РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Бургас, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100501203 по описа за 2022 година
С Решение № 176 от 14.06.2022г., постановено по гр. дело №
1650/2021г. по описа на Районен съд – Несебър е осъдена И. С., родена на
**********г. – гражданин на Л. да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас сума в размер от 92, 15 лева,
представляваща незаплатена стойност по издадена Фактура № *** от
26.11.2018г. и Фактура № ********** от 25.11.2019г. за доставена, отведена и
пречистена вода до имот, находящ се в гр. С. в., м. *****“, ваканционно
селище „М. Д.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с идентификатор 11538.3.157.1.102, за
отчетен период от 17.10.2017г. до 12.11.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
06.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането и сума в размер от 21,
96 лева – лихва върху главницата за периода от 27.12.2018г. до 05.12.2021г.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
И. С. чрез назначения й особен представител адвокат К., в която се изразява
недоволство от решението и се претендира да бъде отменено
първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново
1
решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В депозираната пред съда жалба се посочва, че
първоинстанционното решение е базирано на представените Общи условия,
законосъобразността на които е оспорено и това налага произнасянето на
въззивната инстанция по въпроса действителни ли са Общите условия, които
ищецът е депозирал по делото. В жалбата се посочва, че съдът следва да се
произнесе по въпроса дали е нарушение неизпълнение на разпоредбите,
публикацията на Общите условия да се извърши в местен и централен
ежедневник, нарушение ли е на материалното право и води ли след себе си
като последица – невъзможност за позоваване на тези Общи условия.
Не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена, като бъде
отменено първоинстанционното решение и бъде отхвърлен предявения иск.
Ответната страна по въззивната жалба – „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД депозира по делото писмен отговор, в който оспорва
жалба и счита, че следва да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение. В писмения отговор се посочва, че водният
оператор ясно и недвусмислено е посочил и доказал произхода на
претендираната главница срещу ползваните в имота на ответника ВиК услуги,
доказана е и реалността на доставката в претендирания обем, а отчитането на
имота е съгласно регламента на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., а
с въззивната жалба не се оспорва размерът на доставеното количество вода. В
отговора се посочва, че в процеса е доказано основанието за начисляване и
фактуриране на процесните суми за предоставени ВиК услуги – в имота на
въззивната страна е имало монтиран водомер, съобразно чието показание
количеството изразходвана, отведена и пречистена вода е достигнало по
процесните кубически метра, поради което и искът следва да се приеме за
доказан по основание и размер.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
2
разноски пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба -
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД чрез своя процесуален представител
оспорва жалбата и счита, че атакуваното първоинстанционно решение следва
да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против И. С. – гражданин на Л.,
родена на **********г., с адрес в Р. Б. – гр. С. в., м. ***, ваканционно селище
М. Д., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с които се претендира да бъде осъдена ответната
страна да заплати на ищцовото дружество следните суми:
- сума в размер 92, 15 лева, дължима по издадени фактури за
периода от 26.11.2018г. до 25.11.2019г., с отчетен период по фактурите от
17.10.2017г. до 12.11.2019г.,
- сума в размер на 21, 96 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главниците за периода от 27.12.2018г. до датата на
подаване на исковата молба – 06.12.2021г. и
- законната лихва от датата на подаване на исковата молба от
датата на подаване на исковата молба – 06.12.2012г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се посочва, че ответната страна притежава
качеството на потребител в отношенията с експлоатационното дружество по
отношение на водоснабден обект, находящ се в гр. С. в., м. *****“,
ваканционно селище М. Д., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * с идентификатор
11538.3.157.1.102 и с абонатен номер *. Посочва се, че по издадени фактури –
съответно от 26.11.2018г. за сума в размер от 38, 26 лева и от 25.11.2019г. за
сума в размер на 53, 89 лева, ответната страна дължи общо сума в размер на
92, 15 лева, произтичащи от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период – от 17.10.2017г. до 12.11.2019г. В
исковата молба се посочва, че върху тази сума ответната страна дължи и
обезщетение за забавено плащане в размер на 21, 96 лева за периода от
3
27.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба – 06.12.2021г., както и
законната лихва върху стойността на претендираните главници от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 06.12.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ответната страна по иска – И. С. – гражданин на Л. в своя
депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК посочва, че оспорва
претенцията и счита, че не дължи претендираните суми. Оспорва
представените по делото фактури, които представляват едностранно
изготвени електронни документи, представени на хартиен носител от ищеца,
както и оспорва отразените данни в тези фактури за доставки на вода и
предоставяне на канализационни услуги. Оспорва обстоятелството в обекта
да има реална консумация на вода, както и наличието на монтирани в обекта
изправни водомери. Отправя възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на главниците на претендираните суми, както и по отношение на
претенцията за мораторни лихви. С оглед на депозирания отговор –
ищцовото дружество е изразило становище, че се касае за отчитане на
индивидуален водомер. По отношение на направеното възражение за изтекла
погасителна давност, посочва, че съгласно приложимите Общи условия на
оператора, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях ВиК услуги в 30-дневен срок и именно от този ден настъпва и
изискуемостта на вземането и длъжникът изпада в забава и в този смисъл,
погасителна давност не е изтекла по отношение на процесните вземания.
За да уважи претенцията на ищцовото дружество,
първоинстанционният съд е приел, че при правилно начислено като
потребено количество вода на ответната страна са определени и съответните
дължими суми за отчетните периоди, като размерът на дължимите суми
възлиза на сума в размер от 92, 15 лева. Съдът посочва, че по делото са
събрани достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са
потребени от ответната страна, а отчитането е извършвано лично от
инкасатор при ВиК, поради което и очевидно е бил осигурен достъп до
водомера.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
4
При извършване на своята служебна проверка, настоящата
инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо
и следва да бъдат разгледани направените възражения във въззивната жалба.
Основното поддържано от ответната страна чрез назначения й особен
представител е възражението, че решението на първоинстанционния съд е
базирано на представените Общи условия, чиято законосъобразност е
оспорена в първоинстанционното производство.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че И. С. притежава качеството на потребител в отношенията с
експлоатационното дружество по отношение на водоснабден обект –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.3.157.1.102 с
административен адрес – гр. С. в., община Н., област Б., с абонатен номер *.
Това обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от
представената по делото Справка № 296003/12.10.2020г. чрез отдалечен
достъп по данни за имот, както и от Справка - Данни по Регистър Булстат.
От представените по делото доказателства се установява, че на
дата – 17.10.2017г. е посетен имота на ответната страна и е отчетено
количество 14 куб.м потребена вода, а на 28.03.2019г. е отчетено количество
18 куб.м. потребена вода на обща стойност от 92, 15 лева. От представената
по делото Справка-извлечение се установява, че за посочените дати
отчитането е ставало при снемане на показанията на измервателното
устройство, както и чрез съобщаване на показанията от страна на самия
клиент.
На основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи услугите В и К се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение.
От събраните по делото доказателства се установява, че при
отчитането на разходваната вода за водоснабден обект, находящ се в гр. С. в.,
комплекс ***, собственост на И. С. за периода от 26.11.2018г. до 25.11.2019г.
е констатирано потребление на доставена, отчетена и пречистена вода в
размер на 32 куб. м. По делото се установява и обстоятелството, че за
5
отчетеното количество вода са съставени два броя фактури от страна на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас на обща
стойност от 92, 15 лева за периода от 17.10.2017г. до 12.11.2019г. По делото
не се спори, че претендираната от ищцовото дружество сума не е заплатена от
ответната страна И. С., а и не са представени доказателства, от които да се
направи различен извод.
При това положение, настоящата инстанция намира, че по делото
се установява доставката на услугата до адресата и неплащането на нейната
стойност и основният спор между страните остава относно приложимостта на
Общите условия на ВиК – Бургас в какъвто смисъл е направеното от страна
на назначения особен представител на ответната страна възражение,
поддържано и във въззивната жалба.
Съдът намира, че е неоснователно възражението на въззивната
страна, че Общите условия не са влезли в сила, тъй като не са публикувани в
най-малко един централен и един местен всекидневник.
На основание чл. 71 от Общите условия – общите условия влизат
в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен
ежедневник, като ВиК операторът задължително ги публикува и на
електронната си страница и осигурява достъп до тях. Настоящата инстанция
намира, че нормата на чл. 71 от Общите условия обезпечава надлежното
обявяване на правилата, по които осъществява доставките си ищцовото
дружество, но неспазването на всички оповестителни мерки, не води до
извода, че Общите условия не са влезли в сила, нито ги опорочава до степен
на недействителност. Касае се за изискване за широко обществено
разгласяване, така че при публикуване Общите условия да станат достояние
до възможно най-широк кръг потребители, което може да бъде постигнато и
чрез публикуването им в местен седмичник, вместо ежедневник, ведно с
оповестяване в централен вестник и качване на общодостъпната за всички
потребители електронна страница на дружеството. По делото е представено
копие от вестник „Новинар“ от 21.08.2014г. (за който не се спори, че е
български национален информационен всекидневник) и копие от вестник
„Компас“ (за който не се спори, че е седмичник, разпространяван в
Югоизточна България), от които е видно, че Общите условия на водния
оператор са били публикувани на 21.08.2014г. във вестник „Новинар“ и на
6
29.08.2014г. във вестник „Компас“, поради което и настоящият състав
намира, че формалните изисквания на чл. 71 от ОУ в случая не са изпълнени
стриктно, но следва да се приеме, че Общите условия са станали публично
известни на неограничен кръг потребители и са влезли в сила, а по този начин
и са станали общозадължителни за потребителите на услуги на ВиК – Бургас
по време на процесния по делото период. Следва изрично да се отбележи и
обстоятелството, че Общите условия на ВиК оператора са публикувани и на
електронната страница на дружеството и е осигурен достъп до тях на
потребителите, като изрично е посочено, че същите са влезли в сила от
29.09.2014г. (един месец след публикуването им в регионалния вестник).
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че
извършеното оповестяване на Общите условия на ищцовото дружество –
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас е станало
достояние на неограничен кръг потребители, достатъчно е широко
оповестяването и е произвело действието, визирано в чл. 71 от същите.
Както бе посочено по-горе – поради липса на доказателства, които
да опровергаят отразената в двете фактури доставка на услуги, съдът следва
да приеме, че ВиК операторът е изпълнявал надлежно задълженията си за
доставка, отвеждане и пречистване на вода и след като услугата е доставена,
то потребителят й дължи плащането на нейната стойност.
Безспорно е и обстоятелството, че ВиК операторът на основание
чл. 33 от цитираните Общи условия издава ежемесечни фактури при наличие
на консумация и/или служебно начисляване на количества, а потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за получените услуги в 30-дневен
срок след датата на фактурирането и в конкретния случай не са налице
предпоставки за настъпване на погасителна давност за процесното вземане
изцяло или частично. Изискуемостта на вземането за сума в размер на 38, 26
лева е настъпило за ответната страна на дата – 26.12.2018г. и за сума в размер
на 53, 86 лева – на дата – 25.12.2019г., а искът е предявен на дата –
06.12.2021г. – тоест не е изтекъл три годишен период от време и не може да
се приеме, че към датата на предявяване на настоящия иск е изтекла
погасителна давност на претендираното вземане.
Мотивиран от горното и като взе предвид всички събрани по
делото доказателства, съдът намира, че по делото остават недоказани
7
възраженията на ответната страна и следва да се приеме, че по делото е
възникнало задължение да заплати стойността на доставената, отведена и
пречистена вода, отчетена за периода от 17.10.2017г. до 12.11.2019г. в размер
на 92, 15 лева, няма данни тези суми да са заплатени, поради което и счита, че
и предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
следва да бъде уважен и предявения иск за установяване на задължение за
заплащане на обезщетение за забавено плащане за периода от месец след
издаване на фактурите за отчетеното количество вода, предвид задължението
на потребителите на основание чл. 33, ал. 2 от Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД – със седалище гр. Бургас да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
При това положение, съдът намира, че претенцията на ищцовото дружество за
заплащане на обезщетение за забавено плащане върху сумата от 92, 15 лева е
основателна и следва да бъде уважена за размера от 21, 96 лева на основание
чл. 162 от ГПК. На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД ответната страна дължи на ищцовото дружество и заплащане на
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба пред съда – 06.12.2021г. до окончателното
плащане.
Мотивиран от горното и като взе предвид, че направените
фактически и правни изводи от настоящата инстанция съвпадат с тези, които
са направени от първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемото дружество
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150
лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт, както и заплатеното
възнаграждение за назначения на ответната страна особен представител в
размер на 150 лева.
На основание чл. 77 от ГПК, предвид обстоятелството, че
въззивна жалба е депозирана от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител на ответната страна и държавна такса не е заплатена към
момента на образуване на производство, то с оглед обстоятелството, че
8
въззивната жалба по съществото си следва да бъде оставена без уважение,
следва да бъде осъдена страната И. С. да заплати дължимата държавна такса
за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че цената на предявения иск е под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 176 от 14.06.2022г., постановено
по гр. дело № 1650/2021г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА И. С. - гражданин на Р. Л., родена на **********г., с
адрес – гр. С. в., м. *****“, ваканционно селище М. Д., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
с код по Булстат ********* да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас
сума в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща дължима държавна такса
за водене на въззивното производство.
ОСЪЖДА И. С. - гражданин на Р. Л., родена на **********г., с
адрес – гр. С. в., м. *****“, ваканционно селище М. Д., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
с код по Булстат ********* да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо
Тенев сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща направените по
делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9