Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……………./01.08.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на дванадесети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3527/2018
г.
Производството е образувано по
предявен от Т.А.Т., ЕГН **********, адрес: *** срещу Т.К.С., ЕГН **********,
адрес: *** осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 ЗЗД, с който се иска да
се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща
оставаща дължима главница по договор за заем, сключен на 18.03.2013 г. между
наследодателя на ищеца Андрей Т.А. и ответницата, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
09.03.2018 г.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Ищецът е единствен наследник на баща
си * Т.А., починал на 22.02.2017 г. Твърди,
че на 18.03.2013 г. баща му сключил договор за заем с ответницата като ѝ
предоставил в заем сумата от 7000 лева, с която същата да закупи жилище в град *. Сумата е предадена на С. чрез банков
превод. Уговорено между страните било предоставената в заем сума да се върне в
срок до 1 месец. На 14.08.2013 г. ответницата е върнала на ищеца сумата от 2000
лева чрез банков превод. На 18.01.2016 г. наследодателят на ищеца поканил
ответницата в едномесечен срок да му върне сумата от 5000 лева. До датата на
депозиране на исковата молба, сумата не е върната. Моли за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран от
страна на ответницата отговор на исковата молба, в който заявява, че предявения
иск е допустим, но неоснователен. Посочва, че в периода 2000 г. до 2010 г. с
ищеца са се намирали във фактическо съжителство като по време на същото е
родена дъщеря им *
*. Заедно със
средства на ищеца и нейни такива закупили на името на бащата на ищеца * Т. недвижим имот, находящ
се в с. *.
Въпреки раздялата на ответницата с ищеца, бащата на последния останал в
прекрасни отношения с нея и с дъщеря ѝ. С оглед взетото на нея решение да
закупи жилище в град *,
бащата на ищеца ѝ казал, че ще ѝ върне вложените от нея средства в
закупения имот в с. *.
Поради това оспорва, че е имала договор за заем с * Т.. Не оспорва, че последния ѝ превел сумата от 7000 лева за
закупуването на жилище в град Варна, но твърди че не е имало уговорка за
връщането на същата. Оспорва представеното уведомително писмо като твърди, че
същото не изхожда от *
Т.А.. Моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът установява следното от
фактическа страна:
Прието като писмено доказателство по
делото е удостоверение за наследници с изх. № * г., изготвено от община *, от което се установява, че * Т.А., ЕГН ********** е починал на
22.02.2017 г. и единствен негов наследник е Т.А.Т., негов син.
От извлечение от банковата сметка на * Т.А., изготвено от „*“ ЕАД за периода 01.01.2013 г. до 31.01.2014 г. се установява, че на 18.03.2013
г. е извършен превод от *
А. в ползва на Т.К.С. в
размер на 7000 лева като е посочено и основанието затова – превод за жилище. На
14.08.2013 г. по банковата сметка на * А.
е постъпила сумата от 2000 лева, преведена от Т.К.С. без посочено затова основание.
Като писмено доказателство е приет
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *. От него се установява, че Т.К.С. е
закупила жилище на 17.04.2013 г., находящо се в град * на стойност 32000 евро. В нотариалния
акт е отразено, че купувачът е заплатил по банковата сметка на продавачите
сумата от 3200 евро преди подписването на настоящия договор, а останалата част
от договорената продажна цена в размер на 28 800 евро ще бъдат изплатени
чрез предоставен на купувача кредит от „*“ АД.
По делото като писмено доказателство е
представено копие и оригинал от уведомително писмо от * Т.А., с което последния уведомява Т.К.С.,
че по сключения между тях договор за заем, последната е върнала сумата от 2000
лева като оставащата дължима сума възлиза на 5000 лева. Отразено е, че в
едномесечен срок от получаване на настоящото писмо следва да погаси
задължението си, в противен случай ще потърси правата си по съдебен ред. Представеното
копие и оригинал на гореописания документ са оспорени по реда на чл. 193 ГПК.
Изслушано по делото е заключение на Съдебно графологична
експертиза, от което се установява, че и в двата документа подписът е положен
от * Т.А.. Вещото лице е уточнило, че в
изследваното копие на уведомителното писмо положеният подпис не представлява
копие на подписа от името на същото лице в изследвания оригинал, но категорично
посочва, че двата подписа на изпълнени от едно и също лице, което е * Т.А.. Съдът цени като компетентно
изготвено представеното заключение, с оглед на което следва правния извод, че
това писмено доказателство не следва да бъде изключвано от доказателствения
материал по делото, а напротив съдът следва да изгради фактическите и правните
си извод въз основа на него.
От приетата по делото справка за лице
относно *
Т.А. за периода 01.01.1992 г. до 08.03.2017 г., изготвена от Агенция по
вписванията *
се установява прехвърленото и придобитото от последния недвижимо имущество.
Събрани са и гласни доказателства чрез
разпита на четирима свидетеля – двама на страната на ищеца /*/ и двама на страната на ответника /*/.
От разпита на свидетеля * се установява, че * му е споделил, че е предоставил заем
на Т.С. за закупуване на жилище в началото на 2013 г. Твърди, че сумата е
предоставена по банков път. Уточнява, че е следвало предоставената в заем сума
да бъде върната месец/два след закупуване на недвижимия имот. Знае, че няколко
месеца след това е върната само сумата от 2000 лева. Оставащата дължима сума не
му е върната, поради което се е мъчил да се свърже с Т., като дори е карал и
свидетеля да й звъни. За детайлите относно предоставената в заем сума знае от
самия *, тъй като са съседи
и са се срещали в кварталното кафе. Споделял му е, че се притеснява, че
оставащата дължима сума не му е върната.
От показанията на свидетелката * са установява, че знае, че * е предоставил в заем сума на Т. за
закупуване на жилище, която е преведена по банков път и която следвало да се
върне около два месеца след като си изтегли кредита. Твърди, че е присъствала
на разговора, в който *
разговарял с Т., на който и казал, че ще даде пари на заем. Заявява, че
разговорът е проведен началото на 2013 г., след Нова година. Посочва, че знае
обстоятелството, че част от сумата е върната в размер на 2000 лева. Заявява, че
е присъствала, когато *
се е опитвал да се свърже с Т., но опитите са останали безрезултатни. За покана
не е чувала да е изпращана.
Свидетелката * /сестра на ответницата/ посочва, че
след раздялата на Т. с Т., баща му * останал в добри отношения с нея и с детето. При
решението на Т. да закупи апартамент, Андрей й заявил, че ще й даде пари и ще й
помогне финансово. Казал й, че ги дава за внучката си, дарявал ги. Твърди, че
не разговаряли да ги връща парите, а напротив същият ѝ ги давал, за да ѝ
помогнел за апартамента. Твърди, че Т. не е връщала пари, но посочва, че имало
момент, когато *
имал нужди и затова Т. му изпратила по банков път сумата от 2000 лева. Заявява,
че не знае *
да е звънял по телефона и да е търсил Т., както и да й изпраща покани.
От показанията на свидетелката *, се установява, че Т. и дядото на
дъщеря й *
са били в добри отношения като последния й помагал, когато имала нужда от нещо.
Когато теглила заем да си купи апартамент не й стигнали парите и той й помогнал.
Твърди, че дал парите за внучката си, за да не останат на улицата, не е имало
условие да ги връща. Знае от Т., че ѝ е дал парите и че тя е върнала 2000
лева и са останали 5000 лева. Т. не е споделяла, че * я търси по телефона и иска да му
върне парите.
Въз
основа на гореизложената фактическа обстановка и при съобразяване на относимите правни разпоредби, съдът установява следното от
правна страна:
С оглед обстоятелството, че ищецът е
единствен наследник на баща си *
Т.А. следва изводът, че
след смъртта на последния, Т.А. придобива всички права и задължения, които са
възникнали за наследодателя му преди настъпване на смъртта му.
Безспорен факт между страните е
обстоятелството, че на 18.03.2013 г. * Т.А.
е предоставил на Т.К.С. сумата от 7000 лева чрез извършен банков превод.
Основанието, на което е сключен определен договор не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се
позовава на него. В този смисъл е решение
№ 52 от 22.05.2009 г. по т. д. № 695/2008 г. на ТК, І ТО на ВКС. За
установяване на основанието въз основа на което е предоставена сумата пари,
както и това кога е сключен договора за заем, както и каква е уговорката за
връщане на сумата от страна на заемателя, съдът е
допуснал свидетелски показания. Същите са допустими като ограниченията на чл.
164 ГПК са неприложими в случая, тъй като относно смисъла на постигнатите
договорености е допустимо събирането на гласни доказателства. В този смисъл
решение № 67/15.04.2013 г. по гр.д. № 933/2012 г. на 3-то гр.о. на ВКС.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите * и *, които са взаимодопълващи
се, последователни и непротиворчиви. Показанията на
свидетелите, водени от ответницата, съдът не следва да ги кредитира, доколкото * е заинтересована от крайния изход на делото,
поради наличието на роднинска връзка между нея и ответницата, а показанията на
свидетелката Боева са уклончиви и без конкретика в
тях, с изключение на факта, че Т. е върнала част от предоставената й сума в
размер на 2000 лева и са останали 5000 лева, в която част същите съответстват
на останалите събрани по делото доказателства.
Безспорно от съвкупния анализ на
събраните писмени и гласни доказателства, последните събрани чрез разпита на
свидетелите * и
* по делото се
установява, че между наследодателя на ищеца и ответницата е сключен договор за
заем на 18.03.2013 г. като първият се задължил да предостави на ответницата
сумата от 7000 лева, които същата е следвало да върне. От събраните гласни
доказателства обаче не се установява по безспорен начин кога е следвало да бъде
върната предоставената в заем сума. Доказва се по делото, че част от заемната
сума в размер на 2000 лева е върната на 14.08.2013 г. Договорът за заем е
реален такъв и за да породи действие, следва договорената сума да е
предоставена от заемодателя на заемателя.
Фактът на предоставяне на паричните
средства се доказва от извършения банков превод на 18.03.2013 г., който не се
оспорва. Установява се и основанието, с което е предоставена сумата –
закупуване на жилище. Обстоятелството, че сумата е предоставена като дарение не
се доказа в настоящото производство, а напротив с връщане на сумата от 2000
лева на 14.08.2013 г., макар и без посочено основание се доказва именно
наличието на заемно правоотношение между Т.С. и * А.. Същото се потвърждава и от
приетото като писмено доказателство уведомително писмо, изготвено от * А.. Не се установяват твърденията на
ответницата, че наследодателят на ищеца е имал нужда от сумата от 2000 лева,
поради което същата му ги е предоставила безвъзмездно.
Наличието на възникнало облигационно
правоотношение между страните в производството, въз основа на сключен договор
за заем, съдът установява на основание съвкупния анализ на представеното по
делото извлечение от банковата сметка, уведомително писмо и с оглед събраните
пред настоящата инстанция гласни доказателства.
Не се доказва по делото, че страните
са договорили падеж на задължението, тъй като събраните гласни доказателства в
тази насока са противоречиви, а фактът, че я е търсил наследодателя на ищеца и
че не я е намерил не означава, че я е поканил да му върне предоставената в заем
сума. Поради изложеното следва да се приложат общите правила на ЗЗД, разписани
в нормата на чл. 240, ал.3 ЗЗД, а именно, че ако не е уговорено друго, заемателят
трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. В
случая представеното уведомление, изхождащо безспорно от наследодателя на
ищеца, с оглед приетата по делото ССчЕ, не се
установява да е изпращано на ответницата, макар и да е адресирано до нея. В
случая обаче с получаване на исковата молба, същото е достигнало до знанието на
ответницата, а освен това и самата искова молба /изхождаща от наследника на * А. в чийто патримониум
са възнизникнали същестуващите
права и задължения на наследодателя му, с оглед обстоятелството, че е приел
наследството оставено след смъртта му/ може да се счита като покана за връщане
на оставащата дължима сума и след изтичане на едномесечния срок от получаването
й, ответницата е поставена в забава. Когато кредиторът не е поканил длъжника да
изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има
значението на покана, след която длъжникът изпада в забава. В този смисъл е
установената съдебна практика по отменения Граждански процесуален кодекс от
1952 г. (решение № 1362 от 16.11.1993 г. по гр.д. № 1310/1993 г., ІV г.о. и
решение № 1615 от 09.05.1996 г. по гр.д. № 1678/1995 г., ІV г.о.,) и
формираната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК - решение № 48 от 10.09.2012
г. на ВКС, ТК по т.д. № 237/2011 г., ІІ т.о. и решение № 394/27.11.2015 г. по
гр.д. № 3034/2015 г. по описа на 4-то гр.о. на ВКС. Не са ангажирани
доказателства от страна на последната за връщане на оставащата предоставената в
заем сума в общ размер на 5000 лева.
С оглед
гореизложените мотиви, предявената искова претенция се явява основателна и
подлежи на уважаване като следва да се присъди и законна лихва, считано от
изтичане на едномесечния срок, с който е връчена исковата молба за отговор, а
не от депозиране на исковата молба, аргумент от чл. 240, ал.3 ЗЗД.
По отношение на разноските:
Двете страни в
производството са направили искане за присъждане на сторените в производството
разноски, но с оглед изхода на делото право на такива има само ищцовата страна. Същата претендира сумата от 200 лева,
представляваща заплатена държавна такса; сумата от 580 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 100 лева, представляваща
заплатен депозит по назначената ССчЕ или общо претендираната сума възлиза на 880 лева. С оглед гореизложеното в тежест на
ответника следва да се възложат разноски в общ размер от 880 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 240 ЗЗД, Т.К.С., ЕГН
**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА
Т.А.Т., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 5000 лева, представляваща
оставаща дължима главница по договор за заем, сключен на 18.03.2013 г. между
наследодателя на ищеца *
Т.А. и ответницата, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от изтичане на едномесечния срок по
реда на чл. 240, ал.3 ЗЗД – 01.05.2018 г.
ОСЪЖДА
Т.К.С., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Т.А.Т., ЕГН
**********, адрес: ***, сумата от 880 лева, представляваща сторени в
производството разноски, на основание чл. 78 ГПК.
УКАЗВА на Т.К.С., ЕГН **********, адрес: ***,
че може да заплати присъдените в полза на Т.А.Т., ЕГН **********, адрес: *** суми
по негова банкова сметка, ***. 18 от делото
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: