РЕШЕНИЕ

  №

гр.София, 23.04.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Таня Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3357 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ (отм.).

Ищецът И.Г.В. твърди, че при пътнотранспортно произшествие на 31.10.2012  г. в Република Румъния, причинено от водач, чиито застраховател не е определен в двумесечен срок от датата на застрахователното събитие, е причинена смъртта на И. И. В., негов син. Сочи, че на посочената дата, П.Т.Б.е управлявал лек автомобил „Хюндай Теракан“, с германски рег. № *****, в Република Румъния, по национален път DN 5B, Гимпаци – Гюргево, като при 14-тия км, поради несъобразена скорост, загубил контрол над автомобила, който се преобърнал в крайпътен напоителен канал вдясно. Вследствие на произшествието, починал пътувалия в лекия автомобил И. И. В., поради множество несъвместими с живота травми. Образуваното в тази връзка наказателно производство № 5832Р/2012 г. по описа на Прокуратурата към съда в гр. Гюргево, е прекратено на 05.06.2014 г., поради смъртта на водача.

В исковата молба се поддържа, че ищецът изключително тежко преживява смъртта на своя син, когото е отгледал, възпитал и на когото е посветил живота си. Той не спира да плаче, наложило се е да приема медикаменти, страда от безсъние, изолирал се е. Случилото се е оставило дълбока емоционална празнина, лишава го от обичта на неговия син, преживява стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, безсилие към обстоятелствата, остро душевно разстройство, като болката от загубата на толкова близък човек е неизмерима.

Поддържа, че в продължение на повече от два месеца от датата на пътнотранспортното произшествие, не е установен застраховател на лекия автомобил, поради което обуславя отговорността на ответника, който по заведената претенция с вх. № 2-3927/26.08.2014 г., с писмо с изх. № 1-0264/27.01.2015 г. е отговорил, че е определено обезщетение в размер на 18 000 евро, което счита за занижено.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да осъди НББАЗ да заплати на основание чл. 284, ал. 2, т. 3 от КЗ /отм./ сумата от 200 000 лв.,  застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от виновно причинена смърт на неговия син И. И. В., в страна членка на ЕС от водач, чийто застраховател не може да бъде установен в двумесечен срок от ПТП, ведно с законната лихва, от изтичането на двумесечния срок за доброволното уреждане на претенцията по чл. 285, ал. 2 КЗ /отм./ - 26.10.2014 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

 

Ответникът С. „Н.Б.НА Б.А.З.“ (НББАЗ) оспорва исковете като недопустими, тъй като производството срещу него може да бъде само извънсъдебно и законът не предвижда съдебно предявяване на претенции към този компенсационен орган. Сочи, че с писмо от 18.12.2014 г. германския Гаранционен фонд е потвърдил първоначално предоставената информация, че регистрационна табела № ***** не е била издадена за автомобил по време на ПТП, поради което не могат да оторизират НБААЗ да обработва случая от тяхно име. С електронно съобщение от 26.01.2015 г., румънския Гаранционен фонд е посочил определеното от него обезщетение в размер на 18 000 евро.         В тази връзка поддържа, че съгласно чл. 10 от Директива 2000/26/ЕО заменена от кодифицираната директива 2009/103/ЕО, в случай на липса на данни за валидна задължителна застраховка за МПС, заместващото обезщетение са изплаща от т.нар. гаранционни фондове, предвидено в приложимото национално законодателство. В този смисъл е Регламент (ЕО) № 864/2007 г. („Рим ІІ“), съгласно който приложимото право към извъндоговорните задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо от държавата, в която е настъпило вредоносното събитие, и независимо от държавата или държавите, в които настъпват непреките последици от това събитие.  Оспорва исковете също така по основание като твърди, че не са налице предпоставките по чл. 284 и чл. 285 КЗ за ангажиране на отговорността му като компенсационен орган. Оспорва наличието на деликт, механизма на ПТП, като прави възражение за съпричиняване от пострадалия, поради липса на поставен обезопасителен колан. Прави възражение за давност, като сочи че съгласно румънското право, погасителната давност е две години.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./, НББАЗ, в качеството си на компенсационен орган, заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, когато в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не може да се определи застрахователят на виновния водач. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител.

От представената Наредба да прекъсване от 05.06.2014 г., на Прокуратурата към съда в гр. Г., е прекратено наказателно дело № 5382/2012 г., поради смърт на извършителя.

Видно от писмо изх. № 1-0264/27.01.2015 г. от НББАЗ, във връзка с претенцията на И.Г.В. и Е.Н.В., е проведена кореспонденция с Гаранционния фонд на Румъния по повод на ПТП на 31.10.2012 г., при което е загинал сина им И. И. В., като предлаганото обезщетение за понесените болки и страдания при извънсъдебно уреждане е в размер на 18 000 евро за всеки един от правоимащите.

Към настоящото дело е приложена заверено копие от наказателното дело 5382/2012 г.  РС – Гюргево (в превод на описаните документи, към молба от 27.04.2016 г. на ищеца).

Съгласно заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза, механизмът на произшествието е следния:

На 31.10.2012 г., джип „Хюндай Теракан“ (който е теглел колесар с 4 колела по средата, върху който е бил натоварен микробус „Ситроен“) се е движил в Република Румъния по главен път DN5B, в зоната на 14 км., в посока гр. Гюргево, със скорост не по-малка от 42 км/ч. по неизвестни причини, на около 60 м. преди напоителен канал, автомобилът се отклонява надясно и навлиза в десния банкет под ъгъл около 5 градуса.Така след изминаване на около 62.5 м., автомобилът достига напречно разположен дълбок 5.5 м. напоителен канал, като навлизайки в канала джипа преминава във фаза на летеж.

Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза, при огледа и аутопсията на И. И. В., е установена съчетана травма, с водеща гръдна травма, която е довела до смъртта. Уврежданията се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да се получат при ПТП.

В заключението на комплексната медико и автотехническа експертиза, вещите лица поддържат,  че от описаното в аутопсионния протокол няма увреждания, които да насочат, че в момента на ПТП, пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан.

При разпита като свидетел, А.Б.С.заявява, че след смъртта на сина си, ищецът е бил съкрушен, съпругата му не е живяла много след това, станал е по-затворен, усмивката я няма. Дава сведения, че са били нормално, работливо и добро семейство.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че се установява, че виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил „Хюндай Теракан“, който е загубил управление върху автомобила, който  е напуснал пътното платно вдясно и поради това е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Съдът намира обаче, че в случая е приложим, по арг. от чл. 4, ал.1, §1, от Регламент „Рим ІІ“ (в този см. Решение на СЕС от 10.12.2015 г. по дело С-350/14), чл. 2519 от Закон № 287 за Гражданския кодекс на Румъния, съгласно която правото на действие, основано на застрахователно или презастрахователно отношение има давност две години, като давностният срок изтича на 31.10.2014 г. Доколкото исковата молба е депозирана на 13.05.2015 г., възражението че вземането е погасено по давност, се явява основателно и искът подлежи на отхвърляне.

Относно разноските

При този изход на спора, ищците следва следва да заплатят на ответника, на основание . 78, ал. 3 ГПК, разноски по делото както следва:  деловодни разноски (за експертизи, превод и  др.) в общ размер на 2024.08  лв., както и сумата от 9960 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Г.В., ЕГН **********,***, представляван от адв. К.Г.,***, против С. „Н.Б.НА Б.А.З.“, Булстат ********, гр. София, ул. „*******, чрез адв. М.К.,***,  по чл. 284, ал.3, т.2  КЗ /отм./, за сумата от 200 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на смъртта на И. И. В. при пътнотранспортно произшествие на 31.10.2012 г. в Република Румъния, по вина на П.Т.Б., управлявал автомобил „Хюндай Теракан“, с рег. № *****, ведно със законната лихва от изтичането на двумесечния срок за доброволното уреждане на претенцията - 26.10.2014 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

 

 

ОСЪЖДА И.Г.В., ЕГН **********,***, представляван от адв. К.Г.,***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на С. „Н.Б.НА Б.А.З.“, Булстат ********, гр. София, ул. „*******, следните суми: 2024.08 лв. – деловодни разноски и 9960 лв. - за  възнаграждение за адвокат.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                  СЪДИЯ: