Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 572/10.8.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на двадесети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря
Тодорка Стойнова и в присъствието на прокурор Паун Савов, като разгледа
докладваното от съдия Шотева адм. дело № 41/2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.284 и сл.от ЗИНЗС и е образувано по искова молба от А.Д.П.,***, чрез
адв.В.С.,*** против ГД“Изпълнение на
наказанията „- София. Искът е в размер на 30 000 лв. Период за който се твърди,
че са причинени неимуществените щети – 22.02.2018г. до 10.01.2020г.при
пребиваването му в следствения арест и в Затвора Пазарджик.
Твърди , че е
налице свръхнаселеност, не му е осигурен санитарен възел и течаща вода, наличие
на гризачи и дървеници, мръсотия в килията , липса на медицинско обслужване,
както и липса на кабелна телевизия в целия затвор.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Предявена е от дееспособен правен субект- физическо лице, против юридическото лице - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София, която придобива статута на
самостоятелен правен субект с приемането и влизането в сила на ЗИНЗС, обн. ДВ бр. 25 от 3 април 2009 г., в
сила от 1 юни 2009 г. – чл. 12, ал. 2,
във вр. с чл. 16, ал. 1 от него, във вр. с чл. 205 от АПК. „Юридическото лице, което
следва да отговаря за вредите от пребиваването на частния жалбоподател в
следствения арест, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията".” В този смисъл: Определение № 7188 от
31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6482/2018 г., VIII о.; Определение № 15489 от
12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14543/2018 г., I о.; Определение № 8260 от
19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7093/2018 г., IV о.; Определение № 2929 от
7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2018 г., I о. и
др. ГД “Изпълнение на наказанията“ отговаря и за вреди причинени в съответния
затвор.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът,
редовно призован, се представлява от адв. С., който поддържа исковата молба.
Сочи доказателства.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Ч., който оспорва иска като недопустим, алтернативно – като
неоснователен в приложен писмен отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик -
прокурор Савов, намира, че искът не следва да бъде уважен. Същият се явява
недоказан.
Като редовна и допустима исковата претенция
следва да се разгледа по същество.
Фактологията, относима към спора, се изразява в следното:
Ищецът постъпва в Следствен арест гр. Пазарджик на
22.02.2018 г. с МНО „Задържане под стража“. Настанен е в спално помещение № 303
с капацитет 5 легла с още 4 задържани лица. Спалното помещение е с площ 22,8
кв. м., като в същото има баня и тоалетна, които са с размери 1,9 кв.м.
Спалното помещение е оборудвано и с три броя шкафове.
На 21.06.2018 г. е изведен в Затворническо общежитие от
открит тип – Пазарджик и настанен в спално помещение № 9 с капацитет 4 легла и
17 кв. м. площ, както и обща тоалетна в коридора.
На 02.07.2018 г. е приведен в Затворническо общежитие от
открит тип – Ср. Гора и е настанен в спално помещение № 1 с капацитет 8 легла и
с още 4 лишени от свобода. Спалното помещение е с площ 30 кв.м., със санитарен
възел 3 кв.ч. В помещението има 4 броя двойни легла с размери 70х190 см и 4
броя метални шкафа с размери 40х45х90 см, маса и 2 броя столове.
На 28.09.2018 г. е приведен в приемно отделение на
затвора и е настанен в спално помещение № 404 с капацитет 16 легла и с още 6
лишени от свобода. Помещението е с площ 40 кв.м., в тази площ има санитарен
възел 1,25 кв.м., 8 броя двойни легла с размери 70х190 см единичното, 4 броя
метални шкафове с размери 40х45х90 см, 3 броя прозорци с размер 60х120 см.
На 02.10.2018 г. е настанен в Седмо отделение, в спално
помещение № 707 с площ 45,56 кв.м., санитарен възел с площ 1,25 кв.м.,
капацитет 20 легла и с още 15 лишени от свобода. В спалното помещение има 10
броя двойни легла с размер 70х190 см единичното, 10 броя метални шкафове с
размери 40х45х90 см. Помещението има 4 броя прозорци с размери 60х120 см.
На 10.01.2019 г. е настанен в Осмо отделение, в спално
помещение № 812 с площ 20,3 кв.м., 3 броя прозорци с размери 130х69 см, баня и
тоалетна с площ 1,9 кв.м., прозорец с размери 66х56 см. Има 4 броя двойни легла
с размери 70х190 см единичното и 4 броя шкафове с размери 40х45х90 см.
