№ 219
гр. Варна, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20223110106571 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Кей Би Си Банк България ЕАД /с
предишно наименование Райфайзенбанк (България) ЕАД/, ЕИК ********* срещу В. З. Б.,
ЕГН **********, с адрес в гр.В. за приемане на установено в отношенията между страните
съществуване на вземане сумата от 9642,68 лева представляваща изискуема главница, от
която редовно падежирали главници в размер на 475,06 лв. за периода от 05.11.2020 г. до
05.04.2021 г. вкл. и предсрочно изискуема главница в размер на 9167,62 лв., по Договор за
потребителски кредит № 1911252662024402 от 29.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 13.07.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 299,73 лева представляваща изискуема
редовна лихва, начислена за периода 05.10.2020г. до 04.05.202г. вкл., сумата от 35,27 лв.,
представляваща изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за
периода от 05.11.2020г. до 04.05.2021г. вкл., сумата от 175,73 лв. представляваща изискуемо
обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода от 05.05.2021 г. до
12.07.2021 г. вкл., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10251/2021г.
по описа на ВРС.
При условията на евентуалност Кей Би Си Банк България ЕАД /с предишно
наименование Райфайзенбанк (България) ЕАД/, ЕИК ********* предявява срещу В. З. Б.
осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
главница в размер на 9642,68 лв. по Договор за потребителски кредит №1911252662024402
от 29.11.2019г, изискуема редовна лихва в размер на 299,73 лв., начислена за периода от
05.10.2020г до 04.05.2021г. вкл., изискуемо обезщетение за забава върху редовно
падежирали главници в размер на 35,27 лв., начислено за периода от 05.11.2020г до
04.05.2021г вкл. и изискуемо обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница в
размер на 175,73 лв., начислено за периода от 05.05.2021г. до 12.07.2021г вкл., както и
законна лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба
до окончателното му изплащане.
Ищецът твърди, че с Договор за потребителски кредит №1911252662024402 от
1
29.11.2019г. "Райфайзенбанк (България)" ЕАД (Банката) е отпуснала на кредитополучателя
В. З. Б. кредит в размер на 10405,00 лева. Сочи, че видно от приложеното в заповедно
производство извлечение от сметка лимитът е усвоен от Кредотополучателя на 02.12.2019г.
Излага, че в Договора са уговорени начина на усвояване на отпуснатия кредит,
размера на дължимите месечни вноски, размера на възнаградителната лихва, както и този на
наказателната лихва, в случай на просрочие на дължимите вноски по Договора. Крайният
срок за погасяване на кредита е 05.12.2028г. Уговорено е в чл.4.1 от Договора, че за първите
дванадесет месеца Кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в
размер на 5,50% пункта надбавка (Лихва). След изтичане на този срок лихвата се формира,
съгласно чл.4.2, от променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5,390
пункта. За определяне на референтния лихвен процент е използвана лихвената статистика на
БНБ, обявена на интернет страницата на БНБ . Уговорката за дължимата наказателна
надбавка при забава в плащането на дължими суми по Вземанията на Банката е направена в
чл.4.5 от Договора, съгласно която при забава в плащането Кредитополучателят дължи на
Банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 (десет)
пункта годишно върху забавената главница.
Ищецът твърди, че съгласно чл.5.2 от Договора кредитът е следвало да бъде погасен
по следния начин: 108 анюитетни месечни вноски, дължими на 05-то число на съответния
месец, считано от 05.01.2020 до 05.12.2028г. Месечната анюитетна вноска е определена в
размер на 122,36 лв. за първите дванадесет месеца от погасителния план.
Счита, че кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение на заплащането на
погасителните вноски. Не са заплатени анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с
падежни дати: 05.11.2020; 05.12.2020; 05.01.2021; 05.02.2021; 05.03.2021; 05.04.2021;
С оглед на неизпълнението и в изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до
кредитополучателя е изпратено писмо с изх.№ ИЗХ-001-25733,за което са приложени
книжа, писмото е връчено на кредитополучателя по реда на чл.46 ГПК, за което в заповедно
производство са представени доказателства.
Поради липса на изпълнение, счита, че в полза на ищеца са възникнали вземанията,
посочени в петитума на исковата молба.
Ищецът сочи, че на 05.05.2021 г. (датата на връчване на уведомление до задълженото
лице) е осчетоводена предсрочна изискуемост на всички вземания на Банката по Договора.
С оглед на горното, Банката е предприела действия за принудителното събиране на
вземанията си.
В условие на евентуалност, ищецът предявява осъдителен иск, при приемане, че
предсрочната изискуемост не е настъпила на посочената дата - 05.05.2021г., поради
настъпил случай на неизпълнение - неплащане, с настоящата искова молба упражнява
правото на кредитора по чл. 59 от Договора във връзка с чл. 432 от ТЗ да обяви главницата,
за предсрочно изискуема и незабавно платима, считано от получаването на препис от
исковата молба от ответника. Относно редовно падежиралите суми, посочени в петитума на
исковата молба, е приложим чл. 84 от ЗЗД, а именно, че срокът кани вместо кредитора.
Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът чрез назначения от съда особен
представител изразява становище за неоснователност на исковете.
Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост по договора за кредит.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
На 29.11.2019 г. между банката и ответницата е сключен договор за потребителски
кредит с № 191125266024402. По него банката е предоставила в заем на ответницата
2
парична сума от 10405 лева, ползвана за рефинансиране на кредит и потребителски нужди.
Крайният срок за връщане е 05.12.2028 г. /чл. 1/, като погасяването ще се извърши на 108
анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 122,36 лева, с падеж пето число на месеца,
при първа падежна дата 05.01.2020 г. и последна 05.12.2028 г.
Съгласно чл. 3 усвояването на сумата следва да стане по конкретно посочена в
договора банкова сметка на кредитополучателя. В чл. 4. 1 е уговорено, че за първите 12
месеца на договора, годишният лихвен процент е фиксиран в размер на 5,50%, като след
изтичане на този срок лихвата се формира от променлив референтен лихвен процент и
надбавка на 5,390 пункта. Общо дължимата сума по договора е 13844,38 лева. ГПР е 6,90%
/чл. 4.4.1/.Съгласно чл. 4. 5 при забава в плащането на дължимите суми, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава- наказателна надбавка към лихвата в размер на 10% върху
забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения. Към датата на сключване на договора размерът на лихвения процент на
обезщетението за забава е 15,50%. В чл. 5. 7 страните са уговорили правото на
кредитополучателя да се откаже от договора. Съгласно чл. 9. 1 и чл. 9. 2 банката има право
да начислява наказателна надбавка в случай, че кредитополучателят просрочи плащане, на
която и да е вноска или част от вноска по договора, върху забавената сума, както и
едностранно да обяви всички вземания за предсрочно и незабавно изискуеми, в случай на
неизпълнение на някое от задълженията по чл. 8- просрочие в издължаване на вноска за
повече от 31 дни, представяне на неверни/неточни данни по повод сключване на договора,
нецелево ползване на отпуснатите в заем средства. В чл. 11. 8 е уговорено, че всички
уведомления и изявление във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма.
Добавено е, че същите ще се считат за получени от кредитополучателя, ако достигнат до
адреса за кореспонденция, посочен в договора или до адреса, посочен в уведомлението за
промяна на същия.
По частно гражданско дело № 10251/2021 г. на ВРС е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу В. З. Б. да заплати на
кредитора “Райфайзенбанк“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 9642,68 лева
представляваща изискуема главница, от която редовно падежирали главници в размер на
475,06 лв. за периода от 05.11.2020 г. до 05.04.2021 г. вкл. и предсрочно изискуема главница
в размер на 9167,62 лв., по Договор за потребителски кредит № 1911252662024402 от
29.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
заявлението в съда – 13.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от
299,73 лева представляваща изискуема редовна лихва, начислена за периода 05.10.2020г. до
04.05.202г. вкл., сумата от 35,27 лв., представляваща изискуемо обезщетение за забава върху
редовно падежирали главници за периода от 05.11.2020г. до 04.05.2021г. вкл., сумата от
175,73 лв. , представляваща изискуемо обезщетение за забава върху предсрочно изискуема
главница за периода от 05.05.2021 г. до 12.07.2021 г. вкл., законната лихва за периода от
13.07.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 203,07 лева заплатена държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл.
26 от НЗПП.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява, че
от представено движение по сметка IBAN ******** с титуляр ответницата Б., е видно, че на
02.12.2019 г. сметката е заверена със сумата 10 405,00 лева, като е записано основание на
операцията „047552 577493 ЗАЕМ ДО 5DEC28". Видно е, че заемната сума е преведена на В.
Б. по указания в договора начин и съответно кредитът е усвоен със заверяване на сметката
със сумата 10 405,00 (чл.З от договора). В банковите регистри кредитът е отчитан със
служебен номер 577493. Сумата е разходвана за погасяване на задължения по други
кредитни продукти на Б. в РББ и други банки. последната изцяло погасена месечна вноска
по погасителен план е тази с падеж 05.10.2020 г., като до тази дата кредитът е обслужван
текущо, макар и с допусната забава по две от вноските. По следващите месечни вноски (за
3
главница и възнаградителна лихва), с падежи в периода от 05.11.2020 г. до 05.04.2021 г.
включително, не е отразено погасяване, както и не са издължени начислените към този
момент санкциониращи лихви. Към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед
за изпълнение -13.07.2021 г. в банковите регистри не са отразявани падежирали по
погасителен план вноски, доколкото към 05.05.2021 г. е отразена предсрочната изискуемост
на цялата непогасена главница 9 642,70 лв и е прекратено начисляване на вземания на
банката по погасителен план.Към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение -13.07.2021 г. биха били падежирали и непогасени 9 броя вноски с падежи в
периода 05.11.2020-05.07.2021 г., а към датата на депозиране на ИМ 25.05.2022 г. -19 броя
вноски с падежи в периода 05.11.2020-05.05.2022 г. Общият размер на падежиралите и
непогасени вземания на банката към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед
за изпълнение 13.07.2021 г. по процесния договор за кредит възлиза на 10 153,41 лв,
формирани както следва: 9 642,68 лв. главница, в т.ч. 475,06 лв падежирала по вноски с
падежи от 05.11.2020-05.04.2021 г. включително и 9 167,62 лв непадежирала главница (по
месечните вноски с падежи от 05.05.2021 г.);299,73 лв просрочена възнаградителна лихва
(изчислена при ГЛП 5,5% до 05.01.2021 и ГЛП 5,45% от 05.01.2021 г.), съдържаща се в
месечните вноски по погасителен план, с падежи в периода 05.11.2020-05.05.2021 г.
включително; 35,27 лв обезщетение за забава, изчислено при ГЛП 15,45% върху
непогасените главници по вноски с падежи от 05.11.2020 до 05.04.2021 г. включително,
начислено за периода от датата на падеж по всяка месечна вноска до 04.05.2021 г. (за
периода 13.03- 13.05.20 г. обезщетение не е начислявано); 175,73 лв обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода
до 12.07.2021 г. При извършената проверка не се установиха постъпления, отразени в
банковите регистри след датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение -13.07.2021 г. до датата на изготвяне на експертизата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ,
чл. 86 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени задължения на
ответника по Договор за потребителски кредит №1911252662024402 от 29.11.2019г.,
вземането, по който се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в цялост, поради
настъпване на предвидените в договора предпоставки за това.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч. гр. д. № 10251/2021 г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК .
Съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен
от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посоченият
в чл. 422, ал. 1 ГПК момент не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на
материалното право се установява само към този минал момент, без да се съобразяват
фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на
пресъдено нещо – приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила.
Изложеното е относимо, както към установителния, така и към осъдителния иск.
В случая ищецът се позовава на сключен на 29.11.2019 г. договор за потребителски
кредит, по силата на който ищецът предоставя на ответника сумата от 10405 лв., като
твърди настъпила предсрочна изискуемост, поради допусната забава в плащанията на
няколко месечни погасителни вноски.
В рамките на дължимата служебна проверка за неравноправни клаузи, съдът намира,
че процесният договор за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност и не противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, на чл. 19 и чл. 22 от
4
Закона за потребителския кредит (ЗПК). Анализирано съдържанието на договора за кредит
обуславя извода, че е спазена писмената форма, шрифтът на текста е ясен и разбираем, като
при проверка от външна страна не се установява да е по - ситен от 12, съгласно изискването
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-10 от ЗПК, съдържа
дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на
страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент,
годишния процент на разходите, съобразен със законоустановения лимит, условия за
издължаване на кредита, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т. 26 от
ЗПК. Възнаградителната лихва за първата една година е индивидуално уговорена във
фиксиран размер, а за последващия период единствената променлива компонента е
обвързана с обективен критерий публично известен борсов индекс, върху чиято котировка
банката не може да влияе. Размерът на лихвата не се явява прекомерен, след като сборът й,
ведно с другите разходи, не надвишава законоустановения максимален размер на ГПР.
Предвид гореизложеното съдът намира, че облигационното правоотношение между страните
е валидно възникнало.
За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: 1 да са настъпили
уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право на
банката – кредитор; 2 банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем; 3 и това волеизявление да достигне до кредитополучателя.
Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице
обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Във всички случаи писменото
волеизявление на банката следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Редовността на връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява
за предсрочно изискуем, е поставена в зависимост от избрания от кредитора начин за
уведомяване.
От събраните доказателства се установява, че кредитът от 10405 лева е предоставен
на ответника на 02.12.2019 г. , като сметката с титуляр Б. е заверена /ССЕ/. Няма спор, че
длъжникът е изплатил само първите десет месечни погасителни вноски изцяло. След това не
е правено погашение по кредита. От това следва, че е налице обективната предпоставка,
обуславяща предсрочната изискуемост на кредита, а именно: неизпълнение на договора,
съгласно чл. 9. 2 от същия, поради просрочие в плащането на вноски по кредита с повече от
31 дни от съответния падеж.
В тази хипотеза банката има право едностранно с писмено уведомление до
кредитополучателя да обяви кредита за предсрочно и незабавно изискуем. От представена
по делото разписка-известие за доставяне на л.14 от делото, уведомлението за предсрочна
изискуемост е връчено редовно на 05.05.21г.
В т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК бе разяснено, че в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. От заключението на в. л. се установи, че последното плащане
предхождащо датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и към тази дата са били
настъпили предпоставките на чл. 8 и сл. от договора, и в полза на банката е възникнало
правото да обяви цялото си вземане за предсрочно изискуемо.
Поради което предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД са основателни.
5
По отношение на размера на претенциите следва да бъде кредитирано заключението
на допуснатата ССЕ, от което се установява, че 9 642,68 лв. главница, 299,73 лв. просрочена
възнаградителна лихва (изчислена при ГЛП 5,5% до 05.01.2021 и ГЛП 5,45% от 05.01.2021
г.), съдържаща се в месечните вноски по погасителен план, с падежи в периода 05.11.2020-
05.05.2021 г. включително; 35,27 лв обезщетение за забава, изчислено при ГЛП 15,45%
върху непогасените главници по вноски с падежи от 05.11.2020 до 05.04.2021 г.
включително, начислено за периода от датата на падеж по всяка месечна вноска до
04.05.2021 г. (за периода 13.03- 13.05.20 г. обезщетение не е начислявано); 35,27 лв
обезщетение за забава, изчислено при ГЛП 15,45% върху непогасените главници по вноски с
падежи от 05.11.2020 до 05.04.2021 г. включително, начислено за периода от датата на падеж
по всяка месечна вноска до 04.05.2021 г. (за периода 13.03- 13.05.20 г. обезщетение не е
начислявано); 175,73 лв обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
предсрочно изискуемата главница, начислено за периода до 12.07.2021 г.
Поради изложеното и с оглед диспозитивното начало исковете следва да бъдат
уважени за пълния претендиран размер от 9 642,68 лв. главница 299,73 лв. просрочена
възнаградителна лихва и 35,27 лв обезщетение за забава за периода от 05.11.2020 до
05.04.2021 г. и 175,73 лв обезщетение за забава за периода от 05.05.2021г. до 12.07.2021 г.
Целта на заповедното производство, продължение на което е производството по реда
на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на
кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск за
вземането по общия ред - Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о.
В този смисъл, претенцията за законна лихва, считано от 13.07.2021 г. – датата на подаване
на заявлението до окончателното плащане също се явява основателно, доколкото искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК, както е в
случая.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са 282,64 лева доплатена дължима държавна такса, 590
лева за ССчЕ, 834,60 лева за възнаграждение на особен представител и 100 лева юк.
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 25, ал. 1 вр. ал.
2 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в полза
на ищеца в размер на 100 лева. Или съобразно уважената искова претенция в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1807,24 лв.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Направените там разноски
са в размер на 203,07 лева за платена дж.такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение
или общо следва да се присъдят разноски в размер на 253, 07 лв.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител на ответника в размер на 834,60 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
6
"Кей Би Си Банк България" /с предишно наименование "Райфайзенбанк България" ЕАД/,
ЕИК *********, със седалище гр. София, съществува вземане срещу В. З. Б., ЕГН
**********, с адрес в гр.В. за сумата от 9642,68 лева (девет хиляди шестстотин
четиридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 1911252662024402 от 29.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 13.07.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 299,73 лева (двеста деветдесет и девет
лева и седемдесет и три стотинки) представляваща изискуема редовна лихва, начислена за
периода 05.10.2020г. до 04.05.2021г. вкл., сумата от 35,27 лв. (тридесет и пет лева и
двадесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава върху редовно
падежирали главници за периода от 05.11.2020г. до 04.05.2021г. вкл., сумата от 175,73 лв.
(сто седемдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща изискуемо
обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода от 05.05.2021 г. до
12.07.2021 г. вкл., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10251/2021г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В. З. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на „"Кей Би Си Банк
България" /с предишно наименование "Райфайзенбанк България" ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище гр. София сумата от 1807,24 лв. (хиляда осемстотин и седем лева и двадесет и
четири стотинки), представляваща направените разноски в производството, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. З. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на "Кей Би Си Банк
България" /с предишно наименование "Райфайзенбанк България" ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище гр. София сумата от 253, 07 лв. (двеста петдесет и три лева и седем
стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
ч.гр.д. № 10251/2021г.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. С. Л. К. от АК-Варна, възнаграждение в размер
на 834,60 лв. (осемстотин тридесет и четири лева и шестдесет стотинки) за осъществено
процесуално представителство, в качеството на особен представител на В. З. Б., за която
сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7