Р Е Ш Е
Н И Е № 754
гр.Пловдив,
12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1610/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.В.Ф.
и Д.В.Ф., чрез адв.Д.К. *** срещу решение №145/11.04.2018г. по гр.д. № 612/2016г.
по описа на РС Смолян, с което е отхвърлен предявения от В.Р.Ф., починал и
заместен в процеса от наследниците си Р.В.Ф. и Д.В.Ф. иск по чл.124 от ГПК
срещу Община Баните, област Смолян, да се признае за установено по отношение
на Община Баните, че към момента на
подаване на исковата молба – 11.03.2014г. ищците са собственици на имот №316 по
КККР на село Баните с плбощ от 1545 кв.м. при граници: ПИ №№
842,315,313,312,311,841 идентичен с парцел Х-316, кв.102 по ЗРП на село Баните
– Оряховец при грации на парцела – от север: А. и Р. М., наследници на А. Б. и
Б. Х., от изток и от юг: улици и от запад: наследници на Г.К., на основание
Договор за продажба на недвижим имот от 11.03.1996г., наследствено
правоприемство от Ф. Ф. съгласно решение № 129/20.10.1999г. на ПК Баните и придобивна
давност продължила над 10 години, считано от 18.03.1996г.
Твърди се в жалбата, че решението
е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, като изводите
на съда са в противоречие с чл.63 ал. 2 от ЗС, а именно, че площта, за която се
води делото е прилежаща площ и не може да бъде предмет на разпоредителна сделка като според съда с
обжалваното решение се прави опит да се ревизира влязлото в сила съдебно решение по гр. дело №
988/07.11.2008 г. по гр. дело № 6174/2007 г. на ВКС ІІІ г.о. Немотивиран и в
разрез с доказателствата, сочи жалбоподателят е извода на съда, че по делото
няма доказателства да е платена цената по договора за покупка на процесния имот
от 11.03.1996г. от страна на купувача Ф., като такива доказателства по делото
били налични от показаниятана св.Х.. Твърди се, че са неправилни мотивите на
съда относно Договора за продажба на основно средство от 11.03.1996 г. като се
твърди, че по делото е безспорно, че процесният имот е бил собственост на ТКЗС „Свобода“ с. Давидково, а не на Община Баните. Сочи се, че неправилно
и необосновано се развива тезата, че няма начално необезпокоявано владение,
който е и релевантния момент за преценка на придобивната давност, като е
доказана придобивната давност за имота. Неправилно съдът се е позовал на чл.
24, ал. 7 от ЗС на ПЗЗ поради, който
земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по
давност, като е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, а
именно владение в продължение на повече от 10 години. Твърди се че съдът в
противоречие със собствените си мотиви, в които приема настъпила реституция на
земеделска земя от 0,310 дка с решение № 129/20.10.1999г. на ПК Баните в полза
на наследниците на Ф.Ф. е отхвърлил иска и на това посочено придобивно
основание. Иска се отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявеният иск. Претендират се разноски пред двете
съдебни инстанции.
Подаден е в срок отговор на
въззивната жалба от от Община с. Баните, Област Смолян,
чрез адв. И.Г., с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Предявен е установителен иск за
собственост по чл.124 от ГПК от В. Р. Ф., заместен в процеса от наследниците си Р.В.Ф.
и Д.В.Ф. ***, да се признае за установено, че към момента на подаване на
исковата молба – 11.03.2014г. ищците са собственици на имот №316 по КККР на
село Баните с плбощ от 1545 кв.м. при граници: ПИ №№ 842,315,313,312,311,841
идентичен с парцел Х-316, кв.102 по ЗРП на село Баните – Оряховец.
Исковата молба е заведена на 11.03.2014г. по
приложеното гр.д.№271/2014г. на РС Смолян. С решение № 569/24.11.2014г. РС
Смолян е признал за установено на основание чл.53 ал.2 от ЗКИР, че е налице
кадастрална грешка и КК и КР на с.Баните, като погрешно имотът е записан като
собствен на Община Баните, вместо на действителния собственик В.Ф.. С решение
по в.гр.д. №35/2015г. на ОС Смолян горното решение е потвърдено. С решение №
48/11.07.2016г. по гр.д. № 3495/2015г. на ВКС ІІ г.о. горните две решения са
обезсилени, защото съдилищата са се произнесли по непредявен иск по чл.53 ал.2
от ЗКИР, вместо по предявения установителен иск за собственост с придобивно
основание чл.79 от ЗС давностно владение след сключването на договор от
11.03.1996г. за продажба на основно средство недвижим имот, считано от
18.03.1996г. Като са дадени указания за уточняване на исковата молба и привежда
в синхрон на обстоятелствената част и петитума на иска. По настоящото гр.д. №
612/2016г. на РС Смолян след множество уточнявания на исковата молба / л.8,
л.63, л.93 и л.98/ собствеността се претендира на три основания.
Първо - договор за продажба на основно средство
недвижим имот от 11.03.1996г. сключен между ОС на правоимащите на заличеното
ТКЗС Свобода с.Давидково и В.Р. Ф. и Анекс от 11.03.1996г. според който
договорът от страната на продавача е сключен от правоимащите по чл.27 ал.1 от
ЗСПЗЗ от заличеното ТКЗС Свобода с.Давидково, община Баните, област Пловдив
/л.5 и 6 от гр.д. №27182014г. на РС Смолян/.
Второ – придобивна давност 10
години започнала на 18.03.1996г.
Трето – наследствено
правоприемство от общия наследодател Ф. Ф., съгласно решение на решение № 129/20.10.1999г. на ПК
Баните.
За да отхвърли предявеният иск РС
Смолян е приел, че видно от притета СТЕ в процесния имот УПИ има няколко
сгради, ето защо теренът на който се намират тези сгради е за обслужването им и
като прилежащ терен не може да бъде предмет на разпореждане.
Прието е от първоинстанционният
съд, че договорът за продажба на имота от 11.03.1996г. сключен между правоимащите по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ от заличеното
ТКЗС Свобода с.Давидково и наследодателят на ищците В. Ф. не е в предвидената в
закона форма и по делото не е доказано от приетата СИЕ и разпита на св.Х., че
покупната цена по договора е платена и внесена по сметка на продавача, тоест не
е завършен фактическия състав на сделката.
Прието е от РС Смолян, че относно
твърдяната придобна давност за имота разпитаните свидетели не доказават
необезпокоявано владение на имота и на основание чл.24 ал.7 от ЗСПЗЗ земите от
държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност и по силата на
чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ преди реституцията приобретателите не могат да се
позовават на придобвна давност.
Относно придобивното основание
реституция на земеделска
земя от 0,310 дка с решение № 129/20.10.1999г. на ПК Баните в полза на
наследниците на Ф.Ф. РС Смолян приема, че реституцията е завършена, защото има
скица със заверка от общината и удостоверение по чл.13 ал.4 от ППЗСПЗЗ. Като
решението е годен титул за собственост. Приема се че видно от СТЕ реституирания
имот попада в три съседни имота процесния № 316 и съседните №311 и №313, като
не е доказано какви са реалните очертания на имота и като внук на наследодателя
Ф. собствеността е върху идеална част от имота, а не върху реална такава.
По първото придобивно основание –
договор за продажба на основно средство
недвижим имот от 11.03.1996г. сключен между ОС на правоимащите на заличеното
ТКЗС Свобода с.Давидково като продавач и като купувач В.Р.Ф. и Анекс от
11.03.1996г. според който договорът от страната на продавача е сключен от
правоимащите по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ от заличеното ТКЗС Свобода с.Давидково
въззивният съд приема следното. Доколкото този договор касае прехвърлянето на
недвижим имот в казуса УПИ, то по силата на чл.18 от ЗЗД същият е трябвало да
бъде извършен в нотариална форма. Това не е спазено и договорът е нищожен само
на това основание по силата на чл.26 ал.2 от ЗЗД. Ирелевантно е възражението на
жалбоподателите, че по делото има доказателства да е платена цената по договор от страна на
купувача Ф., като такива доказателства по делото били налични от показанията на
св.Х.. Доколкото не е спазена формата на договора това възражение е безсмислено
при нищожен договор. А ако договорът беше в предвидената от закона форма пак би
било ирелевантно, защото плащането на цената по договора не е условие за
настъпване на транслативния ефект по договора относно правото на собственост
видно от чл.24 ал.1 от ЗЗД. Правилно искът е бил отхвърлен на това основание.
По второто придобивно основание –
придобивна давност 10 години започнала на 18.03.1996г. решението също е
правилно. По делото не са събрани категорични доказателства за владение на
имота спокойно и необезпокоявано в продължение на десет последователни години
от ищеца. По делото е недоказан началния период на владението – 18.03.1996г.
Свидетелят А.К. /л.201/ сочи този период за начало на владението, а св.М.К.
сочи друг период за начало на владението – 2002 година, като се позовава на
отложеното с шест години предаване на владението по договора за продажба на основно средство недвижим
имот от 11.03.1996г., което е ясно видно от т.4 на този договор. Съдът дава
вяра на показанията на св.К. относно началото на придобивната давност. Това се
подкрепя от клаузата на т.4 в горния договор, който отлага с 6 години
предаването на владението, който срок изтича точно 2002г. Освен това св.К. е
бивш полицай и си спомня, че тогава 2002 година е имало полицейска преписка,
защото Ф. искал вече да си ползва имота, това е втора индиция за начало на
владението през 2002 година. Трета индиция за начало на владението тогава са
сведенията за строежите извършени от Ф. в спорния имот, такива св.К. сочи да са
извършвани след 2002 година. Например 2004-2005 година е направена от Ф. ограда
на целия имот с каменна зидария и портал за камиони. На четвърто място, за да
приеме начало на владението на имота от ищеца през 2002 година съдът се ползва
от писменото изявление на същия до съда обективирано в искова молба по чл.75 от
ЗС по гр.д. №865/11г. на РС Смолян /приложено по делото/, в която В. Ф. твърди,
че владее имота от 13.08.2002г., когато същият е деактуван като държавна
собственост от областния управител на област Смолян, като това е продължило до
16.06.2011г., когато владението неправомерно му е отнето от община Баните. По
силата на чл.116 от ЗЗД с предявяването на този иск теченето на давността е
било прекъснато. Видно от съдебно решение №372/30.01.2012г. на РС Смолян по
това дело искът на Ф. за защита на владението е отхвърлен. Това решение е
потвърдено със съдебно решение № 205/13.06.2012г. по в.гр.д. № 180/2012г. на ОС
Смолян и с определение №45/28.01.2013г. по гр.д. №796/2012г. не е допуснато за
касационно обжалване от ВКС, І г.о. Тоест от 2002 година до 2011 година не са
изтекли 10 години на владение на имота, а от 28.01.2013г. до завеждане на
настоящия иск през 2014 година също не са изтекли 10 години на владение на
имота. Нещо повече с горното влязло в сила решение със сила на пресъдено нещо е
установено, че към 16.06.2011г. В.Ф. не е владеел имота непрекъснато повече от
6 месеца и не може да ползва иск за владелческа защита. И на последно място
следва да се посочи, че напълно ясно и безспорно е по това дело, че община
Баните си ползва двуетажната административна сграда в спорния имот, за което си
има отделен вход, видно от показанията на св.К., това също само по себе си
отрича пълното владение на имота от В.Ф.. При тези факти съдът приема че
десетгодишно необезпокоявано и несмущавано владение на имота в периода
18.03.1996г. – 11.03.2014г. ищецът В.Ф. е нямал. Правилно искът е отхвърлен и
на това придобивно основание.
Въззивният съд не приема виждането
на РС Смолян, че процесния терен е прилежащ, към административната сграда на
община Баните, и като такъв не подлежи на разпореждане и на това основание не
може да е собственост на различен правен субект от собственика на сградата в
имота – община Баните. Подобна хипотеза в нашето законодателство няма, напротив
допустима е хипотеза /чл.63 от ЗС/, в която за сграда ще има учредено право на
строеж, а имота, върху който е построена сграда ще е собственост на друго лице.
Това обаче не променя крайният правен извод на съда, защото ищецът В.Ф. не
доказва правото си на собственост върху този спорен урегулиран поземлен имот.
По третото придобивно основание – наследствено
правоприемство от общия наследодател Ф.Ф., съгласно решение на решение № 129/20.10.1999г. на ПК
Баните. Въззивният съд също приема, че то е недоказано, без да приема обаче
мотивите на РС Смолян в тази насока, че горното решение на Поземлената комисия
е годен титул за собственост, но поради недоказване на границите на този реституиран
имот и на факта, че той дава само идеална част от правото на собственост в
процесния УПИ, то искът е неоснователен и на това основание. Съобразно чл.17
ал.2 от ГПК съдът се произнася инцидентно и по валидността на административните
актове, независимо дали подлежат на съдебен контрол или не. В казуса горното
решение № 129/20.10.1999г. на ПК Баните е нищожно и не е произвело никакви
гражданскоправни последици. Тоест не е годен титул за собственост на
наследодателя на ищеца Ф.Ф.. Това е така, защото възстановяването на земеделски земи в стари
реални граници по силата на чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ е възможно в случай на съществуващи или възстановими на терена
стари реални граници. В казуса това е невъзможно. Парцела който е възстановен с решението на ПК
Баните не съществува в реални граници и същите са невъзстановими, защото този
маломерен имот попада между вътрешните граници на три други УПИ в регулация и
не може да се възстановят границите на този имот. ЗСПЗЗ не може да възстановява
правото на собственост на земеделски земи в множество УПИ в идеални части на
правото на собственост. На второ място дори този имот, който е възстановен с
решението на ПК да съвпадаше напълно със спорния УПИ, то пак по силата на чл. 10б от
ЗСПЗЗ не
подлежи на земеделска реституция по ЗСПЗЗ, защото е застроен. В спорния УПИ има
построени дори повече от една сгради, съобразно предназначението на имота. В
такъв смисъл е и трайната практика на ВКС, че осъществяването на комплексно мероприятие на държавата
по смисъла на чл. 10б от
ЗСПЗЗ е пречка за реституцията на земеделски имот, независимо от
това дали строежът е законен или не - така Решение №
373 от 26.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 70 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
674/2009 г., I г. о., ГК. Ето защо обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право
на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемата страна Община Баните, област Смолян могат да се присъдят разноски на основание 78 ал.3 от ГПК. Видно от
настоящото дело и от в.гр.д. № 224/2018г. на ОС Смолян такива разноски Община Баните,
област Смолян не е правила, поради което не следва да й се присъждат разноски
за въззивното производство.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №145/11.04.2018г. по гр.д. №
612/2016г. по описа на РС Смолян.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.