Определение по дело №664/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 749
Дата: 12 декември 2018 г. (в сила от 12 декември 2018 г.)
Съдия: Стефан Марков Стойков
Дело: 20181800600664
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. С., 04.12.2018 г.

 

Софийски окръжен съд, наказателно отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

                                                                                                               СТЕФАН СТОЙКОВ,

 

след като се запозна с докладваното от съдия Стойков ВЧНД № 664/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат И.А. от САК – повереник на Д.Ц.Д. от гр. Б., подадена срещу определение № 944 от 25.10.2018 г., постановено по ЧНД № 359/2018 г. по описа на Районен съд Б., с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство № 241/2017 г. по описа на РУ на МВР Б., пр. пр. 790/2017 г. по описа на РП Б., образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

С жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на постановения от РС Б. съдебен акт, като се оспорват фактическите изводи на съда и се твърди, че не са изчерпани способите за разкриване на обективната истина.

По отношение на доказателствата се изразява становище, че приетата от съда фактическа обстановка за началото на инцидента не отговаря на действителността. Твърди се в жалбата, че Д.Д. е потвърдил пред служителите на РДГ С., че имота, в който е открита дървесината, е собственост на Р. Т., поради което последният му е нанесъл побой.

С жалбата се твърди, че свидетелите описват случая като „подхлъзване“ от страна на Т. заради отмъстителния му характер и възможности в района.

Счита, че не са зададени конкретни въпроси за подробности на описаното от свидетелите „подхлъзване“, в каквато насока изразява становище, че извършването на следствен експеримент е удачен способ за събиране на установяване на доказателства.

Оспорва извода на съда, че твърдяното от Д.Д. не се подкрепя от други доказателства, в каквато насока се позовава на медицинската документация за установените травматични увреждания в областта на главата.

Иска отмяна на постановеното прекратяване на воденото досъдебно производство и продължаване на процесуалните действия по разкриване на обективната истина и наказване на виновното лице.

Софийски окръжен съд, след като се запозна с изложеното в жалбата и с материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена от повереник на пострадало лице, което има право на основание чл. 243, ал. 7 от НПК да оспорва съдебния акт, постановен по реда на чл. 243, ал. 5 и ал. 6 от НПК. Жалбата подадена в седмодневния срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, след като определението на съда е съобщено на Д.Д. на 30.10.2018 г., докато жалбата е постъпила в РС Б. на 08.11.2018 г. с пощенско клеймо от 06.11.2018 г.

По същество е основателна.

Досъдебно производство № 241/2017 г. по описа на РУ на МВР Б., пр. пр. 790/2017 г. по описа на РП Б. е образувано на по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК – с постановление от 27.07.2017 г., като е водено срещу неизвестен извършител за това, че на 25.07.2017 г., в отдел 222 на Г. ф., землище на община Б. е причинил лека телесна повреда на Д.Ц.Д. – служител на И. а. по г., изпълняващ контролна дейност, при и по повод изпълнение на службата му. Престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство не е повдигано и предявявано обвинение за престъплението, за което е образувано досъдебното производство или за други престъпни деяния. Извършени са редица процесуално-следствени действия – разпити на свидетели, очни ставки, съдебно-медицинска експертиза, като предварителното разследване е приключило с мнение от разследващия орган за прекратяване на наказателното производство.

На такова основание наблюдаващия прокурор е прекратил производството с постановление от 22.06.2018 г., като е направен извод, че липсва престъпление от общ характер.

Постановлението е обжалвано в предвидените срокове, по повод което е постановен обжалвания в настоящото производство съдебен акт, с който е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Съставът на първия съд е изложил установените доказателства /идентично с приетата от прокурора фактическа обстановка/, като се повтарят аргументите на прокурора за некредитиране с доверие показанията на пострадалия Д., липсата на категоричност при извод, че травмите са причинени по едно и също време, както и заинтересоваността на пострадалото лице, произтичаща от това му качество.

При извършената собствена преценка на доказателствата по делото, на постановения акт на прокурора и обжалваното определение на РС Б., настоящия съдебен състав намира, че по същество жалбата е основателна, тъй като не са извършените необходимите процесуално-следствени действия за установяване на доказателствата, необходими за вземане на решение съобразно принципа по чл. 14, ал. 1 от НПК.

Този извод се налага при преценка на основното противоречие в доказателствата, а именно касаещите механизма на причиняване на травматичното увреждане.

Въззивният съд установи също така, че както наблюдаващия прокурор, така и  първостепенният съд са направили изводи, неподкрепени с доказателства изходящи от съдебно-медицински експерт, изразявайки съмнение в причиняване на отделните травми при различни инциденти.

Несъмнено /както са приели основателно и наблюдаващия прокурор и първостепенният съд/ са налице два от обективните признаци на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК – длъжностно качество на пострадалото лице, както и вида на телесното увреждане, в каквато насока следва да се отбележи, че точното квалифициране на деянието е по чл. 130, ал. 2, т. 3 и т. 4 от НК, предвид наличие на травматични увреждания, покриващи двете хипотези на чл. 130 от НК. Няма спор, че е налице длъжностно качество у пострадалия Д.Д. – служител на И. а. по г., на длъжност „горски стражар“ при Ю. д.предприятие, Т. п.д.г. с. Б., които факти се установяват от приложените писмени доказателства. Без съмнение също така е установено че 25.07.2017 г. Д. е изпълнявал служебните си задължения по издаване на документи за експедиране на дървен материал в отдел 222 на Г. ф., землище на община Б., местност „С.“, в каквато насока еднозначно свидетелстват както пострадалия, неговите колеги, а така също и ръководителят му.

Няма съмнение и спор, че още на 25.07.2017 г., около 14 часа, постр. Д. е бил прегледан от лекар във ФСМП Б., при което установено разкъсно-контузна рана по лигавичната повърхност на горната устна. На следващия ден пост. Д. е прегледан от специалист – хирург, който е установил и отразил в съдебно-медицинско удостоверерие хематом в  челната област на главата десностранно, с размери 5х5 см., хематом на горната устна с размери 2х3 см. и разкъсно-контузна рана на горната устна отвътре с размери 1х2 см., които наранявания са преценени от вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза по различен начин, а именно: разкъсно-контузната рана като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а хематомите като наранявания, причинили болка и страдание.

Тук е необходимо да бъде отбелязано, че въззивният съд не счита за доказателствено обосновани съмненията на прокурора и първостепенният съд за възможното причиняване на отделните травми при различни инциденти, тъй като хематомите /кръвонасядания/ се проявяват известно време след травматичното увреждане, което най-ясно личи и в конкретния случай с отразяване на хематома на горната устна едва на следващия ден, а не при описване на нараняването на горната устна, направено при прегледа във ФСМП Б. малко след увреждането. Без съмнение точен отговор за давността на причинените травматични увреждания може да бъде даден от съответния съдебно-медицински специалист, поради което е необходимо допълване на заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза с въпрос конкретно в тази насока.

Доказателствено подкрепени, в който смисъл са обосновано изводите на наблюдаващия прокурор и  първостепенният съд по фактите за развитието на ситуацията, при която е получено увреждането, а именно: На 25.07.2018 г., докато пострадалия Д. е изпълнявал служебните си задължения по издаване на документи за експедиране на дървен материал в отдел 222 на Г. ф., землище на община Б., местност „С.“, в района са се намирали свидетелите Д. К. и Н.  Н. – служители на Регионална дирекция по г. С., които длъжностни лица са проверявали сигнал за дървесина – 6 куб.м., без необходимите контролни марки, която се е намирала в частично оградена ливада. При тях е отишъл пострадалия Д., който ги е уведомил чия собственост  е имота, след което е продължил пряката си работа.

По искане на служителите на РДГ С. на място са се отзовали и служители на Т. поделение д.горско стопанство Б. – свидетелите Х. Д., Р. Н. и ръководителят им Н. Ц., като там е пристигнал и св. Р. Т., занимаващ се с дърводобив в района и познат на всички служители на ТП ДГС Б., както и на пострадалия Д.. Последният също е дошъл със служебния си автомобил и се присъединил към разговарящите Р. Т. и служителите на ТП ДГС Б. – Д., Н. и Ц., като остава неизяснено къде точно са намирали в този момент служителите на РДГ С. – К. и Н., които без съмнение са били някъде наблизо, тъй като впоследствие са участвали в конфискуване на открития дървен материал. По отношение на този дървен материал по делото не е установено също така чия собственост е бил, както и чия собственост е имотът в който са открити. Налице е само твърдение на свидетелите Д., Н. и Ц., че дървеният материал няма нищо общо със свидетеля Р. Т..

Противоречиви доказателства обаче са установени относно механизма на причиняване на травматичните увреждания, като от една страна еднозначно свидетелите Д., Н. и Ц. посочват, че в присъствие на пострадалия Д. са разговаряли със св. Т., при което последният се е „подхлъзнал“ и се е сблъскал с пострадалия Д., при което е имало удар между главите им, като изрично тези свидетели твърдят, че е това се е случило неволно, тъй като Т. е бил с обути на краката джапанки.

От друга страна пострадалия Д. посочва, че при отиването си до своите колеги от ТП ДГС Б., където се е намирал и Р. Т., без никаква причина или разговор, последният е започнал да го заплашва с побой, като на въпрос от страна на Д. каква е причината за това отношение Р. Т. му е нанесъл удар с глава в челото и темето, както и удар с юмрук в областта на устата, след което отново му е отправял заплахи и закани за физическа саморазправа.

Косвено, версията за неволен сблъсък между Т. и Д. се потвърждава от посоченото от свидетелите К. и Н., които посочват, че не са чули обиди и закани, а така също, че не видели някой да нанася побой над Д.. Разпитът обаче на тези свидетели е проведен в значителна степен формално /кратко и късно/, без тези свидетели да посочат изрично имало ли е или не е имало обиди, заплахи и побой, а не да посочват какво не са чули и не са видели. Без съмнение тези свидетели следва да бъдат разпитани подробно и внимателно при което се установи тяхното местоположение и случилото се след повторното пристигане на Д., а така също и дали са предприели действия по извикване на Т., след като им е съобщено, че имотът, в който са дървата е негова собственост.

Както тези свидетели, така и служителите на ТП ДГС Б. следва да бъдат разпитани конкретно за открития дървен материал, а именно дали е установено чия собственост е, какъв е произходът му, чия собственост е имота, в който е открит, както и дали е ангажирана административно-наказателна или наказателна отговорност за нарушение/престъпление по повод добиване, притежание и транспортиране на този дървен материал. Отговор на последния въпрос следва да бъде потърсен и от местно-компетентния административно наказващ орган.

Чрез допълнително заключение по съдебно-медицинската експертиза следва да бъде изследвана възможността травматичните увреждания да бъдат причинени при механизмът, описван конкретно от свидетелите Д., Н. и Ц. /служители на ТП ДГС Б./, като становището на съответния на съдебно-медицинския експерт бъде потърсено след допълнителен разпит на тези лица, намирали се в непосредствена близост до Д. и Т., за конкретните обстоятелства, местоположение на лицата, разстояние между тях, характер на терена, както и конкретните движения- политане напред, настрани или назад на Т., протягане на ръце в посоката на подхлъзването, както и за начинът, по Т. и Д. са си ударили взаимно главите. В тази насока, чрез разпит и на самите участници в инцидента, следва да бъдат установени и физическите им данни, които имат значение за възможния механизъм на причиняване на травматичните увреждания, за който следва да се потърси отговор от вещото лице, както и по въпроса за давността на уврежданията.

Не следва да се уважи искането в жалбата за извършване на следствен експеримент, тъй като преценката в тази насока е преди всичко на разследващия орган и наблюдаващия прокурор и този способ следва да бъде използван при необходимост, каквато може да възникне в процеса на установяване на всички относими доказателства.

Предвид изложеното съдът счита, че следва да бъде отменено определение № 944 от 25.10.2018 г., с което е потвърдено постановление на РП Б. от 22.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по по ДП № 241/2017 г. по описа на РУ на МВР Б., пр. пр. 790/2017 г. по описа на РП Б., както и да бъде отменено цитирания акт на наблюдаващия прокурор, като делото бъде върнато на компетентната прокуратура за продължаване на разследването съобразно указанията, дадени по-горе.

Поради това и на основание чл. 243, ал. 7 и ал. 8, вр. чл. 343, ал. 6, т. 1 от НПК Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 944 от 25.10.2018 г., постановено по ЧНД № 359/2018 г. по описа на Районен съд Б., с което е потвърдено постановление на прокурор при РП Б. от 22.06.2018 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 241/2017 г. по описа на РУ на МВР Б., пр. пр. 790/2017 г. по описа на РП Б., образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и вместо него ПОСТАНОВЯВА,

ОТМЕНЯ постановление от 22.06.2018 г. на прокурор при РП Б. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 241/2017 г. по описа на РУ на МВР Б., пр. пр. 790/2017 г. по описа на РП Б., образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като  

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Б. за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                 Недялка Николова

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                  Яника Бозаджиева

  

      

                   2.

                                              Стефан Стойков