РЕШЕНИЕ
№ 1549
гр. Варна, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110106513 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Д. Х. Ч. срещу
„Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 245 лв., представляваща възнаграждение по Договор за
консултантки услуги № 01/15.01.2018 г. за периода от 14.02.2018 г. до 28.02.2018
г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 79,21 лв.,
представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.03.2018 г. до
07.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2021
г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен граждански
договор за консултантски услуги № 01/15.01.2018 г. за оказване на консултантска
помощ на ответника във връзка с осигуряване на текуща и превантивна
организация на трудово-правните отношения, изразяващо се в „извършване на
експертни консулти, във връзка с годишното финансово приключване, проучване
и организация на всички видове договори“. Излага се, че договорът бил сключен
за времето от 15.01.2018 г. до 28.02.2018 г., като ответникът се задължил да
заплаща на ищцата месечно възнаграждение от 490 лв. Поддържа се, че след
изтичане на срока на договора ответникът е следвало да заплати сумата от общо
735 лв., но е получена сума в размер на 490 лв., с която ищцата счита, че е
погасено възнаграждението за периода от 15.01.2018 г. до 14.02.2018 г. Сочи, че е
останала незаплатена сумата от 245 лв. за половин месец – от 14.02.2018 г. до
28.02.2018 г., като многократно е водила разговори за полагащото й се
възнаграждение, но без успех. Навежда довод, че ответникът дължи и мораторна
лихва за периода от 01.03.2018 г. до 07.05.2021 г. При тези съображения моли за
1
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД, с който се
изразява становище за допустимост на предявените искове и по същество същите
не се оспорват по основание и размер, като единствено се релевира
правопогасително възражение за изтекла тригодишна погасителна давност
относно вземането на ищцата за възнаграждение по сключения между страните
граждански договор за консултантски услуги. Навежда се довод, че поетото от
ищцата задължение като изпълнител по договора е за консултиране на
възложителя срещу възнаграждение от 490 лв. месечно, което представлява
периодично плащане и се погасява с изтичането на три години от настъпване на
изискуемостта му, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което вземането за периода
14.02.2018 г. – 28.02.2018 г. е погасено по давност. В този смисъл моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените съдебни
разноски.
Съдът, като съобрази изложените доводи и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Варна, 8 състав, е бил сезиран кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с Определение № 4368/18.08.2021 г., в което е
обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
28.10.2021 г., че между тях е сключен Договор за консултантки услуги №
01/15.01.2018 г., по силата на който ищцата се е задължила да оказва
консултантска помощ на ответника във връзка с осигуряване на текуща и
превантивна организация на трудово-правните отношения, изразяващо се в
„извършване на експертни консулти, във връзка с годишното финансово
приключване, проучване и организация на всички видове договори“, срещу
уговорено месечно възнаграждение в размер на 490 лв., че ищцата е извършила
възложената й дейност по договора за периода от 15.01.2018 г. до 28.02.2018 г.
като е предоставила съответните консултантски услуги на ответника, както и че
ответникът е заплатил възнаграждение в размер на 490 лв.
С оглед гореизложените между страните безспорни обстоятелства,
преценени в съвкупност с представените писмени доказателства по делото –
Договор за консултантски услуги от 15.01.2018 г. и служебна бележка от
09.01.2019 г., категорично по делото се изяснява, че между страните е било налице
валидно облигационно правоотношение, възникнало по сключения между тях
договор за консултантски услуги, като ищцата е изпълнила поетите с него
задължения, поради което й се дължи уговореното възнаграждение за периода от
15.01.2018 г. до 28.02.2018 г. (месец и половина) в размер на 735 лв., а ответникът
й е заплатил само сумата от 490 лв. – за един месец. В действителност в
настоящия процес единственото спорно обстоятелство между страните е дали
вземането на ищцата за незаплатения остатък от договореното между страните
възнаграждение в размер на 245 лв. е погасено по давност.
Видно от представения по делото Договор за консултантски услуги
2
15.01.2018 г. страните са уговорили, че ищцата, в качеството й на изпълнител по
договора, ще изпълнява задълженията си за извършване на експертни консулти,
във връзка с годишното финансово приключване, проучване и организация на
всички видове договори на възложителя за конкретно определен срок от
15.01.2018 г. до 28.02.2018 г. – чл. 2 от договора. Съгласно чл. 5 от договора,
възложителят се е задължил ежемесечно да заплаща на изпълнителя
възнаграждение в размер на 490 лв., а в чл. 15 е посочен падежът на задължението
за плащане на дължимото на изпълнителя възнаграждение – до 30-то число на
месеца следващ отработения.
Тълкувайки така формулираните клаузи на договора по правилата на чл. 20
ЗЗД се налага изводът, че действителната обща воля на страните е била да
регламентира отношенията им по повод извършване на експертни консултации
във връзка с годишното финансово приключване, проучване и организация на
всички видове договори на възложителя за конкретен период от време, а именно
15.01.2018 г. – 28.02.2018 г. Макар в договора плащането на дължимото
възнаграждение за тази дейност да е непрецизно формулирано като „ежемесечно“,
то не разкрива характерните признаци за периодичност, съгласно разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГКТК, тъй като се касае за дължимо възнаграждение за осъществяване на
конкретна дейност за определен кратък срок (по-малко от два месеца, т.е. е
неприложимо посоченото ежемесечно плащане), а не трайно престиране на работа
в продължителен период от време, при което плащането би било на определени
или определяеми периоди от време. В случая възнаграждението, съобразно
уговорения между страните падеж на плащане в чл. 15 от договора, е следвало да
бъде заплатено само на два пъти - за периода от 15.01.2018 г. до 31.01.2018 г. в
размер на 245 лв. (за половин месец) в срок до 30.02.2018 г. и за периода от
01.02.2018 г. до 28.02.2018 г. в размер на 490 лв. в срок до 30.03.2018 г. и с това се
изчерпва насрещното задължение на възложителя за заплащане на осъществените
от изпълнителя консултантски услуги.
В цитираната от ответника съдебна практика, обективирана в Решение №
93/24.06.2015 г. по т.д. № 65/2014 г. на ВКС, I т.о. е прието, че „приложението на
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД или на чл.111, б. „в” ЗЗД по отношение на вземане за
възнаграждение по договор, за който се прилагат правилата на изработката, от
значение са уговорките между страните относно правопорождащия факт на
вземането, повтарящия се характер на задължението и определените падежи. Ако
договорът е сключен за изработка на определена вещ или за изпълнение на СМР и
възнаграждението е дължимо на части, на отделни етапи от строителството, при
последователно приемане на изработеното, паричното задължение за
възнаграждение няма периодичен характер и се погасява с изтичането на
петгодишна давност. Ако с договора се уговаря предоставянето на услуги,
изразяващи се извършване на работа чрез престации, изпълнявани многократно в
срока на действието му, и възнаграждението е дължимо на определени в договора
интервали, вземането за възнаграждение е периодично плащане и се погасява с
изтичането на тригодишна давност.“. В настоящият случай съобразно уговорките
в договора липсват последните предпоставки за многократно изпълняване на
дейност в продължителен период от време, за което е дължимо възнаграждение на
определени интервали. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че характерът
на възложената дейност по извършване на консултации във връзка с годишно
финансово приключване предполага извършване консултации по повод
необходимите отчетни процедури и съставянето на годишния финансов отчет на
3
възложителя. Съгласно чл. 92, ал. 2 и 3 ЗКПО (в действащата й редакция към
процесния период – обн. ДВ, бр. 92 от 2017 г.) годишната данъчна декларация за
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък се подава в
срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото
лице, като заедно с нея се подава и годишният отчет за дейността. Отчитайки
крайния срок за подаване на годишния финансов отчет (31 март) и договорения в
консултантския договор период на извършване на дейността по консултиране във
връзка с годишното финансово приключване на ответника 15.01.2018 г. –
28.02.2018 г. се налага изводът, че именно относно финансовото приключване на
2018 г., е възложено извършването на експертни консулти от ищцата, т.е. не се
касае за предоставянето на услуги, изразяващи се извършване на работа чрез
престации, изпълнявани многократно в срока договора, а представлява дейност,
която е обусловена от достигането на определен резултат – годишното финансово
приключване на възложителя.
При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че в вземането
на ищцата за дължимото й възнаграждение по договора за консултантски услуги
не представлява периодично плащане и се погасява с общата петгодишна давност
съгласно чл. 110 ЗЗД. Непогасеният остатък от същото в размер на 245 лв. е
следвало да бъде заплатен в срок до 30.03.2018 г., поради което към датата на
завеждане на исковата молба в съда – 07.05.2021 г. давностният срок не е бил
изтекъл. В този смисъл наведеното от ответника правопогасяващо възражение за
изтекла погасителна давност на процесното вземане на ищцата се преценява от
съда като неоснователно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че според практиката на
ВКС когато сключеният между страните договор е граждански договор, близък по
своята правна характеристика до поръчката, но не и до трудовия договор,
употребеното в него понятие “възнаграждение” няма смисъла, вложен от
законодател в същото по КТ и е дължимо за определен трудов резултат, а не за
престираната от довереника работна сила, то същото не попада и в хипотезата на
чл. 111, б. ”а” ГПК, поради което спрямо него кратката погасителна давност не
намира приложение – в този смисъл Решение № 216 от 09.09.2010 г. по търг.дело
№ 693/2008 г. по описа на ВКС, II т.о.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Предвид основателността на
главния иск за дължимо възнаграждение по договора за консултантски услуги,
ответникът дължи обезщетение за причинени вреди поради неточно изпълнение
на паричното задължение в темпорално отношение, което е в размер на
определената законна мораторна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Както бе изяснено по-
горе, падежът на задължението за заплащането на дължимия остатък от
възнаграждението на ищцата е настъпил на 30.03.2018 г., съгласно чл. 15 от
договора, поради което считано от тази дата ответникът е изпаднал в забава.
Съдът, съобразявайки се с размера на основния лихвен процент, определен от
БНБ, увеличен с 10 пункта, е изчислил размера на мораторната лихва върху
размера на неплатения остатък от възнаграждението в размер на 245 лв., изтекла
за периода от 31.03.2018 г. до 07.05.2021 г., която възлиза на 77,17 лв.
Следователно, искът за обезщетение за забава се явява основателен за сумата от
77,17 лв., като за разликата до пълния му предявен размер от 79,21 лв. и за
периода от 01.03.2018 г. до 30.03.2018 г. следва да бъде отхвърлен.
4
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
уважената и отхвърлена част от исковете, ищцата има право на съдебни разноски
по делото в размер на сумата от 397,48 лв., представляваща сбор от заплатени
адвокатско възнаграждение и държавна такса. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника също се дължат сторените от него съдебни разноски, съобразно
отхвърлената част от иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно в размер
на сумата от 1,89 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Следователно, в
полза на ищцата следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 395,59 лв.
(по компенсация).
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н „Одесос“, пл. „Славейков“ № 1, да заплати на Д. Х. Ч., ЕГН **********, със
адрес гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 106, вх. 6, ап. 112, сумата от 245 лв. (двеста
четиридесет и пет лева), представляваща възнаграждение по Договор за
консултантки услуги № 01/15.01.2018 г. за периода от 14.02.2018 г. до 28.02.2018
г. и сумата 77,17 лв. (седемдесет и седем лева и седемнадесет стотинки),
представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 31.03.2018 г. до
07.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2021
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна
лихва за разликата над уважения размер от 77,17 лв. до пълния претендиран
размер от 79,21 лв. и за периода от 01.03.2018 г. до 30.03.2018 г.
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н „Одесос“, пл. „Славейков“ № 1, да заплати на Д. Х. Ч., ЕГН **********, със
адрес гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 106, вх. 6, ап. 112, сумата от 395,59 лв. (триста
деветдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща сторени
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5