Р Е Ш Е Н И Е
№ 488/20.07.2023 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд – Монтана, ІV-ти съдебен състав в открито съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова и с участието на прокурор Александрова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 439 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба от Л.Т.Л., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ Бойчиновци, затвора Враца, против заповед № Л-1975/22.06.2023 г. на началника на затвора Враца, с която му е отказано да бъде заменен типа от „закрит“ на „открит“. Излага доводи, че заповедта не е мотивирана, същата е неоснователна и несъстоятелна и не отговоря на целите на закона, заложени в разпоредбата на чл.64, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. Въпреки всички посочени становища, че спазвам стриктно ПВР, ППЗИНЗС и ЗИНЗС и изпълнявам всичко възложено му вече 6 години, както и факта, че не се влияе от криминалното обкръжение. Моли, да бъде заменен типа от „закрит“ на „открит“ и да бъде преместен в ЗООТ Враца, находящо се в гр.Бойчиновци.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответникът – началник на затвора Враца, в писмен отговор, чрез юрк.Г.Христова, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано писмено заключение за основателност на жалбата, заповедта е издадена без да са установени и обсъдени всички факти и обстоятелства, тежестта на доказване на които се носи от административния орган, в нарушение на разпоредбата на чл.35 АПК. Предлага оспорената заповед да бъде отменена.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбоподателят Л. изтърпява наказание „лишаване от свобода“в ЗООТ Бойчиновци, затвора Враца, търпи наказание „лишаване от свобода“ от 16.04.2020 г., в размер на 15г.6 м., изтърпяна част към 22.06.2023 г. -5г 9 м 29 д , остатък 9 г 8 м 2 д.:
На 06.06.2023 г. Л. е подал до началника на затвора Враца молба да бъде заменен типа от“закрит“ на „открит“, от ЗОЗТ Бойчиновци в ЗООТ Враца, гр.Бойчиновци. Във връзка с подаденото заявление е изготвена експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен от ИСДВР, както и становище от началник на сектор ЗОЗТ Бойчиновци, от началник сектор СДВР и от ЗН "РНОД" при затвора Враца.
В приложените оценка, доклад и становища – психологът твърди, „Удачно е да се работи за развиване на адекватни социални и адаптивни умения за да се увеличат шансовете за успешна ресоциализация“; в плана на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС
“ Позитивен напредък, постигнат oт л.св: Съдейства на администрацията при реализирането на различни образователни програми, компютърни курсове. Инициатор е за провеждане и същевременно участва в културно-информационните и спортни турнири- по волейбол, шахмат и теглене на въже. Редактор на вестник „Светлина“. Справя се много добре с тази задача.Председател е на Груповия съвет в ЗОЗТ и оказва съдействие на администрацията при решаване на проблемни ситуации между лишените от свобода. Работи по щата на ЗОЗТ като библиотекар и изпълнява отговорно и в срок поставените му задачи. Има две награди - заповед № Л-55/06.01.2022 г. на основание чл.101, т.З т.1 „Писмена похвала“ и заповед № 622/15.03.2021 г. на основание чл.101, т.5 „Удължено свиждане за срок до 4 часа 2 часа“. В доклада от ИСДВР вече работи като“калкулант в служебния стол“. „ Проявява отговорност и се справя отлично с възложените задачи. Лишеният от свобода Л. приема плана на присъдата и полага усилия да следва набелязаните в нето цели па корекционна работа, но все още се наблюдават сериозни дефицити в зона „Отношение към правонарушението“ - смята присъдата и правния процес за непълно несправедливи и противозаконни, постоянно търси начини за възобновяване на съдебния процес и за преразглеждане на мотивите по постановената присъда. Умее да контролира емоционалните си състояния. Проявява последователност и настойчивост за промяна. Поставя си реално постижими цели. Маркира се положителна тенденция в умението да си поставя дългосрочни цели и да дефинира стъпките, които ще помогнат за постигането Отбелязва се положителна тенденция в нагласите и готовност да води законосъобразен начин на живот, след освобождаването му от затвора. Въпреки това е необходимо поведението на л.св. Л. да бъде проследено в условията на „общ“ режим и при последващо препланиране на присъдата да бъде договорено прекатегоризиране в открит тип, ако положителната тенденция в линията му на поведение се запази…“. Всички тези обстоятелства са преповторени и становищата на началник сектор ЗОЗТ и началник сектор СДВР, като накрая предлагат да не бъде преместен от ЗОЗТ в ЗООТ.
Въз основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по административната преписка, е издадена оспорената в съдебното производство заповед № Л-1975/22.06.2023 г. от началника на затвора Враца, с която е наредено“ Не премествам л.св.Л.Т.Л. *** в ЗООТ Враца, гр.Бойчиновци. Отчетено е, че „ към 22.06.2023 г. същият е изтърпял една четвърт от наложеното наказание съобразно нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС. Многократно награждаван, като за последно заповед № 662/15.03.23г. - чл.98. ал. 1, т.5 ЗИНЗС. На основание чл.109, ал.1 ЗИНЗС се счита за ненаказван. Със заповед № JI - 1525/18.05.2023 г. по описа на Затвора – Врацае променен режима на изтърпяване на наказанието.
При направената последна ревизия на 17.01.2023 година, рискът от рецидив продължава да е нисък, но в сравнение с предходната оценка се отчита занижаване на числовите стойности с пет точки - от 28 на 23 точки. Проблемните зони се коригират в процеса на превъзпитание и са понижени в следните раздели: Управление на финансите - От 01.10.2021 година започна работа като „Калкулант в служебен стол" на основание заповед № Л-2450/30.09.2021 г. по щата на ЗОЗТ „Бойчиновци“. С част от получената заплата заплаща месечна вноска по кредит, а с останалата покрива ежедневните си нужди. С тези действия, той се старае да не е в тежест на семейството си. Начин на живот и обкръжение- оползотворява престоя си в затвора с включването в различни дейности. Не се влияе от криминалното обкръжение, а оказва позитивно въздействие върху лишените от свобода, мотивира ги да променят нагласите си и да водят законосъобразен начин на живот. Начинът му на живот и цялостното му поведение не включват прояви на безрасъдство и риск. Междуличностно поведение. Умения за общуване -от постъпването си в затвора София на 06.06.2019 г. до сега няма данни за агресивни прояви, отправяне на заплахи, към. лишени от свобода или служители. Има само една зона с дефицити: Отношение към правонарушението - не приема отговорността за криминалното си поведение, смята, че е несправедливо осъден. Л.св. Л. смята присъдата си за незаконна и несправедлива. В тази връзка многократно е депозирал молби до различни институции за преразглеждане на присъдата и мотивите по нея.
Рискът от вреди се променя за обществото от висок на среден. По време на изтъняване на наказанието няма случаи на закани и заплахи, не проявява враждебност, не е агресивен, не е имал прояви на неконтролиран гняв. Спокоен, балансиран и с висок самоконтрол. Няма данни за антисоциални нагласи.
Риск за персонала в затвора - нисък, не са налични агресивни прояви, с администрацията се държи уважително и съдейства за разрешаване на конфликти между лишени от свобода.
Няма данни за съпричастност към субкултуралните дейности. Изпълнява разпорежданията на пенитенциарните служители. Налице е положително отношение към организираните културно-информационни, образователни и спортни дейности. Активно участва в провежданите мероприятия и често инициира много от тях.
Данни от плана за изпълнение на присъдата: Лишеният от свобода Л. приема плана на присъдата и полага усилия да следва набелязаните в него цели на корекционна работа, но все още се наблюдават сериозни дефицит и в зона Отношение към правонарушението - смята присъдата и правния процес за непълно несправедливи и противозаконни, постоянно търси начини за възобновяване на съдебния процес и за преразглеждане на мотивите по постановената присъда. Умее да контролира емоционалните си състояния. Проявява последователност и настойчивост за промяна. Поставя си реално постижими цели. Маркира се положителна тенденция в умението да си поставя дългосрочни цели и да дефинира стъпките, които ще помогнат за постигането им. Отбелязва се положителна тенденция в нагласите и готовност да води законосъобразен начин на живот, след освобождаването му от затвора. Въпреки това е необходимо поведението на л.св. Л. да бъде проследено в условията на „общ“ режим и при следващото препланиране на присъдата да бъде договорено прекатегоризиране в открит тип, ако положителната тенденция в линията му на поведение се запази.
Консултативната и индивидуално-корекционната работа с л.св. Л. ще продължи поддържане на мотивацията му за позитивно поведение и подкрепа и мобилизиране нагласите за законосъобразен начин на живот.“
Прави впечатление, че мотивите за издаването на заповедта изцяло преповтарят, в т. ч. и текстово буквално, по съдържание, факти, дори със съответните грешки и мотиви от предходните становища.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 23.06.2023 г.Жалбата е изпратена на 28.06.2023 г./ видно от пощенското клеймо/.
В с.з. оспорващият представи писмени доказателства, че не е „ калкулант в служебен стол“, а е библиотекар и редактор на ежемесечник „Светлина“ от м.септември 2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес и срещу акт, за който изрично е предвидена обжалваемост пред административния съд, поради което тя е допустима и следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.
Съгласно чл. 64 от ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип, като началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4.
Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС орган – началникът на затвора. Спазени са изискванията по отношение формата на административния акт, заповедта е формално мотивирана, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й, но очевидно има разминаване при посочване на относими факти. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая административното производство е започнало по подадена от жалбоподателя молба и се е развило в съответствие със специфичните изисквания по ЗИНЗС, като са изискани и взети предвид становища от лицата, посочени в чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.
Оспорената заповед е постановена при нарушение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 64 от ЗИНЗС предвижда възможност лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, да бъдат премествани за доизтърпяване на наказанието в ЗО от открит тип, ако по отношение на тях са изпълнени две условия – показали са добро поведение и са изтърпели най-малко една четвърт, но не по – малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в ЗО от закрит тип. Видно от текста на разпоредбата, несъмнено се касае само за възможност, а не за задължение на органа, на който е възложено издаването на съответния административен акт, да разпореди преместване във всички случаи, в които са налице материалноправните предпоставки по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, тоест изпълнението на посочените в чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС условия не обуславя непременно уважаване на молбата, респективно на предложението за преместване.
В конкретния случай, видно от изложените в заповедта мотиви, административният орган е констатирал, че са изпълнени формалните изисквания на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС – жалбоподателят е изтърпял най-малко една четвърт от наложеното наказание. Посочено е, че са налице положителни тенденции почти във всички направления, но има отношение към правонарушението, като смята, че е несправедливо осъден. Същевременно в заповедта са допуснати съществени неточности, а именно какво работи л.св.Л., как и кога е награждаван, т.е. подходът е твърде формален и въобще не са изложени мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства е постановен отказът.
Липсва изобщо произнасяне, още по-малко, въз основа на конкретни фактически установявания, защо е прието, че в процесния случай не следва да бъде уважена молбата на л.св.Л..
Всички ангажирани в административното производство органи, задължени по закон да дадат становища по административното производство относно релевантния факт по втората предпоставка на нормата, за конкретното поведение на л. св., от което следва да се направят изводи за/против, в рамките на пенитенциарното заведение, се аргументират абсолютно еднакво и бланкетно посочвайки, че всичко е много добре и положително, но въпреки това „ не следва да бъде преместван“, без да е посочено липсата на втората нормативно установена предпоставка на чл. 64, ал. 1. от ЗИНЗС. Не са посочени, не са анализирани и не са представени доказателства за релевантни факти, въз основа на които може да бъде направен конкретен извод защо се приема, че не следва да бъде преместен.
Налице е пряка императивна норма относно доказването за поправяне и в частност доброто поведение на осъдения, а именно: съгласно чл. 439а, ал. 1 от НПК доказателства за поправянето на осъдения и лишен от свобода, са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Според ал. 2, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Това изисква, изводите на административния орган, да са базирани на представителна и надеждна емпирична информация, установена с конкретни доказателствени средства относно относими положителни факти, в конкретното административно производство.
Дейността по изготвянето на оценки на рецидивния риск като процедура, документация, организация и отговорности, е регламентирана в Правила за прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарните заведения /затвори и поправителни домове/, утвърдени със заповед № ЛС-04-139/27.01.2014 г. на министъра на правосъдието. В процесния случай, е безспорно установено от извършената оценка на риска, че към датата на изготвяне на доклада, на лицето са определени стойности на риск от рецидив: 23, т., а рискът от сериозни вреди за обществото е нисък, за самия него, служителите и другите лишени от свобода – нисък. Същият е с добро поведение и за отговорно отношение към трудовия процес и спазване на установените правила е награждаван многократно. В административната преписка липсват валидни доказателства, обосноваващи извод, че не следва да бъде преместен, към релевантния момент.
Тежестта на доказване, в процесния казус относно наличието на факти, обосноваващи липсата на материалноправни предпоставки, в противовес, на законоустановените, положителни такива, за постановяването на отказа, се носи от административния орган, който именно, защото издава оспорения акт, в условията на оперативна самостоятелност, в мотивите на акта, следва да посочи, не както е постъпил бланкетно и чрез препращане към други, също бланкетни становища, както фактически основания, аргументирани с валидни, допустими и събрани по законов ред доказателства, така и правни основания за постановения отказ, което в съвкупността си съставлява мотивиран отказ по смисъла на закона. Оперативната самостоятелност, на по-голямо основание, ангажира и задължава административния орган да посочи доказателства и да извърши анализ на същите, въз основа на които извършва преценката си. Административният орган не е отчел факта, че лишеният от свобода е работи като библиотекар, а не като калкулант, както се сочи в заповедта, че е редактор на ежемесечник“Светлина“ и редица други допълнителни дейности, неговата добра трудова характеристика, наградите, получени със заповеди, макар да не са приложени по делото, които данни подчертават дисциплинираност, активно сътрудничество при реализиране на социално-възпитателните дейности на оспорващия. Издавайки заповедта, без да отчете тези факти, началникът на затвора Враца е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Фактът, че административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, не дерогира законово вмененото му задължение да установи всички факти и обстоятелства от значение за случая, тъй като от една страна рамките на оперативната самостоятелност се поставят от законовите разпоредби. От друга страна оперативната самостоятелност, макар да дава свобода на преценка на административния орган, съобразно вътрешното му убеждение, това убеждение следва да се основава на всички съществуващи обективно факти. Ако то не е съобразено с тези факти, то административният акт, който обективира свободната преценка на органа, нарушава принципа на истинност, нормативно закрепен в чл. 7 от АПК и е постановил процесната заповед при несъобразяване с принципа за съразмерност, прокламиран в чл. 6 от АПК, задължаващ административните органи при упражняване на правомощията си да действат по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Съдът намира становищата на главния инспектор ЗН „РНОД“ и на инспектор СДВР, тъй като са с абсолютно идентично съдържание и съдържат твърдения, които не се базират на доказателства, а представляват възпроизведени оценки и изводи, без наличието на фактически установявания и относимите към тях правни норми. Видно от събраните по делото доказателства, по отношение на лишения от свобода Л., се установява, че са налице и двете предпоставки на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като е изтърпял най-малко една четвърт, но не по – малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор и е показал в действителност, установено от фактите по делото, „добро поведение“, работи, включва се в различни дейности, не се влияе от криминалното обкръжение, нисък риск от рецидив, положителна тенденции в нагласата да води законосъобразен начин на живот. Единствено има дефицит в отношение към правонарушението. В заповедта липсват мотиви в обратна насока, които да мотивират решението“ не премествам.“..
С оглед изложеното оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения настоящият състав приема, че оспореният административен акт се явява незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон и несъобразяване с целта на закона и следва да се отмени.
Предвид горе изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 64, ал. 4 от
ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № Л-1975/22.06.2023 г. на началника на затвора Враца, с която „.. не премествам л.св.Л.Т.Л. *** в ЗООТ Враца, гр.Бойчиновци“.
Решението на основание чл.64, ал.4 ЗИНЗС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: