвинителния акт, а се случило на паркинг зад
заведение „Какао“, което имало отношение към обществената опасност на деянието.
Пледира за това подсъдимият Е. да бъде признат за виновен, а по отношение на
наказанието настоява за приложението на чл.55 ал.1 т.1 б.“а“ от НК без чл.66 от НК с оглед ниската обществена опасност и направените самопризнания. По
отношение на искането на прокурора за привеждане на условна присъда в сила изразява
мнение, че тя била постановена по НОХД № 17/ 2011г. на КРС и в нея било изрично
отбелязано, че била влязла в сила на 19.02.2011г. От тази дата следвало да се
счита, че тече изпитателния срок. Последващи кумулации не можело да утежнят
положението на осъдения, тъй като това би се превърнало от присъда с 3 годишен
изпитателен срок в такава с 5 години.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Е.С.Е., роден на ***г. в гр.Хасково, живущ ***,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН
**********.
Безспорно на
съдебното следствие се установи фактическата обстановка описана в обвинителния
акт, а именно: На 08.01.2016г. срещу 09.01.2016г. вечерта автопатрул на РУ
„Полиция”- Кърджали в състав свидетелите Г.Г., С.П. и П.К. били на работа като
полицаи. След полунощ около 01.30ч. на 09.01.2016г. те патрулирали в
централната градска част. При обход в района зад кафе „Какао“, което
представлявало голямо асфалтирано пространство, от което една част било
паркинг, а другата- улица без изход минаваща покрай сервиз и бивша
автомивка, тримата свидетели забелязали да се движи без включени светлини лек
автомобил марка „Опел Астра“ с ДК № К4668АТ. Поради това и защото криволичел,
полицаите решили да спрат тази кола. Когато водачът предприел маневра завой
надясно, патрулния автомобил подал светлинен сигнал, поради което първият спрял
зад автосервиза. Тогава полицаите извършили проверка, при която установили, че
водач на автомобила „Опел Астра“ бил подсъдимия Е.Е., който не пътувал сам. Проверили
му документите и разбрали, че бил правоспособен шофьор. Тогава решили да го
изпробват за употреба на алкохол, поради което повикали свои колеги от КАТ. На
место се отзовал свидетеля Р.К., който извършил алкохолна проба на дееца Е. с
техническо средство „Дрегер“, което отчело 1,82 промила на хиляда. По този
повод на место му бил съставен акт за установяване на административно нарушение
№ 29/ 09.01.2016г. и му бил издаден Талон за медицинско изследване № 0436517.
Същата нощ подсъдимият Е. ***, където отказал да му бъде взета кръв за анализ.
Фактът, че
подсъдимият на инкриминирана дата е управлявал МПС с наличие на алкохол в
кръвта над 0,5 промила на хиляда, а именно- 1,82 на хиляда се установи безспорно
от обясненията на самия деец, от свидетелските показания на всички разпитани по
делото свидетели, които установяват показанията на техническото средство.
Обстоятелството,
че деецът Е. е управлявал МПС на инкриминираната дата след като е бил осъден за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК се установява от Справка за съдимост № 37/
11.01.2016г., от която е видно, че с влязла в сила на 08.05.2013г. Присъда №9
от 26.04.2013г. по НОХД № 503/ 2013г. Районен съд гр.Кърджали е признал подсъдимия
Е. за виновен за това, че е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда и му е наложил
наказание „пробация“.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият Е.Е. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че
на 09.01.2016г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил марка „Опел Астра” с ДК № К 4668АТ с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, а именно 1,82 на хиляда, установено по надлежния ред,
след като е осъден с влязла в сила присъда за това, че управлявал моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда.
Деянието е
извършено при пряк умисъл. Деецът Е. е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона
и ниско правосъзнание.
ПО
НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност
на деянието- типична съобразно начина на извършване; като отчете наличието на единственото
смекчаващо отговорността обстоятелство- признание на вината си; както и
отегчаващи вината обстоятелства- лоши характеристични данни, обременено съдебно
минало и многобройните наказания като водач на МПС; счете че чрез наказание при
баланс на смекчаващи и отегчаващи факти, а именно чрез наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 2 месеца при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 т.2
вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, както у кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в
размер на 520лв., ще бъдат реализирани целите на чл.36 от НК. Съдът на
основание чл.59 от НК приспадна времето, през което подсъдимият Е.Е. е бил
задържан за срок до 24часа със Заповед за задържане на лице № 194733- 15/
09.01.2016г.
Настоящата
инстанция не приема твърдението на защитата, че имало значение за обществената
опасност на деянието къде бил установен подсъдимия да управлява автомобила си,
а именно не по уличната или пътната мрежа, а на територия, която била близка до
предназначението на паркинг. Това е така, защото законът не прави разграничение
между характера и вида на мястото на престъплението. Законодателят е инкриминирал
изобщо управлението на МПС след употреба на алкохол. Освен това в случая
мястото, където е бил установен дееца да кара кола, а именно на неосветено
пространство зад заведение и то без включени светлини криволичейки, е създало
предпоставка за още по- голяма опасност от инцидент на пътя.
Съдът наложи
на дееца Е. на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца като взе предвид утвърдената
съдебна практика и размера на установеното количество алкохол.
Настоящата
инстанция постанови на основание чл.68 ал.1 от НК подсъдимия Е.С.Е. да изтърпи
определеното общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца с
Определение № 182/ 14.11.2013г. определено по н.ч.пр.№ 996/ 2013г. на КРС за
осъжданията му по НОХД 206/ 2011г. и по НОХД № 17/ 2011г., и двете на КРС, при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит
тип. Това е така, защото цитираното определение е влязло в сила на
30.11.2013г., с което е определен нов изпитателен срок от 3 години за
извършената кумулация по двете условни присъди цитирани в предходния абзац, а
настоящото деяние е извършено на 09.01.2016г. По този начин последното
престъпление се явява извършено в изпитателния срок определен по н.ч.пр.№ 996/
2013г. на КРС. Вярно е, че поотделно тези срокове за изтекли по двете присъди-
НОХД № 206/ 2011г. и НОХД № 17/ 2011г., и двете на КРС, но срокът по чл.66 ал.1
от НК при условното наказание губи самостоятелното си правно значение, когато наказанието
бъде погълнато от ново общо условно наказание, определено по правилата за
съвкупностите от престъпления, какъвто е и настоящия случай. В този смисъл е и
константната съдебна практика обективирана в Решение № 159 от 08.05.2012г. на
ВКС по н.д. № 457/ 2012г. на II н.о. и Решение № 550 от 22.02.2002г. на ВКС по н.д.№
539/ 2001г. на I н.о.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: