О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .......
град Ловеч, 07.12.2017 година
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при
секретаря..............…................................…….......... и в
присъствието на прокурора................................................................................................................. като разгледа
докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр.д. N
636 по описа за 2017 година, съдът за да
се произнесе, взе предвид:
Производство
по чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 18,
ал. 1, чл. 27, ал. 2 от ЗАЗ.
Подадена е частна жалба от ЕТ "АГРО-С.Д.",
със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.”Мария Луиза'" № 9, ЕИК
103 753 164, със собственик С.И.Д., ЕГН **********, чрез адв. Г.Г. - ПАК
съдебен адрес *** против определение № 103/ 03.11.2017 год. на съдия по
Вписванията при Районен съд – Ловеч, за извършен отказ на вписване по молба №
6166/ 03.11.2017 год. с правно основание
чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл.32 а, ал. 4 от Правилника
за вписванията /ПВ/. Сочи, че на 07.11.2017 год., ЕТ "АГРО-С.Д."***,
е бил уведомен, че е налице отказ на Съдията по вписванията при Районен съд
гр.Ловеч за вписване по молба № 6166/ 03.11.2017 год. за вписване на анекс към
договор за аренда на земеделска земя, вписан под вх. № 8712/ 05.12. 2011
година. Счита, че така постановеното определение за извършен отказ е
незаконосъобразно и неправилно, поради което моли да бъде отменено, като бъде
постановено друго, с което съдът разпореди да се впише анекс рег. № 9845/
27.10.2017 година към договор за аренда на земеделска земя, вписан под вх. №
8712/ 05.12. 2011 година, по отношение на описаните в анекса недвижими имоти,
както и между страните, ведно с произтичащите от това правни последици. Сочи,
че при постановяване на определението, съдията по вписванията е приложил
разпоредбите на ГПК, Правилника за вписвания, и Закона за аренда в земеделието,
в разрез с изричната съдебна практика, като цитира конкретни определения.
Посочва, че освен това съдията по вписванията се е отклонил от насоките и
разясненията, дадени в т. 6 от ТР № 7/ 25.04.2013 година по т.д. № 7/
Излага, че е установена съдебна практика,
според която в рамките на охранителното производство, както и в производството
по чл. 577 от ГПК е недопустимо извършване на проверка на материалноправните
предпоставки на акта. Посочва още, че
съдията по вписванията може да откаже вписване само ако актът не подлежи на
вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма
необходимото съдържание. Всяка друга проверка е израз на недопустимо
превишаване на правомощия. В този смисъл моли да бъде отменено атакуваното
определение, като бъде разпоредено вписване на процесния анекс към арендния
договор.
Ловешкият окръжен съд, като обсъди
доказателствената по делото, приема за установено следното:
Настоящето производство е допустимо, тъй като
срокът за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК е спазен.
За да се произнесе по основателността на
частната жалба, съдът съобрази следното:
Съдията по вписвания при Ловешкия районен съд
е сезиран със заявление с вх.№ 6166/ 03.11.2017 г., от нотариус Савина Иванова, рег. №
016 на Нотариалната камара, район на действие – РС - Плевен, с искане за вписване на представения акт.
Към молбата е приложен Анекс рег. № 9845/ 27.10.2017 година към договор за аренда на земеделска земя, вписан под
вх. № 38712/ 05.12.2011 година, том 14, № 123, в Агенцията по вписванията при Районен съд гр. Ловеч, с нотариална
заверка на подписите, положени от Сафие Мехмедова Ибраимова, ЕГН **********,
като пълномощник Галина
Стоянова Василева от град Ловеч и ЕТ „АГРО- С.Д.”,
ЕИК *********, чрез пълномощника Светла Симеонова Дичевска - арендатор.
С определение № 103/
25.05.2017 г. Съдията по вписванията при Ловешкия районен съд е отказал
вписване. Изложил е мотиви, че от приложенията е видно, че земеделските земи,
предмет на договора, са наследствени, а
към преписката не са представени доказателства, че арендодателят е единствен
собственик или такъв, притежаващ повече от 50 на сто идеални части от
собствеността върху имотите, съгласно въведеното с изменението на чл.4,ал.4 ЗАЗ
абсолютно необходимо условие за сключването на такъв договор. Изложени са съображения, че
действително анексът е неразделна част от първичният договор, но тъй като
договорът за аренда е вид тежест върху недвижимия имот, следва да бъде спазена
императивната разпоредба на чл. 3, ал.4 от ЗАЗ. Предвид на това, че нотариусът
заверява само подписите, без да са му възложени други задължения, съдията по
вписванията е посочил, че в неговите правомощия е да осъществи контрол за
спазване на закона, с цел гарантиране правата на гражданите. Цитирана е и
практика на ВКС.
Настоящият въззивен състав приема, че отказът
е законосъобразен.
Според чл. 2 от Правилника за вписване,
вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са
предвидени изрично в законите или в този правилник. На вписване в нотариалните
книги подлежат посочените в чл.112 от Закона за собствеността и чл.4 от ПВп
актове, а договорът за аренда подлежи на вписване в имотния регистър, съгласно
чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието и чл.4, б. „л” от Правилника
за вписване.
Вписванията в имотния регистър се извършват по
реда на глава Десета от ЗКИР по молба, подадена от заинтересуваното лице или от
негов представител; от нотариус в случаите, предвидени в закон или служебно - в
предвидени от закон случаи – чл. 76. В конкретния случай е подаден от нотариус.
По същество, съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ,
(изм.ДВ бр.13, в сила от 7.02.2017 г.), договорът
за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято
собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със
съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от
50 на сто идеални части от съсобствения имот. Въведено е изискването
пълномощното да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието. В чл.18
ЗАЗ е предвидено продължаването на срока на арендния договор да се вписва в
службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по
земеделие, като същото важи и при прекратяване на договора за аренда при
условията на чл.27 ЗАЗ.
По въпроса за предметния обхват на проверката
на съдията по вписванията е формирана задължителна съдебна практика в т. 6 от
Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС и според дадените в него указания извършваната от съдията по вписвания
проверка, съгласно чл.32а,ал.1 от ПВп е относно това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискването за форма и има ли предвиденото в Правилника за
вписванията съдържание. Не се проверяват материално-правните предпоставки на
акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. В мотивите към т.6 на
тълкувателното решение се приема, че проверката на съдържанието на акта е в две
насоки - идентификация на страните (чл.6,ал.1,б.”а” от ПВ) и идентификация на
имота (чл.6, ал.1,б.”в” от ПВ).
Настоящият въззивен състав приема, че от
представения за вписване анекс за продължаване на срока на договор за аренда на
земеделските земи, не може да се направи извода, че той отговаря на
изискванията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, а именно: съсобствениците, които сключват
този договор да притежават повече от 50 на сто от съсобствеността на
земеделската земя. Този анекс следва да има съдържанието, предписано в чл.6,
ал.1 б.”а” от ПВ – идентификация на страните. В случаят липсва информация дали
упълномощителят Галина
Стоянова Василева от град Ловеч, като наследник на наследодателя Стоян Христов Тинков е единствен наследник и кои са другите наследници - съсобственици (ако има такива), притежаващи
общо с него повече от 50 на сто идеални части от конкретните имоти.
Следователно не са изпълнени и изрично упоменатите в закона материалноправни
предпоставки. Изменението в чл.3,ал.4 от ЗАЗ е влязло в сила на 07.02.2017 г.,
според §8 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и следва да бъде съобразено. В този смисъл определение № 496/
12.10.2017 година по ч.т.д.№ 2115/ 2017 година на І т.о. на ВКС; определение №
498/ 12.10.2017 година по ч.т.д.№ 2107/ 2017 година на І т.о. на ВКС,
определение № 495/ 12.10.2017 година по ч.т.д.№ 2130/ 2017 година на І т.о. на
ВКС.
Доказателства в тази насока не са представени
към заявлението за вписване. Това е имал предвид и съдията по вписванията,
посочвайки в мотивите си, че към преписката липсват документи, които да
установят дали е спазена разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ.
В т.1 на цитираното тълкувателно решение се
приема, че в хипотезата на нередовност на молбата за вписване, каквато е налице
в случая липсата на индивидуализация на страните по смисъла на чл. 6, б.”а”,
пр.1 от ПВп, вр. чл. 3, ал.4 ЗАЗ, (изм.ДВ бр.13, в сила от 7.02.2017 г.),
съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, съгласно чл.32а от ПВ, без
да може да дава указания за отстраняване на нередовността.
С оглед изложеното, съдът счита, че Съдията по
вписванията при Ловешкия районен съд е постановил един законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден.
Воден от горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 103/ 03.11.2017 година на Съдията по вписванията при Ловешкия
районен съд, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда – рег. №
9845/ 27.10.2017 година на нотариус Савина Иванова, рег. № 016 на НК, вх. №
6166/ 03.11.2017 година по описа
на Службата по вписвания –Ловеч.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.