№ 4404
гр. Варна, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502170 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Р. Х., чрез процесуалния представител адв. Р. И. – ВАК, срещу
определение № 10032 на Варненския районен съд, постановено на 14.09.2022г. по гр.д. №
8102/2022г. и с което е прекратено производството по същото дело поради недопустимост на
предявения иск.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение. Твърди се, че първоинстанционният съд е прекратил делото преждевременно, като
неправилно е преценил изявленията в исковата и уточнителните молби и е приел, че когато
документацията е налична, а на лицето е отказано признаване на претендирания стаж, не са налице
процесуалните предпоставки за предявяване на иска. Оспорва като неправилен и необоснован
извода за недопустимост на предявения иск, като твърди, че работодателят не е открит на
постоянния или настоящ адрес на физическото лице, нито на адреса на седалището на ЕТ, но не е
прекратил дейността си, поради което и е налице хипотезата на чл.5, ал.1 ЗУТОССР.
Жалбоподателката посочва също, че е потърсила защита на правата си по административен ред и
чрез обжалване на административните актове на НОИ Варна, като с решение, постановено по
адм.д. № 731/22г. по описа на Адм. Съд –Варна. Излага, че по посоченото дело са представени
писмени доказателства, че административните органи са водили кореспонденция с работодателя
ЕТ“Нелко Гинчев-5“ и се съдържа информация за негови изявления по телефон, че не разполага с
документация на хартиен носител, поради това, че е била открадната. ЕТ е пререгистриран в ТР, но
не е подавал ГФО, декларации за неосъществяване на дейност. Посочва се също, че са изпълнени
в срок указанията на съда за представяне на удостоверение от НОИ по чл.30, ал.1, т.5 от
Инструкция №5/30.06.2005г., вр. чл.5, ал.2 ЗУТОССР, установяващо, че липсват писмени данни за
положен от ищцата труд при работодателя. Иска се от настоящата инстанция да отмени
обжалваното определение.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
В исковата си молба, въз основа на която е образувано производството по гр.д. №
8102/2022г. на ВРС жалбоподателката е навела твърдения, че е налице възникнал спор между нея и
ответника НОИ – Варна във връзка с периода, за който й е отпуснато парично обезщетение за
безработица, който се определя от продължителността на осигурителния стаж след 31.12.2001г.
Излага, че е работила по трудово правоотношение с ЕТ “Нелко Гинчев-5“ в периодите 21.04.2003г.
1
– 31.07.2008г. и 01.10.2008г. – 31.12.2008г. на длъжност сервитьор. Подадената от нея жалба
срещу разпореждане №034-00-695-5/07.05.2021г. е отхвърлена като неоснователна с влязло в сила
решение по адм.д. № 731/2022г. по описа на АС- Варна. Предвид на това е отправила искането си
до съда за постановяване на решение, с което да приеме за установено, че в процесните периоди е
работила при осигурителя ЕТ“Нелко Гинчев-5“, ЕИК *********, което да се признае за трудов и
осигурителен стаж на основание чл.1, т.1-3 и чл.3 ЗУТОССР.
В изпълнение на указанията, дадени с разпореждания на съда от 29.06.2022г. и 25.07.2022г.,
с които производството по делото е оставено без движение, ищцата е заявила, че трудовия договор
с ЕТ“Нелко Гичев 5“ е сключен на 21.04.2003г., на осн. чл.68, ал.1, т.1 КТ, със срок до
21.09.2003г., за непълно работно време от 2 часа по график, с основно възнаграждение – 0,65 лв.
На час,, с работно място – „Кафе аперитив 55555 и Коктейл бар „Пясъци“, находящи се на
Централен площад гр.Провадия; работодателят не е прекратил дейността си; ведомости за заплати
и книжата на се били иззети по реда на чл.5, ал.12 КСО. Ищцата е заявила, че насочва иска си и
срещу ЕТ“Нелко Гинчев-5“, като е представила удостоверение издадено от НОИ Варна, в което е
посочено че в архива на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата трудов/осигурителен
стаж за периодите от 21.04.2003г. – 31.07.2008г. и 01.10.2008-31.12.2008г. и 01.05.2009г-
31.12.2009г. и отказ за издаване на удостоверение обр.УП-13 за посочените периоди, тъй като в
архива не са предавани и не ссе съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз
основа на които може да се установи осигурителен стаж, водени от ЕТ“Нелко Ганчев-5“.
С обжалваното определение, ВРС е прекратил производството по делото, като е приел, че
същото е недопустимо, поради това, че ищцата не е представила удостоверение по чл.5, ал.1
ЗУТОССР.
От наведените в исковата и уточнителните молби фактически основания и формулирания
петитум, безспорно следва извода, че е предявен иск е с основание чл.1 ЗУТООССР за
установяване на трудов и осигурителен стаж.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗУТОССР стаж по чл.1, ал.1 от Закона може да се
установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени.
В ал.2 на чл.5 ЗУТОССР регламентирани случаите, когато осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и
книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен
институт, издадена на основание чл.5, ал.12 КСО, се представя удостоверение от съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж.
Анализът на посочените разпоредби налага извод, че законът допуска установяването на стаж по
чл.1, ал.1 ЗУТОРРС при липсата на писмени данни, като преценката за допустимост следва да се
извършва с оглед на това, дали не се цели опровергаване по съдебен ред на съдържанието на
ведомостите и другите документи, въз основа на които се установява трудов и/или осигурителен
стаж.
В конкретния случай, не са наведени твърдения, че работодателят е прекратил дейността си или, че
ведомостите за заплати и осигурителните книжа са загубени или унищожени или иззети от
работодателя по реда на инструкцията от НОИ, поради което и не следва да намери приложение
предвидения специален ред по ЗУТООССР.
Първоинстанционният съд правилно е дал указания на ищеца за отстраняване на
констатираните нередовности на исковата молба, с която е предявен иска по чл.1, ал.1 от
ЗУТОССР. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗУТОССР към исковата молба се представя удостоверение по
чл. 5 от закона. Това е удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.
Съгласно чл.4, ал.3 от ЗУТОССР, искова молба, към която не е приложено удостоверение по чл. 5
е нередовна, същата се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за представянето му. Ако
удостоверението не бъде представено в 7-дневен срок, исковата молба се връща на ищеца. В
случая в дадения срок ищецът не е представил исканото удостоверение. Тъй като не са изпълнени
указанията за изправяне на исковата молба и към нея не е приложено удостоверение по чл.5 от
2
ЗУТОССР от името на работодателя-ответник, това е основание по чл. 4, ал. 3 за прекратяване на
производството по делото, поради неизправяне нередовността на исковата молба .
Твърденията за липса на контакт с работодателя и обстоятелството, че същият не може да бъде
намерен на никой от регистрираните адреси, не може да обоснове правен интерес за предявяване
на иска.
Ирелевантно за допустимостта на настоящия иск е обстоятелството, дали административния
орган, респ. административния съд е приел и взел предвид сочени от ищцата писмени
доказателства. Особеният процесуален ред за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда
на ЗУТОССР дава защита в случаите, в които не е налице спор относно обстоятелството дали са
водени съответните книги, ведомости и други счетоводни документи, установяващи
начисляването и изплащането на трудово възнаграждение, но същите са изгубени или
унищожени. В случая с оглед наведените твърдения и представените доказателства се установява,
че е налице спор по смисъла на чл.357 КТ, относно съществуването на трудовото правоотношение
и съществени елементи от неговото съдържание, поради което и предявеният иск по чл.1 от
ЗУТОССР се явява недопустим.
С оглед на горното, като е приел, че предявеният пред него иск е недопустим и е прекратил
производството по него ВРС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И. Р. Х., срещу определение № 10032 на
Варненския районен съд, постановено на 14.09.2022г. по гр.д. № 8102/2022г. по описа на ВРС, с
което е прекратено производството по делото,.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-
седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3