Затворът е сключил договор за 2018 г. и 2019 г. с фирма
„ДД1“ ООД, която осъществява третирането на спалните помещения, както следва
през 2018 г. – 9 пъти и през 2019 г. - 9 пъти / Видно от приетите по делото
писмени доказателства – Протоколи за извършени услуги/.
Ежемесечно на лишените от свобода се раздават санитарни и
хигиенни материали – метли, лопати, кофи, парцали, прах за пране, сапуни и
препарати за почистване на тоалетни и подове / Видно от приетата по делото
писмена справка – неоспорена от страните/.
По делото са приети два броя медицински справки изготвени
от Директор МЦ при Затвора Пазарджик и лекар Дентална медицина, от които е
видно , че ищецът страда от определени заболявания още преди постъпване в
Следствен арест и Затвор Пазарджик, като при необходимост му е оказвана
медицинска помощ. От медицинска справка от 29.01.2020 се установява, че дори
припадъците на ищеца в затвора Пазарджик са намалели, т.е. налице е подобрение
а не влошаване на здравословното състояние на ищеца. От Медицинска справка
от29.01.2020 изготвена от лекар дентална медицина в МЦ- се установява, че
ищецът за периода 14.01.2019г.- 21.02.2019г. е преминал през лечение в рамките
на пет посещения в кабинета. Не е имал други стоматологични оплаквания.
Ищецът се е отказал от съдебно-медицинска експертиза с
оглед така приетите медицински справки, както и от събиране на гласни
доказателства.
След
преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на
страните, съдът приема от правна страна следното:
Исковата молба е
допустима. Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в ареста в
гр.Пазарджик и Затвора Пазарджик, което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е
предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се
установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на
администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Основателността на иска с правно основание чл.284 и сл.от ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на администрацията на арест Пазарджик и Затвора Пазарджик при
или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния
ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието
или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл.
3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
7.02.2017 г.)
(2) За нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът обаче , съгласно разпоредбата на
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
В
проведеното исково производство не бяха установени незаконосъобразни действия
или бездействия на администрацията на ареста в гр.Пазарджик и Затвора
Пазарджик, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на
ищеца.
По
делото от приетите писмени доказателства се установи, че не е налице
пренаселеност в нито един от процесните периоди.Ищецът винаги е разполагал с
над 4кв.м. , освен това в килиите в които е пребивавал е имало тоалетна и баня,
като единствено за периода 21.06.2018г. – 02.07.2018г. е бил в килия, която не
е разполагала със собствена тоалетна, но пък става въпрос за Затворническо
общежитие от открит тип, и по всяко време ищецът е можел да посещава тоалетната
намираща се в коридора.
Установи
се, че на лишените от свобода им се предоставят почистващи препарати и ако
килиите в които е пребивавал ищецът са били мръсни , то вината е на лишените от
свобода.
Относно
липсата на навременно и адекватно лечение, се установи от медицинската справка
от Директора на МЦ и от лекар Дентална медицина, че ищецът е получавал
навременна и качествена лекарска и дентална помощ.
Спирането
на кабелната телевизия не е от категорията действия, които биха довели до
нарушаване на човешкото достойнство, а и такива доказателства не бяха събрани.
С
оглед на горе изложеното се достига до извода, че не е налице незаконосъобразно
бездействие или действие на затворническата администрация.
По
отношение на причинната връзка:
Доколкото
в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено незаконосъобразно действие или
бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и
следва да се приеме, че също не е налице.
При
определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от
елементите му не може да се реализира отговорността на ГД“ИН“.
Мотивиран
от всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде оставен без
уважение, като неоснователен и недоказан, без да се обсъжда размерът на
претендираните вреди.
По
изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен
съд Пазарджик, І-ви състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на А.Д.П.,***, чрез адв.В.С.,*** против ГД“Изпълнение на наказанията „- София
за сума в размер на 30 000 лв. Период за който се твърди, че са причинени
неимуществените щети – 22.02.2018г. до 10.01.2020г.при пребиваването му в
Следствения арест и в Затвора Пазарджик.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Пазарджик.
СЪДИЯ :/П/
РЕШЕНИЕ
№996/09.12.2020 Г. ПО АД №1081/2020 Г. НА
XI СЪСТАВ
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 572/10.08.2020
г., постановено по адм. дело № 41/2020 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.