Р Е Ш Е Н И Е № 245
В ИМЕТО НА НАРОДА
град
Шумен, 15.11.2019г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова 2. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от мл. съдия Стефанова в. гр. дело № 343 по описа за 2год.
на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и
сл. от ГПК.
С
Решение № 93/ 31.01.2год. по гр. дело № 1274 по описа за 2018 год., Шуменски
районен съд е отхвърлил предявените от Г.В.Н.-К., ЕГН: ********** и И.А.К.,
ЕГН: **********, двамата с адрес гр. Ш..., искове с правно основание чл. 109 от
ЗС за осъждане на З.К.К., ЕГН: **********, К.К.К., ЕГН: **********, двамата с адрес:
гр. Ш..и на „Бългериан Грейн“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление:
гр. С...да прекратят неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране
на всякакви МПС върху поземлен имот с идентификатор № 83510.666.364 по
кадастралната карта на гр. Ш., да не премахват и повреждат бариера, поставена
на входа от ул. „Т.“ към посочения имот и да премахнат паркираните в същия имот
МПС. Със същото решение съдът е уважил предявените искове по отношение на
втория ответник К. Т.К., ЕГН: **********, с адрес гр. Ш., ул. „Ц.А..“ № ....
Присъдени са разноски на ищците съобразно уважената част от иска, а на
ответника З.К.К. – съобразно отхвърлената част от иска.
Постъпила е въззивна жалба рег. №
2676/ 14.02.2год., депозирана от ищците в първоинстанционното производство Г.В.Н.-К.
и И.А.К., действащи чрез процесуалния си представител адв. Г.Г., Адвокатска колегия
- Ш.против Решение №93 от 31.01.2год. по гр. дело № 1274 по описа за 2018 год.
на Шуменски районен съд. Считат, че решението е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. В условие на
евентуалност, ако въззивният съд приеме, че първоинстанционното решение е
допустимо, обжалват същото като неправилно в частта, с която са отхвърлени
предявените негаторни искове по отношение на ответниците З.К.К. и К.К.К.. Молят
решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена
исковата претенция по отношение на ответниците З.К.К. и К.К.К. като последните
бъдат осъдени да прекратят неоснователните си действия, представляващи влизане
и паркиране на всякакви МПС върху имот с идентификатор 83510.666.364.4 по
кадастралната карта на гр. Ш., а ответницата З.К.К. бъде осъдена и да не
премахва и поврежда бариерата, поставена на входа към ул. „Т.“. Претендират
сторените съдебно деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателката Г.В.Н.-К. редовно призована не се явява, жалбоподателят И.А.К.
се явява лично с процесуалния им представител адв. Г.Г., Адвокатска колегия -
Ш..
Депозирана е и въззивна жалба
рег. № 3974/ 05.03.2год. от един от ответниците в първоинстанционното
производство К.Т.К., действащ чрез процесуалния си представител адв. Б.Б.,
Адвокатска колегия - Ш.против същото решение, в частта, с която са уважени
претенциите на ищците. Излага, че не е доволен от решението на съда в атакувана
част, като сочи доводи за неправилност на акта по подробно изложени
съображения. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск по отношение на
него. Моли да му бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски.
Жалбоподателят К.Т.К.
редовно призован не се явява. Представлява го адв. Б.Б., Адвокатска колегия -
Ш..
По делото е постъпила и частна
жалба на „Бългериан грейн“ ЕООД № 9530/ 27.05.2год., против Определение от
22.04.2год. по гр. дело № 1274 по описа за 2018 год. на Шуменски районен съд, постановено
по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, с което ШРС е оставил без уважение молбата на
жалбоподателя за изменение на Решение № 93/ 31.01.2год., постановено по гр.
дело № 12/ 2018 год. по описа на ШРС, в частта в която същият е осъден да
заплати на ищците съдебно-деловодни разноски в размер на 145 лева. Поддържа се,
че атакуваното определение е неправилно и се отправя искане за неговата отмяна.
Жалбоподателят
„Бългериан Грейн“ ЕООД редовно призован не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
въззиваемите страни - Г.В.Н.-К. и И.А.К., З.К.К. и К.Т.К. и „Бългериан грейн“
ЕООД са депозирали писмени отговори на жалбите на насрещните страни, в които
съответно оборват доводите на жалбоподателите.
В съдебно заседание въззиваемата
страна З.К.К. редовно призована не се явява, представлява се от адв. Б.Б.,
Адвокатска колегия - Ш..
Въззиваемата страна К.К.К.
редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззивните жалби са подадени в
срока по чл. 259 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като
апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на
ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II
г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г.
о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му
не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Не е депозирана въззивна жалба
срещу решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен по отношение на
„Бългериан Грейн“ ЕООД като неоснователен, поради което и на осн. чл. 269 от ГПК, решението на първоинстанционния съд в тази част е влязло в законна сила и
въззивният съд не дължи произнасяне.
За
да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:
Шуменски районен съд е сезиран с
искова молба от Г.В.Н.-К. и И.А.К. против З.К.К., К. Т.К., К.К.К. и „Бългериан
Грейн“ ЕООД, в която твърдят, че на 24.02.2017
г. с договор за покупко-продажба са придобили 19.5/78 идеални части от открит
паркинг, представляващ едновременно покривна плоча на сграда - гapaж с
идентификатор 83510.666.364.4 по кад. карта на гр. Ш., изграден, чрез
реализирано право на строеж в чужд поземлен имот с идентификатор 83510.666.364.
Ищците сочат, че в открития паркинг, представляващ едновременно покривна плоча
на гореописания гараж, паркоместа притежават и ползват на основание на договори
за покупка и други лица, но не и ответниците. Върху покрива на гаража било
положено покритие, даващо възможност да бъде ползвано за паркиране на МПС, като
една част от покрива се използвала за паркиране на автомобили, а останалата
част - за маневриране и подход към местата за паркиране. Влизането в паркинга,
ставало единствено в горния край от към улицата, като паркингът бил ограден с
перила, а подходът от улицата към паркинга бил ограничен с бариера с
дистанционно управление. Навеждат се твърдения, че на 05.07.2017 г. с договор за покупко-продажба ответницата
З.К. купила 8/45 ид. части от поземлен имот с идентификатор 83510.666.364, като
към тази дата вече е било учредено правото на строеж на гаража и надземния
паркинг върху покрива му, реализирани като строителство към датата на покупката
от К.. Позовавайки се на придобитото от първата ответница право на собственост
върху посочените ид. части от земята, самата тя и останалите ответници,
започнали да влизат през бариерата и да паркират МПС на покрива на гаража.
Ищците заявяват, че паркирането на посочените автомобили станало възможно, тъй
като бариерата с дистанционно управление била изкривена от К.К.. Ищците излагат,
че съгласно чл. 63 от
ЗС, след реализирането на отстъпеното право на
строеж на гаража и надземния паркинг върху покрива му, суперфициарът става
собственик на изграденото. т. е. "ПРИС" ООД, респективно след
последващите продажби, новите собственици, между които са и ищците, притежават
изключително право на собственост върху този гараж, респективно върху надземния
паркинг върху покрива му. На тази база считат, че ответниците нямат право да
ползват по какъвто и да е начин покрива на гаража и надземния паркинг, който
бил собственост на ищците в съответната ид. част. Претендират след като бъде
установено, че ищците са собственици на 19. 5/78 ид. ч. от открит паркинг,
представляващ едновременно покривна плоча на сграда - гараж с ИН
83510.666.364.4 по кад. карта на гp. Ш., ответниците бъдат осъдени да прекратят
неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране на МПС върху
покрива на гаража от улицата през ограничителната бариера, поставена на входа
от ул. "Т.", да не премахват и повреждат същата бариера, както и да
премахнат сега паркираните от тях автомобили. Претендират присъждане на
разноски
В срока по чл.131 от ГПК ответниците
З. и К. К.депозират отговор, в който твърдят, че искът е допустим, но изцяло
неоснователен. Не оспорват, че ищците са собственици на 19.5/78 идеални части
от открит паркинг, но посочват, че площта му е 78 кв. м., като ищците имат право
на реално ползване на парко място № 3 с
площ от 15. 00 кв. м., построено в поземлен имот с идентификатор 83510.666.364 по
КККР Ш.с площ от 323 кв. м. Ответницата З.К. твърди, че е собственик на 1/5 ид.
ч. от недвижим имот с идентификатор 83510.666.364. Сочи, че откритият паркинг е
с площ от 78 кв. м. и в него са определени 4 паркоместа, всяко едно от по 15
кв. м. Останалата площ от 18 кв. метра представлява площ за маневриране. След
откритият паркинг има свободна площ от 78 кв. м., която можело да се ползва за
паркиране на автомобили. Заявява, че ищците претендират да ползват всички 156
кв. м., каквото право нямат. Счита, че бариерата с дистанционно управление не е
монтирана законно, доколкото за нея няма разрешение за строеж. Твърди, че не
възпрепятства и не пречи по никакъв начин ищците да използват своето паркомясто
№ 3 с площ от 15 квадратни метра, като
заявява, че ищците нямат законово право да ползват площ по-голяма 19.5/78 ид.
ч. от процесния открит паркинг.
Ответникът К.К. депозира отговор,
в който заявява че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Оспорва изцяло
всички твърдения изложени в исковата молба. Заявява, че през периода от
01.01.2018 год. до 07.09.2018 год. не е управлявал лек автомобил в България,
тъй като живее и работи във Великобритания от 2012 г. Моли предявения срещу
него иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът "Бългериан Грейн
" ЕООД депозира писмен отговор, в който заявява, че искове са недопустими
и неоснователни. Излага, че на служителя К.К. е бил предоставен служебен
автомобил за еднолично ползване. Счита, че работниците и служителите следва да
носят лична отговорност за предоставените им за ползване служебни автомобили. Заявява,
че липсва удостоверение по чл. 181 от ЗУТ, което да свидетелства за завършване на
сградата в "груб строеж", поради което навежда твърдение, че правото
на строеж не се е трансформирало в право на собственост върху отделни обекти -
в случая паркоместа. Моли да бъде прекратено производството като недопустимо,
заведено срещу ненадлежна страна, а в случай, че съдът се произнесе по
съществото - да отхвърли предявените спрямо него претенции.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж №92, том , рег. № ,
дело № от 2005 год. на нотариус рег.№ на НК в полза на „ПРИС“ ООД е учредено
право на строеж върху 156 кв. метра за подземен гараж и върху 78 кв. метра за
надземен паркинг, който надземен паркинг е следвало да бъде ситуиран в
западната част на дворно място, находящо се в град Ш., в УПИ VІІ – 2714 от
квартал 183.
С
нотариални актове за покупко-продажба № 73, том , рег. № , дело № от 2008 год.,
№137, том , рег. № , дело № от 2008 год. и № 129, том , рег. № дело № от 2013
год. е прехвърлено правото на собственост върху по 19,5/78 идеални части от
открития паркинг, представляващ едновременно покривна плоча на подземния гараж
с идентификатор 83510.666.364.4, с право на реално ползване на паркоместа 1,2,
и 4 с площ от по 15 кв. метра.
Представено
е Разрешение за строеж № 11/ 19.01.2007 год., издадено от Гл. Архитект на град
Ш., съгласно което се разрешава на „ПРИС“ ООД да построи жилищна сграда с
магазини, офиси, ателиета с РЗП 1302 кв. метра и подземни гаражи с надземен
паркинг съгласно учреденото право на строеж върху УПИ VІІ-2714.
Представени
са Доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите
на инвестиционен проект на строеж „Жилищна сграда с магазини, офиси и гаражи“,
находяща се в УПИ ІІ-2716 и УПИ VІІ -2714 на кв. 183 по плана на град Ш.и
Удостоверение № 170/03.12.2008 год. за въвеждане в експлоатация на описания
по-горе строеж.
Между
страните не е спорно, а и от нотариален акт за покупко-продажба № 92, том ,
рег. № , дело №от 2008 год. на нотариус рег.№ на НК се установява, че „ПРИС“
ООД е продало на Р.П.19,5/78 ид. части от открит паркинг, представляващ
едновременно покривна плоча на подземния гараж с идентификатор 83510.666.364.4
с право на реално ползване на паркомясто № 3 с площ от 15 кв. метра. С
последваща сделка, обективирана в нотариален акт № 163, том , рег. № дело № от
2017 год. на нотариус рег.№ на НК, Паркомясто № 3 е продадено на ищците.
Според
скица № 15-91212/ 14.02.2018 год., изд. от СГКК - гр. Ш., имот с идентификатор
83510.666.364.4 представлява сграда със застроена площ от 146 кв. метра, с
адрес: гр. Ш., ул. „Ц А..“ № , с предназначение: хангар, депо, гараж, като
сградата е разположена е в поземлен имот с идентификатор 83510.666.364.
Не
се спори, че по силата на договор за покупко-продажба на 8/45 ид. части от поземлен
имот с идентификатор 83510.666.364 по КККР на град Шумен, общ. Шумен, обл.
Шумен, одобрени със Заповед РД-18-52/ 25.11.2005 год. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-27-3654/ 30.10.2008 год. на
Началник на СГКК – гр. Ш., с адрес на поземления имот/ гр. Ш., ул. „Ц А..“ № , целият с площ от 318 кв.метра,
представляващ УПИ VІІ-2714 в квартал 183, обективиран в нотариален акт №121,
том , рег. № , дело № от 2017 год. на нотариус рег.№ на НК и на договор за
дарение на 1/45 ид. част от описания по-горе поземлен имот, обективиран в
нотариален акт №120, том , рег. № , дело № от 2017 год на нотариус рег.№ на НК,
ответницата З.К. е станала собственик на 1/5 ид. част от процесния поземлен
имот с идентификатор 83510.666.364.
Съгласно
договор за покупко – продажба № 36, том , рег. № дело № от 2013 год. на
нотариус рег. № на НК ответникът З.К. е станала собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 83510.666.364.2.2, попадащ в сграда с
идентификатор 83510.666.364.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор 83510.666.364.
Представени
са Трудов Договор № 241/ 31.03.2016 год., както и Допълнително споразумение към
него № 245 от 18.06.2018 год., от които се установява, че К.К. е бил назначен
на длъжност „Технически организатор“, а впоследствие на длъжност „Търговски
сътрудник“ при ответното дружество „Бългериан Грейн“ ЕООД. Съгласно Заповед №
143/ 08.02.2016 год. лек автомобил Фиат Добло с рег. № е предоставен за
служебно използване на К.К.. От Справка изх. № 22388183386565/ 24.08.2018 год.,
изд. от НАП по искане на „Бългериан Грейн“ ЕООД се установява, че към тази дата
трудовото правоотношение между К.К. и дружеството е било прекратено.
Ответникът
К.К.К. е представил пред първоинстанционния съд писмени доказателства – документ
за пребиваване в Обединеното кралство, изд. на 29.09.2017 год., удостоверение
за натурализация за британско гражданство, изд. на 06.09.2018 год. от МВР Л.,
почетно удостоверение за гражданство на Великобритания, изд. на 06.09.2018 год.
от Окръжен съвет на окръг О., Служба за регистрация.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, както и от
отговорите на въпросите, поставени на експерта в открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, се установява, че откритият паркинг, представляващ
покривна плоча на подземния гараж е с реална площ от 146 кв. метра. В съдебно
заседание вещото лице отговаря, че върху реално застроената площ от 146
кв.метра могат да бъдат паркирани 7 автомобила, но с известни отклонения от
нормативната уредба (Наредба № РД – 02-20-2 на планиране и проектиране на комуникационно-транспортната
система на урбанизираните територии), съгласно която е необходима зона пред
автомобилите от 6 метра за маневриране, а на мястото зоната е 5 метра. Експертът
сочи, че отклонението е единствено за паркоместа 1 и 2. Счита, че е напълно
възможно при паркирани на мястото 7 леки автомобила, най-отдалеченият от входа
на паркинга автомобил да излезе безпрепятствено, въпреки посоченото отклонение
от нормативните изисквания.
По отношение показанията на разпитаните
свидетели в частта, в която излагат факти и обстоятелства относими към предмета
на въззивното производство:
От разпита на свидетелите се установява,
че към 08.11.2018 год. - датата на провеждане на съдебното заседание, в което
са разпитани - ответниците З. и К. К.паркират два леки автомобила в източната
част на покривната плоча на подземния гараж, представляваща открит паркинг, на
местата, които не са обозначени с номера в Скица – приложение № 2, изготвена
във връзка с назначената СТЕ. По този въпрос свидетелските показанията са
непротиворечиви, поради което съдът ги приема за достоверни.
От показанията на свид. С.Д.и С.П.се
установява, че ищците също паркират 2 автомобила, като свид.П.уточнява, че
втората кола се паркира временно.
Нито един от свидетелите не се ангажира
със становище дали паркираните от ответниците автомобили пречат на ищците да
паркират и маневрират своя автомобил на паркомясто № 3. Част от разпитаните
свидетели – свид. Д., Д.а иП.заявяват, че изпитват затруднения при
маневрирането на собствените си автомобили.
Разпитана
в хода на първоинстанционното производство е и свидетелката В.Т., чиито
показания не съдържат изявления за факти и обстоятелства, относими към предмета
на въззивното производство, поради което не следва да бъдат обсъждани.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Първоинстанционният съд е сезиран
със субективно съединени искове с правно осн. чл. 109 от ЗС.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателите и ищци в
първоинстанционното производство, че решението е недопустимо, тъй като
първоинстанционният съд се бил произнесъл по иск, с който не е сезиран. Сочат,
че и в диспозитива на съдебното решение, и в мотивите му, районният съд е
разгледал и обсъждал негаторната претенция на ищците като насочена за защита
правото им на собственост върху поземлен имот с идентификатор 83510.666.364, каквато искова претенция те никога не са предявявали.
Твърдят, че искът им има за предмет не поземления имот, а открития паркинг,
представляващ едновременно част от
покривната плоча на изградения в поземления имот гараж с идентификатор
83510.666.364.4. Настоящият съдебен състав намира, че обстоятелството, че в диспозитива на
атакуваното съдебно решение не е посочен коректно идентификатора на недвижимия
имот, предмет на исковата претенция, не налага извод за недопустимост на
обжалваното решение. Съдът с решението си се е произнесъл по всички
правнорелевнатни факти, коментирал е възраженията на страните и техните
искания. Подложил е на анализ събраните доказателства и е изложил конкретни и
правилни съждения по повод правния статут на изградената в процесния поземлен
имот сграда с идентификатор 83510.666.364.4, представляваща подземен гараж и открит паркинг,
изграден върху покривната плоча на подземния гараж.
По
същество:
Съгласно
разпоредбата на чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният
иск е средство за правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното
използване на вещта според предназначението й или в съответствие обема на правото на собственост.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти: 1. че е собственик на процесния имот, 2. че е налице неоснователно,
противоправно действие от страна на ответника, с което се пречи на ищеца да
упражнява своите права на собственик в пълен обем. За успешното провеждане на
иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е нарушена конкретна норма на закона,
достатъчно е наличие на неоснователни действия, които да пречат на собственика
да упражнява правото си на собственост. Пасивно легитимиран по
негаторния иск може да бъде не само извършителят на нарушението, но и всяко
лице, което към момента на предявяване на иска поддържа това неоснователно
действие.
Не се спори, а и
от представените по делото доказателства се установи, че ищците са
съсобственици на 19,5/78 ид. части от открит паркинг, представляващ
едновременно покривна плоча на сграда – гараж с идентификатор 83510.666.364.4, намиращ се в поземлен
имот с идентификатор 83510.666.364 с право на реално ползване на
паркомясто № 3 с площ от 15 кв. метра.
Безспорно е и обстоятелството, че
ответницата З.К.К. е собственик на 1/5 ид. части от поземлен имот с идентификатор 83510.666.364, както и на
самостоятелен обект с идентификатор 83510.666.364.2.2, попадащ в находящата се
в поземления имот сграда с идентификатор 83510.666.364.2.
С
оглед въведените с въззивните жалби оплаквания, основният спорен въпрос е дали
ответниците З.К.К., К.К.К. и К. Т.К.
осъществяват неоснователни противоправни действия, паркирайки своите автомобили
върху имот с идентификатор 83510.666.364.4 по кадастралната карта на гр. Ш. и премахвайки
и повреждайки бариера, поставена на входа от ул. „Т.“ към посочения имот като
по този начин пречат на ищците да упражняват правата си в пълен обем.
От доказателствата по делото се
установи, че фирмата строител е реализирала съгласно учреденото й право на
строеж подземен гараж и надземен паркинг върху част от покривната плоча на
подземния гараж, находящи се в УПИ VІІ – 2714 от квартал 183. От Доклада за
оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите на
инвестиционен проект на строеж „Жилищна сграда с магазини, офиси и гаражи“,
находяща се в УПИ ІІ-2716 и УПИ VІІ -2714 на кв. 183 по плана на град Ш.,
Удостоверение № 170/03.12.2008 год. за въвеждане в експлоатация на описания
по-горе строеж и заключението на СТЕ е видно, че процесният гараж се получава
подземен за УПИ VІІ -2714, а за УПИ ІІ-2716 е на нивото на терена. В тази
връзка възражението на жалбоподателите Г. и И.К., че гаражът с идентификатор
83510.666.364.4 не бил изграден под земята, както е приел районният съд, а
всъщност бил надземен с височина почти 5 метра над терена на поземления имот, е
неоснователно. Както съдът по-горе уточни, действително гаражът се явява
надземен, но за УПИ ІІ-2716. По отношение на УПИ VІІ-2714, което представлява
процесния поземлен имот с идентификатор 83510.666.364, гаражът се явява под
повърхността на земята.
Върху 78 кв. метра от покривната
плоча на подземния гараж, цялата с площ от 156 кв. метра, е следвало да се
изгради открит паркинг, съгласно Разрешение за строеж № 11/ 19.01.2007 год.,
издадено от Гл. Архитект на град Ш-. Според назначената СТЕ откритият паркинг е
изпълнен върху цялата покривна плоча на подземния паркинг с реална площ от 146
кв. метра като не са разчертани с бяла или жълта боя конкретни паркоместа. Правилно
жалбоподателите И.и Г.К. сочат, че няма пречка върху покрива на гаража да бъде
учредено право на строеж или надстрояване.
Не може да се възприеме обаче тезата им, че в
настоящия случай бил надхвърлен обемът на учреденото право на строеж, поради
което приложима е разпоредбата на чл. 97 от ЗС.
На първо място, следва да се
отбележи, че практиката, посочена от жалбоподателите в подкрепа на тезата им не
е относима към настоящия случай. Тя се касае за хипотезата, при която
реализираният, вследствие суперфиция, строеж сам по себе си представлява
самостоятелен обект по строителните правила и норми – сграда, самостоятелен
гараж. Практиката на ВКС е последователна, че паркинг, изграден върху покривна
плоча на подземни гаражи с определена площ, местонахождение и граници, но без
оградни стени и покрив, какъвто е и настоящият случай, не представлява
самостоятелен обект на правото на собственост (Решение №46/07.03.2018 по дело №2489/2017 на ВКС,
ГК, IV г.о.). Такъв самостоятелен обект
могат да бъдат паркинг – гаражите в сгради в режим на етажна собственост,
когато са част от постройката и са обособени с инвестиционния проект (срв.
решение № 199/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5955/ 2014 г., IV г.о.). Това разрешение
важи и преди приемането на действащата нормативна уредба по чл.37 ал.4 ЗУТ, но нито преди, нито след промените в тази уредба, направени ДВ бр.86/
2012 г. и бр. 101/ 2015 г., законът допуска изграждането на открит паркинг като
самостоятелен обект на собственост в дворното място или върху друга обща част
на сградата.
Предвид изложеното, по отношение
на открития паркинг, независимо от площта върху която е реализиран, не са
приложими нито разпоредбите на чл. 92 от ЗС, нито на чл. 97 от ЗС.
На следващо място, от приложените
към делото 4 броя нотариални актове за покупко-продажба на по 19,5/78 идеални
части от открития паркинг с право на реално ползване на паркоместа 1,2,3 и 4,
се установи, че въпреки, че строителят „ПРИС“ ООД е изпълнил открития паркинг
върху цялата покривна плоча на подземния паркинг, той не се е разпоредил с
построения от него обект, надвишавайки обема на правата си. Обстоятелството, че
не е поставен парапет, който да огради открития паркинг и да го отграничи от
източната част на поземления имот, не може да доведе до извод в обратния
смисъл.
Както се установи от СТЕ,
покривната плоча на подземния гараж е на едно ниво, а липсата на парапет, който
да отграничи местоположението на открития паркинг, прави възможно паркирането
на цялата площ на покрива от 146 кв.метра. Това обаче не означава, че лицата,
които имат право на реално ползване на четирите паркоместа в открития паркинг,
ситуиран в западната част на поземления имот, могат да използват за паркиране
цялата покривна плоча. Действително се оказва, че дворното място в източната
част на процесния поземлен имот също е предназначено като място за паркиране.
Право да използват това място имат всички съсобственици на поземления имот,
каквато безспорно е ответницата З.К..
Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че не бяха събрани никакви доказателства, от
които да се установява, че паркирайки своите 2 леки автомобила в източната част
на поземления имот, З.К. пречи на ищците да използват своите 19,5/78 идеални
части от открит паркинг, представляващ едновременно покривна плоча на сграда -
гараж с идентификатор 83510.666.364.4. Напротив, от СТЕ се установи, че на
цялата покривна плоча безпрепятствено могат да се паркират и маневрират до 7
автомобила, въпреки, че биха били налице известни отклонения от нормативната
уредба. От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства
също не се установи, че паркираните от ответниците в източната част на
поземления имот леки автомобили пречат на ищците да паркират своя автомобил на
паркомясто № 3.
Въззивният съд изцяло споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд по отношение на
ответника К.К.К., поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите
на ШРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен
акт. Установи се, че ответникът К.К. е собственик на един от паркираните в
процесния имот автомобили. Принципно вярно е становището на жалбоподателите, че
отговорността на собственика на вещта е обективна и той отговаря винаги
солидарно с този който използва собствената му вещ, в настоящия случай обаче нормата на чл. 49 от ЗЗД. За да бъде уважен
искът с правно осн. чл. 109 от ЗС ищецът-собственик следва да докаже, че
ответникът осъществява конкретни неоснователни, противоправни действия, с които
му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем (такава е и
съдебната практика, напр. Решение № 87 от 23.03.2012 год. по гр. дело № 610 от
2011 на ВКС, І г.о.). Такива доказателства ищците не представиха. Напротив, от писмените доказателства, представени от
ответника К.К., от Справка за актуално състояние на трудовите договори на лицето
към 20.07.2018 год., изд. от НАП (от която се установява, че последният трудов
договор на лицето е сключен на 25.01.2012 год. и е прекратен на 28.05.2012
год.), че ответникът К.К. трайно не пребивава на територията на страната, тъй
като се е установил във Великобритания, където постоянно живее и работи. Нито
един от разпитаните свидетели не е виждал К.К. да паркира леки автомобили на
процесния поземлен имот. Напротив, и свидетелите, ангажирани от ответниците, и
тези, ангажирани от ищците са единодушни, че са виждали единствено К. и З. К.да
паркират автомобилите си. Поради изложеното, правилно първоинстанционният съд е
отхвърлил исковата претенция по отношение на този ответник като изцяло
неоснователна.
Настоящият съдебен
състав намира за правилни изводите на районния съд по отношение на ответника К.К.,
спрямо когото предявеният иск е уважен. От събрания по делото доказателствен
материал се достига до извода, че К.К. заедно със З.К. паркират
своите 2 леки автомобила в източната част на поземлен имот с идентификатор
83510.666.364. Установи се, че същият не
притежава право на собственост нито върху процесния поземлен имот, нито върху
самостоятелен обект от жилищната сграда, построена в него, както и че в негова
полза не е учредено никакво ограничено вещно право върху процесния поземлен
имот, поради което тези му действия се явяват противоправни по отношение на
съсобствениците на обекти в поземлен имот с идентификатор 83510.666.364.
За да бъде уважена исковата претенция с правно основание чл. 109 от ЗС е необходимо ищецът във всички случаи да доказва
кумулативно, че е собственик на имота, че ответникът осъществява неоснователно въздействие върху имота и по този начин му пречи
да упражнява своето право. Правото на собственост върху засегнатия имот
има значение не за допустимостта на негаторния иск, а за неговата
основателност. То остава вън от предмета на делото и по него не се формира сила
на пресъдено нещо. Понякога
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него
се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива
са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че
ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
Такъв е и настоящият случай по отношение на ответника К.К.. Тъй като правото на
собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица
да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца
имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било
действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да
осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява
правото си (Тълкувателно решение № 4/2015 г. от 06.11.2017 г., по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС).
Относно
бариерата:
Изложеното
по-горе в пълна степен се отнася и за претенцията на ищците ответниците З.К.К.,
К.Т.К. и К.К.К. да не премахват и повреждат бариерата, поставена на входа от
ул. „Т.“ към посочения имот. Предвид обстоятелството, че ответницата З.К. е
собственик на част от процесния поземлен имот, същата не може да бъде
ограничавана да ползва и владее имота, съобразно правата си, било чрез
поставяне на бариера или по друг начин. По отношение на К.К., както беше
отбелязано по-горе, претенцията е изцяло неоснователна. По отношение на
ответника К.К. искът се явява основателен. Същият не притежава каквито и да е
права върху поземления имот или върху процесния открит паркинг, поради което
следва да се въздържа от всякакви действия, с които би смутил правата на
собствениците да ползват и владеят имота си.
Относно
частна жалба на „БЪЛГЕРИАН ГРЕЙН“ ЕООД
В депозираната частна жалба се поддържа,
че атакуваното определение е неправилно, като се сочи, че в хипотеза на
отхвърлена искова претенция спрямо ответника, какъвто е настоящият случай,
последният не следва да понася тежестта на заплащане на съдебно-деловодни
разноски. Частният жалбоподател навежда твърдение, че в с.з. на 06.12.2018 год.
в хода на устните състезания, процесуалният представител на ищците е направил
изявление, че счита исковата претенция, насочена против него, за неоснователна.
Счита, че по естеството си подобно изявление представлява отказ от иск по
смисъла на чл. 233 от ГПК, поради което по въпроса за разноските приложима е
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, вместо нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
на която се позовава първоинстанционният съд. Отправя искане за отмяна на атакуваното определение.
В срок от ответниците по частната
жалба Г.В.Н.-К. и И.А.К., действащи чрез процесуалния си представител адв. Г.Г.,
Адвокатска колегия - Ш.е постъпил отговор, в който същата е оспорена като
неоснователна, поради което се иска потвърждаване на определението на ШРС.
Останалите ответници по частната
жалба, редовно уведомени, не депозират писмени отговори.
По оплакването за неправилност на
атакуваното определение, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Видно от материалите по делото,
частният жалбоподател в срока за обжалване на решението е инициирал
производство по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му,
досежно присъдените в негова тежест разноски, приключило с постановено от
районния съд Определение от 22.04.2год., което понастоящем се обжалва.
По действащия ГПК препис от така
постановеното определение се връчва на страните по делото, като то подлежи на
обжалване по реда, по който подлежи на обжалване и самото решение, за разлика
от отменения ГПК, съгласно който определението подлежеше на самостоятелно обжалване
с частна жалба. Аргументи за това съдът черпи от разпоредбите на чл. 274,
ал.1 от ГПК. В процесуалния закон не е
предвидена възможност за самостоятелно обжалване на определението за
разноските, безспорно е, че същото не е и прекратително определение. Това, по
аргумент и от разпоредбата на чл. 248,
ал.3 от ГПК, означава, че когато се обжалва
решението по същество, какъвто е и настоящият случай, въззивният съд е властен
да преразгледа и даденото от първоинстанционния съд разрешение по дължимите на
страните разноски съобразно изхода от спора. Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав следва да се произнесе по наведеното в частна жалба оплакване,
досежно присъдените в тежест на дружеството разноски в първоинстанционното
производство, с настоящото въззивно решение.
Действително в чл. 78, ал.4
от ГПК е предвидено право на ответника на разноски
и при прекратяване на делото. Делото може да бъде прекратено на основанията,
посочени в процесуалния закон, едно от които е отказът от иск. Отказът от иск
представлява изявление на ищеца до съда, с което окончателно се отказва от
търсената с иска защита, тъй като предявеният от него иск е неоснователен и по
този начин десезира съда от спора. Съгласно чл. 233 от ГПК, ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от
спорното право във всяко положение на делото, като отказът от иска е
процесуално действие, което го лишава от
възможността по-нататък да търси правна защита по съдебен ред на своето
материално право. За да може обаче да се приложи разпоредбата на чл. 233 от ГПК
и делото да бъде прекратено, което от своя страна да доведе до прилагане на
нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, изявлението на ищеца, с което се отказва от
иска си, трябва да бъде недвусмислено изразено пред съда. То може да бъде
писмено – с молба за прекратяване на производството, поради отказ от исковата
претенция или устно – в съдебно заседание. Трайната съдебна практика приема, че
при всички положения отказът трябва да бъде изричен, а съдът следва да разясни
на ищеца какви са правните последици от извършения отказ от иск - впоследствие
ищецът не може да предяви наново същия иск срещу същия ответник, т.е.
определението за прекратяване на делото, поради отказ от иска, се ползва със
сила на пресъдено нещо, която се разпростира между страните по делото. В този
смисъл, настоящият съдебен състав не може да приеме, че е налице отказ от
исковата претенция по отношение на жалбоподателя единствено на база изявлението
на процесуалния защитник на ищците, направено в хода на устните състезания, че
счита исковете, предявени срещу жалбоподателя „Бългериан Грейн“ ЕООД, за
неоснователни. Подобно изявление на ищците или техния процесуален представител
не може да влече след себе си последиците на чл. 233 от ГПК, каквито твърдения
навежда жалбоподателят, тъй като ищците в нито един момент не са заявили
изрично (с писмена молба или устно пред съда), че се отказват от исковата си
претенция по отношение на ответното дружество и че искат производството по
отношение на последното да бъде прекратено.
Въззивният състав се съгласява с
изводите на първоинстанционния съд, който е приел, че не е налице надлежен
отказ от иск по отношение на жалбоподателя, разгледал е спора по същество и на
база събрания по делото доказателствен материал и съобразявайки разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК, е приел, че исковата претенция на ищците по отношение на
ответното дружество е неоснователна, поради което е отхвърлил предявения против
него иск с правно основание чл. 109 от ЗС. Предвид обстоятелството, че не е
налице отказ от иск от страна на ищците и производството не е прекратено по
отношение на жалбоподателя, неприложима се явява разпоредбата на чл. 78, ал. 4
от ГПК. Същевременно per argumentum a contrario от чл. 78, ал. 2 ГПК, ищецът има право да претендира
разноски, ако ответникът с извън процесуалното си поведение е дал повод за
завеждането на делото. Първоинстанционният съд в своето решение правилно е
преценил, че тази предпоставка е налице, а исковата претенция против ответното
дружество действително подлежи на отхвърляне, но поради настъпили в хода на
процеса обстоятелства – преустановяване на нарушението, а не заради изначална
неоснователност на иска, поради и което е осъдил ответното дружество да заплати
на ищците сторените от тях съдебно-деловодни разноски в размер на 145 лева.
Видно от материалите по делото, третият ответник К.К., по отношение на когото
иска с правно основание чл. 109 от ЗС е уважен изцяло, е бил служител на
ответното дружество „Бългериан Грейн“ ЕООД до 24.08.2018 год., когато трудовото
му правоотношение е било прекратено.
От свид. показания категорично се
доказа, че ответникът К.К. е паркирал в процесния поземлен имот лек автомобил с
надпис „Бългериан Грийн – зърнени храни“, а съгласно Заповед № 143/ 08.02.2016
год. лек автомобил Фиат Добло с рег. № му е предоставен за служебно използване.
Установи се, че този автомобил е собственост на ответното дружество и е бил
управляван от ответника К.К. в качеството му на служител на „Бългериан Грейн“
ЕООД. Предвид обстоятелството, че исковата молба е депозирана на 04.05.2018
год., а трудовото правоотношение на ответника К.К. с жалбоподателя е прекратено
на 24.08.2018 год, т.е. след подаване на исковата молба, съдът на база
установената пред него фактическа обстановка правилно е приел, че ответникът е
дал повод за завеждане на делото и дължи разноски на ищците на общо основание.
Ето защо обжалваното определение е
правилно и законосъобразно, а първоинстанционното решение не следва да бъде
ревизирано в частта за възложените в тежест на ответното дружество разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в съдебно заседание за произнасяне по направените
по делото разноски и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, жалбоподателите Г.В.Н.-К. и И.А.К. следва да бъдат осъдени
да заплатят на въззиваемата страна З.К.К. сторените в настоящото производство
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева,
обективирани в своевременно представен списък за разноски
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът К.Т.К. следва да заплати на
жалбоподателите Г.В.Н.-К. и И.А.К., съобразно изхода на спора,
разноски пред въззивната инстанция в размер на 13 лева заплатена държавна такса
за въззивно обжалване.
Така мотивиран, Шуменски окръжен
съд:
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 93/ 31.01.2019год. по
гр. дело № 1274 по описа за 2018 год. на Шуменски районен съд в следните части:
- В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените от Г.В.Н.-К., ЕГН: ********** и И.А.К., ЕГН: ********** субективно съединени искове с правно основание
чл. 109 от ЗС за осъждане на З.К.К., ЕГН: ********** и К.К.К., ЕГН: **********
да прекратят неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране на
всякакви МПС върху имот с идентификатор 83510.666.364.4 по кадастралната карта на
гр. Ш. (при
допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа
грешка, според която е посочено, че процесният имот е ПИ с идентификатор
83510.666.364), да не премахват и повреждат бариера,
поставена на входа от ул. „Т.“ към посочения имот и да премахнат паркираните в
същия имот МПС;
- В ЧАСТТА, с която е уважена исковата
претенция с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на К. Т.К., ЕГН: **********
да прекрати неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране на
всякакви МПС върху имот с идентификатор 83510.666.364.4 по кадастралната карта на
гр. Ш. (при
допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа
грешка, според която е посочено, че процесният имот е ПИ с идентификатор
83510.666.364), да не премахва и поврежда бариера, поставена
на входа от ул. „Т.“ към посочения имот и да премахне паркираните в същия имот
МПС;
- В ЧАСТТА, с която „Бългериан
Грейн“ ЕООД, ЕИК: е осъдено да заплати в
полза на Г.В.Н.-К. и И.А.К. сумата от 145,00 (сто четиридесет и пет) лева,
представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Т.К. да заплати на Г.В.Н.-К. и И.А.К. сумата от 13,00 (тринадесет) лева,
представляващи сторените във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Г.В.Н.-К. и И.А.К. да заплатят на З.К.К. сумата
от 480,00 (четиристотин и осемдесет) лева, представляващи сторените във
въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните досежно частта, с която е
потвърдено решението на първоинстанционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.