№ 789
гр. ***, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20241110120850 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 209078/25.06.2024 г.,
подадена от М. Й. Б. срещу „И*** в която се твърди, че между страните били
сключени два договора за паричен заем, както следва: 1/ на 05.06.2020 г. - Договор №
*** за сума в размер на 1250,00 лева при годишен лихвен процент от 40 %, годишен
процент на разходите от 48,07 % и срок от 12 месеца; 2/ на 24.11.2022 г. - Договор №
*** за сума в размер на 5500,00 лева при годишен лихвен процент от 40 %, годишен
процент на разходите от 48,24 % и срок от 15 месеца. В чл. 4 от двата договора било
уговорено, че страните се съгласявали договорите за заем да бъдат обезпечени чрез
сключването на договори за предоставяне на поръчителство с поръчител (гарант) „***.
Въз основа на посочената клауза били сключени Договор за предоставяне на гаранция
№ ***/05.06.2020 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ***/24.11.2022 г.,
обезпечаващи вземанията по сключените на същите дати заемни договори. По силата
на тези договори „*** поело задължение да обезпечи пред „*** задълженията по
договорите за заем, а ищцата се задължила да заплати на дружеството поръчител
възнаграждение, което трябвало да се изплаща разсрочено заедно с месечните вноски
по кредита директно по сметки на заемодателя „***. М. Й. Б. заплатила в цялост
дължимите суми по сключените договори, спрямо които приложение намирала
законовата уредба за защита на потребителя, какъвто тя се явявала като страна по
договорите. В исковата молба са изложени подробни аргументи за недействителност
на договорите за кредит и за поръчителство като неравноправни по смисъла на чл. 143
ЗЗП, поради протИ.речие с нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване
на добрите нрави. Отправено е искане за осъждане на ответника да заплати сумата от
1
526,00 лева, представляваща сбор от платените от ищеца без основание
възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 238,92 лева и
възнаградителна лихва в размер на 287,08 лева за периода от 05.06.2020 г. до
03.06.2021 г. по Договор за паричен заем № ***/05.06.2020 г. и сключения във връзка
със същия Договор № ***/05.06.2020 г. за предоставяне на гаранция, както и сумата от
1927,99 лева (след допуснато увеличение на иска в проведеното по делото открито
съдебно заседание), представляваща сбор от платените от ищеца без основание
възнаграждение по договора за поръчителство сума в размер на 1563,28 лева
възнаградителна лихва по договора, а остатъкът до 1927,99 лева - сума, платена като
задължение по сключения договор за поръчителство за периода от 24.11.2022 г. до
20.02.2024 г. по Договор за паричен заем № ***/24.11.2022 г. и сключения във връзка
със същия Договор № ***/24.11.2022 г. за предоставяне на гаранция. Претендират се и
сторените разноски по делото.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за
отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружество е
оспорило изцяло предявените искови претенции. Твърди, че спрямо него липсвала
пасивна материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове, тъй като
претендираните като дължими суми, платени по процесните договори за
поръчителство, не били постъпили в патримониума на дружеството ответник, а в този
на поръчителя. Изложени са подробни аргументи за неоснователност на поддържаното
от ищеца становище за недействителност на процесните договори. Отправено е искане
за отхвърляне в цялост на предявените искове и за присъждане на сторените разноски
по делото.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 526,00 лева, представляваща сбор от платени от ищеца без основание
възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 238,92 лева и
възнаградителна лихва в размер на 287,08 лева за периода от 05.06.2020 г. до
03.06.2021 г. по Договор за паричен заем № ***/05.06.2020 г. и сключения във връзка с
него Договор № ***/05.06.2020 г. за предоставяне на гаранция, както и сумата от
1927,99 лева (след допуснато увеличение на иска в проведенето по делото открито
съдебно заседание), представляваща сбор от платените от ищеца без основание
възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 364,71 лева и
възнаградителна лихва в размер на 1563,28 лева за периода от 24.11.2022 г. до
20.02.2024 г. по Договор за паричен заем № ***/24.11.2022 г. и сключения във връзка с
него Договор № ***/24.11.2022 г. за предоставяне на гаранция.
От фактическа страна:
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени фактите, че: между страните по делото са сключени Договор за паричен заем
№ ***/05.06.2020 г. и Договор за паричен заем № ***/24.11.2022 г., за обезпечаването
на които са сключени съответно Договор № ***/05.06.2020 г. за предоставяне на
гаранция и Договор № ***/24.11.2022 г. за предоставяне на гаранция с поръчител „***.
Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото като
2
писмени доказателства Договор за паричен заем № ***/05.06.2020 г., за обезпечението
на който е сключен Договор № ***/05.06.2020 г. за предоставяне на гаранция, както и
Договор за паричен заем № ***/24.11.2022 г., за обезпечението на който е сключен
Договор № ***/24.11.2022 г. за предоставяне на гаранция с поръчител „***.
По силата на сключения Договор за паричен заем № ***/05.06.2020 г.
кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1250,00 лева,
която сума да бъде върната от кредитополучателя на 12 погасителни вноски в срок от
12 месеца, съгласно погасителния план на договора, при уговорен ГПР в размер на
48,07 % и фиксиран годишен лихвен процент от 40,00%.
По силата на сключения Договор за паричен заем № ***/24.11.2022 г.
кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 5500,00 лева,
която сума да бъде върната от кредитополучателя на 15 погасителни вноски в срок от
15 месеца, съгласно погасителен план от договора, при уговорен ГПР в размер на
48,24 % и фиксиран годишен лихвен процент от 40,00%.
Процесните договори за заем са с идентично съдържание, като в чл. 4 е
уговорено задължение на заемателя в 3-дневен срок от сключване на договора да
предостави едно от следните обезпечения: 1) две физически лица-поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да предостави служебна бележка от
работодател за размер на трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния
му доход да е над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „***; да няма неплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към банкови или други
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да
е със статус не по-лош от „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер - заемодателя
за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задължението по настоящия договор; 3) одобрено от заемателя Дружество-гарант,
което предоставя гаранционни сделки.
Въз основа на посочената уговорка между „*** и М. Й. Б. са сключени 2 броя
договори за предоставяне на поръчителство с идентично съдържание. По силата на
договорите „*** се задължава срещу заплащане на възнаграждение, дължимо от
потребителя, да сключи договор за поръчителство с „И*** като се задължи в случай на
неизпълнение на длъжника по договора за кредит да заплати вместо него дължимите
по всеки един договор за кредит заемни суми, възнаградителна лихва и обезщетение за
забава. По всеки от договорите за предоставяне на поръчителство е уговорено, че „***
е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за заплащане
на вноските за възнаграждението на поръчителя с падежна дата датата на падежа на
плащане на погасителни вноски по договора за паричен заем. В чл. 2, ал. 1 от всеки от
представените договори за предоставяне на поръчителство е уговорено, че договорът
ще влезе в сила само и единствено в случай, че потребителят не предостави на „***
едно от обезпеченията, предвидени в чл. 4, т. 1 или т. 2 от договора за кредит - две
физически лица-поръчители или банкова гаранция.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице, след проверка на предоставени от „*** и „*** счетоводни справки за
извършени и отразени плащания, установява, че размерът на заплатените суми по
Договор за паричен заем № ***/05.06.2020 г. са в общ размер на 1429,44 лева, от които
1250,00 лева главница и 179,44 лева възнаградителна лихва, а по Договор за
предоставяне на поръчителство № ***/05.06.2020 г. са заплатени общо 149,34 лева, с
3
които е погасено в цялост дължимото по договора възнаграждение. Размерът на
заплатените по Договор за паричен заем № ***/24.11.2022 г. суми са в общ размер на
6166,59 лева, от които 4603,31 лева главница и 1563,28 лева възнаградителна лихва,
като са останали неплатени суми в общ размер на 911,91 лева - главница в размер на
896,69 лева по вноски, падежирали по погасителния план на 21.01.2024 г. и на
20.02.2024 г., и незаплатена лихва по падежирала вноска на 20.02.2024 г. в размер на
15,22 лева. Заплатени по Договор за предоставяне на гаранция № ***/24.11.2022 г. са
общо суми в размер на 1261,40 лева, като са останали неплатени вземания в общ
размер на 90,10 лева. Установява се също така, че заплатените от ищеца парични суми
по договор за поръчителство са постъпили по сметка на „***. След запитване от
вещото лице ответното дружество е заявило, че в счетоводството на това дружество
платените възнаграждение за поръчителство се осчетоводявали като задължение, а
„*** осчетоводявало сумите, които следва да получи, като вземане при сключване на
съответния договор с потребителя. Тези суми се превеждали или прихващали през
следващия месец, като по този начин се уреждали отношенията между двете
дружества, при което вземанията на „*** към „*** се намалявали с посочената сума. В
проведеното открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че всички суми по
процесните договори са постъпили по сметки на ответното дружество „***. Съдът
кредитира заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза като
обективно, пълно, компетентно дадено и съответно на останалия доказателствен
материал по делото.
От правна страна:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът „*** е получил процесните суми,
представляващи възнаградителна лихва и възнаграждение /такса за гарант/поръчител,
без да е имало основание за извършване на престациите /поради недействителност на
договорите/.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесните суми, поради което не се дължи
тяхното връщане, респ. да докаже връщане на сумите.
Ищецът твърди, че договорите за кредит, както и договорите за поръчителство
са нищожни по подробно изложени в исковата молба съображения, поради което част
от сумите, в размер на договорната възнаградителна лихва по договорите за кредит и
възнаграждението за предоставяне на поръчителство по договорите за предоставяне на
поръчителство са заплатени без основание.
Съдът намира, че процесните договори за паричен заем № ***/05.06.2020 г. и №
***/24.11.2022 г., сключени между „*** и М. Й. Б., са потребителски, тъй като едната
страна по тях е търговец, който представя заеми и кредити в рамките на своята
професионална и търговска дейност, а другата страна е физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, поради което и представените договори се
подчиняват на правилата на ЗПК и ЗЗП.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
4
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Във всеки един от процесните договори за потребителски кредит посоченият
процент на ГПР е по-малко от 50 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Така по Договор за паричен заем № ***/05.06.2020 г. уговореният
между страните ГПР е в размер на 48,07 %, а по Договор за паричен заем №
***/24.11.2022 г. посоченият ГПР е в размер на 48,24 %. Тези размери на ГПР
формално не надвишават максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразяват
действителния такъв по всеки договор за кредит, тъй като не включват част от
разходите по кредита, а именно - сумата, представляваща възнаграждение по
договорите за поръчителство, която следва да се включи в общите разходи по кредита
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално таксата за поръчителство в случаите, когато сключването на
договора за тази услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Посоченото определение е транспонирано в българската национална правна
система определение, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити, според което „общи разходи по кредита за потребителя“
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни
премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за
услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия.
Въпреки че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори,
двата договора са свързани помежду си и следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява както от задължението на кредитополучателя,
регламентирано в чл. 4 от всеки от представените договори за кредит, да предостави
обезпечение на кредитора в 3-дневен срок от сключване на договора за кредит, като
една от възможностите е сключване на договор с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, така и от сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит. В чл. 2, ал. 3 от всеки от
представените договори за предоставяне на поръчителство изрично е уговорено
приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
5
основното задължение по кредита, както и че кредитодателят по всеки от обезпечените
договори за кредит „*** е овластен да получава вместо поръчителя вноската за
възнаграждение за поръчител на съответните падежни дати за заплащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем.
Уговарянето в чл. 4 от процесните договори за кредит на задължение за
предоставяне на обезпечение по кредита, при това в много кратък срок - едва 3 дни
след сключване на договора, както и същността и условията за представяне на
уговорените в договора обезпечения - двама поръчители или банкова гаранция, или
сключване на договор за поръчителство с дъщерно на кредитодателя дружество (видно
от вписванията в Търговския регистър относно двете дружества), съчетано със
сключването на договор за поръчителство при сключване на договора за кредит между
длъжника и дружество, навеждат до следния извод: Сключването на договор за
предоставяне на обезпечение е въведено от кредитодателя като задължително условие
за предоставяне на кредита, поради което и възнаграждението по този договор
представлява разход по кредита и следва да се включи при изчисляване на ГПР.
Предоставените алтернативни възможности за представяне на поръчителство от страна
на кредитополучателя - от поне две физически лица, които следва да отговарят на
редица задължителни изисквания, или банкова гаранция с бенефициер - заемодателят,
са типизирани клаузи, изготвени едностранно от кредитодателя по такъв начин, че
съществено да затруднят кредитополучателя да предостави исканите обезпечения. От
сключването на договор за представяне на поръчителство със свързано с
кредитодателя дружество и уговарянето на възнаграждение за предоставяне на това
поръчителство следва еднозначният извод, че цел на така уговорената клауза за
предоставяне на обезпечение е извличане на допълнителна печалба за кредитора,
респективно - за свързаното с него дружество.
С оглед изложеното съдът намира, че разходите за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на „*** по процесните договори за
потребителски кредит отговарят на поставените от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисквания за
общи разходи по кредита и поради това следва да се включат в изчисляване на ГПР (в
този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
И по двата договора за паричен заем с включване на възнаграждението на
поръчителя в ГПР последният ще надвиши максимално допустимия размер, съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК - според заключението на ССчЕ по договора от 2020 г. ГПР ще е в
размер на 97,75 %, а този по договора от 2022 г. - 98,52 %. В случая, в изготвения към
договора за потребителски кредит погасителен план не е включена и вноската за
поръчителство, обезпечаваща вземанията на кредитора по него. Последицата, свързана
с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за точно посочване на ГПР, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че в тези случаи договорът за
потребителски кредит е недействителен (в този смисъл са Решение № 261440 от
04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б
въззивен състав и др.). Същевременно, договорите, сключени между потребителя и
„И*** и договорите, сключени между потребителя и „***, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради
което последиците от недействителността на договорите за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договорите за предоставяне на гаранция,
6
поради естеството на правоотношенията (в този смисъл са напр. Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от
9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Отделно от това следва да се посочи, че по
съществото си тези сделки не представляват договори за предоставяне на гаранция с
обезпечителен характер, а са съглашения за въвеждане на допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване
е било известно при сключването на договора (видно от уговореното в чл. 4, т. 3 от
договора за кредит и чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция). Изложеното обосновава
самостоятелен извод за тяхната нищожност поради наличие на неравноправни клаузи
и нарушаване изискванията на 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК при обявяване на договор за потребителски кредит за
нищожен, длъжникът е задължен да върне единствено чистата стойност на кредита.
Поради това заплатените от кредитополучателя договорни възнаградителни лихви са
платени неоснователно и подлежат на възстановяване от кредитодателя. Съгласно
съдебно-счетоводната експертиза по делото, по Договор за паричен заем №
***/05.06.2020 г. са заплатени общо 1429,44 лева, от които 179,44 лева за
възнаградителна лихва и 1250,00 лева за главницата, като същата е погасена изцяло, а
по Договор за паричен заем № ***/24.11.2022 г. са заплатени общо 6166,59 лева, от
които възнаградителната лихва е 1563,28 лева, а заплатената главница *03,31 лева, т. е.
има незаплатен остатък от дължимата главница, възлизащ на сумата от 896,69 лева.
Следователно исковата претенция за връщане на недължимо платената
възнаградителна лихва по договора за кредит от 2020 г. се явява основателна за сумата
от 179,44 лева, като следва да бъде отхвърлена за разликата до пълния предявен
размер от 287,08 лева. Претенцията за връщане на платената възнаградителна лихва по
договора от 2022 г. се явява основателна до сумата от 666,59 лева, след като от
платената по договора възнаградителна лихва се приспадне незаплатената част от
дължимата главница (1563,28 - 896,69 = 666,59), предвид правилото на чл. 23 ЗПС,
като за разликата до пълния предявен размер от 1563,28 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно заключението на ССчЕ, по Договор за предоставяне на поръчителство
№ ***/05.06.2020 г. са заплатени като възнаграждение общо 149,34 лева, а по Договор
за предоставяне на гаранция № ***/24.11.2022 г. - 1261,40 лева. Вещото лице е
установило, че заплатените от ищеца парични суми по договорите за поръчителство са
постъпвали по сметка на „*** (вж. отговора на въпрос № 4 от експертизата и
обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание). Категорични доказаталства
обаче, че платените от ищеца възнаграждения по договорите за поръчителство
действително са били превеждани на „*** по делото не са събрани. При отправеното
запитване от вещото лице ответното дружество му е предоставило единствено
обяснения, съответни на уговорените договорни клаузи, а именно, че „*** е получило
възнаграждения за предоставените гаранции чрез последващи счетоводни операции
между двете дружества за преводи и прихващания. Доказателства обаче за реалното
извършване на такива (например съответните счетоводни записвания) не са
представени по делото, доколкото информацията, дадена от ответника, сама по себе си
представлява обяснения на страна относно изгодни за нея факти и обстоятелства
по делото. Отделно от това следва да се посочи, че едноличен собственик на капитала
на „*** е ответникът „*** (вж. вписванията в Търговския регистър). Следователно
дори да се приеме, че платените възнаграждения по договорите за поръчителство са
7
постъпили в имуществения комплекс на „***, то свързаността между двете търговски
дружества обуславя извода, че именно ответникът се е обогатил със стойността на
същите. Поради това съдът намира, че именно ответната страна дължи връщането на
така платените от ищеца суми. Искът за връщане на платеното без основание по
Договор за предоставяне на поръчителство № ***/05.06.2020 г. се явява основателен за
сумата от 149,34 лева, с оглед установеното от вещото лице по ССчЕ, като за
разликата до пълния предявен размер от 238,92 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Искът за връщане на платеното без основание по Договор за
предоставяне на гаранция № ***/24.11.2022 г. е основателен до пълния предявен
размер от 364,71 лева (съгласно направеното в открито съдебно заседание увеличение
размера на иска) и при съобразяване на принципа за диспозитивното начало в
граждансия процес.
По разноските:
При този изход на спора и с оглед качеството на ищеца като потребител по
процесния договор, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на разноски
възниква само за него. Ищцовата страна представя списък за сторени в
производството разноски в размер на 127,12 лева - заплатена държавна такса и 510
лева - депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъди сумата от общо 378,05 лева, от която - 70,45 лева държавна такса и
307,60 лева възнаграждение за вещо лице, пропорционално на уважената част от
исковете.
Ищцовата страна претендира и заплащането на адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния му представител, което да бъде определено на основание чл. 38
ЗА. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено предоставяне на безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно съдебната практика на ВКС (Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о.; Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
1005/2020 г., II т. о.) за присъждане на адвокатско възнаграждение е необходимо да
бъде представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че
адвокатът представлява страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., без да
е необходимо да се доказват предпоставките за оказване на безплатна адвокатска
помощ. Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г.,
II т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички
уважени искове възлиза на сумата от 2456,00 лева, поради което минималното
адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер на 540,00 лева. Съобразно уважената част от иска, в
полза на адв. М. М. следва да бъде присъдена сумата от 299,28 лева.
Съгласно решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на
Съда на Европейския съюз, с което е изяснено, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива
93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се
възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми,
които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна
клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна
уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни
8
предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е напр.
Определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч. т. дело № 1085/2022 г. на I т.о. на ВКС. В
този смисъл е и задължителния за съдилищата отговор по шести въпрос на Решение от
21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на Съда на Европейския съюз, съгласно който член 6,
параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа
на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от
процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна
клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо
платени въз основа на тази клауза суми е уважено само частично. Настоящата хипотеза
е аналогична, като независимо, че не се уважат исковете на ищеца в пълен размер,
единствено ответникът следва да понесе отговорността за разноски. Ето защо, в полза
на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„** ** бул. „* *“ № ** *, * *, да заплати на М. Й. Б. , ЕГН: **********, с адрес гр.
***, ул. „*“ * вх. **, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 179,44 лева,
недължимо платена по Договор за паричен заем № ***/05.06.2020 г., сключен с „***,
сумата от 666,59 лева, недължимо платена сума по Договор за паричен заем №
***/24.11.2022 г., сключен с „И*** сумата от 149,34 лева, недължимо платена по
Договор за предоставяне на поръчителство № ***/05.06.2020 г., сключен с „***, и
сумата от 364,71 лева, недължимо платена по Договор за предоставяне на
поръчителство № ***/24.11.2022 г., сключен с „***, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над присъдените суми до пълните
предявени размери съответно от 287,08 лева, 1563,28 лева и 238,92 лева.
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да
заплати на М. Й. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ул. „**а основание чл. 78, ал. 1
ЗЗД сумата от 378,05 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в хода на
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „М.“, БУЛСТАТ: *********, със
съдебен адрес: гр. * *, бул. „* * *“ № ** *, *, представлявано от управителя адвокат М.
9
В. М., сумата от 299,28 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в
първоинстанционното производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 ЗАдв.,
съразмерно с уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10