№ 301
гр. Сливен, 27.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
Сложи за разглеждане докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско
дело № 20232230104060 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищецът Гаранционен фонд, редовно призован, се представлява от адв.
Н. П. от АК – Сливен, редовно упълномощен с представено днес
пълномощно.
Ответницата И. М. Т., редовно призована, не се явява. Представлява се
от адв. Ю. К. от АК – Сливен, редовно упълномощена с представено днес
пълномощно.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
АДВ. П.: Поддържам исковата молба. Нямам други искания.
АДВ. К.: Оспорвам исковите претенции като неоснователни. Имам
искания, които ще изложа по-късно.
Съдът ПРИКАНИ към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез съдебна спогодба, но такава не се постигна.
Съдът ДОКЛАДВА делото по реда на чл.146 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
1
осъдителен иск с правно основание чл.559 ал.3 вр. чл. 558, ал.7 от КЗ. Твърди
се, че във връзка с предявена на 05.11.2018 г. претенция от Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ при спазване на
законно установения срок по претенция № 120637 от 05.11.2018 г., ищцовата
страна Гаранционен фонд /ГФ/ възстановила на НББАЗ, в качеството му на
компенсационен орган, сумата 3261,05 лв. чрез банков превод на 13.11.2018 г.
на основание фактура № **********/23.10.2018 г. Твърди се, че виновна за
катастрофата е ответницата, която на 20.06.2014 г., около 14,45 часа, на
паркинг, при маневра „заден ход“ с лека автомобил с рег.№ СН 1235 КА
неконтролира пространството зад автомобила и удря в лявата предна част
завиващ трактор с рег. № СК-352-GF, като така причинява процесното ПТП с
материални щети. От изложеното е видно, че ПТП е настъпило във Франция
и ответницата е управлявала автомобила без сключена застраховка
гражданска отговорност към датата и часа на ПТП. С регресна покана,
получена лично от ответницата, е била поканена да възстанови платеното към
ГФ, но до днес лицето не е възстановило задължението си.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответницата да
заплати на ищцовата страна сумата 3261,05 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди възстановени на НББАЗ, във връзка с претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Франция за щетите по увреден
трактор с рег. № СК-352-GF от ПТП, настъпило на 20.06.2014 г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане, като се претендират и
разноските по делото
От страна на ответницата не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът УКАЗВА, че доказателствената тежест се носи от ищеца, който
следва да установи наличието на предпоставките на КЗ за ангажиране на
имуществената отговорност на ответницата, като установи, че в резултат на
предизвикано от нея виновно и противоправно ПТП в Република Франция, са
настъпили вреди, за които е изплатено обезщетение вместо ответницата,
която е управлявала превозното средство без сключена застраховка
гражданска отговорност.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност за изразяване на становища относно
доклада и дадените указания, както и за предприемане на съответните
процесуални действия.
2
АДВ. П.: Мисля, че доказателствената тежест е обратна в този процес.
Единственото, което може да направи Гаранционен фонд е да заплати
търсената сума от НББАЗ и следователно, тъй като вредата, щетата и
причинно-следствената връзка е следвало да се установи във Франция, тоест
доказателствената тежест според мен следва да е обратна.
АДВ. К.: Въпреки че това е един суброгационен иск, ГФ - като вид
компенсаторен орган, който би трябвало да изплати обезщетението на
Националното бюро, е би следвало да не се предоверява на бюрото, което е
изплатило на съответното Централно френско бюро, а е следвало да провери
дали наистина са налице предпоставките за изплащане на тази сума.
Доверителката ми не спори, че този автомобил е регистриран в България, че
злополуката е настъпила в момент на изтичане на предходен период на
нейната застраховка гражданска отговорност и в деня на изтичане е станала
злополуката и тя тогава е установила, че е изтекла застраховката. В часа на
ПТП не е имала застраховка, а същия ден е сключила застраховка.
Злополуката е станала във Франция и не може да се установи какво се е
случило, но това което българското бюро е трябвало да установи е
обичайното домуване на автомобила. Защото това също е предпоставка за
изплащане на обезщетението на френското бюро. В тази връзка е следвало да
се установи, кое е обичайното местодомуване на автомобила. В този смисъл
смятам, че по делото липсват доказателства за установяване на факта, че
автомобила е домувал тук. В действителност доверителката ми е работила и
продължава да работи във Франция и този автомобил, откакто го е закупила,
не се е завърнал в България. Между българска регистрация и местодомуване
на автомобила има разлика. В тази връзка нашите органи са действали
изключително механично, без да съобразят, че това е една съществена
предпоставка за заплащане на сумата. Считам, че доказателствената тежест се
носи от ищеца. Нямам други искания.
Съдът ПРИКАНИ страните към постигане на спогодба, но такава не се
постигна.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
3
АДВ. П.: Считам, че предявените претенции са основателни и напълно
доказани. Повтарям, че ГФ е длъжен по европейски договори и споразумения
да заплати вредата, която е заплатила на френското бюро НББАЗ. Като
задължени по този договор, имайки предвид България като държава членка на
ЕС и съответно като неин орган, ГФ единственото, което са могли да сторят, е
да заплатят нанесените материални вреди от българска гражданка, която има
обичайно местодомуване във Франция. За такова се приема последните шест
месеца. Ответната страна е могла да направи всичките си възражения
единствено пред френската юрисдикция, защото там е установено деянието,
вредата и причинно-следствената връзка, а Националното бюро – съответно
ГФ, единственото, което са могли да сторят в настоящия казус, е да заплатят
установените от френската юрисдикция материални щети и да заплатят
паричната им равностойност. Ето защо, моля да уважите предявените искове
като главен, изразяващ се в левова равностойност и акцесорен като законна
лихва. Моля да присъдите и юрисконсултско възнаграждение за юрисконсулт
на ГФ.
АДВ. К.: Моля да отхвърлите исковите претенции като неоснователни.
ГФ води един субругационен иск срещу доверителката ми за обезщетение,
което той се е счел за задължен да изплати на нашето Национално бюро, като
компенсаторен орган от българска страна, по отношение на обезщетенията,
които се дължат при ПТП с незастраховани МПС-та, практически на
територията на цяла Европа. В конкретния случай произшествието, което е
станало във Франция, е причинило имуществени вреди, които са заплатени
като обезщетение от Националното френско бюро на застрахователните
дружества, поради това, че доверителката ми не е имала застраховка
гражданска отговорност за този автомобил. Централното френско бюро е
изпратило на нашето Национално бюро едно писмо от 15.10.2014 г., което е
приложено към делото, с което, наред с искането за изясняването и на други
обстоятелства, изисква да се потвърди постоянното местодомуване на
автомобила участвал в ПТП. В срок от шест седмици, след получаването на
това писмо, нашето бюро е изрично уведомено, че ако в този срок не постъпи
отговор или опровержение на обичайното местодомуване на автомобила, то
ще се счита за потвърдено в нашата страна. Нашето бюро не отговаря в този
срок, след което, неизвестно как, установява, че обичайното местодомуване
на този автомобил е в България, което изобщо не е вярно, и изпраща едно
4
писмо едва на 17 декември, което практически няма никакъв смисъл по
отношение на местодомуването, тъй като е извън срок. Въпреки това, те са
потвърдили, че този регистрационен номер отговаря на съответната кола и е с
обичайно местодомуване в България. По този начин нашето национално бюро
автоматично пренася отговорността на обезщетението върху себе си и го
изплаща. Аз считам, че същинските правоотношения се развиват между двете
национални бюра и нашият Гаранционен фонд абсолютно механично е
решили, че е задължен да изплати недължимото обезщетение, което е
изплатено от нашето национално бюро. Това, че ГФ е изплатил недължимо
обезщетение, не може да ангажира отговорността на моята доверителка и
апропо цялото това правоотношение се развива между застрахователни
органи и никакви юрисдикции на Франция не са намесени в случая. Това е
едно частно правно отношение, което наистина е уредено от договор, който е
сключен от националните бюра на страните членки на ЕС, които са обвързани
да компенсират помежду си обезщетенията по повод застрахователните
събития настъпили на територията на целия ЕС, но в конкретния случай,
както нашият законодател в КЗ, както в договора, така и в във френския
законодателен акт на застрахователните основания, критерии което
националното бюро да плати съответното обезщетение е обичайното
местодомуване на автомобила. Моля в този смисъл да приемете, че исковите
претенции са неоснователни към доверителката ми и да отхвърлите исковете
като неоснователни. Претендирам и разноски, които се състоят от адвокатски
хонорар, като сега ще напиша и представя списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
РЕПЛИКА НА АДВ. П.: Смея пак да подчертая за съда, че ГФ е длъжен
да заплати направеното обезщетение от Националното бюро на България.
Направените тълкувания и възражение на ответната страна би следвало да са
искови претенции към Националното бюро, тъй като по една спогодба ГФ е
длъжен да заплати на НББАЗ търсената сума. Поради този факт считам, че
исковите претенции на ГФ са основателни.
АДВ. К.: Нямам какво да добавя. Представям списък на разноските.
Съдът ПРИКЛЮЧИ устните състезания и ПРИЛОЖИ към делото
представения от адв. К. списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът СЪОБЩИ, че ще обяви решението си на 27.03.2024 г.
5
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 15,00 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6