Определение по дело №79/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2023 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20237050700079
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Определение

№ 3519

по входящ номер No 14948 от 23.10.2023

Варна, 06.12.2023 г.

Административният съд - Варна - VIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 79 / 2023 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.213а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Постъпила е касационна жалба с вх. № 14948/23.10.2023г. от ЕТ „////“, чрез адв.С., срещу Решение № 1215/28.09.2023г. по адм.д. № 79/2023г., Варненският административен съд, VІІІ-ми състав, в частта, с която оспорването истинността на съдържанието на доклад от бърза проверка на място **** е признато за недоказано.

С Разпореждане № 9152/24.10.2023г. касационната жалба е оставена без движение с указания към жалбоподателя да представи доказателства за внесена държавна такса за касационно обжалване, в размер на 150,00лв. и да обоснове правния си интерес от обжалване на решението.

В тази връзка е постъпила молба С.д. № 16144/13.11.2023г., с която ЕТ „////“, чрез адв.С., представя доказателства за внесена държавна такса за касационно обжалване, в указания от съда размер. Обосновава правния си интерес от касационно обжалване с обстоятелството, че макар решението като резултат да e положително, мотивите на съдебното решение са неблагоприятни за жалбоподателя - ще получи отказ от финансиране на база съдебния акт. Тъй като мотивите на съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване, счита, че има интерес от неговото обжалване в частта, с която е признато за недоказано оспорването истинността на съдържанието на доклад от бърза проверка на място ****.

От зам.изп.д-р на Държавен фонд „Земеделие“ е постъпил отговор със С.д. № 16978/27.11.2023г., с който се оспорва касационната жалба. Счита, че не е доказан правен интерес от обжалване на Решение № 1215/28.09.2023г. по адм.д. № 79/2023г., а по същество сочи, че оспорването истинността на доклад от бърза проверка на място **** е недоказано. Моли касационната жалба да се остави без уважение.

Съдът, в изпълнение на задължението си по чл.213а, ал.2 АПК да извърши проверка на допустимостта на касационната жалба, намира следното:

С Решение № 1215/28.09.2023г. по адм.д. № 79/2023г., Варненският административен съд, VІІІ-ми състав: Е ОТМЕНИЛ по жалбата на ЕТ „////“, ЕИК *********, Уведомително писмо изх.№ 01-6500/6332/05.12.2022г. на зам. изп. д-р на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г., в частта, с която: по подмярка 13.2/НР 2, исканата сума в размер на 248,78лв. е намалена със 167,22лв. и е оторизирана сума, в размер на 81,56лв.; по СЕПП, исканата сума в размер на 8763,88лв. е намалена с 812,70лв. и е оторизирана сума, в размер на 7951,18лв.; по СПП, исканата сума в размер на 4116,60лв. е намалена с 58,98лв. и е оторизирана сума, в размер на 4057,62лв.; по СП (други) изцяло е отказана оторизация на исканата сума, в размер на 786,16лв.; по ЗДП, исканата сума в размер на 5525,06лв. е намалена с 266,57лв. и е оторизирана сума, в размер на 5258,49лв.; по СЗ-ДККП изцяло е отказана оторизация на исканата сума, в размер на 41191,05лв.; по СЗ-П изцяло е отказана оторизация на исканата сума, в размер на 20344,34лв. И Е ВЪРНАЛ преписката на зам.изп.д-р на Държавен фонд земеделие за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на ЕТ „////“, ЕИК ********* с УИН: 25/220519/11978 за кампания 2019г. – в отменената част, при спазване на указанията по тълкуване и приложение на закона в настоящото решение; ОСЪДИЛ Е Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на ЕТ „////“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, разноски за производството в размер на 2568,20лв. (две хиляди петстотин шестдесет и осем лева и двадесет стотинки); ПРИЗНАЛ Е ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3, вр. ал.2 ГПК, вр.чл.144 АПК, направеното от ЕТ „////“, ЕИК ********* оспорване истинността на съдържанието на доклад от бърза проверка на място ****.

При така постановеното решение, касационното му обжалване от ЕТ „////“, в частта, с която оспорването истинността на съдържанието на доклад от бърза проверка на място **** е признато за недоказано, е недопустимо.

Съгласно чл.210, ал.1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая това условие не е изпълнено, т.к. обжалваното решение е благоприятно за ЕТ „////“, ЕИК *********, а в обжалваната част същото има характер на определение по чл.194, ал.2 ГПК, което не подлежи на самостоятелно обжалване.

Оспорването на документ по реда на чл.194 ГПК съставлява облекчена форма на предявяване на инцидентен установителен иск относно истинността на този документ. Целта на производството по чл.193 и чл.194 ГПК е във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено като неистинско от доказателствения материал, т.е. определеното по чл.194, ал.2 ГПК е от същество за доказването.

Ето защо, независимо от това дали съдът ще се произнесе с нарочно определение по оспорването, или ще стори това с решението по същество, то се касае до преюдициален за спора въпрос, който обуславя крайното решение. Становището на съда, инкорпорирано в мотивите на решението досежно истинността/неистинността на оспорения документ, респ. произнасянето по този въпрос с нарочен диспозитив, няма самостоятелно значение, поради което на касационно обжалване подлежи само решението по същество - така в Определение на ВКС № 600/23.09.2013г. по ч.гр.д. № 5372/2013г.; Определение на ВКС № 250/25.09.2015г. по ч.гр.д. № 3965/2015г.; Определение на ВКС № 115/17.03.2020г. по гр.д. № 3425/2019г.; Определение на ВКС № 50052/14.02.2023г. по гр.д. № 2099/2022г.

По изложените съображения съдът намира, че касационната жалба на ЕТ „////“, против Решение № 1215/28.09.2023г. по адм.д. № 79/2023г., в частта, с която оспорването истинността на съдържанието на доклад от бърза проверка на място **** е признато за недоказано, е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.213а, ал.6, т.2, вр. ал.2, вр. чл.215, т.4 АПК, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 14948/23.10.2023г. на ЕТ „////“, ЕИК *********, срещу Решение № 1215/28.09.2023г. по адм.д. № 79/2023г., Варненският административен съд, VІІІ-ми състав, в частта, с която оспорването истинността на съдържанието на доклад от бърза проверка на място **** е признато за недоказано.

ПРЕКРАТЯВА производството по касационна жалба с вх. № 14948/23.10.2023г. от ЕТ „////“, ЕИК *********.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, по реда на чл.213а, ал.7 АПК.

Съдия: